Решение по дело №166/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 83
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 30 ноември 2020 г.)
Съдия: Анна Петкова Донкова Кутрова
Дело: 20205320200166
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. К., 29.06.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

           

КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                  

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 166 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С наказателно постановление № 20-0281-000073/06.02.2020 година на Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР - К.на Е.И.Л., ЕГН ********** ***, на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

         Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Л. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Моли наказателното постановление да бъде отменено поради маловажност на деянието, алтернативно да бъде изменено до предвидените в закона минимални наказания за нарушението.

         В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована,  не изпраща представител.

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

         Разгледана от съда е частично основателна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя К.К. и свидетеля С.Л. и приложените и приети писмени такива – удостоверение за настоящ адрес, два броя удостоверение за раждане, два броя служебна бележка от СУ В.Л.К., трудов договор, четири броя епикриза, експертно решение, докладна записка, справка за нарушите/водач, заповед № 317з-1684/21.03.2019г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Заповед № 8121К-14581/ 31.12.2019г., Заповед № 8121К-14578/ 31.12.2019г., АУАН  № 286049/ 08.01.2020г., съдът намира за установено следното:

На 08.01.2020 г., служителите н.Р.н.М.К.К., Т., А.и С. изпълнявали служебните си задължения и обхождали територията на обслужвания от тях район гр. Б.. Движейки се по път PDV2075 в посока изток на около 100 м.  от кръстовището с път PDV 1360 забелязали, че към тях приближава лек автомобил Ф.Г.с рег. № *****, управляван от жалбоподателя. Бил му подаден звуков и светлинен сигнал за спиране, но водачът не спрял, а отбил по земен път и с висока скорост са отправил по него. Тъй като пътят, по който тръгнал Л. бил в лошо състояние, полицейските служители го пресрещнали през с. Б.до помпена станция. Виждайки ги, нарушителят отново направил опит да избяга, обърнал автомобила и потеглил през ливади, където затънал в напоителен канал. Бил задържан и отведен в Р.н.М.К. където била установена самоличността му, понеже не носел документи за самоличност.

За констатираното  срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 286049/08.01.2020г., в който нарушението е квалифицирано като такова по чл. 103 от ЗДвП. Като обстоятелства по извършването му е посочено, че на процесната дата около 15.00ч. в по път PDV2075 на 100 м от кръстовището с път PDV 1360 с посока на движение на запад към с. К.жалбоподателят управлява лек автомобил Ф.Г.с рег. № *****, негова собственост, като при подаден сигнал за спиране от контролен орган, водачът не спира на посоченото място и продължава движението си. По случая е изготвена ДЗ.

На 06.02.2020г. компетентният орган, Началникът на група Пътен коттрол при Р.н.М.К. е издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като обстоятелствата по извършване на нарушението са описани по сходен начин с тези в АУАН.

Срещу жалбоподателя били съставени и актове за установяване на административни нарушения  по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и по чл. 190 ал. 3 от ЗДвП, като издадените възоснова на тях наказателни постановления, видно от справката за нарушител, са влезли в законна сила.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и процедурата, които да налагат отмяна.

По същество, съдът намира, че извършването на нарушението е безспорно установено, както от необорената доказателствена сила на АУАН, така и от гласните доказателства, които съдът кредитира. При установените факти, съдът счита, че правилно от контролния и административно- наказващия орган е било прието, че извършеното от жалбоподателя представлява нарушение по чл. 103 от ЗДвП, задължаваща водачите на МПС да спрат при подаване на сигнал за спиране. Относимата санкционна разпоредба за това нарушение се регламентира от правилно посочената в НП разпоредба на чл. 175 ал. 1 т. 4  от ЗДвП, предвиждаща санкция за водач, който  откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Не спирайки на ясно и недвусмислено подаден сигнал за спиране от орган за контрол, жалбоподателят безспорно е реализирал състава на това нарушение.  Санкцията за това нарушение, определена в разпоредбата на чл. 175 ал. 1 т. 4  от ЗДвП е лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. В случая на жалбоподателя е наложено такова около средния размер на лишаването от право да управлява МПС и максималния размер на глобата. Доколкото в случая са налице данни Л. да е наказван и по-рано за различни нарушения на ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления и фишове,  съдът счита, че следва да потвърди наказателното постановление в частта относно наказанието глоба, което правилно е съобразено с цялостното му поведение на процесната дата, наложило да бъде преследван от полицейските служители, както и с оглед наличието на повече от едно нарушения по ЗДвП, а и по КЗ, при което деянието му противно на възраженията в жалбата, е явно немалозначително. Съдът счита, че следва да намали в по-близък до минималния размер наказанието лишаване от право да управлява МПС, а именно от три – на два месеца, като взе предвид, че жалбоподателят не оспорва факта на извършване на нарушенията, веднага е заплатил всички наложени глоби, има добри характеристични данни, трудово ангажиран е, автомобилът му е необходим ежедневно, тъй като децата му учат в друго населено място, а родителите, за които полага грижи, са с влошено здравословно състояние. Според съда и така оразмерени, наказанията са достатъчни за постигане целите на административно- наказателната репресия, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл съдът следва да измени наказателното постановление.

По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

Р  Е  Ш  И

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-0281-000073/06.02.2020 година на Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР – К., с което на Е.И.Л., ЕГН ********** ***, на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА размера на лишаването от право да управлява МПС от 3 месеца – на 2 месеца, ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.