Решение по дело №2391/2009 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ...................... от  16.10.2009 г., В. Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Ищцата твърди в исковата си молба, че със Заповед № 74/15.05.2009 г. на Управителя на “Ш.В.Т.” ООД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено трудовото й правоотношение, считано от 15.05.2009 г. Счита, че уволнението й е незаконосъобразно, тъй като заповедта не е мотивирана. Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно, да отмени заповедта на ответника, да я възстанови на работа на заеманата длъжност, както и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 2190 лв. за 6 месечен период, за времето, през което е останала без работа, считано от 15.05.2009 г., да заличи основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка. Претендира разноски. С разпореждане от 31.08.2009 г. е оставен без разглеждане иска за извършване на поправка в трудовата книжка.

Ответникът не се явява и не заема становище по иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

На първо място, съдът следва да се произнесе по въпроса допустимо ли е неприсъствено решение по искове за незаконно уволнение, предвид направеното изявление в този смисъл от процесуалния представител на ищеца в хода по същество на делото. Съгласно чл. 238 и 239 ГПК, за да се постанови неприсъствено решение следва да са налице кумулативно дадени предпоставки, една от които е вероятна основателност на иска с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Настоящият състав счита, че предвид обърнатата тежест на доказване законността на уволнението, вменена на ответника, разпоредбите на чл. 238 и 239 ГПК в този вид производства се явяват неприложими. Това е така, защото от представените доказателства от ищеца не може да се обоснове вероятна основателност на претенцията, а тя е обвързана от процесуалното поведение на ответника, когато няма отговор на исковата молба или от съответните обстоятелства, сочени от него, когато той е проявил активност в процеса. По тези съображения съдът счита, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради което съдът следва да се мотивира по същество.

Страните са били в трудово правоотношение, видно от приложеното извлечение от трудова книжка, като ищцата е заемала длъжност “машинен оператор бутилираща машина”. Със Заповед № 74/15.05.2009 г. е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, т. 2 КТ, считано от 15.05.2009 г.

При тази фактическа обстановка съдът мотивира следните правни изводи: Между страните е възникнало трудово правоотношение, прекратено с процесната заповед. Нейната незаконосъобразност се оспорва в смисъл, че не е мотивирана.

Видно от приложената заповед, в нея като основание за прекратяване на трудовото правоотношение се сочи чл. 328, т. 2 КТ.  Цитираният текст обхваща две самостоятелни и независещи едно от друго основания – закриване на част от предприятието и съкращаване на щата. Принципно за работодателя няма задължение за мотивиране на заповедта като посочване на подробни обстоятелства, обусловили уволнението. Този извод се налага от липсата на такова задължение в КТ. Единствено в случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 188 КТ законодателят изисква издаване на мотивирана заповед, с реквизитите, изброени в чл. 195, ал. 1 КТ. Неспазването на това задължение на работодателя е толкова съществено, че има за последица признаването на наложеното наказание за незаконно само на формално основание. Съдебната практика е наложила още едно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, при което се налага мотивиране на заповедта и това е безвиновното основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Във всички други основания за прекратяване на трудовото правоотношение законодателството не въвежда задължение на работодателя да мотивира заповедта си. В нея обаче трябва да е ясно и конкретно посочено основанието за уволнението, с оглед надлежното упражняване на правото на работника или служителя да защити по съдебен ред правата си в случаите, когато уволнението е незаконосъобразно и съответно извършване на преценка от съда доколко визираното в заповедта основание е реално осъществено. В случаите, когато основанието не е посочено, нито работникът, нито съдът при последващия съдебен контрол може да прецени наличието на юридическите факти, обусловили уволнението. По тези причини при основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, посочени в чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 6 КТ, при които се съдържат две самостоятелни и независими едно от друго безвиновни основания за прекратяване на трудовия договор, работодателят също е длъжен да посочи в заповедта си точното основание, което е приложил в конкретния случай /Решение № 69/31.01.2001 г. на ВКС по гр.д. № 1092/2000 г., ІІІ Г.О./. В настоящия казус в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е визирано като основание за това чл. 328, т. 2 КТ, без да е посочено на кое от двете основания по този текст ищцата е уволнена. Въпреки указанията на съда за прилагане на трудовото й досие, то не е представено от ответника и съдът не може от събраните по делото доказателства да обоснове извода, че на ищцата е било предварително известно по кой от двата състава е извършено уволнението. В случая тежестта на доказване на законосъобразно упражненото право на работодателя да прекрати трудовия договор, е изцяло на ответника. Предвид пасивното му поведение, последният не е доказал, че е упражнил субективното си преобразуващо право в съответствие с нормите на закона, което обуславя основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и отмяната на атакуваната заповед.

Като основателен и доказан следва да бъде уважен и обективно съединеният иск за възстановяване на работа на заеманата длъжност в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване съгласно чл. 345, ал. 1 КТ.

Предявен е иск за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода след 15.05.2009 г., за шест месеца, за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението. Този иск е осъдителен, като тежестта на доказване по него е възложена на ищеца - той следва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Видно от представените трудова книжка и Служебна бележка № 1012/06.10.2009 г. на Дирекция “Бюро по труда” гр. Павликени, след уволнението ищцата не е започнала работа. Искът за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е основателен и доказан, за периода от уволнението – 15.05.2009 г. до датата на приключване на устните състезания – 12.10.2009 г., тъй като към този момент шестмесечния период не е изтекъл. Брутното трудово възнаграждение месечно, определено по реда на чл. 228 КТ и чл. 19 от  Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн. ДВ бр. 9/2007 г. възлиза на 430,71 лв., с оглед на приложените фишове за работна заплата. Съдът е изчислил този размер по фиша за работна заплата за м. 01.2009 г., тъй като видно от него и от отбелязването в трудовата книжка, считано от 01.01.2009 г. лицето е с променена основна месечна заплата. Пресметнато аритметически размера на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 15.05.2009 – 12.10.2009 г. е 2112,53 лв., която сума е без приспадане на дължимите удръжки. До този размер искът следва да се уважи, като за разликата до 2190 лв. като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в размер на 350 лв. и ДТ в полза на ВТРС в размер на 184,50 лв., която касае и трите обективно съединени иска.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО НА Б.Т.К.,***, с ЕГН **********,***. Левски, 3, ет. 1, адв. Ж.Д. ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № 74/15.05.2009 г. на Управителя на “Ш.В.Т.”***, с която е прекратен трудовия договор на основание чл. 328, т. 2 КТ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ВЪЗСТАНОВЯВА Б.Т.К. на заеманата от нея длъжност “машинен оператор бутилираща машина” в “Ш.В.Т.”, която длъжност следва да се заеме в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

ОСЪЖДА “Ш.В.Т.” ООД, със седалище и адрес на управление с. Ресен, ул. Хотнишка, 1, представлявано от Нинел Степанова Чернятович, БУЛСТАТ 13031096 да заплати на Б.Т.К.,***, с ЕГН ********** сумата 2112,53 /две хиляди сто и дванадесет лева и 53 ст./ лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 15.05.2009 г. – 12.10.2009 г., както и сумата 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща направени разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата до 2190 лв.

ОСЪЖДА “Ш.В.Т.” ООД, със седалище и адрес на управление с. Ресен, ул. Хотнишка, 1, представлявано от Нинел Степанова Чернятович, БУЛСТАТ 13031096 да заплати в полза на ВТРС държавна такса в размер на 184,50 /сто осемдесет и четири лева и 50 ст./ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от датата, в която съдът е определил, че ще обяви решението си – 26.10.2009 г.

 

 

 

Районен съдия: