Р Е Ш Е
Н И Е
260263/7.6.2021г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на дванадесети май две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Г.
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№1164 по описа за 2020 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, както и
евентуално съединени спрямо установителните искове, осъдителни искове с правно
основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на
управление във Франция, гр. Париж, ***, представлявано от Л.Д. и Л.В., чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, ***,
представлявано от законния представител Д.Д., излага, че по ч.гр.д. №205/2020 г. му е издадена
заповед за изпълнение срещу ответника Г.В.Д., ЕГН: **********, с адрес:
***, за следните суми: 289.28 лева - представляваща главница по Договор за
потребителски кредит CREX-
13768068 от 17.08.2016 г.; 20.62 лева - възнаградителна лихва за периода от
05.04.2018 г. до 05.09.2018 г.; 49.86 лева - мораторна лихва за периода от
05.05.2018 г. до 19.01.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
ѝ изплащане, като са присъдени и извършените в заповедното производство
разноски. Твърди се, че дружеството е получило съобщение, с което му е указано
да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта, поради което
ищецът предявява настоящите искове. Ищецът сочи, че по силата на сключен между
страните Договор за кредит CREX-13768068 от 17.08.2016 г. е предоставил на
ответника паричен кредит за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок
от 24 месеца. Договорът е бил със срок до 05.09.2018 г., като са определени
падежни дати на всяка една вноска. Сумата по договора е била преведена по
сметка на упълномощения търговски партньор, с оглед закупената от ответника
стока. Ответникът поел задължението да погаси кредита посредством 24 месечни
вноски, всяка в размер на 51, 65 лева. Ответникът е преустановил редовното
обслужване на стоковия потребителски кредит на 05.04.2018 г., към която дата са
били заплатени 18 броя погасителни вноски. Предвид забавата ответникът дължал и
съответното обезщетение за забавено плащане. Поради изложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 289.28 лева - представляваща главница
по Договор за потребителски кредит CREX-
13768068 от 17.08.2016 г.; 20.62 лева - възнаградителна лихва за периода от
05.04.2018 г. до 05.09.2018 г.; 49.86 лева - мораторна лихва за периода от
05.05.2018 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
ѝ изплащане. При условие, че установителните исковете бъдат отхвърлени,
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора,
ищецът предявява, в условията на евентуалност, осъдителни искове, с искане да
се осъди ответникът да заплати на ищеца гореописаните суми. Претендира и
разноски.
В хода
на делото поддържа претенциите си.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
исковете, излагайки правни и фактически доводи и възражения. Прави възражение
за недействителност на договора за кредит, като се позовава на неравноправни
клаузи от него.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№205/2020 г. по описа на ШРС, по
реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника за следните суми: 289.28 лева,
представляваща главница по Договор за кредит CREX-
13768068 от 17.08.2016 г.; 20.62 лева - възнаградителна лихва за периода от
05.04.2018 г. до 05.09.2018 г.; 49.86 лева - мораторна лихва за периода от
05.05.2018 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-31.01.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане. Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, като на ищеца са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си по заповедта. От представените по делото писмени
доказателства /Договор за потребителски кредит CREX-
13768068 от 17.08.2016 г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити/, се установи, че на 17.08.2016 между
страните е сключен договор за потребителски
кредит, с размер на кредита 874, 83 лева, включващ предоставена от ищеца сума в
размер на 749.00 лева за закупуване на стока /Диван Мелвин/ от трето лице,
търговец, и 125, 83 лева-стойността на застраховка „Сигурност на плащанията“. Предвидено
е кредитът да бъде издължен чрез 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер
на 51,65 лева. Изчислена е обща стойност на плащанията, равняваща се на 1 239,
60 лева, като е определен ГПР- 39,99%. Определена
е и падежна дата на вноските- пето число на месеца. Ищецът излага твърдения за
спиране на плащанията от страна на длъжника на 05.04.2018 г., като към тази дата
твърди, че са заплатени 18 месечни вноски. От представените от ищеца частно
заверени преписи от сертификат за застраховка към процесния договор, ведно с
общите условия към застраховката, се установи, че ответникът е подписал
застрахователен договор, по силата на който се е съгласил кредиторът да сключи
застраховка „Защита на плащанията“, която да обхване описани от полицата
рискове /злополука, заболявания и др./ Предвидено е премията по застраховката
да се изплаща месечно, като същата е определена съобразно процент от заетата
сума. От заключението по приетата, без възражения от страните СГЕ, се установи,
че текстът на процесния договор за кредит, ведно с общите условия към него е
изпълнен с шрифт с големина на символите 12, а текстът в „Сертификат“ е
изпълнен с шрифт с големина на символите 7 пункта. Съдът възприема заключението
като обективно и компетентно дадено. ВЛ обосновано дава своето заключение,
базирайки се на притежаваните от него специални знания. От заключените по
приетата ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в
обективността и правилността му, се установи, че по процесния договор за
кредит, длъжникът е следвало да изплати задълженията си по договора чрез 24
броя месечни вноски, всяка в размер на 51, 65 лева. Първата вноска е направена
на 05.10.2016 г., а последната е следвало да се направи на 05.09.2018 г.
Кредитът е бил отпуснат за закупуване на стока-Диван „М.“ с лежанка +
подлакътник, чиято стойност се равнявала на сума от 749.00 лева. Към
погасителния план е прибавена и застрахователна премия в размер на 125, 83
лева, чието изплащане е включено в погасителния план към главницата по
договора, чрез месечна вноска в размер на 5, 24 лева. Сумата от 749.00 лева е
преведена от ищеца директно на търговеца- продавач „Виденов Ийст“ ЕООД на
17.08.2016 г. По кредита е заплатена сума от 929, 70 лева, включваща
осемнадесет вноски по погасителния план. Последната вноска е заплатена на
10.04.2018 г. По кредита е начислена законна лихва за забава в размер на 49, 86
лева, считано от 05.05.2018 г. /датата на изискуемост на втората пропусната
вноска/ до 19.01.2020 г.
От изнесената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Няма спор, че е
подписан договор за кредит така, както е посочено в изнесената по-горе
фактическа обстановка. В случая се твърди, че е сключен договор за
потребителски кредит, който с оглед качеството на страните по сделката, се
определя като договор за заем за потребление. Според легалната дефиниция, при
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. По своята правна природа договорът за заем е
реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия
състав на сделката. Поради реалния характер на договора за заем за потребление
предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради което
установяване предаването на паричната сума със задължение за връщането й от
заемателя, е доказване и на договора.
Предвид качеството
на страните- потребител и кредитор /арг. от текста на разпоредбата на чл.9,
ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗПК/, съдът стига до извода, че приложение в случая
намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. В разглеждания
казус, съдът приема за безспорно установено, че ищецът е предоставил на
ответника паричен заем за закупуване на избрана от последния стока в размер на
749, 00 лева. Безспорно се установи, че ответникът е поел насрещното задължение
да върне предоставената сума по начин и срокове, определени в договора.
Договорът за кредит е изписан с шрифт с големина 12 пункта и отговаря на
изискванията на закона в този смисъл /чл.10, ал.1 от ЗПК/. В договора, като
обща цена на кредита е посочена сумата от 874, 83 лева, като същевременно е
отбелязано, че е сключена и застраховка при застрахователна премия в размер на 125,
83 лева, за която също е отпуснат кредит, като е предвидено да се изплаща от
длъжника на части, чрез включване на допълнителна месечна вноска към главницата
в размер на 5, 24 лева. По тази застраховка, видно от погасителния план също е
начислявана възнаградителна лихва, като застраховката е отчетена като част от
главното вземане по договора, въпреки липсата на реално предоставена сума за
закупуване на застраховката. От заключените на ВЛ по приетата СГЕ, стана ясно,
че текстът в „Сертификат“, към
договора за кредит е изпълнен с шрифт с големина на символите 7 пункта.
Съгласно изискванията на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Безспорно, застрахователната
премия, като част от договора за кредит, представлява един от неговите елементи
и всички уговорки на страните по повод на тази застраховка следва да са в
писмен вид и размер шрифт – не по-малък от 12. Съгласно нормата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, договорът е недействителен. С оглед на горното, съдът стига до
извода, че процесният договор за кредит е недействителен. Според разпоредбата
на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
случая безспорно се установи, че общите плащания по договора се равняват на
сума от 929, 70 лева, поради което заключава, че задълженията на ответника по
договора са изцяло изпълнени.
Ето защо и
доколкото ищецът следваше, при условията на главно и пълно доказване да
установи както основанието, така и размерите на претенциите си, съдът стига до
извода, че предявените искове са изцяло неоснователни, поради което следва да
се отхвърлят.
Доколкото, съдът
счете установителните искове на ищеца за неоснователни на основание, различно за
предявените евентуално съединени искове, счита, че условието, при което са предявени
осъдителните искове не се е сбъднало и съдът не следва да се произнася по тях.
На основание
чл.78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1, т.5 от ГПК, ищецът следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сума в размер на 60.00 лева,
представляваща заплатени от бюджета на съда разноски за възнаграждение на
вещото лице по извършената и приета СГЕ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление във Франция, ***,
представлявано от Л.Д. и Л.В., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, гр. София, ***, представлявано от законния представител Д.Д., срещу Г.В.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно съединени положителни установителни, с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 289.28
лева /двеста осемдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит CREX- 13768068 от 17.08.2016 г.; 20.62 лева
/двадесет лева и шестдесет и две стотинки/- възнаградителна лихва за периода от
05.04.2018 г. до 05.09.2018 г.; 49.86 лева /четиридесет и девет лева и
осемдесет и шест стотинки/- мораторна лихва за периода от 05.05.2018 г. до
19.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане, присъдени
по ч.гр.д. №205/2020 г. по описа на ШРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление във Франция, ***,
представлявано от Л.Д. и Л.В., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, гр. София, ***, представлявано от законния представител Д.Д., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сума в размер
на 60.00 лева /шестдесет лева/, представляваща заплатени от бюджета на съда
разноски за възнаграждение на вещото лице по извършената и приета СГЕ.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: