Решение по дело №4736/2016 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1184
Дата: 7 октомври 2016 г. (в сила от 7 октомври 2016 г.)
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20164520104736
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2016 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 гр.Русе, 07.10.2016 г.

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд, XIII - ти граждански състав, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов

при секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4736 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.330 от ГПК.

Съпрузите Т.С.П. *** и И.П. ***, твърдят, че са сключили граждански брак на 13.06.1992 г. в гр.Русе, от който имат родено едно дете – П И.П., понастоящем пълнолетна.

Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си, както и споразумение по въпросите, визирани в чл.51, ал.1 от СК. Молят съда да прекрати брака им с развод по взаимно съгласие като утвърди постигнатото от тях споразумение.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

 Молителите са сключили граждански брак на 13.06.1992 г. в гр.Русе с акт № 477 от същата дата на Община Русе. От брака си съпрузите нямат непълнолетни деца. Съдът намира, че съгласието на молителите да прекратят брака си с развод е сериозно и непоколебимо. Представеното от тях споразумение по чл.51, ал.1 от СК не противоречи на закона и морала и урежда изцяло отношенията им след развода.

Предвид изложеното съдът намира, че бракът на молителите следва да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, а представеното от тях споразумение - утвърдено.

Окончателната държавна такса за развода - по чл.6, т.3 от ТДТССГПК, в размер на 15 лева, следва да бъде поета от молителя И.П.П., съгласно т.8 от споразумението.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.330, ал.3 от ГПК, съдът

                                    Р     Е     Ш     И  :

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ гражданския брак между Т.С.П., с ЕГН ********** и И.П.П., с ЕГН **********, сключен на 13.06.1992 г. в гр.Русе с акт № 477 от същата дата на Община Русе.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение по чл.51, ал.1 от СК, както следва:

1.    ПО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ: Семейното жилище, представляващо двуетажна жилищна сграда със сутерен и застроена площ на първия етаж от 53,71 кв.м., застроена площ на втория етаж от 76,11 кв.м. и гараж със застроена площ от 20 кв.м., заедно с дворно място, цялото с площ от 540 кв.м., а по скица с площ от 561 кв.м., находящо се в гр.Русе, бул.”Цар Освободител” № 175, съставляващо ПИ № 3424 в кв.819 по плана на гр.Русе, е закупено по време на брака от двамата съпрузи със заем от „Банка ДСК” ЕАД и след прекратяване на брака остава в обикновена съсобственост на бившите съпрузи при равни права като ще бъде ползван и от двамата;

2.    ПО ФАМИЛНОТО ИМЕ: След прекратяване на брака жената ще продължи да носи брачното си фамилно име – П.;

3.    ПО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ: След прекратяването на брака молителите няма да си дължат издръжка един на друг;

4.    ПО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ: Придобитият по време на брака недвижим имот – масивна сграда, застроена върху 242 кв.м. с предназначение магазин за хранителни и промишлени стоки и заведение за бира-скара, състоящ се от магазин, склад, бар-плот, бира-скара /дискотека/, баня-тоалетна, съблекалня, коридор, кухня, построен в дворно място, находящо се в с.Щръклево, общ.Иваново, обл.Русе, ул.”Младост”, цялото с площ от 735 кв.м., съставляващо по скица ПИ № 1004 в кв.24 по плана на селото, е закупен по време на брака, поради което след прекратяването му имотът остава в обикновена съсобственост на бившите съпрузи при равни права като ще бъде ползван и от двамата. Молителите заявяват, че са уредили извънсъдебно отношенията си във връзка с придобитите по време на брака движими вещи и нямат претенции един към друг.

         ОСЪЖДА И.П.П., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Русенския районен съд окончателна държавна такса за развода в размер на 15 лева.

          Ðешението, на основание чл.330, ал.5 от ГПК, не подлежи на  обжалване.                             

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: