Р E Ш Е Н И Е
№ 360
гр.Плевен, 13.07.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
при
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Анна Баракова, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 307 по описа за 2023 год. на Административен съд - Плевен и за да
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 120 от 07.03.2023 год.,
постановено по АНД № 20224430202234 по описа за 2022 год., Районен съд – гр.Плевен
отменил Наказателно постановление № 22-0938-003170 от 20.10.2022 год., издадено
от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Плевен, с което на Г.Д.Г.,
ЕГН **********,*** са наложени административни наказания глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Против горното решение е постъпила
касационна жалба от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Плевен, подадена
чрез гл. юрк. Г.А., в която се излагат доводи, че процесното НП е правилно,
законосъобразно и издадено от компетентен адм. орган в рамките на законовите му
правомощия. От събраните по делото доказателства е доказано по несъмнен начин
извършеното нарушение, извършено от Г.Д.Г., за което му е наложено и
предвиденото от закона наказание. Оспорват се мотивите на първостепенния съд,
свързани с наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, т.к. към датата
на деянието, както и към датата издаване на НП е в сила разпоредбата на чл.189з
от ЗДвП, дерогираща приложението на посочената обща разпоредба на ЗАНН.
В заключение е направено искане да бъде
отменено обжалваното решение и касационната инстанция да постанови решение, с което
да потвърди оспореното НП. Претендира се и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът не се явява
и не се представлява.
Ответникът се представлява от адв. П.Е. ***,
който излага становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че
оспореното НП е издадено при съществено нарушение на материалния закон, т.к. не
е налице виновно поведение от страна на ответника по касационната жалба, който
не е знаел, че процесното превозно средство е било дерегистрирано.
В заключение прави искане да бъде оставено
в сила решението на РС - Плевен
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага
същата да бъде уважена.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК,
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият съдебен състав счита, че РС - Плевен е
събрал всички относими към предмета на делото доказателства. В решението те са
обсъдени и съдът е изложил съответни правни изводи. Приел е, че от събраните
доказателства безспорно се установява извършеното нарушение, за което е
издадено НП. Настоящият съдебен състав е съгласен с горните мотиви и не намира
за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е разпоредбата на чл.221,
ал.2 от АПК.
Първостепенният съд обаче е отменил процесното НП на
основание чл. 28 от ЗАНН, приемайки наличие на маловажен случай на
административно нарушение. Това е в
противоречие с материалния закон и не се споделя от касационната инстанция.
Съобразно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и
наказания.
Посочената разпоредба на ЗДвП е била в сила към датата
на извършване на деянието (02.10.2022г.), с оглед което РС - Плевен
незаконосъобразно е отменил оспореното НП, излагайки единствено доводи,
свързани с чл.28 от ЗАНН, чието приложение за нарушения по ЗДвП е дерогирано с
по-нова разпоредба, явяваща се специална спрямо нея.
Касационният съдебен състав намира за неоснователни
доводите на процесуалния представител на ответника по касационната жалба,
свързани с неосъществяване състава на нарушението от субективна страна.
Оспореното НП е издадено за нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП, която разпоредба регламентира, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
В конкретния случай ответникът е управлявал на
общински път, т.е. такъв, който е отворен за обществено ползване, л.а. „Ауди
А1“, което не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като е с разрешение за
временно движение в Република България, валидно до 01.10.2022 год. Твърдението
на процесуалния представител на ответника, че последният не е знаел за
обстоятелството, че разрешението е изтекло, не обуславя липса на виновно
поведение. Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП вменява в задължение на
водача на МПС, каквото качество несъмнено е имал ответникът към датата на деянието,
да носи в себе си свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява. Ето защо последният е могъл да провери дали е налице такова,
както и дали наличното разрешение за временно движение в РБ е валидно към
датата на деянието, още повече, че процесуалният представител на ответника
твърди, че последният е бивш служител на КАТ, което е индиция, че познава
относимата към настоящия правен спор нормативна уредба. Обстоятелството, че Г.
не е проверил валидността на разрешението за временно движение в РБ е индиция
за непредпазливост под формата на небрежност, а не за липса на вина. Съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН обаче, непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, а за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП
липсва разпоредба, указваща ненаказуемост на деянието, ако е осъществено по
непредпазливост.
За извършеното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП
ответникът е наложил предвидените в чл.175, ал.3 от ЗДвП кумулативни санкции в
техния минимален размер, поради което не е налице нарушение на чл.27, ал.1 –
ал.3 от ЗАНН.
При тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна,
с оглед което решението на първостепенния съд следва да бъде отменено, а оспореното
НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В полза на касатора на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 120 от 07.03.2023 год., постановено по АНД № 20224430202234 по
описа за 2022 год. на Районен съд – гр.Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
22-0938-003170 от 20.10.2022 год., издадено от началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР – Плевен, с което на Г.Д.Г., ЕГН **********,***, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
основание чл.175, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на ОД МВР-Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.