Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 07.10.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският районен съд, XIII - ти граждански състав, в открито заседание на пети
октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при секретаря Д.И.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4736 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.330 от ГПК.
Съпрузите Т.С.П. ***
и И.П. ***, твърдят, че са сключили граждански брак на 13.06.1992 г. в гр.Русе,
от който имат родено едно дете – П И.П., понастоящем пълнолетна.
Твърдят, че са постигнали
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си, както и споразумение
по въпросите, визирани в чл.51, ал.1 от СК. Молят съда да прекрати брака им с развод
по взаимно съгласие като утвърди постигнатото от тях споразумение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
Молителите са сключили граждански брак на 13.06.1992
г. в гр.Русе с акт № 477 от същата дата на Община Русе. От брака си съпрузите нямат
непълнолетни деца. Съдът намира, че съгласието на молителите да прекратят брака
си с развод е сериозно и непоколебимо. Представеното от тях споразумение по чл.51,
ал.1 от СК не противоречи на закона и морала и урежда изцяло отношенията им след
развода.
Предвид изложеното
съдът намира, че бракът на молителите следва да бъде прекратен с развод по взаимно
съгласие, а представеното от тях споразумение - утвърдено.
Окончателната
държавна такса за развода - по чл.6, т.3 от ТДТССГПК, в размер на 15 лева,
следва да бъде поета от молителя И.П.П., съгласно т.8 от споразумението.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.330, ал.3 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ гражданския брак между Т.С.П., с
ЕГН ********** и И.П.П., с ЕГН **********, сключен на 13.06.1992 г. в гр.Русе с
акт № 477 от същата дата на Община Русе.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение по чл.51, ал.1
от СК, както следва:
1.
ПО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ: Семейното жилище,
представляващо двуетажна жилищна сграда със сутерен и застроена площ на първия
етаж от 53,71 кв.м., застроена площ на втория етаж от 76,11 кв.м. и гараж със
застроена площ от 20 кв.м., заедно с дворно място, цялото с площ от 540 кв.м.,
а по скица с площ от 561 кв.м., находящо се в гр.Русе, бул.”Цар Освободител” №
175, съставляващо ПИ № 3424 в кв.819 по плана на гр.Русе, е закупено по време
на брака от двамата съпрузи със заем от „Банка ДСК” ЕАД и след прекратяване на
брака остава в обикновена съсобственост на бившите съпрузи при равни права като
ще бъде ползван и от двамата;
2.
ПО ФАМИЛНОТО ИМЕ: След прекратяване на брака
жената ще продължи да носи брачното си фамилно име – П.;
3.
ПО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ: След прекратяването на брака молителите
няма да си дължат издръжка един на друг;
4.
ПО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ
СЪПРУЗИТЕ:
Придобитият по време на брака недвижим имот – масивна сграда, застроена върху
242 кв.м. с предназначение магазин за хранителни и промишлени стоки и заведение
за бира-скара, състоящ се от магазин, склад, бар-плот, бира-скара /дискотека/,
баня-тоалетна, съблекалня, коридор, кухня, построен в дворно място, находящо се
в с.Щръклево, общ.Иваново, обл.Русе, ул.”Младост”, цялото с площ от 735 кв.м.,
съставляващо по скица ПИ № 1004 в кв.24 по плана на селото, е закупен по време
на брака, поради което след прекратяването му имотът остава в обикновена
съсобственост на бившите съпрузи при равни права като ще бъде ползван и от
двамата. Молителите заявяват, че са уредили извънсъдебно отношенията си във
връзка с придобитите по време на брака движими вещи и нямат претенции един към
друг.
ОСЪЖДА И.П.П., с ЕГН **********, да заплати
по сметка на Русенския районен съд окончателна държавна такса за развода в
размер на 15 лева.
Ðешението, на основание чл.330,
ал.5 от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
|