№ 170
гр. Русе , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500369 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД- гр.София, ЕИК
********* против решение № 260258/ 16.03.2021 г., постановено по гр.д.№
4152/2020 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя против Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София
суброгационен иск с правно основание чл.410 от КЗ- за сумата в размер на
1137 лв.- изплатено застрахователно обезщетение и 346.47 лв.- лихва за
забава. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Претендира отмяна на решението и постановяване на
ново, с което искът бъде уважен. Претендира и направените разноски за
производството.
Ответникът по жалбата Агенция „Пътна инфраструктура“- София чрез
ОПУ-Русе оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени
в отговора по чл.263 от ГПК.
1
Ответникът по жалбата и трето лице в процеса „Пътинжинеринг“ АД-
гр.Русе е подал отговор по чл.263 от ГПК, в който взема становище за
неоснователност на жалбата.
Ответникът по жалбата и трето лице в процеса „Хидрострой“ АД- София
не взема становище по жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството е образувано по предявеният от „ЗАД Армеец АД“-
гр.София против Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София суброгационен
иск с правно основание чл.410 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Разпоредбата на закона сочи, че за да възникне в полза на застрахователя
по имуществена застраховка суброгационно право срещу причинителя на
вредите, следва да са налице следните елементи от фактическия състав на
правната норма: наличие на валиден договор за имуществено застраховане,
сключен с увреденото лице с период на покритие към момента на настъпване
на застрахователното събитие, възникнало право на застрахования срещу
причинителя на вредата и извършено валидно плащане от застрахователя.
2
По делото в доказателствена тежест на застрахователя е да установи
осъществяването на елементите от фактическия състав на цитираната правна
норма.
От събраните писмени и гласни доказателства, както и с приетата в
първоинстанционното производство експертиза е установено, че за лек
автомобил „БМВ“ с рег.№ Р 6506 ВН е сключена имуществена застраховка
„Пълно каско“ с комбинирана застрахователна полица № ********** на
16.07.2015 г. със срок на валидност от 05.09.2015 г. до 04.09.2016 г. Въз
основа на уведомление от 07.06.2016 г. от водача на МПС- Г.С.Г. при
жалбоподателя е образувана преписка. В уведомлението водачът е посочил,
че на 06.06.2016 г. около 19.00 ч. по пътя от гр. Бяла към гр. Русе, на 500 м. от
разклона за гр.Борово, в условията на силен дъжд, предприел изпреварване на
камион като в началото на маневрата предна и задна дясна гуми попаднали в
голяма дупка на пътното платно и в резултат на това се спукали, за което се
обадил на тел. 112. След извършен оглед, опис на вредите и оценка, е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1127 лв. с платежно
нареждане от 27.07.2016 г. Плащането е извършено на оторизирания сервиз,
извършил ремонт на автомобила.
С покана, връчена с обратна разписка 31.08.2016 г. АПИ-София е
уведомена за изплатеното застрахователно обезщетение и е поканена да го
заплати на застрахователя.
За установяване на механизма на ПТП и вредите в производството са
събрани свидетелските показания на водача на автомобила и е назначена
САТЕ.
Показанията на св.Г. са общи и се различават от посоченото от него в
уведомлението. Същият установява, че на 06.06.2016 г., следобед, че при
движение от гр.Бяла към гр.Русе, в близост до разклона за гр.Борово,
преминал през голяма дупка, която била в неговото платно за движение.
Свидетелят сочи, че не се е обаждал на полицията, не е подавал сигнал за
инцидента, а само се обадил на кол център на БМВ, за да ги пита какво да
прави. С приетата по делото експертиза е установено, че технически е
възможно посочените увреждания на гумите да е получено по начина, описан
3
в материалите по делото и съобщен от свидетеля- при преминаване през
дупка.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявеният иск по съображения, че по делото не е установено нито мястото
на ПТП, нито причината за това- преминаването през дупка, поради което не
може да се обоснове извод за проявеното бездействие от страна на
жалбоподателя да поддържа пътищата в добро състояние и съответно да се
ангажира неговата отговорност.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални
нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно
е приложен материалния закон.
По делото няма доказателства, които да установяват, че е налице покрит
застрахователен риск по имуществена застраховка „Каско“. Няма и
доказателства, които да установяват по категоричен начин, че вредите по
МПС са настъпили на посоченото от застрахователя място и по описания
начин, респ. че е налице основание за ангажиране на отговорността на АПИ-
София.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните
доказателства не са установени заявените в исковата молба факти, които да
пораждат субрагационното право на жалбоподателя.
В доказателствена тежест на застрахователя е да установи мястото на
ПТП, неговия механизъм и наличието на причинна връзка между настъпилите
вреди и твърдяното бездействие на АПИ- София.
По делото обаче не е установен нито механизма, нито мястото на ПТП.
Показанията на св.Г. са твърде общи и не кореспондират в заявеното от него
в уведомлението до застрахователя. В уведомлението същият е посочил, че е
предприел маневра изпреварване, когато преминал през голяма дупка на
пътното платно, а в показанията си пред съда е заявил, че дупката е била на
платното, където се движил. Различно е и времето, което същият е посочил
4
пред застрахователя. В показанията си този свидетел сочи, че не е
регистрирал ПТП за разлика от заявеното от него в уведомлението.
При наличие на тези противоречия в показанията на св.Г., правилно
първоинстанционният съд е приел, че само въз основа на тях не може да се
установи нито мястото, нито механизма на ПТП, нито причинната връзка
между настъпилите вреди и твърдяното бездействие от страна на АПИ-
София.
Заявените от декларатора данни относно ПТП не се подкрепени от други
доказателства по делото, поради което правилно първоинстанционният съд е
приел, че жалбоподателят не е установил, че увреждането е настъпило при
преминаване именно пред неравност на пътното платно- дупка.
С оглед на това въззивният съд приема, че застрахователят не е
установил с надлежни доказателства наличието на основание за ангажиране
на обезщетителната отговорност на жалбоподателя. Няма доказателства
вредите по автомобила да са настъпили от ПТП, настъпило на 06.06.2016 г.
при преминаване през необезопасена дупка на път от републиканската пътна
мрежа, поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността
на АПИ-София на основание чл.49 от ЗЗД.
Само фактът на плащане на застрахователно обезщетение за
отстраняване на заявените от водача материални щети по МПС не е основание
за ангажиране на отговорността на АПИ-София, тъй като не е установено, че
вредите по автомобила са причинени именно от преминаването му по
необезопасена дупка по път, стопанисван от агенцията.
Липсата на доказателства, които да установяват, че е налице валидно
застрахователно плащане, както на доказателства, които да сочат, че именно
АПИ се явява лице по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, мотивират съдът да приеме, че
предявеният иск е изцяло неоснователен и правилно е отхвърлен от районния
съд.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото
е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно чл.280,
ал.3 от ГПК не подлежи а касационно обжалване.
5
Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя.
Същият следва да заплати на АПИ-София сумата в размер на 160 лв.-
юрисконултско възнаграждение. В полза на третите лица не следва да се
присъждат разноски- чл.78, ал.10 от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260258/ 16.03.2021 г., постановено по гр.д.
№ 4152/2020 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД- гр.София, ЕИК ********* да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София чрез ОПУ-Русе сумата в размер
на 160 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6