РЕШЕНИЕ
№ 13937
гр. София, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110102096 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], срещу М.
П. В.Ш., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
искове за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на сумите по издадената на 23.08.2021 г. заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44153/2021 г. по описа на
СРС, I ГО, 41 състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответницата договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия е доставил на ответницата на адреса на топлоснабдения имот:
[населено място], [жк], [жилищен адрес] за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирала насрещно – не е заплатила
дължимата цена. Поддържа, че ответницата е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца.
Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответницата е изпаднала
в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в
1
размер на законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността
на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния
период, както и лихва за забава върху това вземане.
Ответницата оспорва предявените искове. Твърди, че не е собственик, нито
вещен ползвател на имота през процесния период, т.е. оспорва да е налице
облигационно правоотношение между страните. Обръща внимание, че от
съдържанието на представения от ищеца с исковата молба договор от
02.09.2011 г., ставало ясно, че ответницата няма качеството потребител на
услугите на ищеца и не дължи заплащане на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация в процесната етажна собственост. Счита, че по силата
на този договор друг е субектът, който е пасивно материално легитимиран и
дължи на ищеца това вземане. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на
ответницата в забава. Оспорва Общите условия, при които ищецът твърди да
осъществява продажбата на топлинна енергия, да са оповестени публично в
един централен и един местен ежедневник. Заявеното до съда искане е за
отхвърляне на претенциите на ищеца и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, в това число,
че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца
правно основание – по силата на закона и с оглед притежаваното от
ответницата право на собственост върху имота през исковия период, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането на ответниците в
забава, настъпването на обстоятелства, обусловили спиране или прекъсване
на давностните срокове за погасяване на правото на принудително
изпълнение на вземанията. В тежест на ищеца е да установи също, че
услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и
2
легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане.
Ответницата следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им, в това число и че е налице
съглашение с кредитора, по силата на който друг, а не тя, е задължен за
процесните вземания към ищеца.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част
от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както
изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен
или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого
дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за
3
доставка на топлинна енергия.
В аспекта горните разяснения и въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че ищецът не е установил при условията на
пълно и главно доказване, че за ответницата е налице пасивна материална
легитимация и именно тя е задължена за съдебно предявените вземания.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност
обуслявят извода, че ответницата притежава право на собственост върху
процесния недвижим имот. Този факт е установен по несъмнен начин от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 26.11.2009 г. на
нотариус с рег. № [номер] в регистъра, воден от НК.
Като писмено доказателство по делото е приет договор от 02.09.2011 г.,
сключен между ищеца и етажните собственици от вх. А и вх. Б от адрес:
[населено място], [жк] бл. [номер], чрез управителите на вх. А и вх. Б,
съгласно условията на който [фирма-И] присъединява сградата от
горепосочения адрес към топлопреносната мрежа съобразно решенията на
ЕС, за които е посочено, че стават неразделна част от договора. Съгласно чл.
2 от съглашението, няма да се считат за потребители на ТЕ по см. на ЗЕ
собствениците на изчерпателно изброените в договора имоти в т.ч. и
ответницата по отношение на собствения й недвижим имот апартамент №
[номер] във вх. А. Потребителят е поел задължение да осъществява контрол
относно неправомерно ползване на ТЕ в имотите по чл. 2 от договора, както и
да заплаща дяловете от ТЕ, отдадена от сградна инсталация и общи части за
тези имоти, като в тази част от договора отново изрично е посочен
апартамента на ответницата. Договорът е подписан от представляващите
страните по същия, с оглед което и съдът приема, че по валиден начин
съглашението обвързва договарящите страни.
Съдът приема съгласно изричното изявление на страните в обсъждания
договор, че неразделна част от него са решенията, взети на проведено на
17.05.2011 г. общо събрание на етажните собственици, с което присъствалите
на събранието собственици са удостоверили, че отклоненията на
инсталациите за отопление и горещо водоснабдяване към изброените
апартаменти, в т.ч. и процесния апартамент № [номер], собственост на М. П.,
са трайно прекъснати от общата сградна инсталация. Собствениците са
4
постигнали съгласие да заплащат дължимите суми за сградна инсталация за
имотите, чиито собственици не желаят да участват в присъединяването на
сградата към топлопреносната мрежа. Присъствалите на събранието
собственици са упълномощили лица да подпишат договора с ищеца.
Установява се на следващо място, както от представените по делото
изравнителни сметки, изготвени от ищеца, така и от заключението на СТЕ,
прието в първоинстанционното производство, че начислената от ищеца
топлинна енергия за имота на ответницата е само за такава, отдадена от
сградната инсталация. При извършения в края на всеки отоплителен сезон
главен отчет на уредите в имота е констатирано, че щранговете са затапени и
в имота не е ползвана ТЕ за подгряване на вода. Констатациите на СТЕ
потвърждават, че в имота не е имало отоплителни тела и не е ползвана ТЕ за
подгряване на вода. Начислените суми за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, са в размер на 144,74 лева.
Въз основа на събраните в производството доказателства съдът приема, че
между ответницата в качеството й на собственик на недвижим имот с сграда в
режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа и
ищеца е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди. Макар в договора от 02.09.2011 г. да се
съдържа уговорка ответницата и останалите изрично посочени собственици
на апартаменти да не се считат потребители на топлинна енергия по смисъла
на ЗЕ, така постигнатата уговорка не може да дерогира нормата на чл. 153, ал.
6 ЗЕ, според която клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Това е така поради императивния характер
на нормата, както и с оглед обстоятелството, че сградната инсталация
обективно отдава топлина, от която ответницата се ползва. Следователно в
производството е установено, че между страните по настоящото дело са
възникнали облигационни отношения по неформален договор за продажба на
топлинна енергия, касаещ в частност отдадената топлинна енергия от
сградната инсталация, по силата на притежаваното от ответницата право на
собственост върху процесния имот.
Следва да се посочи обаче, че така възникналия между страните договор
5
приложими са както правилата на ЗЕ, така и общите правила на ЗЗД. Съдът
приема, че не може да се игнорира сключеното на 02.09.2011 г. между ищеца
и етажните собственици формално споразумение относно условията на
присъединяване на сградата в режим на етажна собственост към
топлопреносната мрежа. Ищецът е обвързан от постигнатите договорености,
в т.ч. и от уговорката, че ответницата не дължи на [фирма-И] стойността на
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за собствения й
апартамент № [номер] в процесната сграда в режим на етажна собственост.
Сключеното съглашение по мнение на настоящия съдебен състав носи
характеристиките на договор за заместване в дълг по чл. 102, ал. 1 ЗЗД,
сключен с кредитора, по силата на който ответницата, за която би възникнало
задължението за заплащане на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е
освободена от отговорност спрямо кредитора /ищец в настоящото
производство/.
Според разпоредбата на чл. 102, ал. 1 ЗЗД трето лице може да замести
длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се
освобождава от отговорност към кредитора. В конкретната хипотеза е налице
съгласие както на кредитора по правоотношението, така и на заместващото
лице. Както беше посочено по-горе, с решение на общото събрание на
етажната собственост на сградата е определено, че дължимите от ответницата
суми за сградна инсталация и отоплителни тела в общите части на сградата,
ще бъдат заплащани от етажната собственост, като всеки от останалите
собственици ще заплаща тези разходи. Упълномощените от общото събрание
представители са уговорили именно това в т. 4 от сключения на 02.09.2011 г.
договор, действайки в изпълнение на взетото от ОС решение. От своя страна
кредиторът се е съгласил с така уговореното заместване в дълг, доколкото
негов представител е подписал договора, като това обстоятелство не се
оспорва от ищеца. При така постигнатото съглашение за заместване в дълг и
на основание чл. 102, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, първоначалният длъжник по договора
за доставка на топлинна енергия - ответницата М. П. Ш. - се освобождава от
отговорност към кредитора, поради което не тя дължи плащане на
претендираните с предявените искове суми.
По делото не са налице твърдения, както и доказателства за прекратяване
действието на договора от 02.09.2011 г. и същият не е ограничен със срок или
прекратително условие, поради което съдът намира, че същият е в сила и към
6
процесния период.
С оглед гореизложеното, ответницата не е пасивно материалноправно
легитимирана по предявените претенции, тъй като търсените суми не се
дължат от нея. При това положение предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква за
ответницата. Сторените от нея разноски са за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 800 лева, заплатена изцяло и в брой на процесуалния й
представител адв. В.. С оглед ниската фактическа и правна сложност на спора
и ниския материален интерес съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК, релевирано своевременно в производството е основателно и разноските
следва да се намалят до сумата от 400 лева.
В заповедното производство ответницата, чрез адв. В., е подала възражение
по чл. 414, ал. 1 ГПК. Формализираното заповедно производство не
предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника.
Възражението, съгласно изричния текст на закона, не се нуждае от
мотивиране, а длъжникът получава формуляра, с който би могъл да упражни
правото си на защита като приложение към заповедта за изпълнение. Ето
защо и възнаграждението за подаване на възражение от длъжника следва да
бъде определено съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а
именно за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се
определя по аналогия. Съдът намира, че извършеното от процесуалния
представител на длъжника действие в заповедното производство попада в
хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредбата, съгласно която дължимото адвокатско
възнаграждение следва да възлиза на сумата от 50 лева. Ето защо и тези
разноски също следва да бъдат намалени до посочения размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма-И], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[улица], срещу
М. П. В.Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: [населено място], [улица]
7
[жилищен адрес], искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ,
чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване длъжимостта на следните
вземания: сумата от 144,74 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до имот, находящ се на адрес: [населено
място], [жк] [жилищен адрес], аб.№ [номер], за периода от 01.10.2018г. до
30.04.2020 г., мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 14.07.2021 г. в
размер на 20,44 лева, сумата в размер на 33,77 лева - цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г.,
мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 14.07.2021 г. в размер на 6,42
лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 23.08.2021 г. по ч.гр.д. № 44153/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [фирма-И] ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на М.
П. В.Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: [населено място], [улица]
[жилищен адрес], сумата от 400 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство и сумата от 50,00 лева – разноски
за адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414, ал. 1
ГПК в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8