Определение по дело №6522/2020 на Районен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                              22.10.2020 г.                                              гр. Бургас

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори октомври                                              две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 6522 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С определение № 260006/17.09.2020 г. по гр. дело № 25/2020 г. РС – Малко Търново е прекратил делото и го е изпратил на РС – Бургас. Производството е образувано по повод искова молба от И.Г.Т. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и е за осъждане на ответника да заплати сумата от 1000 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2017 г. – 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и сумата от 100 лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатеното месечно допълнително възнаграждение за извънреден труд от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г., изчислена от 30-то число на месеца, следващ съответното тримесечие до 31.12.2019 г.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответника, според който исковете са неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да повдигне спор за подсъдност, като мотивите за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ГПК всеки съд решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Според разпоредбата на чл.114 от ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Касае се за трудов спор, като страните не спорят, че ищецът е назначен на длъжност в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с местоизпълнение на задълженията УПБЗН – Малко Търново, т.е. там той е полагал труд през процесния период. В този смисъл мястото на полагане на труд не попада в съдебния район на РС – Бургас.

Законът дава право на ищеца да определи пред кой съд да предяви иска по трудово дело – дали пред съда по седалището на ответника или пред съда по мястото, където той обичайно полага своя труд, и ищецът е направил своя избор, като е подал исковата молба пред РС – Малко Търново. Следователно Т. желае спорът да се реши от съд, различен от този, в който е седалището на ответника, поради което местно компетентен да се произнесе по спора е Районен съд – Малко Търново.

Нещо повече, ответникът не депозира възражение за местна неподсъдност на делото в отговора на исковата молба. В хипотеза на изборна подсъдност по чл.114 от ГПК съдът не разполага с правомощие да повдига служебно въпроса за местна неподсъдност на спора – аргумент от чл.119, ал.3 от ГПК, дори и ищецът погрешно да е сезирал „друг“ съд.

Ето защо и на основание чл. 122 от ГПК Бургаски районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОВДИГА спор за подсъдност между Бургаски районен съд и РС – Малко Търново относно компетентния съд за произнасяне по исковата молба от И.Г.Т. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд – Бургас за произнасяне по спора на основание чл.122, изр.1 от ГПК.

Определението е окончателно.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: