Р Е Ш Е Н И Е
№
от 12.08.2023г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12-ти
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЮ ЗГУРОВ
при секретаря И. Василева, като разгледа докладваното
от съдия Згуров гражданско дело № 11439 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от ищеца Б.В.Б., ЕГН **********
срещу ответното дружество „Многопрофилна болница за
активно лечение С.А.С.“ АД, ЕИК*********и Б.Р.К., ЕГН ********** субективно
съединени искове с правни основания чл.49 ЗЗД и чл.45, ал.1 ЗЗД, относно
осъждането на ответниците, първият в качеството на
възложител на работата, а вторият като пряк причинител на деликта,
солидарно да заплатят на ищеца обезщетение в размер на 80 000 лв., за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
стрес, безпокойство и нервно напрежение от влошаваща се гангренна
инфекция, продължаващ стрес, изразяващ се в понижена самооценка и
самоувереност, претърпяване на гангренна инфекция и
образуване по тялото на пениса на следоперативен мекотъканен
дефект с площ от около 70 кв.см., претърпяване на още три операции, изпитване
на силни болки при ерекция в продължение на шест месеца след операциите и пълна
невъзможност в същия период за нормален полов контакт, а след този период
затруднения за водене на нормален полов живот, изразяващи се в болки,
изтръпване, намалена сетивност и обективно загрозяване на половия орган, които
вреди са настъпили в причинно следствена връзка с действията и бездействията на
втория ответник по осъществяване на хирургична интервенция на 21.10.2016г., при
която е допусната вътреболнична инфекция на хирургичното
място, изписването на ищеца от болницата, въпреки тежкото му обективно
състояние на 23.10.2016г. и липсата на адекватна и в съответствие с добрата
медицинска практика следоперативна грижа в периода от 23.10.2016г. до
07.11.2016г., когато е осъществен последния преглед на ищеца в ответната
болница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2016г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава претенциите си с твърденията, че претърпените от
него вреди са в причинно-следствена връзка с противоправните
деяния на лекарите работещи в ответната болница, които при извършването на
операцията, прегледите след нея и осъществяване на преценка за състоянието му в
следоперативния период в нарушение на добрата медицинска практика са допуснали вътреболнична инфекция на хирургичното място, препоръчали
са напускане на лечебното заведение още на 21.10.216г., доколкото операцията
била рутинна и не можело да се очакват усложнения и документалното му изписване
на 23.10.20216г., въпреки обективно недоброто физическо състояние на ищеца, като
не са предприели нужните действия за адекватно лечение на следоперативното
възпаление на оперирания орган. Поради това, че ответната болница е възложител
на работата, ищецът насочва иска си срещу нея, като ангажира
гаранционно-обезпечителната й отговорност по чл.49 ЗЗД, а спрямо ответника К.,
той предявява претенцията за обезщетение, като пряк причинител на вредите-деликвент.
В законосутановения срок за отговор на
исковата молба, от страна на „Многопрофилна болница
за активно лечение С.А.С.“ АД постъпи отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. В него сочи, че не отговарят
на истината твърденията на ищеца, за наличието на виновно и противоправно
поведение на лекаря извършил операцията д-р
К., на д-р А. -завеждащ клиниката по урология в лечебното заведение, както и на
д-р Л., наличието на причинно-следствена връзка между действията на лекуващия
лекар и настъпилите вреди. Твърди, че ищецът е получил адекватно лечение от
страна на лекарския екип съобразно състоянието си по съответната клинична
пътека, по която е постъпил за оперативно лечение, както и че действията на
болничния екип са били изцяло в съответствие с утвърдените медицински стандарти
и с правилата за добра медицинска практика. Излага позицията, че диагностично
лечебния план на пациента-ищец е бил изпълнен в пълен обем съгласно Клинична
пътека №147, по която същият е приет за лечение в лечебното заведение. След
изписването на пациента са извършени повече от два прегледа, каквото е
изискването посочено в епикризата, дадени са били и
препоръки за продължаване на лечението в зависимост от действителното състояние
на пациента. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение, както и за съпричиняване на вредоносния резултат.
В срока за отговор на исковата молба такъв постъпи и от ответника Б.К.,
с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Той сочи, че не е
налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответника и
претърпените от ищеца вреди. Навежда възраженията, че липсват противоправни действия или бездействия на длъжностни
лица-служители на ответната болница, които да са били в разрез със закона,
медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика, а последните
са били съблюдавани при извършената оперативна интервенция на ищеца. Сочи, че
хирургическата интервенция е била извършена със съгласието на ищеца, като
последният е бил информиран за възможните отрицателни последици и е поел риска
от тяхното настъпване и дори е отказал да му бъдат направени, или да предостави
изследвания за бактериално носителство. Излага становището, че диагностично лечебния
план на пациента-ищец е бил изпълнен в пълен обем съгласно Клинична пътека
№147, по която същият е приет за лечение в лечебното заведение. След
изписването на пациента са извършени повече от два прегледа, каквото е
изискването, посочено в епикризата, дадени са били и
препоръки за продължаване на лечението в зависимост от действителното състояние
на пациента. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че оперативната рана е
била заразена със стафилококус ауреус
и фузубактерим специес по
време на проведената му медицинска интервенция на 21.10.2016г. В тази връзка
сочи, че освен липсата на констатирани причинители на вътреболнична
инфекция в лечебното заведение и клиниката по урология, констатираната при
ищеца инфекция не се намира на хирургичното място, защото оперативния шев е на
място различно от локалния оток и инфекция, както и от мястото на извършената в
УМБАЛ „Пирогов“ инцизия на пениса. Сочи, че на ищецът
не е било предписвано антибиотично лечение на 24.10.2016г.,
а чак на 27.10.2016г. При прегледа на пациента Б. на 24.10.2016г. ответникът е
констатирал оточност и зачервяване на члена, но на
място различно от оперативния шев, както и на засягане на епидермалния слой на
кожата, което според ответника се дължало на прекаленото третиране на участъка
от страна на пациента с компреси с „Риванол“, каквото лечение не му е било
предписано. При този преглед на 24.10.2016г. ответникът е дезинфекцирал раната
с „Браунол“, направил е стерилна превръзка и е
препоръчал на пациента да не третира раната с „Риванол“ и да използва при нужда перорално аналгетик. Тогава не е констатирано наличието на секрет по
раната, поради което ответникът е преценил, че не е необходимо микробиологично
изследване, а съобщаването от страна на пациента за лек фебрилитет
е преценено като проява на защитна имунна реакция след операцията. Сочи, че на 27.10.2016г. ищецът отново е бил
прегледан от ответника, като тогава е съобщил за фебрилитет
и продължаваща лека болезненост в областта на члена и е изявил желание да му
бъде издаден болничен лист. Тогава с цел превенция на евентуална инфекция
поради нарушения на епидермалния слой на кожата е предписано емпирично антибиотично лечение с широкоспектърен антибиотик „Панцеф“ в
комбинация с „Арилин“, както и третирането на
поразения участък с „Дефламол“ и извършването на амбулаторни
контролни прегледи с цел проследяване на
следоперативното му състояние и ефекта от предписаното лечение. Ответникът
твърди, че не е извършвал преглед на ищеца на 31.10.2016г., като тази дата е
била определена в епикризата за контролен преглед, но
на нея пациентът не се е явил. Последният преглед на пациента извършен от
ответника е бил на 07.11.2016г., когато е установил наличието на интактен локално шев, а кожата на члена-червена с поява на
по-тъмни участъци на места в основата на пениса, както и гнойна секреция. Предвид
това, ответникът е предложил на ищеца консултация с хирург, но последният е
отказал, като заявил, че е провел консултация с доц.М.от УМБАЛСМ“Пирогов“ и е
уговорено постъпването му за оперативно лечение там. Релевира
възражение за съпричиняване навредосния
резултат от страна на ищеца с поведението му по отказ да даде назална проба и
гърлен секрет за изследване при постъпване в болницата, изследване на урина, фацес, с напускането на лечебното заведение по собствена
преценка и на свой риск и предприемането
на действия по продължително третиране на пениса си с компреси с „Риванол“ в
нарушение на лекарските указания, с което е създал условия за иритативни и корозивни увреждания на кожата и развитие на
инфекция. Счита, че претендираното обезщетение е
прекомерно. Признава факта, че в процесния период е
работил в „Многопрофилна болница за активно лечение С.А.С.“
АД.
В съдебното заседание ищецът се яви лично и с пълномощника си адв.Т., който моли съда да уважи исковете и да присъди в
полза на доверителя му разноските по делото.
В съдебното заседание ответникът дружество „Многопрофилна
болница за активно лечение С.А.С.“ АД се представлява от пълномощника адв.З., която оспорва предявените искове, моли те да бъдат
отхвърлени, а в полза на представляваното от нея дружество присъдени разноските
по делото.Релевира възражение за прекомерност на
заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение.
Ответникът К. не се яви лично в съдебното заседание, той беше
представляван от пълномощника му адв.К., която
оспорва предявените искове, моли съда да ги отхвърли като неоснователни,
евентуално да приеме, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат и да присъди в негова полза значително по-ниско от претендираното обезщетение, което счита за прекомерно.
Претендира за разноски по делото и релевира
възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител
на ищеца адвокатско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ответниците
„ОЗК-Застраховане“ АД се представлява от ю-т Д., която оспорва
предявените искове, моли съда да ги отхвърли изцяло, а евентуално, в случай че
ги уважи да присъди в полза на ищеца обезщетение в по-нисък от претендирания размер, който счита за прекомерен.
След като взе предвид изложеното в
исковата молба и отговорите, събраните доказателства по делото и изявленията на
страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от
доказване в процеса е обстоятелството, че в процесния
период ответникът д-р К. е работил в „Многопрофилна
болница за активно лечение С.А.С.“ АД.
От приетите по делото епикризи, листове
за извършен преглед, констативен
протокол за извършена проверка от ИА“Медицински одит“ и други медицински
документи се установява, че пациента и ищец в производството Б.Б. е бил насочен за планов прием от д-р П. на 16.10.2016г.
с диагноза „Изобилен препуциум, фимоза
и парафимоза“, като е бил приет за болнично лечение в
Клиника по урология в МБАЛ „Св.Анна-София“ АД, гр.София на 21.10.2016г. с
диагноза „Фимоза“.
В болницата са извършени параклинични изследвания, резултатите, от които са в
референтни стойности. Извършена е предоперативна
подготовка на 21.10.2016г., като е била направена ЕК, пациента е подписал
декларация за информираност и съгласие по отношение на източника на заплащане
за диагностика и лечение на неговото заболяване, декларация за непредставяне на
извършени изследвания от назална проба, гърлен секрет, урина, фацес и за HBV и HIV. Оперативното лечение на
пациента е било проведено на 21.10.2016г. от екип в състав: оператор –д-р Б.К.,
асистент д-р Методи Т..
В оперативни протокол не са описани вида и количеството на
ползвания при оперативната интервенция анестетик.
Според медицинската документация пациента е бил изписан на 23.10.2016г. в добро
състояние със спокойна оперативна рана, без кървене и други патологични
отклонения. Епикризата при изписването на пациента е
подписана от д-р Л., който е бил дежурен лекар на тази дата. Поради това, че
23.10.2016г. било неделя, д-р К. не бил на работа. Ищецът Б. го потърсил по
телефона в момента на изписването му и се оплакал от оток и болка в областта на
члена и оперативната рана. Предвид това, че д-р К. ***, насрочил контролен
преглед за следващия ден-24.10.2016г. с препоръка, ако оплакванията персистират пациента да се обърне към дежурния лекар в
болницата. Прегледът на 24.10.2016г. бил осъществен от д-р К., който направил
заключение, че отокът и зачервяването на члена на пациента се дължи на
прекомерната употреба компреси с „Риванол“, като го уведомил, че последващата употреба на този продукт е противопоказна.
Преценил, че липсват данни за възпалителен процес, както и секрет, поради което
не се налагало извършването на микробиологично изследване.
На 27.10.216г. ищецът отново посетил клиниката по урология в
ответната болница, където бил прегледан от г-р К.. Пациента се оплакал от висока температура (фебрилитет)
и продължаваща лека болезненост в областта на члена. Поискал издаването на
болничен лист, като такъв му бил издаден, но не поради констатирани усложнения.
Лекуващият лекар не установил промяна в обективното състояние на пациента, но с
цел превенция от евентуална инфекция предписал антибиотично
лечение с препаратите „Панцеф“ и „Арилин“.
На 02.11.2016г. отново бил осъществен преглед на пациента от д-р К., при който
било установено появата на по-тъмни участъци на места по кожата на пениса.
Ответникът препоръчал на ищеца да продължи лечението с предписаните му
антибиотици и локални антисептици. Той провел и консултация с хирург от УМБАЛСМ
„Пирогов“ с цел вземането на второ мнение, като уговорил и преглед на пациента,
но няколко дни по –късно разбрал, че пациентът е осъществил консултация с друг
хирург в УМБАЛСМ„Пирогов“, а именно доц.М., както и че той ще постъпва за
оперативно лечение там.
На 09.11.2016г. ищецът Б. постъпва в Клиника по урология към
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, гр.София с диагноза:“Gangrena cutis penis”. На 10.11.2016г. той е
опериран под обща анестезия, като е осъществена „Инцизия
на пениса“. В предоперативната епикриза
е посочено, че е налице мекотъканен дефект в областта
на тялото на пениса след инфекция по повод „циркумцизио“,
в момента гранулираща рана с хипергранулации и липса
на клинични данни за инфекция, като размера на дефекта е около 70 кв.см. На
21.11.2016г. ищецът е изписан с подобрение, като е насочен за пластика към
Отделение по изгаряния и пластична хирургия в същото лечебно заведение. На
същата дата е приет в това отделение с диагноза „Defectus cutis post operationem
region penis”. На 21.11.2016г. е била извършена оперативна интервенция, направена
е автотрансплантация на кожа за коригиране на
дефекта. На 28.11.2016г. пациента е изписан от отделението по изгаряние и пластична хирургия, като на 06.12.2016г. отново
постъпва там за довършване на лечебния процес и извършването на операцията „Debridmant et excision cicatries”, след
което на 08.12.2016г. е изписан в добро общо състояние.
От показанията на свидетеля Ш., които съдът цени съобразно
правилата на чл.172 ГПК, доколкото не противоречат на останалите събрани гласни
и писмени доказателства се установи, че тя като фактически съжител на ищеца
през 2016г. е присъствала в болницата, когато на последния е била извършена
операция в МБАЛ „Св.Анна“ от д-р Б.К.. Докторът обяснил на ищеца, че операцията
е лесна и няма нищо страшно. Веднага след извършването на операцията д-р К. им
казал, че могат да се прибират вкъщи. Още същия ден ищецът се прибрал у дома
си, но след като въздействието на упойката отминала той започнал да изпитва
болки на оперираното място. Те помислили, че това е нормално състояние след
операцията. Болките обаче продължили и на следващия ден ищецът се обадил на д-р
К., който го посъветвал да дезинфекцира пениса си с „Риванол“. След този разговор
те свалили превръзката и видели, че члена на ищеца бил много зачервен и с оток.
Тогава направили снимки на пениса с телефона на ищеца, които са приложени по
делото. На следващия ден-вторият след операцията, ищецът и свидетеля отишли
отново до болницата, където той бил прегледан от друг доктор, който му казал да
се оправя с лекаря, който го е оперирал. Състоянието на ищеца се влошавало,
имал висока температура и отока на оперираното място не спадал. В следващите
седмици ищецът посещавал отново болницата, където бил преглеждан от д-р К., без
да е бил регистриран в регистратурата на болницата и без да са му издавани
някакви документи за прегледите. При тези посещения д-р К. изписал на ищеца
антибиотик и му обещавал, че всичко ще бъде наред. Той никога не е предлагал на
ищеца да постъпи в болницата за лечение или консултация с друг специалист.
Въпреки приема на изписания антибиотик състоянието на ищеца не се подобрявало.
Лекуващият лекар изписал на ищеца втори курс на лечение със същия антибиотик,
но състоянието му се влошавало, защото започнал процес на гниене на тъканта. Ищецът
спазвал дадените указания от д-р К. във връзка с лечението му, не е правил
никакви други манипулации на своя глава, нито е извършвал прегледи при друг лекар.
Тогава след консултация с близък на свидетеля те отишли на преглед при доц.М. в
УМБАЛСМ „Пирогов“, който ги упрекнал за това, че са отишли толкова късно и
заявил, че не е сигурен, дали ще може да възстанови здравословното състояние на
ищеца Б., като по спешност извършил операция за отстраняване на появилата се некроза. Лечението след тази операция продължило около 2
седмици. По това време Б.Б. бил доста изплашен,
изнервен заради всичко станало, не можел да спи и бил изключително потиснат.
В показанията си свидетеля Т.
сочи, че той работи като уролог в М. „С.А.С.“ АД от 13 години, но
не помни подробности във връзка с медицински проблем на ищеца. Не си спомня и
за конкретната операция, но от медицинската документация, с която се е запознал
е установил, че и той е участвал при извършването й. От показанията на този
свидетел не се установиха други факти, които са от значение за предмета на делото и
по отношение на които той може да възпроизведе свои спомени. Експертните му
изводи не следва да се обсъждат, тъй като в производството по делото той има
качеството на свидетел, а не на вещо лице.
Видно от приетата съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж.Т. се установява, че шестте файла представени от
ищеца със снимки на мъжки полов орган са създадени съответно на 23.10.2016г.,
25.10.2026г., 06.11.2016г. и 02.12.2016г. в гр.София на устройство iPhone 4.
От приетата съдебно-психологична експертиза се
установи, че у ищеца Б.Б. се наблюдава повишено
невротично ниво, изводимо от описаните по делото обстоятелства, както и че е
преживял интензивни негативни емоции на страх за здравето си, безспокойство, несигурност и опасения за възможен крайно
негативен резултат. Преживяваното от
него във връзка с претърпените операции се е отразило силно негативно върху
психическото му състояние, както към онзи момент, така и в дългосрочен план.
Той е емоционално стабилен тип според личностовата му
предиспозиция, устойчив на стрес, активен, самоутвърждаващ се, с добра самооценка, самостоятелен при вземането
на решения, стремящ се към реализация и успех. Преживените от него страхове от
загуба на сексуалната и репрудоктивна способност,
включително и от ампутация на половия орган, съобразно пола и възрастта му
представлява силно травматично обстоятелство, тъй като идентификацията в много
голяма степен зависи именно от тези обстоятелства. На психично ниво ищецът е
останал ангажиран с последиците от претърпените усложнения, като се чувства
несигурен в ролята си на сексуален партньор, както поради естетичните последици
за половия му орган, така и поради опасения за неуспех, които не са преодолени.
Сексуалното му самочувствие е понижено, влошено е качеството му на живот в
неговите лични и социални аспекти. Актуалното му психично състояние се
характеризира с общо снижаване на адаптивните възможности поради повишено невротично ниво, изразяващо
се в емоционална лабилност, изострена чуствителност
за стимулите на средата, потиснатост, безспокойство, тревожност,
депресивитет, затвореност, мрачност, разколебаване на
увереността, фиксиране върху телесни проблеми, импулсивност, ограничаване на
контактите, заемане на относително пасивна житейска позиция. Той се чувства
неспособен да постигне удовлетворителни отношения на взаимна привързаност и
нежност, преживяването за физически недъг и пренапрежение са значително
изразени, самоуважението му е понижено, като се чувства принуден към компромиси
чрез сдържане на изискванията и надеждите си, както и временно отказване от
удовлетворяване на някои от желанията.
От приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза,
както и от дадените отговори на вещите лица на поставените им в съдебното
заседание въпроси се установи, че медицинската интервенция циркумцизия
представлява изрязване на кожичката, която покрива пениса (препуциум)
при невъзможност за оголване на главичката и невъзможност за уриниране в
най-тежкия случай.
Клиничната
пътека по която ищецът е лекуван в МБАЛ“Св.Анна“ предвижда болничен престой,
като са налице медицински рискове при следоперативно лечение в домашни условия,
както при всяка оперативна интервенция. При този вид операции усложненията са
редки, като риска от инфекция при правилно поведение спрямо оперативната рана е
около 1 % от случаите. Сред медицинската
документация липсват данни за издаване на документ за дехоспитализиране
на пациента в дена на операцията, такъв е бил издаден на втория ден след нея.
Клиничните симптоми на възпалителния процес на
оперативното място са фебрилитет, оток, болка,
зачервяване, секреция.В случай, че след оперативна интервенция пациента се
оплаква от оток и зачервяване на оперативната рана и повишена телесна
температура той не би следвало да бъде изписван веднага, защото тези симптоми
сочат на наличието на възпалителен процес и налагат извършването на
допълнителни изследвания. Добрата медицинска практика и част VI от
медицинския стандарт за контрол на вътреболничните
инфекции предполагат, че при наличието на данни за следоперативна инфекция на
оперативното място лекуващият лекар би следвало да вземе материал за
микробиологично изследване преди
започване на емпирична антибиотична профилактика. На
практика в много случаи се започва с антибиотик или комбинация от антибиотици с
доказана висока ефективност в повечето случаи на инфекции.
Сред медицинската документация по случая липсват данни
в МБАЛ „Св.Анна“ да е било извършено микробиологично изследване на клиничен
материал и да е изпитвана антимикробната
чувствителност на доказаните причинители на инфекцията на пациента Б. съобразно
изискването на медицинския стандарт за превенция и контрол на вътреболничните инфекции. Преписаните на ищеца от д-р К.
антибиотици „Панцеф“ (цефисим)
и „Арилин“ (метронидазол)
не са ефективни спрямо S.Aureus (стафилококус ауреус).
При констатирана липса на лечебен ефект от антибиотичното
лечение съобразно правилата на добрата медицинска практика приложението на
антибиотика следва да бъде прекъснато, а терапията преразгледана. Преценката
дали даден пациент, съобразно неговото състояние да бъде хоспитализиран е на
лекуващия лекар, като по принцип в болнична обстановка възможностите за контрол
на заболяването са по-добри. Те включват
наблюдение на пациента, възможности за извършване на съответните изследвания –параклинични вкл/микробиологични,
както и терапевтични-вкл.венозно приложение на медикаменти, което в повечето
случаи е невъзможно в домашна обстановка, както и извършването на консултации.
Симптоматиката, с която пациента Б.Б.
се представя в Клиниката по урология към УМБАЛСМ „Пирогов“ покрива критериите
за установена вътреболнична инфекция в УМАЛ „Св.Анна“
АД, съобразно изискванията на раздел III, т.7.1.1 от Медицинския стандарт по
превенция и контрол на вътреболничните инфекции,
защото инфекциите възникнали на хирургичното място са възникналите до 30 дни
след операцията и покриващи един от критериите: гнойна секреция от повърхностна
инцизия; културелно
доказани причинители в асептично взет раневи секрет
или проба от тъкан в областта на повърхностната инцизия;
локален оток, зачервяване или затопляне и съзнателно отваряне на инцизията от хирург. Бактериалните причинители на
инфекцията на оперативното място установени от проведените в УМБАЛСМ „Пирогов“
изследвания на пациента са S.Aureus и Fusobacterium spp/+/, които се повлияват от антибиотиците Оксацилин, Ампицилин, Амоксицилин, Цефуроксим, Амикацин, Гентамицин, Ципрофлоксацин,
Линкомицин, Рифампин и др. Проведеното
лечение на пациента в Клиника по урология на УМБАЛСМ“Пирогов“ се състои във
вливане на водно-солеви разтвори, спамолитици,
постоперативно с аналгетици, антибиотици-Сулперазон,
Флажил, Внакомицин,
извършена операция по инцизия на пениса на
10.11.2016г., а в Клиника по изгаряния и пластична хирургия в същата болница в
периода от 21.11.2016г. до 28.11.2016г. е била извършена операция по автотрансплантация на кожа, а в периода от 06.12.2016г. до
18.12.2016г. на пациента е извършена и трета
операция по дебридман и ексцизия
на цикатриксите, или по-точно ексцизия
на надхвърлящи ръбовете на присадката.
От хирургична гледна точка в заключението се сочи, че
инфекцията винаги води до болка, дисфункция и дискомфорт.
Краткотрайните последици от хирургичните интеврвенции
претърпени от ищеца през 2016г. са
узряването на цикатрикса в период до 2 г. след
операцията, болезненост, намалена сетивност като придърпване от белезите,
различна пигментация и твърдост на пластиката. В дългосрочен план пластиката
следва да омекне и да се отпусне, като е възможно да остане линия на опън ограничаваща движението, а кожата остава с различна
пигментация и намалена сетивност. Ищецът не е с увредени полови функции, но за
периода от около 2 седмици след последната операция не е могъл да води полов
живот. При извършен преглед на ищеца на 09.05.2023г. е констатирано наличието
на добра елестичност на пластиката, без бридове, различна пигментация и възможност за намалена
чувствителност. Пенисът изглежда визуално добре оформен със следи от циркумцизио и кожна автотрансплантация.
При липсата на незабавно лечение на пациента в УМБАЛСМ
“Пирогов“ е имало опасност от
разпространение на инфекцията (сепсис), а подобно състояние е спешно и животозастрашаващо. При хоспитализирането на пациента в МБАЛ
„Св.Анна“ е бил спазен медицински стандарт „Урология“ и изискванията на КП №147,
с изключение на това, че пациента не е позволил да се получи назална проба (гърлен секрет) за S.Aureus, но това не е рефлектирало по никакъв начин и няма
връзка с последващото състояние на ищеца. Пациентът
може във всеки момента да окаже хоспитализация и болничен престой, като за
целта следва да подпише съответния документ.
Вещите лица сочат, че практически след всяка
хирургическа интервенция в първите два дни се наблюдава повишена температура от
38-39 градуса. Наличието на такава и след това налага обръщането на специално
внимание. Свалянето на стерилна хирургична
превръзка в домашни условия, ден след операцията, в случай че не се
спазват съответните правила за асептика и антисептика (стерилни ръкавици,
дезинфекция, антисептици) крие рискове от механична увреда
и е входна врата за инфекции. При наличните данни за фебрилитет,
болезненост, зачервяване, при прегледа на 27.10.2016г. лекуващият лекар е
следвало да се усъмни в наличието на инфекция, да хоспитализира пациента за
извършване на изследвания, както и за венозно приложение на антибиотици. При
продължителна употреба на „Риванол“ е възможно да се получи нарушение на епидермалния
слой на кожата, иритативни и корозивни увреждания на
кожата на пациента, което от своя страна да стане причина за развитие на стафилокова инфекция, но в случая това не е причината за
инфектирането на пениса на ищеца, предвид евентуалната прекомерна употреба на
препарата само за един ден. Констатираните
хипертермия, непоносима болка, развитие на коликвативни струпеи са белези на сериозна увреда, която може да се получи само при нелекувана локална
инфекция или при попадане на химични субстанции със силно иритативно
действие (киселини, основи). Развитието на везикули
при липсата на инфекциозен агент е по-характерно за термични изгаряния, които
не могат да се получат от прилагането на „Риванол“. Дефламолът
е препарат, който не може да се използва върху рани, тъй като няма никакви
позитиви от него, освен хидратация, а приложената антибиотична терапия е емпирична и предпазва от бактериална
инфекция. Подобно лечение е уместно при по-леки увреждания, но не е напълно
адекватно при съмнение за инфекция на хирургичното място, при което е редно да
се извърши хоспитализация на пациента. Прилагането на правилно антибиотично лечение може да предотврати развитието на
гранулиране и да доведе до изчистване на мъртва тъкан, но само ако е приложено
навреме и все още не се е стигнало до некроза в
следствие на възпаление.
В случая, съгласно снимковия материал приложен по
делото и останалите данни от медицинските документи може да се направи извода,
че ищецът е бил в състояние на некроза една седмица
преди операцията му в УМБАЛСМ „Пирогов“, а данни за възпалителен процес е имало
седмици преди постъпването му там.
При така установеното
от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД установява общото правило за
поведение, което забранява да се вреди другиму, респ. задължението да се
поправят вредите, които са причинени виновно. Фактическият състав на тази
правна норма съдържа пет елемента, чието кумулативно наличие следва да бъде
установено във всеки отделен случай, за да бъде ангажирана отговорността на
причинилия вредите. Необходимо е да е налице деяние, което да е
извършено виновно и противоправно; да
са налице вреди, които да бъдат в причинно-следствена връзка с
това деяние.
Съгласно
Постановление № 7 от 29.ХII.1958 г. на Пленума
на ВС
възложителят и прекия причинител на вредата могат да отговарят солидарно спрямо
пострадалия, но тази солидарност не се основава на разпоредбата на чл.53 ЗЗД.
Тя се извежда по аналогия от разпоредбата на чл.
138 ЗЗД, т.е. на
основата на солидарното поръчителство.
Безвиновната
отговорност по чл.
49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите,
когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено
увреждане при и по повод извършването на последната. Съгласно приетото в
решения по
гр. д. № 1411/2009 г., гр. д. № 640/2009 г., както и по гр. д. №
6457/2013 г., всички на III г. о. - медицинската
помощ е правно-регламентирана дейност. Член 80 от Закона за здравето
разпорежда, че тази дейност се основава на медицински
стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и
Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т.
4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
Регламентирано е, че дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които
работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските
стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на
правата на пациента. Когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска
дейност, като основание за отговорността по чл. 49 ЗЗД,
съответно по 45, ал.1 ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи факти от
поведението на извършителя - /лекаря/ - на първо място да установи какви
действия са били предприети или не са били извършени от лекаря и на второ - да
провери доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквания, вкл. и извършването
на необходимите диагностични изследвания.
Съдът
намира, че в случая е било налице
нарушение на правото на пациента да получи достъпна медицинска помощ,
при спазване на принципите на своевременност, качество и достатъчност. Както се
установи от заключението на вещите лица по приетата комплексна съдебно-медицинска
експертиза, от събраните писмени и гласни доказателства по делото, опериралият
ищеца екип не е посочил в постоперативната епикриза
какъв антисептик е бил използван при операцията от 21.10.2016г., т.е. дали
изобщо такъв е бил използван, лекуващият лекар д-р К. неправилно е препоръчал
на пациента да се прибере вкъщи веднага след операцията, впоследствие
неправилно предвид състоянието на ищеца и оплакванията му той е бил изписан
документално на 23.10.2026г. от МБАЛ „Св.Анна“ АД, а в последствие, считано от
прегледа осъществен на 27.10.2016г. при
наличие на данни за възпаление на хирургичното място не е предприел действия по
хоспитализация на пациента, извършване на микробиологично изследване за
причинителя на възпалението, венозното прилагане на подходящи след
установяването на патогена антибиотици и консултации
с други специалисти в болницата.
При
евентуалното използване на правилен антисептик, хоспитализиране на пациента
след операцията, както е предвидено в самата клинична пътека, евентуално последващото му хоспитализиране предвид оплакванията му на
23.10.2016г. или поне след 27.10.2016г. съчетано с назначаване на нужните изследвания
и консултации, както и с прилагане на подходящо венозно антибиотично
лечение, ищецът не би следвало да претърпи установените усложнения и съответно последващи три операции, първата от които по спешност в
УМБАЛСМ „Пирогов“ и съответно процесните
неимуществени вреди.
В
причинно-следствена връзка с предприетите от страна на д-р К., който е бил в трудовоправно правоотношения в МБАЛ „Св.Анна“ АД в процесния период, противоправни
действия и бездействия, извършени под формата на вина-непредпазливост, ищецът е
претърпял болки, страдания, стрес, безпокойство и нервно
напрежение от влошаваща се гангренна инфекция
за срок от 19 дни, продължаващ стрес, изразяващ се в
понижена самооценка и самоувереност, гангренна
инфекция и образуване по тялото на пениса на следоперативен мекотъканен
дефект с площ от около 70 кв.см., бил е подложен на още три операции, изпитвал
е болки при ерекция в продължение на шест
месеца след операциите и пълна невъзможност в продължение на около 2
седмици след последната операция от 06.12.2016г. за
нормален полов контакт, а след този период за около 2 години затруднения за водене на нормален полов живот, изразяващи
се в болки и изтръпване, а завинаги в намалена сетивност на мястото на присадената кожа на
члена и обективно загрозяване в следствие на
различната пигментация и белезите на половия орган.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответниците
за това, че ищецът сам с поведението си е съпричинил
вредоносния резултат. Не се установи, че той самоволно е напуснал болницата
веднага след като му е била извършена операцията, защото липсва съставен
подобен документ, а и не бяха събрани никакви доказателства за това, че
напускането му е било негово лично решение против правилата на болницата и
точното изпълнение на клиничната пътека. Установи се и, че третирането на хирургичната
рана с препарата „Риванол“ в продължение на не повече от едно денонощие не е
причината за възникване на възпалителния процес, както и че непредставянето на
проба от гърлен секрет и др. изследвания от негова страна не допринесло за настъпването
на уврежданията, а представлява единствено нарушение от страна на работещите в
болницата на собствените й правила.
В
производството по делото не се установи, че ищецът е изпитвал силни болки при ерекция в продължение на шест месеца след операциите и
пълна невъзможност в същия период за нормален полов контакт, а само че в
период от 2 седмици след 06.12.2016г. не е имал възможността да осъществява
полови контакти, а в продължение на по-дълъг период е изпитвал само придърпване
в областта на присадената кожа и шевовете.
Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В случая, следва да се вземе предвид обстоятелството,
че търпените страдания от ищеца Б. в периода от 21.10.2016г. до 20.12.2016г. са
се отличавали с висок интензитет, като
към 10.12.2016г. състоянието му е било опасно за живота. Следва да се има
предвид и установеното от психологическата експертиза, че негативните му
преживявания, освен в този период на осъществените операции са продължили и
след това, а и макар в много по-ниска степен продължават и до днес. Важно е да
се има предвид и, че според вещите лица по приетата комплексна
съдебно-медицинска експертиза, понастоящем ищецът е възстановен, не е загубил никаква физиологична функция
свързана с половия му орган, като пенисът му е визуално добре оформен и има само следи
от циркумцизио и кожна автотрансплантация.
Завинаги е загубена само част от сетивността на кожата му, в частта където е
било извършено присаждане на друга кожа.
Относимо обстоятелство
при определяне размера на обезщетението е и икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за
справедливост /решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите.
Въз
основа на тези обстоятелства съдът намира, че справедливото обезщетение, което
следва да се присъди в полза на ищеца, с което да бъдат обезщетени всички
претърпени от него неимуществени вреди, представляващи болки,
страдания, стрес, безпокойство и нервно напрежение от влошаваща се гангренна инфекция за срок от 19 дни, претърпяване на гангренна инфекция и образуване по тялото на пениса на
следоперативен мекотъканен дефект с площ от около 70
кв.см., преживяване на още три операции,
изпитване на болки при ерекция в продължение
на шест месеца след операциите и пълна невъзможност в продължение на
около 2 седмици след последната операция от 06.12.2016г. за нормален полов контакт, а след този период за
около 2 години затруднения за водене на нормален
полов живот, изразяващи се в болки и
изтръпване, а завинаги в намалена сетивност
на мястото на присадената кожа на члена и обективното
му загрозяване в следствие на различната пигментация и белезите на половия орган, е в размер на 40 000 лв.
За сумата от над 40 000 лв. до
80 000 лв., както и по отношение на претендираните
вреди от изпитвани силни болки при ерекция в продължение на над 2 седмици до
шест месеца след операциите и пълна невъзможност в същия период за нормален
полов контакт, исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна
и недоказана.
Следва
да се отбележи, че съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение за непозволено
увреждане длъжникът изпада в забава и без покана, при което, когато се
претендира лихва върху обезщетение за непозволено увреждане тя се търси от
датата на деликта до окончателното изплащане на
задължението и върху размерът й не се внася държавна такса. В случая съдът
квалифицира искането за присъждане на мораторна лихва
за периода от 21.10.2016г. до 22.08.2018г. и от датата на подаване на искова
молба до изплащането на задължението като едно искане за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца законната лихва върху
присъденото обезщетение считано от 21.10.2016г. до окончателното изплащане на
задължението. Поради това съдът не следва да се произнася по заявеното като
отделно искане от страна на ищеца за присъждане на мораторна
лихва, а последния може с нарочна писмена молба да поиска връщането на
недължимо платената по сметка на СГС държавна такса за този иск в размер на 589,62 лв.
Предвид частичната основателността на предявения иск, на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по делото, които възлизат на 6114,60 лв., от които
1600 лв. за внесена и дължима държавна такса, 400 лв. за внесени депозити за
вещите лица и 4114,50 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът
не намира за прекомерно, при положение че предвид цената на иска минимумът му
следва да е 7050 лв., а делото се отличава с висока правна и фактическа
сложност. Затова съдът намира
възраженията за прекомерност на заплатеното от ищеца в полза на
процесуалният му представител адвокатско възнаграждение за неоснователни.
На
основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответниците
съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски
по делото, както следва: в полза на МБАЛ“Св.Анна“ АВ в размер на 2200 лв., от
които 1800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 400 лв. за внесени
депозити за вещите лица; в полза на Б.К. в размер на 250 лв. за внесен депозит
за вещо лице.
В полза на ответника К. не следва да бъдат
присъждани разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на
адв.К., защото в представения на л.112 от делото
договор за правна защита и съдействие е посочено, че са договорили заплащането
на възнаграждение в размер на 4823 лв., което плащане ще бъде осъществено по
банков път, но доказателство за подобно плащане по банков път не е представено
по делото. В т.1 от
Тълкувателно решение №6/2012
на ОСГТК на ВКС е посочено, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно
лечение С.А.С.“ АД, ЕИК*********и д-р Б.Р.К., ЕГН ********** да заплатят солидарно на ищеца Б.В.Б., ЕГН ********** сумата в размер на 40 000 лв.
(четиридесет хиляди лева), представляващи обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
стрес, безпокойство и нервно напрежение от влошаваща се гангренна
инфекция за срок от 19 дни, продължаващ стрес,
изразяващ се в понижена самооценка и самоувереност, претърпяване на гангренна инфекция и образуване
по тялото на пениса на следоперативен мекотъканен
дефект с площ от около 70 кв.см., претърпяване на още три операции, изпитване на болки при ерекция в продължение на шест месеца след
операциите и пълна невъзможност в продължение на около 2 седмици след
последната операция от 06.12.2016г. за нормален полов
контакт, а след този период за около 2 години затруднения
за водене на нормален полов живот, изразяващи се в болки и изтръпване, а завинаги в намалена
сетивност на мястото на присадената кожа на члена и обективно загрозяване на последния в следствие на различната
пигментация и белезите на половия орган, които вреди
са настъпили в причинно-следствена връзка с противоправните
действия и бездействия на втория ответник по осъществяване на хирургична
интервенция на 21.10.2016г., при която е допусната вътреболнична
инфекция на хирургичното място, изписването на ищеца от болницата, въпреки тежкото
му обективно състояние на 23.10.2016г. и липсата на адекватна и в съответствие
с добрата медицинска практика следоперативна грижа в периода от 23.10.2016г. до
07.11.2016г., когато е осъществен последния преглед на ищеца в ответната
болница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2016г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ищеца Б.В.Б., ЕГН ********** срещу ответното
дружество „Многопрофилна болница за активно лечение С.А.С.“
АД, ЕИК*********и д-р Б.Р.К., ЕГН ********** субективно съединени искове с
правни основания чл.49 ЗЗД и чл.45, ал.1 ЗЗД, в ЧАСТТА им относно осъждането на ответниците,
първият в качеството на възложител на работата, а вторият като пряк причинител
на деликта, солидарно да заплатят на ищеца
обезщетение в размер от над 40 000
лв. до 80 000 лв., за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, стрес, безпокойство и нервно напрежение от
влошаваща се гангренна инфекция, продължаващ стрес,
изразяващ се в понижена самооценка и самоувереност, претърпяване на гангренна инфекция и образуване по тялото на пениса на
следоперативен мекотъканен дефект с площ от около 70
кв.см., претърпяване на още три операции, изпитване на силни болки при ерекция
в продължение на шест месеца след операциите и пълна невъзможност в същия
период за нормален полов контакт, а след този период затруднения за водене на
нормален полов живот, изразяващи се в болки, изтръпване, намалена сетивност и
обективно загрозяване на половия орган, които вреди са настъпили в причинно
следствена връзка с противоправните действия и
бездействия на втория ответник по осъществяване на хирургична интервенция на
21.10.2016г., при която е допусната вътреболнична
инфекция на хирургичното място, изписването на ищеца от болницата, въпреки
тежкото му обективно състояние на 23.10.2016г. и липсата на адекватна и в
съответствие с добрата медицинска практика следоперативна грижа в периода от
23.10.2016г. до 07.11.2016г., когато е осъществен последния преглед на ищеца в
ответната болница, ведно със законната лихва върху сумата от над 40 000 лв. до 80
000 лв., считано от 21.10.2016г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение С.А.С.“ АД, ЕИК*********и
Б.Р.К., ЕГН ********** да заплатят на Б.В.Б., ЕГН ********** сумата от 6114,60 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Б.В.Б.,
ЕГН ********** да заплати на „Многопрофилна болница
за активно лечение С.А.С.“ АД, ЕИК*********сумата от 2200 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Б.В.Б.,
ЕГН ********** да заплати на Б.Р.К., ЕГН ********** сумата от
250 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК******в качеството му на трето лице-помагач
на страната на ответниците.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд-София.
СЪДИЯ: