РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Габрово , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана И. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20214200500060 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 64 от 08.12.2020 г. по гр. д. № 268 по описа за 2020 г. на Районен съд –
град Дряново, съдът е отхвърлил предявения иск от „Инвесткредит Груп“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Закога, ул. „Пазарска№ 13,
представляван от пълномощника адвокат М.И.С. от АК – Стара Загора за признаване за
установено, че „Геша Холидей“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
в гр. Дряново, ул. „Шипка“ № 133, представлявано от управителя А.Д.Г. дължи по Договор
за кредит № СЗ-1676 от 26.10.2018 г. с нотариална заверка на подписите на страните, рег. №
5821/26.10.2018 г. на нотариус М.И., рег. № 406 на НК сумата 5 000,00 лв. – еднократна
неустойка, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 112/2020 г. по описа на Районен съд – Дряново, като неоснователен. Осъдил е
„Геша Холидей“ ЕООД да заплати на „Инвесткредит Груп“ ООД сумата от 902,21 лв. –
разноски в заповедното производство за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и
държавна такса съразмерно с влязлата в сила заповед за изпълнение. Осъдил е
„Инвесткредит Груп“ ООД да заплати на „Геша Холидей“ ЕООД сумата от 29,31 лв. –
разноски в хода на заповедното производство съобразно отхвърлената част от иска.
Против посоченото решение е постъпила въззивна жалба от „Инвесткредит Груп“
ООД. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизвоствените правила и за необосновано. Решението е мотивирано
1
общо, без да се изследва конкретния договор между страните, наведените доводи и
релевантните за делото факти и обстоятелства. Обезпечението на договора за кредит е била
договорената неустойка по него. Съдът не е обсъдил обстоятелството, че между страните са
съществували дългосрочни търговски отношения, по силата на които ищеца е предоставил
на ответника значителни средства. Някои от кредитите са били обезпечени с ипотека, което
намалява възможността на кредитора да се удовлетвори при евентуално неизпълнение на
задълженията. Размерът на неустойката е договорен в съответствие с общоприетите
разбирания за справедливост, според които е редно вредите от неизпълнение на задължение
да бъдат обезщетявани. Договорената неустойка не е нищожна поради противоречие с
добрите нрави и изпълнява уговорените между страните функции- да служи за обезщетение
за вредите от неизпълнението /в случая пълно неизпълнение/ и да обезпечава изпълнението.
Моли да се отмени изцяло като неправилно обжалваното решение и да се постанови ново, с
което да се уважи предявения иск. Оспорва решението и в частта на присъдените разноски.
Претендира разноски.
В срок от ответника по жалбата „Геша Холидей“ ЕООД е подаден писмен отговор.
Считат жалбата за неоснователна, а оспорваното решение за правилно и законосъобразно.
Излага подробни съображения. Моли да се остави без уважение жалбата и претендира
разноски.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Пред Районен съд – гр. Дряново е подадена искова молба от „Инвесткредит Груп“
ООД против „Геша Холидей“ ЕООД с искане да се признае за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 5 000,00 лв. –еднократна неустойка,
за която има издадена заповед за изпълнение № 32 от 15.05.2020 г. и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 112/2020 г. по описа на РС – Дряново.
Исковата молба е подадена в следствие на подадено в срок възражение по чл. 414 от
ГПК по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
В заявлението, заявителят е претендирал спрямо длъжника издаването на заповед за
парично вземане в размер на 17400 лв., разпределени както следва: 10 000,00 лв. – главница;
5000,00 лв. – еднократна неустойка и 2400 лв. – договорна лихва, както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда до изплащането му.
Паричното задължение произлиза от Договор за кредит № СЗ-1676 от 26.10.2018 г. с
нотариална зарека на подписите на страните, рег. № 5821 от 26.10.2018 г. на Нотариус М.И.,
с район на действие Районен съд – Стара Загора, вписан в регистъра на НК на РБ с рег. №
406.
В допълнителните изявление и допълнителната информация е записано, че заявителят
е финансова институция, вписана в регистъра на БНБ по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ под № BG00281
2
и като такава е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 10 000,00 лв. Срокът за
ползване и погасяване на кредита е 12 месеца, считано от подписване на договора.
Уговорено е, че кредитополучателя дължи месечна лихва в размер на 2% върху размера на
кредита, при ГПР – 24 %. Крайният срок за издължаване на кредита е 26.10.2019 г., който е
изтекъл. При неплащането на три месечни вноски, кредитополучателят дължи освен лихви,
но и неустойка в размер на 50 % от цялата получена сума и кредитът става изцяло
предсрочно изискуем. Към момента на подаване на заявлението се твърди, че не е заплатена
нито една от погасителните вноски.
Сезираният заповеден съд е издал Разпореждане № 170 от 15.05.2020 г., с което е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 от ГПК в полза на заявителя
срещу длъжника за посочените в заявлението вземания. Постановил е незабавно изпълнение
на основание чл. 418, ал. 1 във вр. чл. 417, т.3 от ГПК на заповедта за изпълнение. Въз
основа на Заповед № 32 от 15.05.2020 г. е издаден изпълнителен лист № 56 от 15.05.2020 г. в
полза на „Инвесткредит Груп“ ООД против „Геша Холидей“ ЕООД за сумата -17 400,00 лв.,
разпределени както следва: 10 000,00 лв. – главница; 5 000,00 лв. – еднократна неустойка и
2400 лв. – договорна лихва, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда до изплащането му.
На 27.07.2020 г. по делото е депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК, в
частта отнасяща се за неустойката в размер на 5 000,00 лв. Възразява и срещу
прекомерността на адвокатския хонорар в заповедното производство.
В отговора на исковата молба „Геша Холидей“ ЕООД, счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Неоспорва направените договорки в Договор за кредит № СЗ-
1676 от 26.10.2018 г. Взема становище, че приложимостта на добрите нрави в търговското
право не може да се отрече независимо от въведената с чл. 309 от ТЗ забрана за намаляване
на неустойката поради прекомерност. Позовава се на задължителна съдебна практика,
според която преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договорите, като могат да бъдат използвани някои от примерно изброените критерии:
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; наличие на други обезпечения
на същото задължение; вид на уговорената неустойка и на съответното неизпълнение;
съотношение на неустойката с очакваните вреди от неизпълнението. Неустойката не следва
да се превърне в средство за неоснователно обогатяване. В случая неустойката накърнява
добрите нрави и нарушава принципа на справедливостта, тъй като в следствие на
изплащането й би било налице неравностойност на насрещните задължения по договора,
което би довело и до несправедливо обогатяване на едната страна – ищец в настоящото
производство. Неустойката излиза извън обезщетителните или обезпечителните функции,
намира се извън пределите на нравствената допустимост, доколкото още към момента на
уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя. Моли да се отхвърли предявения иск и да се прогласи за нищожна
клаузата за нестойка. Претендира разноски. Моли за произнася по възражението за
прекомерност на разноските в заповедното производство.
При постановяване на решението си първоинстанционния съд е приел, че
неустойката по договора от 26.10.2018 г., на която основава исковата си претенция ищецът е
мораторна по своя характер и уговорена в негова полза като кредитодател е платима
еднократно сума в размер на 50% от цялата получена сума по кредита, а именно 5000,00 лв.
Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в търговските
3
правоотношения, размерът на уговорената мораторна неустойка е в разрез с присъщите й по
закон обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като не е съобразен с
естеството на обезпеченото задължение и с възможните вреди от забавеното му изпълнение.
Същата се явява и в несъответствие с основните принципи, на които е изградена правната
система в страната: добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и
недопускане на необосновано облагодетелстване на кредитора. Приел е за неоснователно
възражението на ищеца, че кредитополучателя е приел такъв размер на неустойката в
рамките на първо място на обезщетителната й функция и на второ на обезпечителната й
такава. Необоснованото завишаване спрямо реално очакваните вреди за кредитора от
забавено изпълнение на главното парично задължение създава условия за възприемането на
неустойката като средство за неоснователно обогатяване на кредитора. Засяга
съществуващото в обществото разбиране за справедливост, като неустойката излиза извън
присъщите й функции и като нарушава добрите нрави е нищожна основание чл. 26, ал. 1,
изр. 3 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е приел, че с уговорената неустойка значително
нараства дълга. Обезсмисля се целеното от кредитора стимулиране на длъжника за точно
изпълнение на задължението. Обезщетяването на кредитора за действително причинените
му от забавата вреди надхвърля в пъти законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В
заключение, съдът е приел, че подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва
към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към
момента на уговарянето й създава предпоставки за несъразмерност на престациите на
страните. Приел е, че процесната мораторна неустойка по сключения на 26.10.2018 г.
договор между страните противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД. С тези изводи е отхвърлил предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК
за приемане за установено, че ответникът дължи същата.
Произнесъл се е по разноските, които следва да се присъдят в заповедното и исковото
производство. Разноските в заповедното производство е определил, съгласно правилата на
чл.7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения за
защита в производства за издаване на заповед за изпълнение и е присъдил сума в размер на
918,00 лв. с ДДС. В тази насока е изложил подробни мотиви.
От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа
обстановка:
Производството е образувано, по изложени в исковата молба фактически твърдения
на ищеца за присъждане на неустойка в размер на 5000,00 лв., която е била претендирана
със заявлението по чл. 417 от ГПК.
По делото не се спори, че между страните е бил подписан Договор за кредит № СЗ-
1676 от 26.10.2018 г., в който е била уговорена процесната неустойка. Не са налице
твърдения от страна на ответника за изпълнение на процесния договор, било то и частично.
По делото са приети писмени и гласни доказателства, съобразно разпределената
доказателствена тежест.
Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави следните
правни изводи.
Предмет на правния спор е предявен иск по чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК,
който се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че съществува
4
вземането на ищеца за сумата от 5 000,00 лв. –еднократна неустойка, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение № 32 от 15.05.2020 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
1122020 г. по описа на Районен съд - Дряново. Неустойката е уговорена в договор за кредит
№ СЗ-1676 от 26.10.2018 г., сключен между страните.
С т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. Общото
събрание на Търговска колегия на ВКС се е произнесло по противоречиво разрешавания от
съдилищата в Република България въпрос за предпоставките, при които съдържащата се в
приватизационните и в търговските договори уговорка за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/.
Според дадените указания, нищожността е налице във всички случаи, когато
неустойката е уговорена от страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства,
при съобразяване и на примерно посочени от ОСТК критерии.
В конкретния случай е доказано, че ищецът е превел на ответника сумата от 10
000,00 лв., които до момента на изтичане на договора не са върнати. Не е заплатена нито
една вноска по договора, поради което е налице е пълно неизпълнение на договора. Ищецът
е небанкова финансова интитуция, вписан в регистъра на БНБ по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, под №
BGR00281 и по занятие предоставя парични средства.
Към момента на сключване на договора не е предоставено обезпечение, освен
уговорената в него неустойка, която е определена в размер на 50% от цялата получена сума.
Срокът на договора е 12 месеца, който е изтекъл на 26.10.2019 г. След изтичане на срока и
при неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя,
кредитодателя /ищеца/ е предявил своите претенции като е подал заявление по чл. 417 от
ГПК срещу длъжника. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е възразил
длъжника само по отношение на дължимостта на неустойката.
Безспорно е по делото, че страните са търговци и са сключили търговска сделка,
поради което е приложимо правилото на чл. 309 от ТЗ. В Търговския закон не се съдържа
правна регламентация на основанията и правните последици от недействителността на
правните сделки. Предвидена е препращата норма на чл. 288 от ТЗ. Константна е съдебната
практика, че договарянето в нарушение на добрите нрави е основание за нищожност и на
търговските сделки по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Приложимостта им в търговското право не
може да се отрече независимо от въведената с чл. 309 от ТЗ забрана за намаляване на
неустойката поради прекомерност.
Въпросът, който следва да разреши настоящият въззивен състав е, налице ли е
прекомерност на неустойката, която би довела до нищожност на клаузата, поради
противоречие с добрите нрави.
Неустоечната клауза би била нищожна поради противоречие с добрите нрави с оглед
размера й, ако е установено, че единствената й уговорена цел излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкцонни функции. В тежест на ответника е било да
представи доказателства в тази насока. За да бъде преценено дали неустойката е
прекомерна, е необходимо да бъде проведено доказване на реалните вреди, които
кредиторът ще търпи от неизпълнението, за да може техният размер да бъде съпоставен с
5
този на неустойката. В случая неустойкта е 50% от размера на главницата по договора за
кредит, т.е тя е в размер на 5 000,00 лв. Кредиторът търпи вреди, като е предоставил сумата
от 10 000,00 лв. на 26.10.2018 г., а към момента няма изпълнение по договора, поради което
са налице вреди за него.
По настоящото дело следва да се зачете и принципа на чл. 9 от ЗЗД за свободата на
договаряне. Към момента на сключване на договора, страните са се споразумели за
договорената 50% неустойка, която ще бъде заплатена при неплащането на три месечни
вноски. Така договорената неустойка не е прекомерно завишена, тъй като същата не
надвишава размера на основното задължение, а е в размер на ½ от него. Не е налице и
злоупотреба от страна на кредитора с уговарянето на неустойката, същата е уговорена при
неизпълнение и е определен краен срок – 26.10.2019 г. Налице са вреди за кредитора от
неизпълнението, които могат да бъдат компенсирани от неустойката.
Във връзка с горното, съдът намира, че за да се уважи установителния иск за
заплащане на неустойка за договорено неизпълнение по търговска сделка е достатъчно да се
установи наличие на облигационна връзка – валидно договорно задължение за изпълнение,
от което да възниква задължение за изпълнение, уговорена по размер неустойка за
неизпълнението и кредиторът да е изпълнил своето задължение по договора, а длъжникът да
е неизправна страна по него. Посочените елементи са налице, поради което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен е обжалваното решение отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на въззивния жалбоподател. Същите са
претендирани с въззивната жалба. Представени са доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 876,00 лв. с ДДС и внесена държавна такса по сметка на ГОС в
размер на 100,00 лв. Не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, но това не е
основание за неприсъждане на разноски, а само я лишава от възможността да иска
изменение в тази част. Направено е възражение за прекомерност. Съгласно Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, следва да се определи
адвокатско възнаграждение в размер на 696,00 лв. с ДДС за настоящото производство.
Претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед извършеното
процесуално представителство и същото не следва да бъде намалявано, а да се уважи до
договорения размер от 876,00 лв. с ДДС. Общо за настоящото производство се дължи сумата
от 976,00 лв.
На отмяна подлежи решението и в частта за разноските в първоинстанционното
производство, като на ищеца следва да се присъди сумата от 876,00 лв. с ДДС по
представения списък на разноските и 100,00 лв. – държавна такса или общо 976,00 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Произнасяне се дължи и по направените разноски в заповедното производство.
Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от
„ИНВЕСТКРЕДИТ ГРУП“ ООД в размер на 2754,00 лв. с ДДС. Направено е възражение за
прекомерност, което следва да се уважи до размер на 1356,00 лв. с ДДС. Внесена е държавна
такса в размер на 348,00 лв. Общо се дължат разноски за заповедното производство в
размер на 1704,00 лв.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
6
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая цената на иска е 5000,00 лв. по търговско дело и настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното Габровски окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 64 от 08.12.2020 г. по гр. д. № 268 по описа за 2020 г. на
Районен съд – град Дряново, вместо което ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ГЕША ХОЛИДЕЙ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. Дряново, ул. „Шипка“ № 133,
представлявано от управителя А.Д.Г., че дължи на „ИНВЕСТКРЕДИТ ГРУП“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Пазарска“ № 13 сумата
от 5 000,00 лв. /пет хиляди лева/– еднократна неустойка по Договор за кредит № СЗ-1676 от
26.10.2018 г., с нотариална заверка на подписите на страните, рег. № 5821/26.10.2018 г. на
нотариус М.И., рег. № 406 на НК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ГЕША ХОЛИДЕЙ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Дряново, ул. „Шипка“ № 133, представлявано от управителя А.Д.Г. да
заплати „ИНВЕСТКРЕДИТ ГРУП“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Пазарска“ № 13 сумата от 976,00 лв. /деветстотин
седемдесет и шест лева/ -разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ГЕША ХОЛИДЕЙ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Дряново, ул. „Шипка“ № 133, представлявано от управителя А.Д.Г. да
заплати „ИНВЕСТКРЕДИТ ГРУП“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Пазарска“ № 13 сумата от 976,00 лв. /деветстотин
седемдесет и шест лева/ -разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА „ГЕША ХОЛИДЕЙ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Дряново, ул. „Шипка“ № 133, представлявано от управителя А.Д.Г. да
заплати „ИНВЕСТКРЕДИТ ГРУП“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Пазарска“ № 13 сумата от 1704,00 лв. /хиляда седемстотин
и четири лева/ -разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7