РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 05.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 18350/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 136134/17.11.2014 г., уточнена с молба от 03.12.2014
г., предявена от П.П.Г., с адрес: гр. София, СО-район „Т.“, НДК,
Административна сграда, ет. **, против „К.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, В.В.С.,
с ЕГН: **********, и К.К.С., с ЕГН: **********,
и двамата с адрес: ***.
Ищецът
твърди, че на 18.03.2013 г., е сключил с „К.“ ЕООД договор за
наем, по силата на който първия ответник е предоставил на ищеца, за временно и
възмездно ползване, недвижим имот, представляващ Двуетажна жилищна сграда,
ведно с всички пристройки, преустройства и надстроявания, със застроена площ
(ЗП) 249.63 кв.м. и РЗП 640 кв.м., находяща се в гр. София, СО - район
„Витоша“, в.з. „******, заедно с прилежащия поземлен имот с идентификатор
68134.1**9.418.
Ищецът твърди, че на същата дата, бил сключен напълно
идентичен договор, и с В.В.С. и К.К.С., които заедно с първия ответник били съсобственици
на имота. Ищецът сочи, че договорите само формално били разделени по отношение
на наемодателите, наемната цена и платения депозит, но се отнасяли за един и
същ съсобствен на ответниците недвижим имот, от който дружеството притежавало
половината, а двете физически лица – съпрузи, притежавали другата половина.
Ответниците подписали декларация, с която приели да бъдат сключени два отделни
договора за съсобствения им имот и с която декларация според ищеца била
уговорена солидарност по отношение задълженията на ответниците.
На същата дата бил сключен и трети договор за наем с „К.“
ЕООД относно цялото обзавеждане и оборудване на имота.
Ищецът твърди още, че срокът на договорите е бил до
20.02.2014 г. Въпреки това той заплатил наемна цена и за м. март 2014 г., която
била приета от ответниците. По този начин ПП „ГЕРБ“ твърди, че договорът е
станал безсрочен. В средата на м. март обаче ищецът преустановил ползването на
имота и уведомил ответниците, че прекратява договорите и ще предаде имота в
края на месеца. Между страните по договорите за наем възникнал спор относно
продължителността на предизвестието за прекратяване. Поради това през м.април
2014 г. ищецът предложил договорът да бъде прекратен със споразумение, каквото
обаче не било подписано. Въпреки липсата
на подписано споразумение, ищецът се съгласил да заплати двумесечно предизвестие и да
предаде имота на 31.05.2014 г. Наемодателите поискали да бъде възстановена
системата за видео-наблюдение в първоначалното ѝ състояние, да бъде отстранен теч в градинското
напояване и да се извърши сезонна поддръжка на градината. Ищецът приел
исканията и възложил ремонтите и поправките на „П.Б.“ ООД. Последното извършило
множество работи на стойност 30 147.81 лева, с ДДС, подробно описани в Акт образец
19/25.07.2014 г., които били заплатени от ищеца. ПП „ГЕРБ“ твърди, че „П.Б.“
ООД е изпълнил ремонтни работи по указания на наемодателите, като по този начин
са били извършени поправки и ремонти, за които той не отговаря, включително и
оборудване на сауна, каквато по твърденията на ищеца не е имало нито преди,
нито докато договорът е бил в сила.
Ищецът поддържа, че ответниците не са се явили за
приемо-предаване нито на 31.05.2014 г., нито по-късно. Представители на ПП
„ГЕРБ“ успели да предадат ключовете на ответника К.С. едва на 31.07.2014 г.
пред нотариус. Въпреки недобросъвестността на ответниците, ищецът заявява, че е
заплатил наемни вноски и за месеците юни и юли 2014 г. Ищецът счита, че договорите за наем са били прекратени на
31.03.2014 г., когато е преустановил ползването на недвижимия имот и е бил
готов да го върне на наемодателите. Въпреки че се съгласил да заплати още два
месечни наема и въпреки липсата на подписано споразумение, ищецът намира, че
такова не е постигнато и договорът е бил прекратен.
Ищецът твърди също, че след прекратяването на договорите
ответниците не били възстановили платените депозити в размер на 4 000 евро, от
които: 2 000 евро, платени на „К.” ЕООД и 2 000 евро - на ответниците-физически
лица, въпреки настъпване на условията по чл. 2.5 от двата договора.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответниците да
бъдат солидарно осъдени да му заплатят:
-
сумата
от 4 000 евро - невъзстановен
депозит по двата договора за наем, от които: 2 000 евро по договора с „К.” ЕООД и 2 000 евро по договора с ответниците - физически лица,
-
сумата
от 30 147.81 лева - недължимо
извършени и заплатени ремонти в имота на ответниците, и
-
сумата
от 13 920 евро - тримесечна наемна
цена по трите договора за наем, недължимо платена за месеците май, юни и юли
2014 г.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
Ответниците
В.В.С.-С.и К.К.С. са депозирали отговори на исковата молба с идентично
съдържание, с които оспорват исковете. Ответниците не оспорват сключването на
договорите за наем, с твърдяното от ищеца съдържание. Заявяват, обаче, че са
имали устна уговорка ползването да бъде за срок от 3 години. Ответниците
твърдят, че договорите за наем са били прекратени с изтичане на уговорения в
тях срок - на 20.02.2014 г. Оспорват и твърдението на ищеца, че е бил готов да
предаде имота в края на март 2014 г. Ответниците твърдят, че имотът не е бил в
състоянието, в което е бил предоставен за ползване, поради което са предявили искане той да бъде приведен в
предишното състояние. Според тях, след като ищецът се е съгласил и е извършил
ремонтни работи, то тези ремонтни работи
са били необходими. Ответниците заявяват, че след като ПП ГЕРБ е
възложила на „П.Б. - **“ ООД да отстрани констатираните от тях щети, то с тези
си действия ищецът е признал претенциите им за основателни. Твърдят също, че
ищецът е променил без съгласието им помещение със самостоятелен санитарен
възел, като го превърнал в сауна, която впоследствие е демонтирал, нанасяйки
повреди по помещението, което и наложило да я възстанови.
На
следващо място ответниците заявяват, че платеният по договорите депозит има характер
на задатък. Сочат, че съгласно чл. 2.5 от договора за наем от 18.03.2013 г.,
депозитът се връща на наемателя, след като същият представи всички необходими
документи, доказващи, че е изпълнил всички свои задължения (вкл. наемна цена,
консумативи и др.). Твърдят, че ищецът не е изпълнил задълженията си по
договора, поради което и наемодателите имат право да задържат депозита.
Ответниците
оспорват и претенциите за солидарното им осъждане, тъй като липсвали
предпоставки за това.
Претендират
направените по делото разноски.
Ответникът
„К.“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете,
като недопустими и неоснователни.
Съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото нотариален акт (приложен
на л. 57-58 от делото) се установява, че на 07.09.1999 г. е бил сключен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който В.В.С. и „К.“ ЕООД, са
придобили, „по равно“, дворно място, находящо се в гр. София, в.з.„******“,
представляващо парцел ХІV- 421, в кв.14, по плана на гр. София, местност „в.з. ******“,
цялото с площ от 1280 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда със
застроена площ от 37 кв.м.
Не се спори, че към датата на сключване на договора,
В.С. е била в граждански брак с ответника
К.С., което се установява и от удостоверение за семейно положение (л. 62 от
делото).
Видно от представеното разрешение за строеж (л. 59),
през 2000 г., на ответниците е било разрешено да извършат преустройства,
пристрояване и надстрояване на закупената жилищна сграда, като по този начин е
предвидено в имота да бъде изградена двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 249.63 кв.м. и РЗП от 640.68 кв.м.
Не се спори по делото, че на 18.03.2013 г., между „К.“ ЕООД, като наемодател, и ПП ГЕРБ, като е
наемател, е
бил сключен договор за наем, по силата на който наемодателят е предоставил на ищеца, за временно и
възмездно ползване недвижим имот, представляващ
Двуетажна жилищна сграда, ведно с всички пристройки, преустройства и
надстроявания, със застроена площ (ЗП) 249.63 кв.м. и РЗП 640 кв.м., находяща
се в гр. София, СО - район „Витоша“, в.з. „******, заедно с прилежащия поземлен
имот с идентификатор 68134.1**9.418.
Не се спори, че на 18.03.2013
г., ищецът е сключил с ответниците – физически лица договор за наем, за същия
недвижим имот и с идентично съдържание.
На 18.03.2013 г., е сключен трети договор за наем, по силата на който „К.“
ЕООД е предоставила на ищеца, за временно и възмездно ползване, обзавеждането и
оборудването в имота, предмет на останалите два договора за наем.
Всички тези факти са отделени като безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от
10.06.2015 г.), а и се установяват от представените по делото договори (л. 8 и
сл.).
Договорите за наем са влезли в
сила на 20.03.2013 г., на която дата е уговорено и да се извърши предаването на
имота и обзавеждането му (т. 3.1. и т. 3.8 от договорите).
По делото не е спорно, че наемателят-ищец е
установил фактическа власт върху имота.
Правоотношението
било уговорено като срочно - за срок до
20.02.2014 г., с изтичането на който договорите се прекратяват (т. 3.2., т.
3.3. и т. 3.4. от договорите). В договорите е предвидено, че преди изтичането
на срока им всяка от страните има право да ги прекрати с двумесечно писмено
предизвестие (т. 3.6 от договорите).
Уговорената
месечна наемна цена, по договорите за недвижимия имот, е била в размер на 2 000 евро (без ДДС) – по договора с „К.“ ЕООД и 2 000 евро – по договора с ответниците В.
и К. Стоянови. За предоставяне ползването на находящото се в имота обзавеждане
и оборудване, ищецът се е задължил да заплаща на „К.“ ЕООД месечна наемна цена
от 200 евро, без ДДС. Съгласно трите договора, наемната цена по тях е дължима от 20-то до 25-то число на предходния месец.
Съгласно т. 2.5. от договорите за наем на сградата и
дворното място, при подписването им наемателят внася депозит в размер на един
месечен наем, т.е. по 2 000 евро за всеки от двата договора или общо
4 000 евро. Не е спорно по делото, че ответниците са получили предвидените
депозити, което се потвърждава и от приетата по делото извадка от счетоводните
книги на ищеца. При прекратяване на договорите е предвидено, че депозитът се
връща на наемателя или се прихваща срещу съществуващи към този момент негови
задължения. Самото връщане на сумата е договорено да стане в тридневен срок от
представянето на всички необходими документи, удостоверяващи, че наемателят е
изпълнил всички свои задължения към наемодателя (вкл. наемна цена, консумативи
и др.).
Съгласно т. 5.1 от договорите за наем на недвижимия
имот, наемателят се е задължил: да освободи и върне имота след прекратяване на
договора; да заплаща всички разходи, свързани с ползването на имота; да ползва
имота с грижата на добър стопанин и да го върне в добро състояние след
прекратяване на договора, като се отчете обичайното изхабяване на база
съставения приемо-предавателен протокол; да отстранява за своя сметка всички
дребни повреди, които се дължат на обикновеното потребление. Последните две
задължения, които представляват букви „д“ и „г“ на т. 5.1. от договорите за
наем на имотите са предвидени и в т. 5.1. от договора за наем на обзавеждането,
съответно букви „а“ и „б“.
В т. 5.2 от договорите за наем на имотите е
уговорено, че наемателят има право да прави промени в имота като се съобразява
със закона, разпоредбите на договора и инструкциите на наемодателя.
В т. 7.1 от процесните договори за наем на недвижимия имот, респ. т. 6.1. от
договора за наем на обзавеждането, е уговорено плащането на договорна неустойка
при неизпълнение на задължението на наемателя да върне имота след прекратяване
на договора, като размерът ѝ е определен на „утроената наемна цена по т. 2.1,
по-горе за всеки месец“.
Между страните не се спори, че те са били обвързани
от договорите за наем до изтичането на срока им (до 20.02.2014 г.), през който
период наемателят е заплащал редовно наемната цена. Това обстоятелство се
установява и от приетите по делото справки от счетоводството на ищеца. От
същите справки е видно, че ПП „ГЕРБ“ е заплатила наем на ответниците и за
месеците следващи датата, на която срокът на договора е изтекъл, а именно -
март, април, май, юни и юли 2014 г., което също не е спорно между страните (определението от 10.06.2015 г.).
По делото е приета декларация (л. 65), подписана от
наемодателите по договорите. В нея те са декларирали съгласието си да бъдат
подписани „два свързани договора за наем на съсобствения“ им имот.
По делото е представена и приета нотариална покана
(л. 26) от ПП
ГЕРБ до „К.“ ЕООД, В.С. и К.С.. С нея ПП
ГЕРБ е поканил наемодателите да се явят на 18.07.2014 г. в 16.00 часа, за да
получат собствения си недвижим имот - двуетажна жилищна сграда. Видно от
разписката (л. 27), поканата е връчена
на 16.07.2014 г. на служител на юридическото лице. По делото липсват
доказателства поканата да е връчена на физическите лица. Няма доказателства
преди изпращането на тази покана някоя от страните да е отправяла изявления до
насрещната, че прекратява/разваля договора. Самата покана не съдържа
предизвестие (едномесечно или двумесечно) за прекратяване на договора. Затова
съдът приема, че на 16.07.2014 г. ПП „ГЕРБ“ е заявила пред „К.“ ЕООД волята си
договорите за наем да бъдат прекратени на 18.07.2014 г.
В отговор на поканата, ответниците също са изпратили
нотариална покана до ищеца, с която са предявили претенции за отстраняване на
повреди и привеждане на имота в състоянието, в което е бил предаден в срок до
31.07.2014 г. В същия срок ответниците са поканили ищеца да има заплати
„неустойките по договора“ и да върне имота (нотариална покана, л. 28-29). Това
изявление на ответниците е достигнало до ищеца на 28.07.2014 г., което се
установява от писмото на ПП ГЕРБ (л.
30).
С писмо от 28.07.2014 г., ищецът е отправил покана до
ответниците да получат имота си на 30.07.2014 г., за което да бъде съставен
приемо-предавателен протокол в присъствието на нотариус. Писмото е получено на
31.07.2014 г., видно от представената товарителница.
От
представения от ищеца Констативен протокол от 31.07.2014 г., съставен от
нотариус с рег. № 595 от РНКРБ, с район на действие СРС, се установява, че на
31.07.2014 г. държането върху процесния недвижим имот е предадено от наемателя
ПП ГЕРБ на наемодателя К.С.. На посочената дата, около 16:45 часа наемодателят
е приел ключовете от имота - 2 бр. от малка портална врата, 1 бр. ключ за врата
откъм паркинга, 1 бр. ключ от ел. табло, 1 бр. ключ от южна врата на кота – 1,
както и 3 бр. дистанционни управления за входна врата. В протокола е отразено,
че К.С. „не приема държането му (б.а.
на имота), нито счита договора за
прекратен, защото намирал, че не всички повреди вследствие обикновената
употреба на имота, били отстранени“. Наемодателят е представил писмено
изявление от името на наемодателите (л. 33-36), в което е заявено, че те считат
договора за прекратен с изтичане на срока му; че имотът не е бил върнат след
тази дата, за което наемателят дължал неустойка в размер на утроената наемна
цена за всеки месец. В изявлението са предявени претенции за възстановяване на
щети по имота и заплащане на разходи за консумативи (ток, вода, телефон и
интернет), описани в т. от 1 до 41.
Към констативния протокол са приложени и протоколи,
които не са подписани, или са подписани единствено от Ц.П.и Г.Ш.. В протоколите
са описани ремонтни дейности, извършени в процесния имот. По делото няма данни
наемодателите да са приели тези ремонтни дейности.
Видно от акт образец 19, съставен на 25.07.2014 г. „П.Б.
**“ ООД е извършило строително-монтажни работи по възлагане от ПП ГЕРБ.
Извършените дейности са описани в 46 позиции и са на обща стойност от 30147.81
лева. Актът е подписан от Ц.П.– представител на ПП ГЕРБ и Г.Ш.– управител на „П.Б.
**“ ООД (акт образец 19, л. 66-69).
На датата, на която е съставен акт образец 19 е
издадена и фактура от „П.Б. **“ ООД, като доставчик на описаните стоки и услуги
„плащане съгласно акт образец 19/25.07.2014 г., с получател ПП ГЕРБ, за същата
сума, посочена в акта - 30 147.81
лева (л. 43). От представената по делото стр. 5 от извадка за движение по
сметка, е видно, че на 29.07.2014 г. „П.Б. **“ ООД е получило плащане на сумата
от 30 14781 лева по издадената фактура. Поради това, съдът приема, че на 29.07.0214 г., ПП
ГЕРБ е платила посочената сума на „П.Б. **“
ООД.
По делото са представени и приети 74 броя снимки. От заключението
на вещото лице се установява, че тези снимки отразяват част от описаните в акт
обр. 19 строителни работи. Всички тези снимки са направени на места, в които са
извършвани строителни работи и те отговарят на помещенията, описани в акта обр.
19.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице В.Д. се установява,
че част от ремонтните дейности, които са
посочени в акт обр. 19 от 25.27.2014 г. действително са били извършени
от ищеца. Тези дейности според вещото лице са описани в акта под следните
позиции: 2. Боядисване с латекс по стени и таван в малък офис в дясно, 3.
Боядисване по стени и тавани в хол, 4: Боядисване с латекс по стени кафяво в
предверие, 7. Шпакловка на коридор пред сауна и боядисване с латекс, 11.
Цялостно боядисване с фасадна боя по стени и тавани на зимна градина, 12.
Залепване на цокъл на тераса на офис в ляво, 13. Поправка на подкожушено над
цокъл, 14. Боядисване с фасадна боя по колони и фасада на тераса на офис в
ляво, 18. Боядисване с фасадна боя по фасада главен вход, 19. Доставка на
окрайчен камък за фасада при стълбище в дясно, 20. Почистване на двора - косене
на трева и изхвърляне на растителни отпадъци, 21: Почистване на улуци и
водостоци на къщата по покрива от шума и борови игли, 22. Междинно почистване
на обекта и депониране на строителни отпадъци, 25. Доставка и полагане на
хидроизолационен грунд, 26. Доставка и лепене на гранитогрес, 27: Иглолистни
дъски, 28. Абачи за сауна 22х90мм, 29. Абажур за сауна, 30: Възглавничка за
сауна, 31. Врата за сауна 192x72, 32. Печка за сауна HARVIA VEGA Be 90steel, 33.
Смърч за пейка 18мм 2,1м, 34. Лампа за сауна, 35. Дребни части и детайли
крепежни елементи, 36. Почистване на камък по под на паркинг от стара фуга и
фугирано на ново, 40. Боядисване с фасадна боя по козирка по покрива на главна
фасада, 42. Подрязване и почистване на жив плет, 43. Окопаване и кантиране на
жив плет, 45. Почистване на плевели между растенията, 46. Извозване на
остатъчен материал.
Вещото лице е дало заключение, че не може да се установи
категорично, че дейностите по позиции 16 (Боядисване с латекс по стени малък офис в ляво) и 38
(Боядисване с латекс по стени и тавани на коридор със стъклен под на право) са извършени от ищеца. Именно тези дейности според
заключението най-често отстраняват щети, нанесени в резултат на обикновеното
ползване на имота, тъй като в резултат на ползването на един имот най-често се
получава зацапване по стени (най-често около ключове, тесни пространства за
преминаване и външни ръбове).
По отношение на останалите работи, вещото лице е
заключило, че няма достатъчно
доказателства да бъдат конкретизирани като изпълнени към момента на подписване
на АКТ обр.19 от 25.07.2014 г.
В заключението си вещото лице е определило като
конструктивни поправки (подобрения) дейностите, извършени по следните позиции: 25. Доставка и полагане на
хидроизолационен грунд, 26. Доставка
и лепене на гранитогрес, 11.
Цялостно боядисване с фасадна боя по стени и тавани на зимна градина, 12-та Залепване на цокъл на тераса на
офис в ляво, 13. Поправка на
подкожушено над цокъл, 19. Доставка
на окрайчен камък за фасада при стълбище в дясно, 14. Боядисване с фасадна боя по колони на тераса на офис в ляво, 36. почистване на камък по под на
паркинг от стара фуга и фугиране на ново, 40.
Боядисване с фасадна боя по козирка
на покрив на главна фасада.
Според заключението, всички дейности, свързани с
доставка и монтаж на сауна (позиции 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34 и 35 от
приложения АКТ-обр.19) представляват луксозни подобрения. Тези подобрения са
направени в помещение, което е било предназначено за сауна, но към момента на
сключване на договора не е било оборудвано като такова (което не е спорно между
страните).
На следващо място вещото лице е дало заключение, че
заплатените цени на изпълнителя на ремонтните дейности не се различават от
средните за страната.
Съдът
кредитира заключението като компетентно изготвено, обосновано и пълно, освен в
частта, в която вещото лице е отговорило, че дейностите по позиции 7 и 19 от
акт обр. 19 са действително извършени от ищеца. В констативно-съобразителната
част на заключението (л. 349) експертът приема, че след като ищецът е изпълнил
дейностите по изграждане на сауна, то може да се предположи, че е извършил и
тези по позиция 7 - „Шпакловка на коридор пред сауна и боядисване с латекс“.
Съдът намира, че заключението не може да почива на предположения, а трябва да
се основава на обективни данни. Поради това настоящият състав приема, че не е
доказано дейностите по т. 7 от акт обр.19 да са извършени. По отношение на дейностите
по т. 19, в констативно-съобразителната част на заключението (л. 350-351) е
посочено, че при първоначалния оглед изпълнителят не е могъл да си спомни къде
точно е извършена работата, а при повторния оглед господин С. е показал на
вещото лице стълби, където е предположил, че може да са извършени тези
дейности. Тъй като и в момента на огледа са липсвали част от плочките на този
елемент, вещото лице е заключило, че дейностите по т. 19 са извършени. Съдът
намира, че в тази част заключението също почива на предположения, а не на
обективни данни, поради което не приема за доказано дейностите по т. 19 също да
са били извършени.
На 15.08.2014 г., ответниците са подали заявления за
издаване на заповеди за изпълнение срещу ПП ГЕРБ за плащане на 23 400 лева
на всеки от тях, представляващи неустойка по договор за наем от 18.03.2013 г.
за месеците април, май, юни и юли 2014 г. (заявления, л. 109-111; л. 127-129;
л.169-171). На 06.05.2015 г., по заявлението на В. С.е бил издаден изпълнителен
лист по влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д №44864/2014 г.
на СРС 58-ми с-в. С изпълнителния лист ПП ГЕРБ е осъдена да заплати на
ответницата 23 400 лева - неустойка по договор за наем от 18.03.2013 г. (л.
120). По делото, образувано по заявлението на „К.“ ЕООД е било подадено
възражение, дружеството е подало искова молба в СРС и е било образувано гр.д. №
64 689/2014 г. (искова молба, л. 79-82), по което съдът е признал за
установено, че ПП ГЕРБ дължи на „К.“ ЕООД 23 400 лева - неустойка за м.
април и май 2014 г. по развален договор за наем от 18.03.2013 г.
Предвид изявленията на страните, направени в открито
съдебно заседание на 06.11.2017 г., между тях не е спорно, че решението на СРС
по гр.д. № 64 689/2014 г. е било отменено от въззивната инстанция с влязло
в сила решение, с което искът е бил отхвърлен. Ответниците са признали също, че
искът по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д № 44864/2014 г. на СРС, 58
състав, е бил отхвърлен.
По делото са представени и приети частни документи,
представени от процесуалния представител на ответниците в открито съдебно
заседание от 02.11.2015 г. Представената молба (л. 190-192) е подписана от К.С.
и е адресирана до нотариуса, съставил констативния протокол на 31.07.2014 г.
Липсват доказателства, молбата да е получена от адресата. Няма данни също така
претенциите, заявени в молбата да са предявени и към ищеца. Поради това съдът
приема, че тези изявления не са били получени нито от нотариуса, нито от ПП
ГЕРБ. Същото се отнася и за изявленията, обективирани в приетия документ на л.
196 от делото. Останалите две изявления (л. 1**-195) представляват неподписани
частни документи, които освен това няма данни да са получени от насрещната
страна. С оглед всичко изложено съдът намира, че тези приети по делото
документи нямат доказателствена стойност относно релевантни за спора факти.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля Ц.П., който в молба с вх. № 166584 от 23.12.2016 г. по настоящото
дело и в констативния протокол от 31.07.2014 г. е посочен като административен
секретар на ПП ГЕРБ. Същият потвърждава, че между ищеца и ответниците е имало
договор за наем. Според Ц.П.договорът е бил сключен през 2011-2012 г. със срок
за 1 година и с автоматично подновяване. Свидетелят заявява, че необходимостта
от ползване на имота е отпаднала, поради което договорът е бил прекратен. След
това наемодателите предявили претенции за извършване на „корекции в самия имот, всякакви дребни нарушения“. Ц.П.заявява, че
всички претенции били изпълнени и били отстранени, след което се от страна на
наемодателите били предявявани нови. Според свидетеля „с тези претенции не се вървеше към прекратяване на договора, въпреки
изричното му деклариране, че това ще се случили“. Ц.П.е заявил, както че в
имота е имало изградена сауна, която видимо не е била ползвана, така и, че
сауната реално е била изградена от наемателя. Според свидетеля, ключовете от
имота са били предадени на наемодателя през м. март 2013 г.
Свидетелят твърди, че след негови посещения на място е
констатирал, че К.С., заедно с В. Стоянова, са посещавали работниците и
допълнително са изявявали претенции за строителни работи, а именно - почистване
на покрива, боядисване на фасада, сауната, боядисване на вътрешните помещения,
бил отстранен и теч от тераса. По отношение на извършените от ищеца ремонтни
работи, свидетелят заявява също, че наемодателите нито веднъж не са се „възпротивили за това че е извършено или да
са осуетили извършването“ и дори „след
първата заявка“ К.С. е казал подобренията да бъдат направени и „ние ги направихме“. Впоследствие обаче
се появявали нови искания и нови претенции, за които не били подписвани
споразумения. Ц.П.заявява, че при изготвянето на констативния протокол в
присъствието на нотариуса К.С. не е проявил желание да види и приеме
извършените от ищеца ремонтни работи. Въпреки констатираното в протокола, че К.С.
е приел ключовете от имота, свидетелят заявява, че наемодателят категорично е
отказал да ги приеме. На датата на съставяне на протокола оглед на имота не бил
извършен. Такъв бил извършен на предходния ден, когато свидетелят лично е
обходил имота заедно с К.С. и тогава се появили „прекалените му претенции за сауната, покрива, теч на терасата, че
трябва да се боядиса мястото, където е охранителната система, почистване на
улуците, косене на градината, ключовете“.
Съдът
намира, че показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани в частта, в
която последният заявява, че между страните е имало сключен договор за наем на
процесния имот (което не е спорно по делото), въпреки че свидетелят не дава
точни данни за това кога е сключен той, а показанията му по отношение на срока
(1 г. с автоматично удължаване) не отговарят на установеното от писмените
доказателства. Показанията следва да се кредитират и да се приеме за установено
също, че от страна на наемодателите са предявени претенции за възстановяване на
повреди по имота, които са били извършени от наемателя. В тази част показанията
се подкрепят и от останалите доказателства по делото.
В останалата част съдът намира, че показанията на
свидетеля са вътрешно противоречиви и не следва да бъдат кредитирани.
Свидетелят заявява, че договорът е бил прекратен, след което започнала дълга
поредица от претенции, които не водели до прекратяване на договора. Освен това,
свидетелят първоначално заявява, че в имота е имало изградена сауна, а
впоследствие заявява, че ищецът е направил разходи за изграждането ѝ и тя реално е
била изградена от ПП ГЕРБ.
По отношение на заявеното от свидетеля, че
наемодателите са посещавали работниците и са предявявали претенциите си направо
пред тях, показанията не следва да се кредитират, тъй като, свидетелят заявява,
че това е било констатирано от него „след
това на място“, т.е. той не възпроизвежда лично възприет от него факт на
предявяване на претенция от страна на наемодателите, а прави заключение на база
на посещение на място в хода на извършване на ремонтите дейности.
Не следва да се кредитират показанията и в частта, че
претенциите на наемодателите „за сауната,
покрива, теч на терасата, че трябва да се боядиса мястото, където е
охранителната система, почистване на улуците, косене на градината ключовете“ са
предявени пред свидетеля на оглед, извършен на 30.07.2014 г. Към тази дата е
установено по делото от събраните писмени доказателства, че тези дейности вече
са били извършени и дори заплатени.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
С исковата молба и с молбата от 03.12.2014 г. се
претендира солидарното осъждане на ответниците. Според ищеца, такава
отговорност произтича от договорите за наем, които били насочени към една цел и
следвало да се разглеждат като едно правоотношение, „размножено“ на три
документа. Това следвало и от подписаната от наемодателите декларация.
Съгласно
чл. 121 от ЗЗД, солидарната отговорност възниква само ако е предвидена в закона
или ако е уговорена. В конкретния случай нито от уговореното в договорите за
наем, нито от декларацията се установява ответниците да са приели да дължат
солидарно. Няма и законова разпоредба, която да предвижда солидарност.
Напротив, съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността (ЗС), всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. Съобразно с тази част от собствеността следва да се разпредели
отговорността на съсобствениците за направени от ищеца разходи за поправки.
Това правило се прилага и в настоящия случай, въпреки че се установява, че
двама от ответниците са съпрузи и са придобили имота по време на брака. Това е
така, защото субективното материално право на парично вземане на наемателя
срещу наемодателя – собственик на вещта (имота), за разходите, направени за
поправки на повреди, които са за сметка на последния, е облигационно право – на
плоскостта на неоснователното обогатяване. Поради това не намира приложение
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс, която предвижда солидарна
отговорност само за задължения, възникнали от договор, но не и за такива от
извъндоговорен източник.
Когато в
исковата молба се претендира солидарност (активна или пасивна), а такава
предвид материалното правоотношение не е налице, за съда съществува задължение
по чл. 129, ал. 1 ГПК да изясни размера на търсената сума по всяко едно отделно
правоотношение и съответно да се произнесе разделно, в рамките на уточнените
субективно съединени искове. Ако ищецът (ищците) подържат искането за солидарно
осъждане, без да уточнят евентуално друго, тогава при липса на солидарност
съдът дължи произнасяне с акта по същество, с което, като установи същността на
спорното правоотношение, отхвърля претенцията за солидарно получаване (плащане)
на исковата сума и съответно се произнася с отделни диспозитиви за „по-малкото“
по отделните субективно съединени претенции (в този смисъл са: решение № 15/26.05.2017
г. по гр. д. № 40/2016 г. на ВКС, III ГО; решение
№ 445/16 г. по гр.д. № 2535/2015 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 163/07.02.2013 г.
по т. д. № 642/2011 г. на ВКС; и решение № 181а/2016 г. по т.д. № 2079/2014 г.
на ВКС, І ТО). Съдът не е обвързан от претенцията за солидарно осъждане, но
необходимостта да се дадат указания как се поддържа същата, ако солидарност не
е налице, е продиктувана от обстоятелството, че при заявена пасивна
солидарност, ако тя не се установи, искът се разглежда като предявен в пълния
му размер срещу всеки от ответниците - решение № 106/06.06.2016г. по гр.д. №
4182/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО.
Предвид горното, съдът приема, че срещу всеки от
ответниците са предявени следните искове:
1. по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на 4 000 евро представляващи невъзстановен депозит по договор за
наем от 18.03.2013 г.,
2.
по чл. 231, ал. 2 от ЗЗД, за заплащане
на 30 147.81 лева - недължимо извършени и заплатени
ремонти в имота,
3.
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
заплащане на 13 920 евро -
тримесечна наемна цена по трите договор за наем от 18.03.2013 г., недължимо
платена за месеците май, юни и юли 2014 г.
По
иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно
с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Следователно, предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден
договор между ищеца и ответниците; 2. неизпълнение на задължение на
ответниците, произтичащо от договора.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема за доказани твърденията на
ищеца, че между страните по делото са съществували валидни възникнали
облигационно правоотношения, произтичащи от посочените договори за наем, по които
ищецът е имал качеството на наемател, а ответниците – на наемодатели, респ. -
че договарящите се страни са поели правата и задълженията, отразени в документите. Ето защо е налице първата предпоставка
за уважаване на иска.
По делото е установено също, че на основание т. 2.5.
от договорите за наем, при подписването им наемателят се е задължил да внесе
депозит в размер на един месечен наем, за всеки от двата договора, т.е. по
2 000 евро, или общо 4 000 евро. В същата разпоредба на договорите е
предвидено, че при прекратяването на договорите, депозитът се връща на
наемателя или се прихваща срещу съществуващи към този момент негови задължения.
Самото връщане на сумата е договорено да стане в тридневен срок от
представянето на всички необходими документи, удостоверяващи, че наемателят е
изпълнил всички свои задължения към наемодателя.
Предвид горното, за да се установи, че ответниците
не са изпълнили своето задължение, произтичащо от договорите, допълнително е
необходимо да се докаже, че: 1/ ищецът е заплатил депозити по договорите за
наем; 2/ договорите за наем са прекратени; 3/ към момента на прекратяването
ищецът не е имал задължения към ответниците; 4/ ищецът е представил всички
необходими документи, удостоверяващи, че е изпълнил всички свои задължения към
наемодателя; 5/ от датата на представяне на документите е изтекъл предвидения 3
дневен срок; 5/ ответникът не е възстановил сумите по внесените депозити в
уговорения срок.
По делото е установено, че ищецът е заплатил
депозитите по двата договора, в общ размер на 4 000 евро.
Установи се, че наемателят редовно е заплащал
наемната цена по двата договора до изтичането на срока им – на 20.02.2014 г.
Установено е също, че наемателят е продължил да ползва наетата вещ и след
20.02.2014 г. и е платил цена за ползване на имота и за месеците до м. юли 2014
г. включително. По делото липсват доказателства след 20.02.2014 г.,
наемодателите да са се противопоставили на продължаващото ползването на имота
от страна на ПП ГЕРБ. Нещо повече, те дори твърдят, че са имали устна договорка
с наемателя да ползва имота за срок от 3 години.
С
оглед на това съдът приема, че такова противопоставяне, не е било налице. Ето защо съдът приема, че договорите следва
да се считат за продължени за неопределен срок на основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД. Трансформацията настъпва по силата на закона при изпълване на
предвидения в разпоредбата на чл. 236, ал.1 от ЗЗД фактически състав и без
волеизявления на страните, като по отношение на тях закона презумира наличието
на съгласие за запазването на облигационното отношение, изменено единствено
относно срочността му. Следователно, след 20.02.2014 г. са се
осъществили предпоставките на чл. 236, ал. 1 ЗЗД и срочните наемни
правоотношения са се трансформирали в
такива за неопределен срок. Договор за
наем без определен срок, освен по взаимно съгласие (чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД) може
да бъде прекратен с едномесечно предизвестие от всяка от страните (чл. 238,
изр. 1 от ЗЗД).
По делото е установено, че наемателят е изпратил
покана до наемодателите си, с която ги е поканил да получат обратно имота си на
18.07.2014 г. Тази покана обаче е била съобщена само на служител на „К.“ ЕООД.
Преди изпращането ѝ никоя от страните не е предизвестила другата месец по-рано, че се
отказва от договора. Поради това, съдът приема, че до изпращането на
поканата (16.07.2014 г.) страните са били обвързани от договора за наем. Заявената
покана до наемодателите да получат
обратно имота на 18.07.2014 г. следва да се тълкува като предложение за
прекратяване на договорите на посочената дата. Това предложение не е било
прието от ответниците, които от своя
страна са предложили ПП „ГЕРБ“ да им върне имота в срок до 31.07.2014 г. От
съставения констативен протокол се установи, че именно на 31.07.2014 г. ищецът
е предал ключовете от имота на К.С.. По
този начин съдът намира, че волята на насрещните страни по договорите е
съвпаднала по отношение на момента на прекратяване на облигационните отношения,
които по взаимно съгласие са били прекратени на 31.07.2014 г. След като договорите
са били прекратени, то платените депозити е следвало да бъдат върнати от
наемодателите или прихванати срещу съществуващи задължения към този момент.
Връщането е следвало да стане в тридневен срок от представянето на всички
необходими документи, удостоверяващи, че наемателят е изпълнил всички свои
задължения към наемодателя.
Установява се и не се спори, че наемодателите са
имали претенции към наемателя за възстановяване на щети по имота и заплащане на
разходи за консумативи.
Изрично с отговорите на исковата молба, ответниците
заявяват, че ищецът
не е изпълнил задълженията си по договорите, вкл. да заплати
„консумативите“, поради което и имат
право да задържат депозита. Ето защо,
за да възникне вземането в полза на ищеца следва да бъде установено, че наемателят
е изпълнил задълженията си към ответниците, за което е представил необходимите
документи, след което е изтекъл срок от 3 дни. Установяването на тези
обстоятелства е изгодно за ищеца, поради което тежестта за доказване е негова,
което изрично е указано в определението на съда от 10.06.2015 г.
От отговора на пети въпрос от заключението на вещото
лице е видно, че към момента, в който е приключил направеният от ищеца ремонт,
имотът е бил в добро състояние и в добре поддържан вид. По делото липсват
доказателства за вида, в който имота е бил приет от наемателя, поради което се
прилага презумпцията по чл. 233, ал. 1, изр. 4 от ЗЗД, т.е., че вещта е приета
в добро състояние. Такова е било състоянието на имота и към момента на
предаването му, поради което съдът намира, че ищецът е изпълнил задължението си
да освободи и върне имота в добро състояние като се отчете обичайното
изхабяване.
Въпреки това, по делото липсват доказателства,
ищецът да е представил на наемодателите си документи, доказващи, че е изпълнил
всички свои задължения, съгласно т. 2.5. от договора, в това число за платени
разходи за консумативи. Както се посочи, тежестта да докаже това е на ищеца,
който обаче не е ангажирал доказателства в тази връзка. Поради това следва да
се приеме, че наемателят не е представил на наемодателите си всички необходими
документи, които доказват изпълнението на задълженията му по договора, респ. тридневния
срок за връщане на депозита не е започнал да тече. Следователно, за
наемодателите не е възникнало задължението за връщане на заплатените по
договорите депозити. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
иска по чл. 231, ал. 2 от ЗЗД:
Съгласно чл. 231, ал. 1 ЗЗД, дребните поправки,
отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като
замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване
на комини и други такива, са за сметка на наемателя. Поправките на всички други
повреди, ако не са причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя
(чл. 231, ал. 2 от ЗЗД).
Следователно предпоставките за уважаването на иска
са: 1/ наличие на договор за наем между ищеца и ответниците; 2/ ищецът да е
направил разходи за поправки в имота на ответниците; 3/ поправките да не се
отнасят за повреди, които се дължат на обикновено употребление и да не са
причинени виновно от ищеца; 4/ ответниците да не са върнали на ищеца сумата на
направените разходи.
Първата предпоставка е установена по делото. Установено
е също, че ищецът е извършил ремонтни работи в наетия от него имот за своя
сметка. Не е спорно, че ответниците не са върнали на ищеца сумата за
направените поправки.
Спорът в случая е концентриран около това дали
поправките са дребни - отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено
употребление, или са необходими за поддържането и ползването на вещта, поради
което е следвало да бъдат поети от наемодателите. В тази връзка съдът намира
следното:
С Решение № 571/14.10.2008 г. по т.д. № 313/2008 г.
на ВКС, І ТО, е прието, че при извършени
от наемател подобрения, когато в договора за наем не е уговорено за чия сметка
са, съгласно ППВС № 1/1979 г., обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Съдът
е посочил, че качеството на лицето, извършило подобренията, се определя от
даденото съгласие, с оглед което подобрителят може да бъде владелец, държател
или лице, което води чужда работа без пълномощие, като при извършени подобрения
от наемател, се дължат направените разходи, а не увеличената стойност на имота.
При сключен договор за наем за наемодателя се
поражда задължението да поддържа наетата вещ в течение на целия наемен период в
надлежно състояние, ако друго не е било уговорено (а в разглеждания случай
друго не е уговорено). Срещу това той получава наем. Законът прави
разграничение - не всичко, което е необходимо за поддържането на вещта в добро
състояние през наемния период, тежи върху наемодателя. Съгласно разпоредбата на
чл. 231, ал. 1 ЗЗД върху наемателя тежат т.нар. дребни поправки, като това са
поправките, които се налагат от обикновеното употребление, т.е. текущ ремонт.
Поправките от всяко друго естество обаче се понасят
от наемодателя. Тези поправки наемодателят е длъжен да направи в изпълнение на
задължението си да поддържа вещта в годно за ползване състояние - чл. 231, ал.
2 от ЗЗД, като съответно наемателят е длъжен да търпи извършването им. На
практика тези поправки имат характера на „необходими“, т.е. такива, които са
нужни за поддържането и ползването на вещта. Разходите за поправки от такова
естество биха тежали върху наемателя само ако той ги е причинил виновно (чл.
231, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД) или ако са били причинени от лице от неговото
домакинство или от негови пренаематели (чл. 233, ал. 1 от ЗЗД) - такива
твърдения няма по делото, нито данни в тяхна подкрепа, а доказателствената
тежест е била на ответниците.
По делото е установено, че реално извършените от
ищеца ремонтни работи са тези по следните позиции от акта обр. 19 от 25.07.2014
г.: по т. 2: Боядисване с латекс по стени и таван в малък офис в дясно; по т.
3: Боядисване по стени и тавани в хол; по т. 4: Боядисване с латекс по стени
кафяво в предверие; по т. 11: Цялостно боядисване с фасадна боя по стени и
тавани на зимна градина, по т. 12: Залепване на цокъл на тераса на офис в ляво,
по т. 13 : Поправка на подкожушено над цокъл, по т. 14 Боядисване с фасадна боя
по колони и фасада на тераса на офис в ляво. , по т. 18. Боядисване с фасадна
боя по фасада главен вход, по т. 20:
Почистване на двора - косене на трева и изхвърляне на растителни отпадъци, по
т. 21: Почистване на улуци и водостоци на къщата по покрива от шума и борови
игли, по т. 22: Междинно почистване на обекта и депониране на строителни
отпадъци, по т. 25: Доставка и полагане на хидроизолационен грунд, по т. 26:
Доставка и лепене на гранитогрес, по т. 27: Иглолистни дъски, по т. 28: Абачи
за сауна 22х90мм, по т. 29: Абажур за сауна, по т. 30: Възглавничка за сауна,
по т. 31: Врата за сауна 192x72, по т. 32: Печка за сауна HARVIA VEGA Be
90steel, по т. 33: Смърч за пейка 18мм 2,1м, по т. 34: Лампа за сауна, по т.
35: Дребни части и детайли крепежни елементи, по т. 36: Почистване на камък по
под на паркинг от стара фуга и фугирано на ново, по т. 40: Боядисване с фасадна
боя по козирка по покрива на главна фасада, по т. 42: Подрязване и почистване
на жив плет, по т. 43: Окопаване и кантиране на жив плет, по т. 45: Почистване
на плевели между растенията, по т. 46: Извозване на остатъчен материал.
Общата стойност на всички тези дейности възлиза на
18 131.97 лева.
От всички извършени
дейности, тези, за които съдът установи, че са конструктивни са по позиция: 25. Доставка и полагане на хидроизолационен
грунд, 26. Доставка и лепене на гранитогрес, 11. Цялостно боядисване с фасадна
боя по стени и тавани на зимна градина, 12. Залепване на цокъл на тераса на
офис в ляво, 13. Поправка на подкожушено над цокъл, 14. Боядисване с фасадна боя по колони на тераса
на офис в ляво, 36. почистване на камък по под на паркинг от стара фуга и
фугиране на ново, 40. Боядисване с фасадна боя по козирка на покрив на главна
фасада. За извършването на тези дейности ищецът е заплатил 8 019,05 лева.
Необходимостта от извършването им се дължи на недобре извършени строително-монтажни работи или на външни сили. Това не
са дребни поправки, нито с тях се отстраняват щети, причинени виновно от
наемателя, поради което следва да са в тежест на наемодателя. Поради изложеното
ответниците са се обогатили със стойността на направените от ищеца разходи в
размер на 8 019.05 лева.
Отделно
от горното, по делото е установено, че в помещението, което е предназначено за
сауна, не е имало изградена такава при наемането на имота. Сауна е била
изградена от ищеца едва преди предаване на обекта. Поправките, извършени в това
помещение, които представляват цялостно изграждане и оборудване на сауна, са на
обща стойност от 4 237.81 лева. Не може да се приеме, че тези дейности са
дребни поправки и се дължат на обикновено ползване. По делото липсват и
доказателства, че с тези работи се отстраняват
щети, причинени виновно от наемателя. Ето защо тези разходите за посочените поправки следва да са в тежест на
наемодателя. Поради това ответниците са
се обогатили със сумата от 4 237.81 лева, която следва да възстановят
на ищеца.
Предвид всичко изложено се налага извод, че
обогатяването на ответниците е със стойността на извършените разходи за т.нар.
от вещото лице конструктивни и луксозни поправки, а именно – 12 256.86 лева.
Имотът е придобит от В.В.С.
и от „К.“ ЕООД при квоти от по ½ ид.част. Ето защо дружеството следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца половината от сумата от 12 256.86 лева, а именно – 6 128.43 лева, а за разликата до пълния размер от 30 147.81
лева, искът срещу първия ответник следва да се отхвърли.
По делото е установено, че останалата ½ ид.част
е придобита от ответниците - физически лица, в режим на съпружеска имуществена
общност. Това е особен вид съсобственост, за която е приложима законовата
презумпция, че дяловете на съпрузите се считат за равни (чл. 28 от СК). Ето
защо, всяко от физическите лица – ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца по 3 064.22 лева, а исковете срещу
тях следва да бъдат отхвърлени за разликите до пълния размер от 30 147.81
лева.
По иска по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил
нещо без основание е длъжен да го върне. С оглед твърденията на страните по
делото, за уважаване на иска следва да се установи, че ответниците са получили
от ищеца нещо без правно основание (без наличието на правоотношение, по което
това нещо да се дължи), т.е. след прекратяването на договора за наем
ответниците са получили от ищеца наемна цена.
Както беше посочено, установено е, че ищецът е
заплащал цена за ползването на наетия от него имот след като срокът на договорите
е изтекъл. Наемодателите не са се противопоставили на продължаващото ползване,
поради което договорите са се трансформирали в такъв за неопределен срок. Ищецът
е платил наемната цена за периода от м. април до м. юли 2014 г. В този период
не се установи правоотношението между страните да е било прекратено на някое от
предвидените в закона основания. Ето защо платеното не е дадено без основание,
поради което ответниците не дължат връщането на наемните вноски за посочения
период (от м. април до м. юли 2014 г.). Исковете са неоснователни и следва да
се отхвърлят.
Относно
разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, които са
направили своевременно искане за присъждането им и са представили доказателства
за извършени такива.
Ищецът
е представил доказателства за извършени разноски в размер на 2 607 лева - платена
държавна такса (л. 6-7) и 450 лева - депозит за вещо лице (л. 227), или общо
3 057 лева. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъди сумата
от 191.57 лева от общо направените разноски в размер на 3 057 лева (3 057
лева х 0.06).
Ответниците
претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 830 лева, но
видно от договор за правна защита и съдействие (л. 189), ответниците са
заплатили само част от договореното възнаграждение, а именно – 830 лева. С оглед изхода на спора, на ответниците следва
да бъде присъдена сумата от 755.30 лева
(830 лв. х 0.91).
В
открито съдебно заседание на 12.12.2016 г. (л. 329), съдът е указал на
ответниците, да представят доказателства за внесен депозит за ВЛ в размер на 180
лева – по 60 лева за всеки от тях. По
делото не са представени доказателства за това, поради което и на основание чл.
77 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС по 60
лева - депозит за вещо лице.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на П.П.Г., с адрес: гр. София, СО-район „Т.“, НДК,
Административна сграда, ет. 17, на основание чл. 231, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 6 128.43 лева, представляваща обезщетение
за извършени ремонтни работи в недвижим имот, предмет на договори
за наем от 18.03.2013 г., като ОТХВЪРЛЯ:
-
иска по чл. 231, ал. 2 от ЗЗД, за разликата над 6 128.43 лева до пълния предявен размер от 30 147.81 лева,
-
иска
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 4 000 евро
- невъзстановен депозит по договори
за наем от 18.03.2013 г., и
-
иска
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 13920 евро – сбора от наемната цена по три
договора за наем от 18.03.2013 г., платена за месеците май, юни и юли 2014 г.
ОСЪЖДА В.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на П.П.Г., с адрес: гр. София,
СО-район „Т.“, НДК, Административна сграда, ет. 17, на
основание чл. 231, ал. 2 от ЗЗД, сумата
от 3 064.22 лева,
представляваща обезщетение за извършени ремонтни работи в недвижим имот, предмет
на договори за наем от 18.03.2013 г., като
ОТХВЪРЛЯ:
-
иска по чл. 231, ал. 2 от ЗЗД, за разликата над 3 064.22 лева до пълния предявен размер от 30 147.81 лева,
-
иска
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 4 000 евро - невъзстановен депозит по договори за наем от
18.03.2013 г., и
-
иска
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 13920 евро – сбора от наемната цена по три
договора за наем от 18.03.2013 г.,
платена за месеците май, юни и юли 2014 г.
ОСЪЖДА К.К.С., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***, да заплати на П.П.Г., с адрес: гр. София,
СО-район „Т.“, НДК, Административна сграда, ет. 17, на
основание чл. 231, ал. 2 от ЗЗД, сумата
от 3 064.22 лева,
представляваща обезщетение за извършени ремонтни работи в недвижим имот, предмет
на договори за наем от 18.03.2013 г., като
ОТХВЪРЛЯ:
-
иска по чл. 231, ал. 2 от ЗЗД, за разликата над 3 064.22 лева до пълния предявен размер от 30 147.81 лева,
-
иска
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 4 000 евро - невъзстановен депозит по
договори за наем от 18.03.2013 г., и
-
иска
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 13920 евро – сбора от наемната цена по три
договора за наем от 18.03.2013 г.,
платена за месеците май, юни и юли 2014 г.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
В.В.С., с ЕГН: **********, и К.К.С., с ЕГН: **********, и двамата с
адрес: ***, да заплатят на П.П.Г., с адрес: гр. София,
СО-район „Т.“, НДК, Административна сграда, ет. 17, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 191.57 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА П.П.Г., с адрес: гр. София,
СО-район „Т.“, НДК, Административна сграда, ет. 17, да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
В.В.С., с ЕГН: **********, и К.К.С., с ЕГН: **********, и двамата с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 755.30 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
В.В.С., с ЕГН: **********, и К.К.С., с ЕГН: **********, и двамата с
адрес: ***, да заплатят на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 77 от ГПК, по 60 лева – разноски по
делото, представляващи депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: