Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.София, 31,03,2021год.
Софийски Градски Съд, І Гражданско отделение, 14 състав в открито заседание на петнадесети
март през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на
секретаря Радослава Манолова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело №3671 по описа за 2020год, за да
се произнесе взе предвид следното:
Образувано
е по предявени от Е.И.В. срещу Д.А.К. искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пред. трето от ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати сума в размер 139250,21 лева – заплатена от ищеца цена на придобит от ответницата
недвижим имот, намираш се в гр. София, район „Триадица“, УПИ VI-2220, кв. 26,
местност „Кръстова вада“, сума в размер на 4536,80
лв., от които: 3482,00 лв. – местен данък и 1054,80 лв. – нотариални такси,
ведно със законната лихва върху тези суми от датата на исковата
молба-28,04,2020год. до окончателното изплащане на вземането, както и евентуално
предявен иск, с пр.кв. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на горепосочените суми, с които ответницата се е
обогатила без основание за сметка на ищеца.
Релевират
се съображения, че страните по делото са били във фактическо съжителство. Поддържа
се, че ищецът заплатил продажната цена в общ размер на 139250,21 лв. по
договор, обективиран в нотариален акт за продажба на право на строеж №199, том
III, рег. № 9494, дело № 355/30,12,2016год. на В.Ч.– нотариус, с рег. № 210 на
НК, с който ответницата е придобила право на строеж за построяването на
недвижим имот, представляващ Апартамент № 13, с площ от 113,20 кв.м. и
паркомясто №2, с площ от 23,57 кв.м., находящи се в гр. София, район
„Триадица“, УПИ VI-2220, кв. 26, местност „Кръстова вада“. Във връзка със
сделката ищецът заплатил и дължимите от ответника 4536,80 лв., представляващи нотариални такси
и местен данък. Излагат се доводи се, че скоро след сключването на сделката е
настъпил разрив в отношенията между страните и те са се разделили. Поддържа се
процесната сума да е заплатена на отпаднало основание, евентуално ответницата
се е обогатила без основание за сметка на ищеца.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Д.А.К.
в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага
становище за неоснователност на исковете. Поддържа, че в случая между страните
не съществува валидно възникнало правоотношение, въз основа на което да са
заплатени процесните суми и което да е отпаднало с обратна сила. Твърди, че от
изложените в исковата молба твърдения се разкрива ищецът да е предоставил
паричните средства засвидетелствайки уважение към ответницата или в изпълнение
на нравствен дълг. Евентуално се твърди
да е налице дарствено намерение на ищеца при заплащане на процесните суми.
Излагат се съображения, че вложените средства са във взаимна полза, което прави
несъвместими претенциите за обогатяване между лица, които съжителстват заедно.
В това отношение фактическото съжителство не се различава от брака и всяко от
лицата, съобразно възможностите си, имуществото си и доходите си осигурява
нормални условия за живот на общото домакинство, като участието не се изразява
единствено чрез влагане на парични средства. Твърди, че е участвала с лични
средства при закупуването на процесния недвижим имот, представляващи нейния дял
от продажната цена на съсобствен за страните недвижим имот, продаден с договор
сключен на 13,04,2017год., в размер на 118132,13 лв., която сума е била
преведена на ищеца и не е била предоставена на ищцата. Посочва, че не е налице
основание за отпадане на дължимостта на престацията с обратна сила. Във връзка
с евентуално заявената претенция по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД навежда доводи, че
доколкото паричните средства са ѝ били дарени, то пътят на защита на
ищеца е минавал през отмяна на дарението, което не е сторено в установения
едногодишен срок и по тази причина за него не съществува възможността да
предяви субсидиарния иск по тази разпоредба. Релевира възражение за прихващане
със сумата от 118132,13 лв., представляваща половината от продажната цена на
съсобствен на страните недвижим имот по НА №43/13,04,2017год., която е била
преведена по сметка на ищеца и не е била изплатена на ответницата.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между
страните по повод фактите изложени от ищеца, а именно страните да са живели във
фактическо съжителство до началото на 2020год.
Не се спори
по време на съвместното им съжителство да е сключен договор за покупко-продажба
на право на строеж, обективиран с №199, том 3, рег.№9494, дело №355 от
30,12,2016год., по силата на който К. и. ООД продава на Д.А.К. право на строеж
за описаните недвижими имоти-апартамент №13 и паркомясто №2 за сума в размер на
71197,50евро.
Не се спори по цитираната сделка продажната цена
да е преведена от сметка на Е.И.В., за което е и представено по делото платежно
нареждане от 27,04,2016год. за сума в размер на 69628,00лв. и платежно
нареждане от 30,12,2016год. за сумата от 69627,00лв. Приложено е платежно
нареждане от 30,12,2016год. и за сумата от 4700,00лв. по сметка на нотариус В.Ч.,
съставляваща плащане на сума от 3482,00лв.- местен данък за придобиване на
имота и 1054,80лв. –нотариална такса.
Установено е по делото страните да са придобили
недвижим имот с нотариален акт №141/04,12,2015год. за сума в размер на
47300,00евро, платена на продавачите преди подписване на договора, като
плащането е от сметка на ищеца / приложено извлечение от банкова сметка ***,12,2015год/.
На осн.чл.146 от ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че относно описаният в НА от 04,12,2015год. недвижим
имот е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в НА №4313,04,2017год.,
с който Е.В. и Д.К. са продали на Д.К.описания недвижим имот за цена в размер
на 120800,00евро, с левова равностойност 236264,26лв., която е получена по
сметка на ищеца, като част от същата в размер на 118132,13лв. не е превеждана
на ответницата.
Ангажираните свидетелски
показания на св.Т.В., които съдът цени по реда на чл.172 от ГПК не установяват
релевантни факти относно произхода на средствата за закупуване на жилището,
както и договорки между страните.
От показанията на св.А.Е.не се установяват
дарствени намерения на ищеца спрямо ответника.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявена е искова претенция с пр.кв.чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД-за връщане на дадено поради отпаднало основание.
Предпоставките на фактическия състав на посочената норма включват установяване на извършена престация в полза на ответника, валидно възникнало правно основание, отпадане на причината поради която е извършена престация на паричната сума. В тежест на ответника е установяване основанието, поради което е извършена престацията.
В конкретната хипотеза обстоятелствата, на които ищецът се позовава мотивирали извършването на парична престация са фактическо съжителство между страните по делото, прекратяването на което да е основание за връщане на процесната сума. Така заявената искова претенция съдът намира да е неоснователна, тъй като видно от данните по делото липсва извършена пряка парична престация в полза на ответницата или не е налице имуществено разместване на блага, при което платената цена по договора да е довела пряко до увеличаване на благосъстоянието на ответника. Сумата по договора за покупко- –продажба от 30,12,2016год. е преведена от ищеца не на ответницата, а на трето лице-продавач по сделката или е налице изпълнение на нейно задължение по договора за покупко-продажба на правото на строеж, в качеството и на купувач. Ето защо липсва първият елемент от фактическия състав на правната норма на чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД, поради което искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Предвид отхвърляне на исковата претенция по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице процесуалното условие за разглеждане на заявената при условията на евентуалност претенция за неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Фактическият състав на визираната правна норма предполага установяване на обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на основание за тази имуществена нееквивалентност. Предвид установеното заплащане на цената по договора за покупко-продажба през 2016год., съдът намира да е налице обедняване за ищеца, тъй като патримониума на същия е намалял с продажната цена платена по договора. Налице е обогатяване на ответника, тъй като задължението за плащане на цената на правото на строеж е за купувача, съгласно чл.200 от ЗЗД, поради което обогатяването съставлява спестените разходи дължими от купувача, доколкото не е уговорено друго, които са за негова сметка, включително и такса за местен данък съгласно чл.45, ал. от ЗМДТ и нотариални такси по прехвърлянето.
Налице е пряка връзка между обедняването и обогатяването, доколкото произтича от обща група юридически факти/ престирането на процесната сума от ищеца в полза на продавача, Столична община и нотариус, погасява задължението на ответника към кредитора по сделката/.
Спорно между страните е налице ли е изпълнение на нравствен дълг от страна на ищеца, чрез
погасяване на задължение на ответника поради
установеното фактическото съпружеско съжителство. В този смисъл при платено без основание следва да
се извърши преценка дали даването не е основано на нравствено задължение по
смисъла на чл55, ал.2 от ЗЗД. Нравствен дълг е този при който имущественото
разместване не е основано на законово задължение, а с оглед общоприетите
морални принципи, когато неизпълнението няма да ангажира нормативна санкция
спрямо неизпълнилия, а поведението би било укоримо от обществена гледна точка.
Преценката следва да се извърши за всеки конкретен случай, с оглед установената
фактическа обстановка като често разграничителен критерии е наличието на брак,
родство или осиновяване в отношенията между страните. Въпреки това с оглед
систематичното тълкуване на чл.55, ал.2 от ЗЗД изпълнението на нравствен дълг е
приложимо само в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД при извършена престация
без основание, не и при втори и трети фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД
или при неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД. /в този
смисъл разрешението дадено с т.3 от ПП №1/1979год на ВС/. Доколкото се
установи исковата претенция по чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД да е
неоснователна, то в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД възражението за изпълнение
на нравствен дълг е неприложимо.
За неоснователно съдът намира и заявеното при условията на евентуалност възражение сумата платена от ищеца да е в изпълнение на дарствено намерение. От събраните по делото гласни доказателства не се установи намерение на ищеца да отстъпи веднага и безвъзмездно парична сума за ответника на осн.чл.225 от ЗЗД. Даденото по договор за дарение е дадено на правно основание и не би подлежало на връщане/ освен при договорно неизпълнение на дареният в хипотезата на чл.227 от ЗЗД/. Дарственото намерение следва да е изявено и прието от дарения, което не се установява в конкретния случай нито от показанията на св.Т.В., нито от показанията на св.А.Е..
Действително, както сочи и
ответника отношенията между страните живели в условията на фактическо
съпружеско съжителство не следва да се разграничават от тези закрепени
юридически с брак и не биха подлежали на връщане суми дадени за нужди на
семейството-разходи за консумативи, храна, издръжка на децата и др., но
закупуването на право на строеж, респективно придобиване на недвижим имот за ответника не може да бъде
приравнено на разходване на средства за
нужди на семейството, още повече, че страните не са живели в същото.
Предвид изложеното съдът намира да е налице неоснователно обогатяване на ответника с даденото по договор за покупко-продажба от страна на ищеца. Т.е. ответницата дължи да върне това, с което се обогатила, но до размера на обедняването или по-малката сума между обедняването и обогатяването. В конкретната хипотеза това е сумата заплатена от ищеца в размер на общо 139255,00лв. по договор от 30,12,2016год. и 4700,00лв.-нотариална такса и данък за придобиване, поради което исковата претенция за сумата от 139250,21лв. и 4536,80лв. е основателна.
С оглед изложените по-горе мотиви е налице процесуалното условие за разглеждане на релевираното от ответника възражение за прихващане със сумата от 118132,13лв.-получена от Е.В. по договор за покупко-продажба обективиран в НА №43, том 1, рег.№788, дело №38/2017год.
Видно от договор от 13,04,2017год. Е.И.В. и Д.А.К., в качеството на продавачи са продали на Д.С.К.недвижим имот-апартамент №4, находящ се в гр.София, ул.****за сума в размер на 120800,00евро, с левова равностойност 236264,26лв. Не е спорно, че сумата е преведена по сметка на ищеца Е.В.. Възражението ответникът обосновава с твърдението, че сумата й се дължи в качеството на съсобственик на продадения имот. С оглед уточнението заявено в съдебно заседание от 15,03,2021год., че между страните не е съществувала „уговорка“ сумата да бъде получена от ищеца и отчетена на ответницата/ чл.284, ал.2 от ЗЗД/, то правната квалификация на възражението за прихващане е чл.59 от ЗЗД, доколкото към момента на релевиране на вземането не е налице съсобствена вещ-предпоставка за вземането по чл.30, ал.3 от ЗС.
Не е спорно описания имот да е придобит съвместно от страните с договор от 04,12,2015год. за сума в размер на 47300евро. Посочено е сумата да е платена от купувачите. Не е спорно сумата да е преведена от сметка на Е.В./стр.58 от делото/. Възражението на ищеца, че тъй като сумата е платена с негови средства, то на ответницата не се следва получаване на част от продажната цена, съдът намира да е ирелевантно. Плащането на задължение на Д.К. като купувач е аналогично на основанието заявено по разгледаната искова претенция по чл.59 от ЗЗД като би породило вземания между страните, но сумата заявена като възражение за прихващане се претендира като дължима на съсобственика, с оглед разпореждане с притежавана от него част от имота. Доколкото не е посочено при какви квоти се придобива недвижимия имот, то на осн. Чл.30, ал.2 от ЗС се счита, че частите на съсобствениците са равни. Ето защо при разпореждане със съсобствената вещ, всеки съсобственик следва да получи дял от продажната цена съобразно квотите в съсобствеността, в конкретния случай всеки по ½ или 118132,13лв. Неоснователни са доводите на Е.В., че щом страните са се съгласили сумата да бъде получена по сметка на ищеца, то другият съсобственик няма вземане за припадащата му се част. Цитираната договорка по НА касае отношенията с третото лице купувач, но не установява вътрешните отношения между съсобствениците. Безспорно е между страните половината от продажната цена да не е предадена на ответника Д.К.. Ето защо релевираното възражение за прихващане съдът намира за основателно.
Тъй като вземането на ответника е по-малко, то след извършеното прихващане, ответникът остава задължен със сумата от 25654,86лв.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1632,25лв., от общо 9601,48лв., от които 5751,48лв.-д.т., 3850,00лв.-адв.хонорар.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1968,00лв. от общо 2400,00лв.-адв.възнаграждение./ Разноски за вещо лице/200,00лв./ не се присъждат, тъй като подлежат на възстановяване, предвид отмяна на определението за допускане на ССчЕ. По арг. на чл.78, ал.1 от ГПК на ответника се дължат разноски за адв. възнаграждение за един адвокат. Съдът приема, че следва да бъде съобразено адв. възнаграждение по договор за правна защита от 18,05,2020год. с адв. З.З. като предхождащ по време договор от 27,08,2020год. с адв. А.. Представени са доказателства за платено възнаграждение по този договор в размер на 2400,00лв., от общо 4407,56лв., който следва да бъде съобразен при определяне на разноските. Тъй като сумата е по –малка от предвиденото по чл.7, ал.2 от НМРАВ-4405,74лв., то възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно./
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от Е.И.В., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Д.А.К., с ЕГН **********, с
адрес *** иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пред. трето от ЗЗД за сума в размер 139250,21лева – заплатена от ищеца цена
по НА №199/30,12,2016год. за покупко-продажба на право на строеж относно недвижим
имот, намираш се в гр. София, район „Триадица“, УПИ VI-2220, кв. 26, местност
„Кръстова вада“, за сума в размер 3482,00
лв. – местен данък и сума в размер на 1054,80
лв. – нотариални такси, ведно със законната лихва върху тези суми от датата
на исковата молба-28,04,2020год. до окончателното изплащане на вземането като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.А.К., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Е.И.В., с ЕГН **********, с адрес *** на
осн.чл.59, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 25654,88лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, във връзка с
плащане на продажната цена по договор обективиран в НА №199/30,12,2016год.,
рег.№9494, дело 355/2016год., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-28,04,2020год. до изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до предявения размер от 143787,01лв.
поради извършено прихващане с вземане на Д.А.К. срещу Е.И.В. за сума в
размер на 118132,13лв., получена по
договор за покупко-продажба,
обективиран в НА №43, том 1, рег.№787, дело 38 от 13,04,2017год.
ОСЪЖДА Д.А.К., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Е.И.В., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума
в размер на 1632,25лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.И.В., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Д.А.К., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3
от ГПК сума в размер на 1968,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: