Определение по дело №319/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 208
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Галина Димитрова Жечева
Дело: 20213200500319
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 208
гр. гр. Добрич , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова

Галина Д. Жечева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500319 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.130 от ГПК.Подадена е
частна жалба от С. ИВ. АТ. с ЕГН ********** от с.С.,общ.Б.,обл.Добрич срещу
разпореждане №83/14.04.2021 г. по гр.д.№227/2021 г. на Балчишкия районен съд /с характер
на прекратително определение/,с което производството по цитираното дело е прекратено
поради недопустимост на подадена от частния жалбоподател молба на основание чл.19а ал.4
от ЗГР и молбата е върната на подателя й.С доводи за незаконосъобразност на атакуваното
разпореждане се настоява за отмяната му и връщане делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
При данни,че частният жалбоподател е уведомен за атакуваното разпореждане на 22.04.2021
г.,подадената на 26.04.2021 г. частна жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по
чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 29.04.2021 г.,и като изхождаща от активно легитимирано лице
с правен интерес от обжалване на неизгодното за него разпореждане,респ. като насочена
срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен
инстанционен контрол за законосъобразност,е процесуално допустима.Разгледана по
същество,същата е основателна.
Гр.д.№227/2021 г. на БРС е образувано по повод молба на С. ИВ. АТ. от
с.С.,общ.Б.,обл.Добрич,с която се настоява за промяна на собственото,бащиното и
фамилното име на молителя,който занапред да се именува С.И.А..Самият молител е
квалифицирал молбата си като такава по чл.530 и сл. от ГПК във връзка с чл.19а ал.4 от
1
ЗГР.Изложено е в молбата,че същият е роден с посочените имена с българско звучене,след
като преди раждането му имената на баща му били насилствено променени през 1986 г. от
И.А.И. на И. А. И..Сочи се,че молителят бил известен сред роднини,близки и приятели с
името С. и с него се представял в обществото,но по документи се водел с името С. и това му
създавало неудобства.Бащата на молителя обаче по ред причини след 1990 г. не си
възстановил турските имена.Молителят решил да извърши промяна на своите имена по
административния ред на чл.19а ал.4 от ЗГР пред длъжностното лице по гражданското
състояние при Община-Б.,но му било разяснено,че по този ред може да промени само
собственото си име,но не и бащиното и фамилното.Затова той предприел промяната по
съдебен ред.
Правната квалификация по чл.19а ал.4 от ЗГР,дадена от молителя,не обвързва
съда.Районният съд при постановяване на обжалваното разпореждане се е ръководил
именно от последната при преценката си,че исканата промяна на посоченото основание
може да стане само по административен ред,поради което е възприел молбата за
недопустима и е прекратил производството по същата.
В Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ съществуват два способа за промяна имената на
българските граждани-този по чл.19 ал.1 от ЗГР /по съдебен ред чрез подаване на молба до
съда,когато са налице предпоставките на цитираната разпоредба/ и този по чл.19а ал.1-4 от
ЗГР /по административен ред за граждани с принудително променени имена по време на
т.нар „възродителен процес“ и за техните деца,родени след промяната на имената на
родителите/.Касае се за две алтернативни възможности,като всеки правен субект има право
да избира от кой законов ред да се възползва.Доколкото в случая молителят е роден с
български имена,но е дете на лице с насилствено променени имена,то същият може да
избере всеки един от двата способа за промяна на имената си.Административният ред по
чл.19а ал.4 от ЗГР е една възможност,предвидена за улеснение на гражданите,която обаче не
е императивна.Напълно допустимо е молителят да се възползва от регламентирания съдебен
ред по чл.19 ал.1 от ЗГР,ако прецени,че по този ред правата му ще бъдат най-добре
защитени,особено ако,както същият твърди,е срещнал спънки при опита си за реализиране
на промяната по административен ред.В този смисъл дадената от молителя правна
квалификация не обвързва съда.Молбата следва да се възприеме като такава на основание
чл.19 ал.1 от ЗГР.Същата е допустима и подлежи на разглеждане от сезирания
първоинстанционен съд.
Предвид изложеното атакуваното разпореждане се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Водим от горното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ разпореждане №83/14.04.2021 г. по гр.д.№227/2021 г. на Балчишкия районен съд
и
ВРЪЩА делото на Балчишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 от
ГПК и чл.274 ал.4 във връзка с чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3