Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 473 Година 2018,
06.03. Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ
състав
на 12.12.2017 година
в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА
Секретар: Миглена Найденова
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 1280 по описа за 2017 година и като обсъди:
Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР във връзка
с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на С.С.Г.,
чрез адв. И., против Заповед № Л-2019/2/13.04.2017г. на
главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, с
която на основание чл.13 ал.2 т.9 и чл.19ал.2 от ЗИНЗС във връзка с чл.194 ал.2
т.2, чл.197 ал.1 т.3 и чл.200 ал.1 т. 11 от ЗМВР, на Г. е наложено дисциплинарно наказание „
порицание” за срок от 6 месеца.
С жалбата се иска отмяна на акта, като се твърди
материална и процесуално правна
незаконосъобразност. На първо място, твърди се, че заповедта, с която е сложено
началото на дисциплинарното производство е нищожна, тъй като главен директор на
ГД „ИН“ е освободен от длъжност. На второ място се твърди, че в заповедта
липсват мотиви, както и, че не отговаря на действителността констатацията, че
не е съставен протокол за обиск на лишения от свобода Е.. Твърди се също така,
че не е осъществил контрол по извършения конвой на лишения от свобода.
Процесуалният представител на жалбоподателя, в съдебно
заседание, поддържа изложеното в жалбата и направените с нея, искания.
Ответникът по оспорването – главен директор на главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., намира оспорването за неоснователно. Претендира
присъждане на юрсконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в
предвидения от закона, срок.
На 02.03..2017 г. главен директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието е издал Заповед № Л-897, изменена
със Заповед № Л-983/15.03.2017 г., с която е разпоредил да се извърши проверка
за изясняване на постъпили предварителни данни за допуснати дисциплинарни
нарушения от служители на затвора в гр. Пловдив II категория във връзка с извършено бягство при
конвоиране от затворническо общежитие „Хеброс“ II категория към затвора в Пловдив II категория до затвора в
Пловдив II категория на лишения от
свобода Т.Д. Е. на 21.02.2017 г. Назначил е комисия и е определил срок до 15.03.2017
г. за изготвяне на писмена справка за резултата от проверката, към която да се
приобщят и материалите от същата.
На 23.03.2017 г. в изпълнение на заповедта,
назначената с нея комисия, е изготвила писмена справка на основание чл.205 ал.2
от ЗМВР, в която е изложила установените в хода на проверката факти и въз
основа на тях е направила извод, че началникът на общежитието - главен
инспектор С.С.Г., със своите действия е нарушил
служебните си задължения, регламентирани в длъжностната характеристика – т.2.5.
от раздел 5 – преки задължения, изразяващи се в липса на протокол от извършен
обиск на лишено от свобода лице, липса на документация за проведен инструктаж
за конвоиране на задържано лице и използване на помощни средства, довели до
бягство на лишено от свобода лице, което представлява нарушение на служебната
дисциплина по силата на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, за което се предвижда
дисциплинарно наказание „порицание“.
Предвид горното, комисията е предложила на главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, за констатираното нарушение на
главен инспектор С.Г. – началник на ЗООТ „Хеброс“ – на основание чл.13 ал.2 т.9
предл. второ и чл.19 ал. 2 от ЗИНЗС във връзка с
чл.194 ал.2 т.2, чл. 197 ал.1 т.3 и чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, да бъде наложено
наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.
На 31.03.2017 г., С.Г. е депозирал възражение рег. №
896 до главния директор на ГД „ИН“ София против писмената справка, извършена от
комисията, определена да извърши проверката на обстоятелствата около случая с
лишения от свобода Е., като сочи конкретни възражения относно всяка една от констатациите
в нея. Заявил е, че не е извършил нарушение на служебната дисциплина, като
подробно е описал предприетите от него действия във връзка със случая Е..
Заявил е, че е изготвен протокол за обиск от мл. експ.
В.П. – дежурен командир на отделение, в ЗООТ „Хеброс“, ведно с докладна
записка, за извършения на Т.Е. обиск, при който е открита една сим-карта. Твърди
във възражението, че през цялото време е координирал действията си с началника
на затвора – Пловдив, както и, че не е негово задължение да инструктира
конвоиращият Т.Е., служител.
Въз основа на изводите, съдържащи се в справката на
комисията, главният директор на ГДИН, на основание чл.206 ал.1 от ЗМВР, е
оправил покана до гл.инспектор С.Г. за даване на обяснения относно допуснатото
от него нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в посочените по-горе
нарушения на служебните задължения. Поканата е била връчена на жалбоподателя на
06.04.2017 г.
От Протокол рег. № 992/10.04.2017 г. се установява, че
Г. не е депозирал допълнителни писмени обяснения по отношение на отправената
към него покана на 06.04.2017 г.
На 13.04.2017 г. главен директор на ГДИН е издал
оспорената заповед № Л-2019/2, с която на основание чл.13 ал.2 т.9 предл.2 и чл.19 ал. 2 от ЗИНЗС във връзка чл.194 ал.2 т.2,
чл. 197 ал.1 т.3 и чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, е наложил дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от 6 месеца на главен инспектор С.С.Г.
– началник на сектор - втора категория, в затворническо общежитие „Хеброс“ - втора
категория към затвора Пловдив - втора категория.
В мотивите на заповедта са изложени факти, свързани с
реализирано на 21.02.2017 г. около 21:00 часа бягство от затворническото
общежитие на лишения от свобода Т.Д. Е., при конвоирането му от ЗО до корпуса
на затвора. Предвид начина, по който е било извършено бягството и
констатациите, съдържащи се в доклада на специално назначената комисия, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят
не е осъществил контрол по носене на постова служба, организация на охраната,
поддържането на надзорно-охранителната техника, представляващи преки задължения
от длъжностната характеристика на началник сектор III-I категория, т.2.5. от раздел 5, както и е нарушил
и т.1 от раздел 8 от същата характеристика, а именно: решенията във връзка с
изпълнението на преките задължения се вземат след съгласуване и одобрение на
прекия ръководител или на по-висш служител в рамките на общите правила и
изискванията на нормативната уредба. Преценил
е, че по този начин Г. е допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се
в липса на протокол от извършен обиск на лишено от свобода лице, липса на
документация за проведен инструктаж за конвоиране на задържано лице и
използване на помощни средства, довели до бягството на лишено от свобода лице, вменени
му с длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност, а именно задължението
да „осъществява контрол по носене на постовата служба, организацията на
охраната, поддържането на надзорно-охранителната техника“ и на задължението, при
вземане на решенията във връзка с изпълнението на преките си задължения да взема
съгласие и одобрение от прекия си ръководител или по-висш служител.
Като доказателства по делото са представени още: длъжностната
характеристика на жалбоподателя от 2013 и 2016 г., както и документите,
представени в хода на дисциплинарното производство от жалбоподателя и тези, въз
основа на които е била изготвена писмената справка от 23.03.2017 г.: - Заповед № 317/06.03.2017 г. за наложено
дисциплинарно наказание на л.св. Т.Е. от началника на затвора – Пловдив; докладна
записка от В.П. относно отлъчването на Е. от кучкарника около 19:00 ч на
21.02.2017 г., както и какви действия е извършил след появяването на лицето
отново в ЗО; протокол от 21.02.2017 г. за извършен обиск и претърсване на л.св.
Т.Е., при който е открита една сим-карта на *,
описана надлежно в него; обяснения от Т.Е. от 21.02.2017 г.; обяснения от С.К.И.
– помощник огняр, и П.И.Г., огняр в ЗО „Хеброс“ – втора категория; - докладна записка рег. № 981/07.04.2017 г. от
гл. инспектор С.Г. до старши комисар Ц. и началника на затвора – Пловдив; -
докладна записка рег. № 775/21.03.2017 г. от С.Г. до главния директор на ГД
„ИН“ при МП –София относно извършено бягство при конвоиране на лишен от свобода
от ЗО „Хеброс“ до корпуса на затвора – Пловдив – втора категория; обяснения
рег. № 781/21.03.2017 г. от Б.И. *** до В.П.Д. главен директор на ГД „ИН“ при
МП – София; - докладна записка от главен инспектор И.Й. – началник сектор
„Охрана и сигурност в затворите“ в ГД „ИН“ относно увеличаване срока на
дисциплинарната проверка; доклад рег. № 2085/01.03.2017 г. до главен директор
ГД „ИН“ относно проверка в затвора – Пловдив във връзка с извършено бягство на
л. св. Т.Е. на 21.02.2017 г.; сигнално писмо рег. № 815/2003 от 22.02.2017 г.
от началника на затвора – Пловдив, до районната прокуратура в гр. Пловдив с
копие до окръжна прокуратура и главен директор на ГД „ИН“; справка относно
правното положение на л. св. Т.Е.; - докладна записка рег. № 535 от 23.02.2017
г. от В.И.П. – ДКО в ЗО „Хеброс“ към затвора – Пловдив; телеграма от 21.02.2017
г. на затвора – Пловдив; - докладна записка от началника на затвора – Пловдив
рег. № 526/23.02.2017 г. до главния директор на ГД „ИН“ относно извършено
бягство от лишен от свобода от ЗООТ „Хеброс“; - съобщение рег. № 1868 от главен
директор на ГД „ИН“ до заместник министъра на правосъдието относно бягство на
лишен от свобода от затвора – Пловдив; - заповед № 140/22.02.2017 г. за
наложено дисциплинарно наказание на мл. инспектор В.Г.Г., надзирател втора степен „забрана за повишаване в длъжност за срок от
една година, на началника на затвора – Пловдив; - докладна записка вх. №
65/22.02.2017 г. от мл. експерт Тодор Кънев; - протокол от 22.02.2017 г. от
изслушване на мл. инсп. В.Г.Г.;
- становище на дисциплинарнонаказващ орган при
затвора Пловдив до началника на затвора – Пловдив; обяснения от 21.02.2017 от мл. инсп. В.Г.Г.; - обяснения от 21.02.2017 г. от инсп.
В.М.Д.; - справка от инсп. В.Д. от 21.02.2017 г.; - докладна записка рег. №
539/23.02.2017 г на С.Г. до главен директор на ГД „ИН“ – София; - докладна
записка рег. № 536/23.02.2017 г. на В.Г. до главния директор на ГД „ИН“ –
София; - докладна записка рег. № 537/23.02.2017 г. от инсп.
В.Д. до главен директор на ГД „ИН“ – София; - Заповед № Л- 732/2 от 22.02.2017
г. на главен директор на ГД „ИН“ - София за извършване на проверка на факти и
обстоятелства, способствали за извършеното бягство и наличие на виновно
поведение от страна на служители в затвора – Пловдив; - докладна записка рег. №
68/22.02.2017 г. от С.Г. до началника на затвора в Пловдив; - Заповед №
64/25.01.2017 г. на началника на затвора – Пловдив за награждаване на служители
с „писмена похвала“; декларация от Т.Е. от 14.10.2016 г.; - заповед №
1703/26.10.2016 г. за назначаване на Т.Е. на работа като кинолог
в ЗООТ „Хеброс“ – втора категория; - текущ доклад за Т.Е..; - Заповед №
45/28.01.2016 г. на началник затвора – Пловдив за награждаване на служители с
„писмена похвала“; - Заповед № Л-********* г. на главен директор на ГД „ИН“ –
София за награждаване на Б.И.; - докладна записка от 26.10.2016 г. на Т.К. –
водач на следово куче до началника на затвора – Пловдив;
- предложение от 26.10.2016 г. на В.В. – ИСДВР – ЗО
„Хеброс“ – затвора – Пловдив за назначаване на работа на Т.Е. като кинолог; - молба от 26.10.2016 г. от Т.Е. за назначаване
като кинолог; - функционална характеристика на
длъжността кинолог; - два броя заповеди на началника
на затвора – Пловдив относно Т.Е.; -
Протокол № 2421/06.10.2016 г. на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС; - Протокол №
2023/10.08.2016 г. на комисията по чл.73 от ЗИНЗС и друга кореспонденция между
затвора – Пловдив и ГД „ИН“ – София, както и други документи относно лишения от
свобода Е..
В съдебно заседание на 12.12.2017
г. са разпитани като свидетели лицата: - В.И.П., Б.С.И., В.Г.Г. и В.М.Д..
От показанията на свид. И. се установява, ме е началник на затвора – Пловдив,
който има две затворнически общежития – „Хеброс“ в Пловдви
и друго в Смолян. Спомня си, че през м. февруари към 20:00 ч. му се обадил Г.
по телефона и му казал, че Е. не бил на работното си място, а към 20:30 ч. се
обадил повторно и заявил, че лицето се е прибрало, като е дало обяснения, че работило в другия край на
общежитията. Казал му още, че има съмнения, че Е. може да се отклони отново, тъй
като един от колегите им – командир на отделение го видял на главната улица с
някакво момиче, но не успял да го залови. Г. му казал, че са направили обиск на
Е. и открили една сим-карта, и предложил на И. да
бъде приведен в затвора, за по-голяма сигурност. Свидетелят сочи, че се
съгласил, защото Г. бил човекът, който е на място и е преценил така нещата.И.
твърди, че се е съгласил и Г. се обадил на В. Д., главен надзирател , койот
изпраща В.Г. за конвоира Е. от общежитието до корпуса на затвора и точно по
маршрута на този конвой, Е. побягнал
между блоковете и се укривал 3 дни. Бил хванат на четвъртия ден. Свидетелят
сочи, че съгласието в случая е разрешение и, след като той вече се е съгласил,
главният надзирател може да предприеме действия по конвоирането.
От
показанията на свид. П. се установява, че по време на
инцидента е бил на смяна – дежурен командир в ЗО. В седем без двайсет получил
информация, че колега забелязал Е. на главната улица, като това става на дата
21, но не си спомня месеца. Отишъл на място в кучкарника, където Е. работел, и
установил, че лицето липсва. Докладвал веднага на началника на общежитието,
който още бил на работа и веднага дошъл на място. Оттам, началника на
общежитието – С.Г., се обадил на Б.И. - началника на затвора, уведомил го за
случая и двамата координирали действията си. Свидетелят твърди, че всички
предприети действия са били координирани между двамата началници. Лицето се
появило в 20:20 ч., свидетелят го обискирал и намерил
една сим-карта, документирал всичко, като написал
протокол за изземване и докладна записка. Дошъл колега от затвора и поел лицето за конвой до затвора.
Предполага, че колегата от затвора е дошъл по нареждане на началника на затвора
или на главния надзирател, който след 17:00 ч. изпълнява функциите на началник
на затвора. Според свидетеля , лицето, което извършва конвоя на практика е
външно за района на общежитието. Твърди, че е бил сам в общежитието и не може
да го напусне, за да го конвоира. П.
сочи, че лично е извършил обиска, намерил сим-картата,
тествал Е. за алкохол, при което е установено, че не е употребил такъв. Сочи,
че не е присъствал на инструктажа между г. и Г., като Г. го извел от портала, а
П. бил уведомен от главния надзирател на затвора, който му казал, че ще дойде
човек да го вземе и да го придвижи до приемната. Твърди, че Г. нищо не му е
нареждал, а до последно е стоял в кучкарника.. Подчертава, че координацията е движена
с големия началник и всяко едно действие е извършвано въз основа на техните
разговори. Сочи, че, когато е бил надзирател в затвора, е участвал в такива
конвои, но от една година е надзирател в ЗО „Хеброс“. Сочи също, че за конвоя
отговаря конвоиращият, а главният надзирател е човекът, който те изпраща да
конвоираш, и който ти прави инструктажа. Знае как се извършва конвоирането,
като заповедта може да бъде и устна, тъй като се касае до часове, а заповедта
се напечатва по-късно. Като помощни средства задължително се ползват белезници,
сочи свидетелят.
От показанията на свид.
Г. се установява, че същият работи като надзирател в затвора – Пловдив, а на
21.02.2017 г. бил наряд – 24-часово дежурство.
Получил разпореждане от дежурния главен надзирател, който бил в затвора,
че трябва да се доведе лишен от свобода от затворническото общежитие, който е
на свободен режим, в затворническия корпус. За да го доведе, не е имал
разпореждане изрично дали да бъде с конвойна кола, дали трябва да се използват
специални помощни средства – в случая
белезници. Според свидетеля, лишеният от свобода не е показал, че има намерение
да върши такива неща, но го сторил. Свидетелят твърди, че няма практика, при
конвоиране да се прави инструктаж, като конвоирането по този начин се
извършвало от години. Сочи, че е подчинен на главния надзирател в затвора. Г. е
в затворническото общежитие, а той е отишъл в него по нареждане на главния
надзирател на затвора. Тази практика се извършвала ежедневно по двадесет пъти,
понякога се водят и по 10 лишени от свобода от един колега, по списък, без
белезници, без транспорт, като, те вървят напред, колегата ги следва и те си
влизат в затвора. Твърди, че в тези случаи не се слагат белезници, защото
според ЗИНН, при използване на помощни средства трябва да се поиска докладна
или трябва да има изрично разпореждане затова или самият лишен от свобода трябва
по някакъв начин да намекне, вербално или не, че има някакви намерения. Не може
един надзирател просто да сложи белезници. Сочи, че затворът и ЗО са на 200 -
250 м., пресича се един път. Твърди, че не му е обяснено защо се налага да
конвоира лицето, но главният надзирател не е длъжен да му каже това. Твърди, че
вече се използва конвоен автомобил и се слагат белезници, като шофьор на
конвойния автомобил е лице, лишено от свобода. Не знае по чие нареждане е тази
промяна. Като стигнал до общежитието видял – С.Г., колегата П., колегата –
кучкар – Т.К., лишени от свобода, намиращи се на портала, които отговарят за
вратата и Е.. Когато стигнал до общежитието, разбрал, че ще конвоира Е..
Претърсили личния багаж на лишения от свобода и обискирали него самия. Твърди,
че документация в общежитието не е оформяна, поне той не е писал нищо. Обискът
бил извършен от колегата от общежитието – П.. Твърди, че не е получавал никакви
нареждания от С.Г.. Е. се е придвижвал самостоятелно дотогава – имал пропуск за
свободно придвижване сам без конвой, бил кучкар, водел кучетата, ходел до
лавката. Заповедта му била дадена от прекия му ръководител – дежурен главен
надзирател В. Д. – устно. Сочи, че при конвоиране няма никаква документация,
заповедите винаги са устни, няма писмена документация.
От показанията на свид. Д. се установява, че същият е бил дежурен главен
надзирател в затвора – Пловдив на 21.02.2017 г. Сочиу,у
че в 20:30 ч. му се обадил началникът на ЗО – С.Г., че след като говорил с
началника на затвора – Б.И., същият е разпоредил да изпрати един човек, тъй
като по всяка вероятност ще се наложи конвоиране или придвижване на лишен от
свобода от ЗО „Хеброс“ в корпуса на затвора, тъй като имало сигнали, че
лишеният от свобода се е отклонил е ни бел на работното си място – кучкарника.
Разпоредил на първо дошлият надзирател – В.Г., да се екипира с помощни
средства, неща, с които то по принцип си е екипиран – белезници и жилетка.
Разпореди му да се оборудва и да тръгва
към ЗО. Запознал го, че става дума за лишен от свобода от ЗО „Хеброс“, който е
работещ и, че извършил някакво
нарушение, но не знаел какво точно, тъй като било в процес на изясняване.
Твърди, че му се е обадил г-н Г., а не началника на затвора И.. По принцип трябвало
да му се обади началника на затвора, но той не се съмнявал в лоялността на Г.,
и приел, че е провел разговор с началника на затвора, който е разпоредил да се
изпрати човек в общежитието. Горното не било разпореждане, а обаждане. По
принцип си комуникирал с началника на затвора. Сочи,у че служителят Г. има
правомощия да използва помощни средства, след като е минал школа за обучение
физическа сила и помощни средства. По преценка на случая, може сам да употреби
помощни средства. Конкретно, сочи,у че не е нареждал да използва такива, но го
предупредил, че ако има нужда, трябва да използва физическа сила и помощни
средства. По длъжностна характеристика, началникът на ЗО „Хеброс“ не може да му
нарежда нищо.
В хода на съдебното
производство към делото са приобщени: - Заповед № РД-05-66/13.03.2017 г. на
министъра на правосъдието и писмо изх. № 94-Г-77 от 09.08.2017 г.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168 ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на
същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
С оспорения в настоящото
производство акт е наложено дисциплинарно наказание на държавен служител от ЗООТ
„Хеброс“ – втора категория при затвора – Пловдив, втора категория, който като началник
сектор, втора категория, пряко осъществява дейност като началник на
затворническото общежитие. Следователно
същият е държавен служител по чл.19 ал.1 т.1 ЗИНЗС. Съгласно ал.2 на същия
текст за тези държавни служители се прилагат разпоредбите относно държавната
служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно, за
да е законосъобразен оспореният акт, на първо място следва да е издаден от
компетентен орган, в предвидените в ЗМВР срокове и при спазена дисциплинарна
процедура, уредена в същия закон и издадената на основание чл.215а ЗМВР Инструкция
№8121з-470 от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от Министерството на
вътрешните работи, обн. ДВ. бр.34 от 12 май 2015 г.
Настоящият съдебен състав
счита, че оспорената заповед е издадена от оправомощен
от разпоредбата на чл.13 ал.2 т.9 ЗИНЗС административен орган в съответствие с
материалната и териториалната му компетентност – главният директор на ГД „ИН“,
който съгласно този текст има право да налага наказания на служителите в ГДИН и
териториалните ѝ служби. Спазена е изискуемата писмена форма и актът съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.210 ал.1 ЗМВР. В заповедта са посочени нарушителят, мястото и времето на извършване на нарушението, както и всички останали реквизити. Описано е и нарушението, изразяващо се в това,
че на 21.02.2017 г. не е изпълнил преки задължения, изразяващи се в липса на
протокол от извършен обиск на лишено от свобода лице, липса на документация за
проведен инструктаж за конвоиране на задържано лице и използване на помощни
средства, довели до бягство на лишено от свобода лице, което представлява
нарушение на служебната дисциплина по силата на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР. прието
е, че тези деяния съставляват нарушение на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, която
разпоредба определя, че дисциплинарно нарушение е неизпълнението на служебните
задължения. Такива са, определените с длъжностната характеристика на лицето, а
именно: - т.2.5. раздел 5 – преки задължения, - началникът на ЗО осъществява
контрол по носене на постова служба, организация на охраната, поддържането на
надзорно-охранителната дейност и т.1 от раздел 8 – решенията във връзка с
изпълнението на преките задължения се вземат след съгласуване и одобрение на
прекия ръководител или на по-висш служител в рамките на общите правила и
изискванията на нормативната уредба. Прието е, че с действията си служителят е
нарушил изброени задължения от длъжностната характеристика и представлява
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР. Съдът
приема, че така направеното описание е достатъчно да покрие изискванията на
разпоредбата на чл. чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР относно изискуемите реквизити.
В този смисъл неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че Заповед № Л-897/02.03.2017 г. е нищожна, тъй като към тази
дата служебното правоотношение с Г.С.Г.– главен директор на ГД „ИН“ при МП –
София е освободена от длъжност поради несъвместимост с изискванията за
назначаване. Видно от приложената Заповед № ЧР-05-66/13.03.2017 г. на министъра
на правосъдието, с която Г.Г.е освободена от длъжност
е с дата 13.03.2017 г., считано от датата на връчване на заповедта. Независимо,
че липсва дата кога е сторено това, очевидно е, че към дата 02.03.2017 г.,
Георгиева е била все още главен директор на дирекцията, поради което и
заповедта е издадена от надлежен орган. Видно от обжалваната Заповед №
Л-2019/13.04.2017 г., издадена от В.П.Д. главен директор ГД „ИН“ при МП – София
С.Ц., същият е назначен като временно изпълняващ длъжностна със Заповед №
ЧР-05-67/14.03.2017 г. на министъра на правосъдието. Независимо, че последно
цитираната заповед не е приложена по делото, същата не се оспорва от
жалбоподателя.
Или иначе казано, съдът намира, че оспореният акт е
издаден в изискуемата от закона писмена форма и от лице, притежаващо материална
компетентност за това, съобразно разпоредбата на чл.13 ал.2 т.9 от ЗИНЗС.
Съдът намира, че в хода на дисциплинарното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Относно спазване на процедурата, уредена в ЗМВР и в
Инструкция №8121з-470 от 27 април 2015 г. съдът приема, че доколкото
констатираното нарушение е прието за такова по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР и същото
попада в приложното поле на чл.206 от ЗМВР, дисциплинарното производство
законосъобразно е започнало с издаване на изрична заповед от ДНО, с която
привлеченото към дисциплинарна отговорност лице се е запознало. Съдът приема,
че в хода на дисциплинарното производство са спазени изискванията на чл.207 ЗМВР. Определен е дисциплинарно разследващ орган, който е извърши процедурни
действия по доказване на дисциплинарното нарушение, като за резултатите от разследването
в определения срок е изготвил обобщена справка. Не са нарушени правата на
служителя, визирани в чл.207 ал.8 ЗМВР, като са му предоставени възможности да
даде писмени обяснения, съобразно предвиденото в разпоредбите на закона.
Дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство в
определения му срок, като е изготвил становище до ДНО за наличието на основание
за реализиране на дисциплинарна отговорност. Именно резултатите от проверката
установяват и нарушението и извършителя. Затова от датата на неговото изготвяне
и представяне на ДНО – 23.03.2017 г., следва да се брои срокът по чл.195 ал.1 ЗМВР, който в случая е спазен, предвид издаването на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание на 13.04.2017 г.
В хода на дисциплинарното производство са спазени
изискванията на чл.206 ал.1 ЗМВР - преди налагане на дисциплинарното наказание
да се изслуша държавният служител или да се приемат писмените му обяснения. До
лицето е отправена изрична покана за това, като съгласно Протокол рег. № 992/10.04.2017
г. е установено, че допълнителни обяснения, освен възражение рег. №
896/31.03.2017 г., не са дадени. При тези обстоятелства съдът приема, че е
спазена процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието.
От фактите, изложени в оспорената заповед, касаещи
единствено механизма, по който е било извършено бягството от затворническото
общежитие, по никакъв начин не може да се направи извод за неизпълнение на
служебните задължения от страна на жалбоподателя така, както е преценил
наказващият орган.
На първо място, съгласно чл.58 от ЗИНЗС и чл.19 ал.2
от ППЗИНЗС местата за лишаване от свобода са затворите, поправителните домове
или затворническите общежития. Тук е необходима да се отбележи, че при лек режим,
мястото на лишаването от свобода е затворническо общежитие от открит тип,
каквото е ЗО „Хеброс“ – втора категория. Това предполага, настаняване в
помещение, чиито коридори се заключват през нощта. Лишеният от свобода може да
прекарва у дома до две денонощия в месеца, както и да работи на различни обекти
извън общежитието без охрана, както е в случая - кучкарника. Лишеният от
свобода може да се вижда с посетителите си без заграждения и да има свободен
достъп до тях. Може при нужда да ползва медицинска помощ извън общежитието, да
посещава културни, спортни или религиозни мероприятия, да учи близо до
общежитието или да придобива специалност наред с неосъжданите.
Според чл.62 т.4 от ЗИНЗС (действаща редакция, ДВ,
бр.13 от 07.02.2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) преместването на лишени от
свобода от един затвор в друг се извършва по предложение на началника на
затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със
служители или лишени от свобода-пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при
наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията,
с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.
В случая, безспорно е налице наличие на други важни
съображения, за да бъде преместено лицето Т.Е. от ЗООТ в затвора – Пловдив –
неговата самоотлъчка от работното място.
Съгласно чл.34 от Правилника, когато администрацията
на затвора счита, че типът на затворническо заведение или първоначалният режим
за изтърпяване на наложеното наказание са неправилно определени от съда, тя
уведомява незабавно окръжния прокурор по местоизпълнение
на наказанието и прокуратурата, привела съдебния акт в изпълнение, както и
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията".
Няма спор, че за лишения от свобода Е. е определен лек
режим, като при извършеното от него самоотлъчване от работното му място –
кучкарника, на 21.02.2017 г. - 20.00 ч., и след неговото прибиране в
общежитието в 20:20 ч. началникът на ЗООТ – С.Г. е
преценил, че същият следва да бъде приведен в корпуса на затвора, за което е
уведомил началника на затвора, а той, от своя страна, своевременно е подал
сигнално писмо изх. № 815/2003 от 22.02.2017 г. до Районна прокуратура –
Пловдив, с копие до ОП – Пловдив и ГД „ИН“ – София. Конкретно, не налице неправилно определен
първоначален режим за изтърпяване на наказанието, а са налице обстоятелства по
чл.62 т.4 от ЗИНЗС, които налагат преместване на лицето при по–строг режим
Чл. 67 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, гласи, че режимът може да
бъде заменен със следващия по-тежък, когато лишеният от свобода грубо или
системно нарушава установения ред, системно се отклонява от работа или влияе
отрицателно върху останалите в рамките на определения от съда първоначален
режим - с мотивирана заповед на началника на затвора, по собствена инициатива
или по предложение на заместник-началника по режимно-охранителната дейност, на
ръководителя на направлението за социални дейности и възпитателна работа или на началника на съответното
затворническо общежитие; началникът на затвора изисква становището на всяко
от изброените лица.
Няма спор и, че предложението за преместване на Е. в
затворническия корпус е дошло именно от началника на ЗООТ „Хеброс“, който
незабавно се е свързал с началника на затвора – Пловдив, който е разрешил
преместването на лишения от свобода, като през цялото време, докато е траела
операция по преместването на Е., двамата началници са били в постоянна връзка и
действията им са били координирани.
Горните обстоятелства се потвърждават от всички
събрани писмени и гласни доказателства, поради което съдът намира, че не са
налице нарушения по т.1 раздел 8. от длъжностната характеристика на началник сектор
III-I категория, така, както
е посочено в оспорената заповед.
Раздел III глава девета на ЗИНЗС определя начина на употреба
на помощни средства и физическа сила по отношение на лишените от свобода (чл.112
– чл.122), като съгласно чл.118 ал.1, помощните средства и оръжие се използват
след нареждане на началника на затвора, поправителния дом, затворническото
общежитие или ареста. В извънработно време нареждането се дава от командира на
дежурната част. При внезапно нападение и внезапно възникнали обстоятелства
решението се взема от служителя. За употребата на физическа сила, помощни
средства или оръжие се съставя доклад и се уведомява незабавно съответният
прокурор. Отделно от това, помощни средства и физическа сила, могат да се
прилагат единствено и само от лица преминали през обучителен курс.
От дадените от Г. (конвоиращ надзирател) показания
безспорно се установява, че същият е пряко подчинен на началника на затвора, а
в конкретния случай – на главния дежурен надзирател, който, каза се, след 17:00
ч. изпълнява длъжността и началник на затвора. Получил е разпореждането да
доведе лишения от свобода от него, получил е и необходимите инструкции, които,
както се вижда от изложената по-горе нормативна уредба, напълно са съобразени с
изискванията на закона по отношение, както на лицето, което ще извърши конвоя –
същото е преминало обучителен курс в тази насока, така и по отношение
употребата на помощни средства и физическа сила. Г. потвърждава, че обискът пък е извършен от
служител на ЗООТ „Хеброс“ – В.П., който е изготвил протокол за изземване и
докладна записка. Същите са приложени по административната преписка.
Горните обстоятелства се потвърждават и от показанията
на свид. Д., чието повтаряне съдът намира за излишно.
В този смисъл съдът намира, че липсва каквато и да е
яснота към кой точно момент жалбоподателят да е нарушил организацията на охраната,
при положение, че надлежно е извършен обиск на личния багаж и на самото лишено
от свобода лице, за което е съставен надлежен протокол за изземване и докладна
записка от съответния служител; при положение, че конвоиращият служител е на
пряко подчинение на началника на затвора, от който по нормативна уредба
получава инструктаж относно употребата на помощни средства и физическа сила,
още повече, че се установи безспорно, че практиката за подобен инструктаж е,
същият да бъде извършен устно при това само на служители, обучени за целта.
Всичко това, установи се, е сторено от съответните
длъжностни лица, при което категорично може да се приеме, че за действията,
сочени като нарушения на служебните задължения, началник сектор втора категория
в затворническо общежитие „Хеброс“ – втора категория при затвора – Пловдив,
втора категория, категорично не носи никаква
отговорност.
Освен липсата на яснота относно тези нарушения, не е
налице и такава относно фактите, въз основа на които е направена преценка за
неизпълнението на тези задължения, при положение, че всички протоколи и
докладни записки на всички, свързани със случая лица са представени
своевременно на комисията, извършила проверката на фактите и обстоятелствата,
свързани със случая Е.. Липсва яснота и относно това, какви конкретно действия
е следвало да извърши дисциплинарно наказаното лице, за да не допусне вменените
му със заповедта нарушения. В случая са налице формулировки: „…липса на
протокол от извършения обиск на лишено от свобода лице“, „… липса на документация
за проведен инструктаж за конвоиране на задържано лице…“ и „…използване на
помощни средства, довели до бягство на лишеното свобода лице…“, които не
кореспондират със събраните по делото доказателства. Не само дисциплинарно
наказаното лице, но и съдът не може да прецени каква точно организация би
следвало да бъде създадена от жалбоподателя, така че да бъде предотвратено
бягството на лишения от свобода или какви действия същият е следвало да
извърши, така че да може да се прецени, че е нарушение на организацията на
охраната.
Въпреки тази неяснота и ако се приеме, че
жалбоподателят лично не е създал нужната организация на охраната, както и не е
съгласувал решенията си с прекия ръководител и липсва неговото одобрение, то
представените доказателства сочат на извод за обратното. По административната
преписка са събрани достатъчно доказателства, подробно описани по-горе в
настоящото изложение, които съдът обстойно анализира - протоколи, докладни
записки, писмени обяснения от служители и лишени от свобода, кореспонденция,
водена, както между началника на ЗООТ и началника на затвора – Пловдив, така и
между съответните прокуратури и ГД „ИН, и установи, че сочените като нарушения на
служебната дисциплина като неизпълнение на служебните задължения не могат да бъдат
вменени на лицето С.Г.. От друга страна, ако се приеме, че нарушението се
изразява в липса на организация на охраната, то за наказващия орган е
съществувало задължението да посочи кои конкретни мерки по охрана са нарушени, и
това, при положение, че се касае до лек затворнически режим.
Съдът намира за необходимо да отбележи и, че, само
фактът на извършено бягство на лишен от свобода от затворническото общежитие не
може да докаже, така, както е приел дисциплинарно-наказващият орган, че главен инспектор
С. Г. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР.
Както вече бе посочено, установеният факт на извършено бягство на лице лишено
от свобода, не освобождава дисципинарнонаказващия
орган от задължението изрично да посочи и докаже в какво именно се е изразявало
неизпълнението на служебните задължения, при положение, че част от вменените му
като нарушени задължения, не касаят началника на ЗООТ, а началника на затвора и
дежурния главен надзирател на затвора, а друга част, са били надлежно изпълнени
– издаден протокол за обиск и изземване и докладна записка за това от
съответното длъжностно лице, както и непрекъсната координация на действията
между началника на ЗООТ и началника на затвора – Пловдив, подкрепено и от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на
дисциплинарното производство са допуснати съществени пропуски, довели до
недоказаност на деянието, поради което процесната заповед следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на делото и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателя и те се констатираха в размер на 50 (петдесет) лева,
представляващи – 10.00 лева внесена държавна такса и 40 лева – депозит за
свидетели. Що се касае до уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева по договор за правна защита и съдействие /л.13/ същото не е изплатено,
поради което и съдът не го присъжда като разноски по делото. Други
доказателства за уговорен и изплатен адвокатски хонорар не са ангажирани по
делото.
Водим от горното,
Административен съд – Пловдив, III състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № Л-2019/2/13.04.2017 г. на главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, с която на
основание чл.13 ал.2 т.9 и чл.19ал.2 от ЗИНЗС във връзка с чл.194 ал.2 т.2,
чл.197 ал.1 т.3 и чл.200 ал.1 т. 11 от ЗМВР, на С.С.Г.
– Началник на Сектор II категория в затворническо общежитие „Хеброс“ II категория при Затвора
гр.Пловдив II категория е наложено
дисциплинарно наказание „ порицание” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието – гр.София, да заплати на С.С.Г.,***,
сумата от 50 /петдесет/ лева, разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на РБългария в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/