Р Е
Ш Е Н
И Е № 201
гр.Пловдив,06.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение, в открито заседание на четвърти октомври през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря М.Л.,като разгледа докладваното от съдията
търг. дело №158/2015 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание по чл.145 от ТЗ.
Ищецът „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС”ЕООД-гр.Пловдив
с ЕИК ********* твърди, че през последните няколко години преди подаване на исковата молба се занимава
изключително с управлението на два ваканционни апартаментни комплекса – „Родопи
Пърл”,находящ се в курортен
комплекс Пампорово и „Сън Коуст Вила”,находящ се в гр.Свети
Влас.Управлението на ваканционните комплекси включвало осъществяването на
пакетна услуга по поддръжка и стопанисване на общите части на комплексите,
както и отдаване под наем от името и за сметка на собствениците на самостоятелни
обекти.
Твърди още,че в периода 12.11.2007
год. – 14.05.2014 год. дружеството-ищец се е управлявало и представлявало от
ответника Г.Е.Т. с ЕГН **********,който бил вписан в търговския регистър като
управител на същото дружество с решение №3 на СГС от 12.11.2007 г. и е бил
впоследствие освободен като такъв с решение на едноличния собственик на
капитала от 14.05.2014 г.Твърди се,че ответникът е извършвал пълното оперативно
управление на дейността на дружеството-ищец,осъществявал е и е поддържал
контакт с всички клиенти и контрагенти на дружеството,управлявал е всички служители на дружеството,които
изпълнявали задълженията си съобразно неговите устни и писмени
указания,оперирал и с две сметки на дружеството в „Уникредит
Буланк” АД с пълен и неограничен достъп до средствата
и с правото да се разпорежда с тях, отговарял за счетоводството на фирмата,
като тези права му били изрично предоставени с нотариално заверено пълномощно
от 05.10.2007 г.Твърди се още,че в началото на м. август 2013 год.
представителят на етажните собственици в к-с „Сън Коуст
Вила” се свързал с едноличния собственик на капитала за да го уведоми, че в
комплекса не са платени разходи за услуги и консумативи, необходими за
поддръжката на к-са, като на запитване до ответника-управител последният
отговорил, че в банковата сметка на дружеството имало само 3000 лв.Недостигът
на средства мотивирал едноличния собственик на капитала да направи проверка на
дружествените дела за 2012 год., 2013 год. и 2014 год., при която установил вреди, виновно нанесени от
ответника като управител.Ищецът твърди,че тези вреди се изразяват в преведени
парични суми от дружествената сметка в личната сметка на ответника в ДСК,които
суми били извън заплатата на последния,получавана от него в брой и които не
били отчетени пред едноличния собственик на капитала,нито пък ответника е
предоставил в счетоводството на ищеца разходооправдателни
документи за така извършените парични преводи.Ищецът заявява,че неоснователно
извършените от ответника парични преводи,които са останали невъзстановени на
дружеството,са в размери,както следва:за 2012 год. – 5 735 лв.; за 2013
год. – 33 800 лв., за периода 01.01.- 10.05.2014
год. -15 490 лв. или общо
55 025 лв.Твърди на следващо място,че ответникът като управител е извършил
за периода 01.01. – 10.05.2014 год. неправномерни плащания на разходи,несвързани с дейността на
дружеството,в размер на 4 117.84 лв.,а за периода 2012 г.–10.05.2014 год.
е извършил касови тегления от сметките на дружеството без разходооправдателни
документи,като липсващата касова наличност за същия период е в размер на 107
693.74 лв.Твърди още,че през 2014 г.
била издадена кредитна карта на дружеството,пълният лимит на която,възлизащ на
сумата от 4000 лв. бил усвоен и разходван от ответника за негови нужди,както и
че той закупил мобилен телефон от името и за сметка на дружеството на стойност
от 1197,60 лв. и неправомерно го задържал,което също представлява вреда за
дружеството.И още ищецът твърди,че ответникът като бивш управител на
дружеството е причинил на същото и вреди в резултат от забавени плащания на
данъчни и осигурителни задължения,които вреди се изразяват в начислени на
дружеството лихви за забава именно поради забавеното плащане на такива
задължения и за 2012 г.-2014 г. тези вреди /лихви за забава/ са в общ размер от
2 895.85 лв.Или,вследствие на описаните твърдения,ищецът заявява,че
ответникът като негов бивш управител и по времето когато е бил такъв,му е
причинил неправомерно имуществени вреди в общ размер от 174 930.03 лв.
Поради това ищецът моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 174 930.03
лв.,представляваща общия размер обезщетение за нанесените виновно от ответника
и описани по-горе имуществени вреди на ищцовото
дружество през време на осъществяваното от него управление на дружеството,ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът Г.Е.Т. признава в писмения си
отговор на исковата молба,че сумата от 4 117.84 лв. е заплатена за лични
разходи, както и че у него се намира мобилния телефон. По останалите пера не
признава иска. Твърди, че на 10.05.2014 год. е бил отстранен като управител,
отнети са му били ключовете от офиса на дружеството. Не са били изготвени и
подписани приемо-предавателни протоколи както при
встъпването му в длъжност, така и при отстраняването му,а по изрични указания
на едноличния собственик на капитала дейността на дружеството е била така
организирана, че да не могат да се установяват приходите и разходи от дейността на същото и действителното
движение на паричните средства с цел да се прикрият действителните приходи, а
от там и задълженията за внасяне на ДДС
и облагането с корпоративен данък. По тази причина на ответника му било разпоредено сумите от дружествената сметка да се превеждат
в личната му сметка,като от последната да се извършват преводи на лица пряко
свързани с дейността на дружеството. По тази причина и ответникът превеждал от
личната си банкова сметка парични суми на лицата описани в отговора му.Ответникът
заявява,че за периода на управление на дружеството-ищец е пътувал до
комплексите на същото на лични разноски и не са му поемани разходи за
гориво.Заявява,че лицето К.Б. не е бил представител на етажните собственици, а
доверено лице на едноличния собственик на капитала, като от последния му било разпоредено да заплаща на това лице месечно по 1500 лв. С
парите на дружеството били поддържани 7 бр. апартаменти на родствениците
на едноличния собственик на капитала. По нареждане на последния са били
превеждани пари на родителите на съпругата му. Ответникът поддържа още,че
всички действия в качеството си на управител на ищеца е извършвал при одобрение
и без противопоставяне от страна на едноличния собственик на капитала.Последният
бил запознат с дейността на дружеството,за което свидетелствали решенията по
протоколи от 03.04.2013 год. и 03.04.2014 год. за приемане на ГФО-ти за 2012
год. и 2013 год.,а на 30.07.2013 год. същият заверил пълномощно на ответника да
го представлява като търговски пълномощник на друга негова фирма - „Англо-българска
компания” ЕООД, разходите за която се поемали от ищцовото
дружество с управител-ответника.Последният моли да му се присъдят направените
по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд,като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и
доводите на страните,приема за установено следното:
Няма спор,че ответникът Т. е бил
управител на дружеството-ищец в периода 12.11.2007 г.-14.05.2014 г. и че е
освободен като такъв с решение на едноличния собственик на капитала от
последната дата,заверено копие от което решение е и приложено към настоящото
дело.С процесния иск ищецът търси имуществена
отговорност от ответника за причинени на дружеството имуществени вреди,явяващи
се пряка последица от негови неправомерни действие,извършени в качеството му на
бивш управител на дружеството и по времето,когато е заемал тази
длъжност.Или,казано най-общо,ищецът търси от ответника отговорност,основана на
разпоредбата на чл.145 от ТЗ.
В писмената си защита ответникът чрез
пълномощника си адв. Г. е направил възражение за
недопустимост на иска,тъй като липсвало решение на едноличния собственик на
капитала за завеждането срещу ответника на иск по чл.145 от ТЗ.В таза насока
ответникът се е позовал и на налична задължителна съдебна практика на ВКС по
чл.290 от ГПК,съгласно която се приемало,че наличието на такова решение
съставлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на иска по чл.145
от ГПК и тъй като в случая решение с подобно съдържание липсвало,то ответникът
е поискал процесния иск да бъде оставен без
разглеждане като недопустим,а образуваното въз основа на него съдебно
производство-да бъде прекратено.Макар описаното възражение на ответника да е
направено едва в писмената защита,депозирана след приключване на устните
състезания по делото,същото подлежи на съобразяване и разглеждане,понеже е
възражение по допустимостта на иска,за която освен това съдът е длъжен служебно
да следи във всеки един момент от развитие на съдебното производство до постаняване на своя акт по съществото на конкретния правен
спор.Съдът счита това възражение за неоснователно по следните съображения:
Вярно е,че по делото не е представено
изрично решение на едноличния собственик на капитала на дружеството-ищец за
завеждане на иск по чл.145 от ТЗ срещу ответника.И е вярно твърдението в
писмената защита на последния,че съществува задължителна съдебна
практика,изразена в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС-като
например решение №115 от 27.11.2012 г. по т.д.№61/2011 г. на ВКС,II т.о.,ТК,съгласно която е прието,че за реализирането на
отговорността по чл.145 от ТЗ срещу управител на дадено дружество с ограничена
отговорност трябва да са осъществени както вредоносните действия на управителя
спрямо дружеството,така и да е взето решение на общото събрание по
чл.137,ал.1,т.8 от ТЗ за търсене на такава отговорност.Но в случая дружеството
с ограничена отговорност е еднолично,съответно на което при него няма общо
събрание,а волеобразуващият му орган е едноличният
собственик на капитала и чрез подадената по настоящото дело искова молба същият
е формирал воля за търсене на отговорност по чл.145 от ТЗ от освободения
управител в лицето на ответника по делото.С други думи,със самото подаване на
ИМ волята на едноличното ООД за завеждане на иск против ответника по чл.145 от ТЗ е изразена и не е необходимо наличието на изрично взето решение за това от
едноличния собственик на капитала на дружеството.По тези съображения съдът
счита за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска и
свързаното с това негово искане за прекратяване на производството по
делото.Вместо това намира,че дължи произнасяне по съществото на процесния иск.
По съществото на иска:
Както е ясно от съдържанието на
ИМ,общата искова претенция в размер на 174 930,03 лв. включва обезщетение за различни видове имуществени
вреди,причинени на дружеството-ищец от бившия му управител-ответника по
делото.Последният в писмения си отговор на ИМ е признал,че мобилният телефон,упоменат
в исковата молба,е у него и че сумата от 4 117,84 лв. е заплатена от него за
лични разходи,а неред с това е заявил,че всички останали претенции счита за
неоснователни поради липса на вреди на дружеството,причинени от негови-на
ответника действия или бездействия.При тази позиция съдът приема за безспорно
между страните,че ответникът като управител на дружеството-ищец е причинил на
същото част от сочените в исковата молба имуществени вреди,а именно
вредите,изразяващи се в стойността от 1197,60 лв. на задържания от него след
освобождаването му като управител мобилен телефон /Айфон
5/,закупен на лизинг през м. март 2014 г. от името и за сметка на ищеца,както и
вредите в сумарен размер от 4117,84 лв.,описани поотделно в п.II.3.1-3.5. от
исковата молба,изразяващи се в извършени от ответника с дебитна карта на
дружеството плащания на лични разходи през м.януари,февруари и март-2014
г.,нямащи нищо общо с дейността на дружеството-ищец.Относно тези претенции в
съответен размер от 1197,60 лв. и 4117,84 лв. /или общо 5315,44 лв./ съдът
приема иска по чл.145 от ТЗ за основателен и в частта за тези претенции иска ще
се уважи предвид заявеното от ответника признание,като посочената сборна сума
от 5 315,44 лв. се присъди в полза на ищеца ведно със законната лихва върху
нея,считано от датата на подаване на ИМ пред съда-20.02.2015 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът претендира и обезщетение по
чл.145 от ТЗ за причинени му от ответника имуществени вреди,изразяващи се в
преведени суми от дружествената банкова сметка по личната сметка на ответника през 2012 г..,2013
г. и за периода от 01.01.2014 г. до 10.05.2014 г. в
общ размер от 55 025 лв. /5735 лв. през 2012 г. + 33 800 лв. през 2013 г. +
15490 лв. преведени парични средства по личната сметка на ответника за периода
01.01.-10.05.2014 г./,без за същите средства да има разходооправдателни документи и без те да са възстановени
по сметка на дружеството.В тази насока от основното заключение на вещото лице В.К.,кредитирано
от съда като професионално,обосновано и безпристрастно,се установява,че общият
размер на сумите,преведени от ответника от дружествената левова сметка по
неговата лична банкова сметка за периода 01.01.2012
г.-10.05.2014 г. е 62 525 лв.,като през 2012 г. има възстановени от ответника
суми в размер на 7 500 лв.Счетоводно,както е констатирало вещото
лице,посочените суми са отразени по сметката 422 „Подотчетни лица“ и партидата
„Г.Т.“ като суми по служебен аванс.Размерът на сумата,осчетоводена като
„служебен аванс на подотчетно лице“ и невъзстановена към 31.12.2012 г. е 5735
лв.,към 31.12.2013 г. е 33 800 лв. и към 10.05.2014 г. е 15 490 лв.,или общо
невъзстановените суми,преведени от банкова сметка на дружеството-ищец по лична
банкова сметка на ответника за горния период,възлизат на сумата от 55 025
лв.,какъвто е и соченият от ищеца размер.Както пояснява вещото лице в
заключението си,осчетоводяването на суми като „служебен аванс на подотчетно
лице“ означава,че с тях ще се извършват служебни разходи,като за разходването
им е необходимо да бъдат представени съответните разходооправдателни
документи или ако разходите не бъдат извършени сумите следва да бъдат
възстановени на дружеството.По делото не се установява наличието на такива
документи относно невъзстановената на дружеството сума от 55 025 лв.,но от това
не следва автоматично извод за основателността на ищцовата
претенция по чл.145 от ТЗ относно същата сума.Окончателните изводи в тази
насока зависят и от преценката на възраженията,които ответникът поддържа по
тази претенция.Според неговите твърдения,едноличният собственик на капитала на
дружеството бил разпоредил сумите от дружествената банкова сметка да бъдат превеждани
по сметка на ответника,като от последната да бъдат извършвани преводи на лица
пряко свързани с дейността на дружеството.Поради тази причина ответникът
превеждал от личната си банкова сметка парични суми на лицата,описани в
отговора му на ИМ.По делото не се установява съществуването на сочената
уговорка между ответника-управител и едноличния собственик на капитала на
дружеството-ищец,но пък се установява от първото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза,изготвено от вещото лице В. К.,както и от
приложение №2 към същото заключение,че за периода от 01.01.2012
г. до 10.05.2014 г. ответникът е превеждал суми от личната си банкова сметка на
лицата М.Р. С.,К.Б. и Й.М.Й.,като
преведените за този период суми по сметка на С. са в общ размер от 39 272
лв.,на К.Б.-30 920 лв.,а на Й.-14 640 лв.Видно е,че съвкупния размер на тези
суми е по-голям от невъзстановения от ответника на ищеца размер на
сумите,преведени по банковата сметка на последния по сметката на ответника.С
показанията си посочените три лица,разпитани като свидетели по делото,потвърждават
както периодично извършваните преводи на парични суми по техни банкови сметки
от ответника в качеството му на управител на дружеството-ищец,така и пряката им
връзка с дейността на дружеството-ищец през периодите,в които паричните преводи
са били извършвани.Така св. М.С. не оспорва получаването на пари по банковата
си сметка от сметка на ответника,като с част от тях е било плащано трудово й
възнаграждение за заеманата от нея при ищеца длъжност „огранизатор“
на обекта в Пампорово /сграда,наименована „Родопска
перла“/,а с друга част от парите са били покривани различни разходи за
поддръжка на апартаментите в същия обект,чиито собственици били чужденци и не
са живеели в тях.Освен това,свидетелката С. сочи,че ответникът й е пращал по
банков път или й е давал на ръка пари за извършен през 2013 г. ремонт на
комплекса в Пампорово на обща стойност от около 15 000 лв.
На следващо място,св. Й.Й.,който е настоящ управител на ищцовото
дружество,но е допуснат до разпит като свидетел с оглед даване от него на
показания за обстоятелства отпреди избирането му като управител,потвърждава,че
до избора му като такъв е реботел в дружеството-ищец
като „мениджър продажби“ и заплатата си за тази длъжност е получавал периодично
от ответника Т. по личната си банкова сметка.Същият свидетел твърди още,че Т.
му е превеждал пари по банков път и с цел връщането на дадени му от свидетеля
заемни суми,но в тази част съдът не кредитира показанията на същия свидетел,тъй
като от тях не става видно наличието на конкретни уговорки между ответника и
свидетеля относно твърдяните от последния заемни
правоотношения,нито пък се установяват от тези показания,а и от други събрани
по делото доказателства свидетелят реално да предоставял на ответника в заем
парични средства.
По делото е разпитан като свидетел и К.Б.,който
също е получавал преведени му по негова банкова сметка парични суми от банковата
сметка на ответника и това обстоятелство посоченият свидетел потвърждава при
проведения му разпит по делото.От неговите показания става ясно,че е бил
доверено лице на Д.С.-едноличния собственик на капитала на дружеството-ищец,а
това е видно и от показанията на последния,също разпитан като свидетел по
делото,като той заявява,че по време на управление на дружеството от ответника К.Б.
не е бил директно ангажиран с ищцовото дружество,в
смисъл,че не е работел на някаква длъжност в дружеството,но въпреки това,понеже
се е познавал с много от собствениците на апартаменти в комплекса,е правил
услуги за тях от време на време,а самото дружество-ищец е управлявало етежната собственост в посочения комплекс и е извършвало
пакетна услуга по поддържката на комплекса,а Б. е
станал член на УС на етажната собственост в същия комплекс някъде през 2013 г.Свидетелят
Б. заявява,че обикновено преведените му от ответника суми са служели,за да
бъдат платени на собствениците на апартаменти в комплекса „Сан коуст вилас“ в с.Св. Влас
приходите от наеми на същите апартаменти.В тази връзка свидетелят Б. заявява,че
е живеел в комплекса,а ответникът не идвал в същия,за да даде лично парите на
собствениците,а и те били чужденци,не живеели в комплекса и рядко го
посещавали.
Като цяло,от показанията на
свидетелите,по чиято сметка ответникът е превел парични суми от своята сметка
по тяхна лична банкова сметка,става ясно,че преводите са извършвани във връзка
с ангажираността на свидетелите с дейността на дружеството-ищец.При това
положение съдът намира за недоказана позицията на ищеца,че ответникът
неоправдано е ползвал за лични нужди паричните средства,превеждани периодично
през горния период по личната му банкова сметка от тази на дружеството-ищец.Макар
по делото да са налице данни и за постъпвали по сметката на ответника парични
суми от други източници и да е неустановено кои точно от всички постъпили по
сметката на ответника парични средства са „отишли“ по банковите сметки на
горните три лица /а това според съда е и обективно невъзможно да бъде
установено предвид факта,че става въпрос за превеждани пари от една и съща
банкова сметка/,то сам по себе си факта,че ответникът е ползвал суми от личната
си банкова сметка за превод по сметките на горните лица,пряко свързани с
дейността на дружеството и с цел покриване на разходи,свързани с тази дейност
или за изплащане на трудовото възнаграждение на някои от тези лица /св. С. и
св. Й./,а и предвид факта,че самите извършени преводи на тези лица са в в по-голям общ размер от общата сума,преведена от сметката
на ищеца по сметката на ответника,обосновава крайния извод за неоснователността на ищцовото
твърдение,че ответникът неоправдано и за лични нужди е ползвал така преведените
по личната му сметка суми и неоправдано не ги е възстановил на ищеца.По тези
съображения съдът намира иска за заплащане от ответника на сумата от 55 025 лв.
за изцяло неоснователен и като такъв същият следва да се отхвърли в пълния му
предявен размер.
Неоснователна е и исковата претенция за
заплащане от ответника на сумата от 107 693,74 лв. като липсваща касова
наличност на дружеството-ищец за периода 2012 г.-10.05.2014 г.В това отношение
следва да се отчете констатацията на вещото лице В. К.,отразена в основното й
заключение,че в счетоводството на дружеството-ищец не са налични приемо-предавателни протоколи за предаване на касова
наличност и счетоводна документация между предходния управител Е.З. и
едноличния собственик на капитала Д.С. през 2007 г. или между нея и ответника Г.Т.
към момента на поемане от последния на длъжността „управител“ на
дружеството-ищец или пък между ответника е едноличния собственик на капитала
през 2014 г.,когато станало освобождаването на ответника като управител на
дружеството.Независимо чия е вината за изложеното,в случая за преценка
основателността на посочената искова претенция е от значение обективния
факт,посочен и в заключението на вещото лице,че периода на липсваща касова
наличност не би могъл да се установи без наличието на приемо-предавателни
протоколи,установяващи равнението или неравнението чрез съпоставка на
счетоводно установената касова наличност,т.е. Документално установената касова
наличност/ и установената чрез броене касова наличност към определена
дата,както и реалното предаване на изброената сума от едното към другото материолно-отговорно лице.Също така,както сочи вещото лице К.,произхода
на липсващата касова наличност не би могъл да се установи,ако има непредадени
документи в счетоводството или платени суми,без да е изискан документ или
съставен РКО за извършеното плащане.И още вещото лице е установило,че в счетоводството
на дружеството-ищец няма данни за извършени инвентаризации,по какъвто начин би
могло да се провери дали отразеното в счетоводството на дружеството съответства
на фактическото имуществено и финансово състояние на същото.С оглед на така
изложеното не би могло да се приеме,че ответникът следва да отговаря за
счетоводно отразената в ищцовото дружество липса на
касова наличност,след като самата въпросна наличност и към момента на встъпване
на ответника като управител на дружеството,и към момента на освобождаването му
като такъв не е надлежно документално установена по посочения по-горе начин.Ето
защо и искът за заплащане на сумата от 107 693,74 лв. следва да бъде отхвърлен
изцяло като недоказан и неоснователен.
Ищецът претендира на следващо място обезщетение
по чл.145 от ТЗ в размер на 4000 лв. за имуществената вреда,която ответникът му
е нанесъл като негов управител и която се изразява в усвояването и разходването
за лични нужди на пълния лимит на издадената през 2014 г. кредитна карта на
дружеството,възлизащ именно на сумата от 4000 лв.Тази претенция съдът счита за
основателна.Видно от договор №17 за кредитна карта на бизнес клиенти,представен
в заверено копие по делото и сключен на 16.04.2014 г. между „Уникредит Булбанк“АД-гр.София,от една страна,а от друга-от ищцовото дружество чрез управителя му-ответника Г.Т.,е било
договорено банката да издаде на дружеството чрез същия негов управител една
основна кредитна карта от вида,посочен в т.1 от договора /VISA
busines/ с резрешен кредитен лимит от 4000 лв.От приложеното банково
извлечение за движенията по кредитната карта за периода 01.02.2014
г.-30.04.2014 г. и справката на същата банка за извършените транзакции по
същата карта за този период,става видно,че за времето от 19.04.2014 г. до
23.04.2014 г. кредитния лимит по издадената кредитна карта е бил усвоен изцяло
/по-точно в размер на 3995,05 лв.,но това е равнозначно на пълно усвояване/
чрез теглене на определени парични суми от картата посредством АТМ в страната
или извършени плащания в търговски обекти в чужбина,с краен срок за плащане на
общото задължение по картата-15.05.2014 г.Ответникът не е оспорил
обстоятелството,че като управител на дружеството-ищец е станал държател на
издадената кредитна карта и че е тя е била у него по време на извършените
тегления и усвоявания на суми от нея.Оттук се налага и извода,че именно той е
усвоил лимита по картата,но по делото няма данни усвоените суми да са ползвани
за нужди на дружеството-притежател на картата.Няма и данни лимита да е бил
възстановен от ответника по същата карта,както и да са правени от него отделни
вноски по картата съгласно условията на договора.При това положение съдът
намира,че ответника неправомерно е усвоил за свои нужди разрешения лимит по
кредитната карта и с това,а и като не е възстановил лимита е причинил
имуществена вреда на дружеството-ищец,за което следва да понесе отговорността
по чл.145 от ТЗ и затова иска за заплащане от него на горната сума от 4000 лв.
се явява основателен и като такъв ще се уважи ведно със законната лихва върху
тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба пред съда-20.02.2015
г. до окончателното й изплащане.
И на последно място,ищецът твърди,че
ответникът като негов бивш управител му е причинил имуществена вреда в резултат
на забавеното плащане на данъчни и осигурителни задължения на
дружеството,изразяваща се в начислени на дружеството лихви за забава именно
поради забавеното плащане на такива задължения и за периода 2012 г.-2014 г.
тези вреди /лихви за забава/ са в общ размер от 2 895,85 лв.,която сума ищецът
претендира ответникът да му заплати на основание чл.145 от ТЗ.Съдът намира тази
претенция за недоказана.За установяване на плащанията на въпросните лихви за
забава е представен т.нар. „отчет по журнала на операциите“ по сметка 621
„Разходи за лихви“ и партида „Лихви върху данъчни задължения“ за периода 01.01.2012 г.-25.11.2013 г. /л.104-106,но той е само
компютърна разпечатка /вероятно/,без да е подписан от никого и с оглед на това
остава неясно кой е автора на същия документ и в какво качество го е съставил.С
оглед на това посочения отчет не може да бъде ползван като годно доказателствено средство за установяване размера на
сочената лихва,периода на начисляването й и самото й изплащане от
дружеството-ищец.В първото заключение на вещото лице К. са отразени същите
данни,които се съдържат в отчета,но не може да се приеме,че тези данни
съставляват констатации на вещото лице,извлечени от счетоводството на ищеца,тъй
като е видно от заключението,че те дефакто са
основани единствено на цитирания отчет и не става ясно дали вещото лице е
извършвало лично проверка за същите в счетоводството на ищеца.Дефакто вещото лице само е преповторило данните по
отчета,но те предвид преждеизложеното не следва да
бъдат кредитирани.По тези съображения посочената претенция на ищеца,заявена в
размер на 2895,85 лв. ще се отхвърли като неоснователна.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът
има право на разноски съобразно на уважената част от исковете,а на основание
чл.78,ал.3 от ГПК ответникът от своя страна има право на разноски съобразно на
отхвърлената част от исковете.При съобразяване на това,а и предвид размера на
разноските,извършени от ищеца и ответника,получава се така,че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1155,47 лв. съдебни разноски,а ищецът на ответника-сумата от
6023,68 лв. съдебни разноски,описани подробно по пера в представените от двете
страни списъци на разноските по чл.80 от ГПК.При това положение съдът счита,че
следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника сумата от 4868,21 лв.
съдебни разноски по компенсация.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г.Е.Т. с ЕГН **********,*** да заплати на „Евъргрийн Пропъртис“ЕООД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,район
Централен,ул.“Иван Вазов“№42 общо сумата от 9315,44 лв. /девет хиляди триста и
петнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/,представляваща дължимо на
основание чл.145 от ТЗ обезщетение за нанесени виновно от ответника имуществени
вреди на дружеството-ищец през време на осъществяваното от него управление на
дружеството,които вреди се изразяват в следното:извършени от ответника за
периода 01.01.2012 г. – 10.05.2014 год. неправномерни плащания на разходи,несвързани с дейността на
дружеството,в размер на 4117,84 лв.;усвоен и разходван от ответника за негови
нужди кредитен лимит от 4000 лв. по издадена през 2014 г. кредитна карта на
дружеството и стойността в размер на 1197,60 лв. на неправомерно задържан от
ответника мобилен телефон,закупен от името и за сметка на управляваното от него
дружество-ищец,ведно със законната лихва върху горната сборна главница от
9315,44 лв.,начиная от датата на подаване на исковата
молба пред съда-20.02.2015 г. до окончателното й издължаване.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
исковете по чл.145 от ТЗ на „Евъргрийн Пропъртис“ЕООД с ЕИК
********* против Г.Е.Т. с ЕГН ********** ЗА РАЗЛИКАТА над уважения сборен
размер от 9 315,44 лв. до пълния претендиран общ
размер от 174 930.03 лв.,която разлика включва обезщетение за нанесени виновно
от ответника имуществени вреди на дружеството-ищец през време на
осъществяваното от него управление на дружеството,които вреди се изразяват в
следното:имуществени вреди в сборен размер от 55 025 лв.,включващ
неоснователно извършени от ответника за периода 2012 г.-10.05.2014 г. парични
преводи от банкова сметка ***етка,останали
невъзстановени на същото дружество;липсваща касова наличност в размер на 107
693,74 лв. вследствие на извършени от ответника касови тегления от сметките на
дружеството-ищец за периода 2012 г.–10.05.2014 год. без разходооправдателни
документи и причинени от ответника като бивш управител на дружеството-ищец
имуществени вреди в размер на 2 895,85 лв. в резултат на забавени плащания на
данъчни и осигурителни задължения,които вреди се изразяват в начислени на
дружеството за 2012 г.-2014 г. лихви за забава именно поради забавеното плащане
на такива задължения.
ОСЪЖДА „Евъргрийн Пропъртис“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив,район Централен,ул.“Иван Вазов“№42 да заплати на Г.Е.Т. с ЕГН **********,*** сумата от 4868,21 лв. /четири хиляди осемстотин
шестдесет и осем лева и двадесет и една стотинки/ съдебни разноски по
компенсация.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :