Р Е Ш Е Н И Е
№ 260034
гр. Кюстендил, 01.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Савова
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Костадинова
Елисавета Деянчева
и при участието на съдебен секретар Мая Стойнева, като
разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева в.гр.д. № 602 по описа на ОС-Кюстендил за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета
„Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв. И.Д.,
в качеството й на особен представител на ответника в
първоинстанционното производство Д.Д. М. против Решение № 260093/06.11.2020 г.,
постановено от състав на районен съд – Дупница (ДРС) по гр. дело № 1925 от
описа на съда за 2019 г.
Жалбоподателят
поддържа, че решението е немотивирано. Не били обсъдени наведените възражения с
отговора на исковата молба, вкл. и досежно обявяването на предсрочната
изискуемост.
При развитите доводи иска да бъде отменено атакуваното Решение № 260093/06.11.2020
г., постановено от състав на районен съд – Дупница (ДРС) по гр. дело № 1925 от
описа на съда за 2019 г., да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено друго, с което претенцията да бъде отхвърлена.
Не поддържа доказателствени искания.
Поддържа
искане за определяне на възнаграждение на особения представител за въззивната
инстанция, по което първостепенният съд не се е произнесъл.
В законоустановения срок по чл. 263
от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна
Поддържа
се, че относимите факти са установени правилно, а изводите на съда са верни.
Изводите на съда вкл. и досежо настъпилата предсрочна изискуемост на вземането
били правилни, като твърденията на ответника в обратен смисъл не се споделят.
На
тази база се иска потвърждаване на постановения първоинстанционен съдебен акт.
Не
ангажира доказателства и не поддържа доказателствени искания.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подателя й и оспорва от
ответната по нея страна.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото
приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивна проверка.
При извършване на контрол за
законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
Районен съд-Дупница е бил сезиран с искова
молба, депозирана от Централна кооперативна банка АД против Д.Д.М..
В нея е било поддържано, че
по силата на Договор за потребителски кредит № ***/**** г. на ответника бил
предоставен кредит в размер на 40000 лв., с краен срок на погасяване 26.10.2028
г., усвоен изцяло. Той следвало да бъде погасяван на месечни анюитетни вноски,
съгласно погасителен план, но към 25.04.2018 г. бил в просрочие със сумата от
777,48 лв., в т.ч. 413,50 – просрочена главница и 363,98 лв. просрочена лихва.
Поради това и на основание чл. 10, ал. 3 от договора, бил приет за просрочен.
Предсрочната изискуемост била обявена с писмо № ****, получено от длъжника с
отбелязване в разписката към него. В него било посочено и общото задължение в
размер на 37189,16 лв., в т.ч. главница 36823,41 и 369,98 договорна лихва,
както и 1,77 лв. лихва за забава.
Към дата на депозирането на
заявлението пред заповедния съд – 21.01.20199 г. не били погасени 7 месечни
вноски с падежи на 26.06.2018 г., 26.07.2018 г., 26.08.2018 г., 26.09.2018 г.,
26.10.2018 г., 26.11.2018 г. и 26.12.2018 г., а задължението към този момент
било в размер на 37545,33, в т.ч. 36203,77 лв. главница, от която просрочена
1504,28 лв., и предсрочно изискуема 34699,49 лв., както и общо лихва в размер
на 1341,56 лв., в т.ч.1320,28 лв. договорна лихва за забава за периода
26.06.2018 г. 21.01.2019 г. на основание чл. 4 от договора и 21,28 лв. за
периода 26.06.2018 г. 21.01.2018 г. на основание чл. 10, ал. 5 от договора.
Поради наличието на горното
задължение пред ДРС било депозирано заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. По него
било образувано ч.гр.д. № 146/2019 г., като били издадени поисканите съдебни
актове за посочените суми, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението – 21.01.2019 г. до окончателното изплащане, като били присъдени
деловодни разноски в размер на 750,91 лв.
Въз основан на издадения
изпълнителен лист било образувано и изпълнително дело пред ЧСИ Елица Христова с
№ 156/2019 г. Заповедта за изпълнение обаче, била връчена по реда на чл. 47 от ГПК, поради което на заявителя било разпоредено да предяви иск за установяване
на вземането, което той сторил в едномесечния срок по закон.
С изложеното е обоснован
правният интерес от търсената защита.
Поради това е било поддържано искане за
установяване по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПС на вземането в общ размер на
в размер на 37545,33, в т.ч. 36203,77 лв. главница, от която просрочена 1504,28
лв., и предсрочно изискуема 34699,49 лв., както и общо лихва в размер на
1341,56 лв., в т.ч.1320,28 лв. договорна лихва за забава за периода 26.06.2018
г. 21.01.2019 г. на основание чл. 4 от договора и 21,28 лв. за периода
26.06.2018 г. 21.01.2018 г. на основание чл. 10, ал. 5 от договора, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението –
21.01.2019 г. до окончателното изплащане, за което вземане е била издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 146/2019 г. на
ДРС.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен
представител, е оспорвал исковата претенция, поддържайки становище, че исковете
са допустими, но неоснователни. Оспорвал е и надлежното обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, т.к. в уведомлението не били посочени
просрочените вноски, както и съобщаването на този факт, доколкото писмото било
получено от лице, различно от длъжника.
РС-Дупница в постановеното решение по спора е приел,
че са налице всички основания за основателност на претенцията и е постановил
съдебен акт с лаконични мотиви, с който я е уважил.
Преценявайки
гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:
Изложените фактически твърдения в исковата
молба определят правната квалификация на спорното право, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415
от с.к., като такова по чл. 430 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД, с предмет установяване
съществуването на вземане, заявено по реда на чл. 417 ГПК.
Изхождайки от уредбата в чл. 7, ал. 1 ГПК съдът има задължението служебно да извършва
необходимите процесуални действия по движението и приключването на
делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните
действия от страните. Подсъдността е една от предпоставките за надлежното
упражняване на правото на иск, обуславяща допустимостта на иска, поради което и
с оглед посочената норма на чл. 7 ГПК съдът следва да направи проверка относно
допустимостта на висящото пред него производство. Тази проверка касае единствено
родовата подсъдност и тази по чл. 109 ГПК, доколкото същите представляват
абсолютни процесуални предпоставки за упражняването правото на иск. Тази
преценка може да бъде направена до приключване на производството във втората
/въззивната/ инстанция – чл. 119, ал. 1 от ГПК. С оглед на това за родовата
подсъдност служебно следи както първоинстанционният, така и въззивният съд, а
според разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по допустимостта на решението в обжалваната му част.
При изпълнение на това си задължение,
съдът констатира, че първоинстанционният съд в случая се е произнесъл в
нарушение на правилата за родова подсъдност. Съгласно
чл. 104, т. 4 ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над
25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за
вземания по актове за начет, са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Предмет на
искането тук е било установяване на вземането в размер 37545,33,
в т.ч. 36203,77 лв. главница, от която просрочена 1504,28 лв., и предсрочно
изискуема 34699,49 лв., както и общо лихва в размер на 1341,56 лв., в
т.ч.1320,28 лв. договорна лихва за забава за периода 26.06.2018 г. 21.01.2019
г. на основание чл. 4 от договора и 21,28 лв. за периода 26.06.2018 г.
21.01.2018 г. на основание чл. 10, ал. 5 от договора, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 21.01.2019 г. до
окончателното изплащане, за което вземане е била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 146/2019 г. на ДРС.
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 ГПК, по
искове за парични вземания цената на иска е търсената сума, като законодателят
не прави разграничение дали искът е осъдителен или установителен.
Така предявеният главен установителен
иск е с цена 37545,33, в т.ч. 36203,77 лв. главница, от която просрочена 1504,28 лв.,
и предсрочно изискуема 34699,49 лв., респ. над 25 000 лв., поради
което е родово подсъден на окръжния съд като първа инстанция, на основание чл.
104, т. 4 ГПК.
Този извод не се променя от обстоятелството,
че наред с него са предявени и обусловени претенции за установяване на вземане общо лихва
в размер на 1341,56 лв., в т.ч.1320,28 лв. договорна лихва за забава за периода
26.06.2018 г. 21.01.2019 г. на основание чл. 4 от договора и 21,28 лв. за
периода 26.06.2018 г. 21.01.2018 г. на основание чл. 10, ал. 5 от договора,
т.к. сезираният
с главния иск (искове) съд, следва да разгледа и обусловените от
основателността му и съединени с него, но при условията на обективно,
кумулативно съединяване, акцесорни искове (пр. тези за лихва с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД), основателността или
неоснователността на които се явява пряко следствие от основателността или неоснователността
на главния иск. (срв. в този смисъл Решение № 8 от 01. 02. 2012 г. по гр.д. №
1011/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС), Такъв е и процесният случай. Като е разгледал
претенцията в нарушение на правилата на родовата подсъдност,
първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. В този случай и на
основание чл. 270, ал. 3 ГПК въззивният съд следва да го обезсили.
Възникналата хипотеза
обосновава необходимост след обезсилването му делото да се изпрати на
компетентния съд – Окръжен съд – Кюстендил за разглеждането му като първа инстанция.
По разноските:
Предвид
обстоятелството, че производството по исковете остава висящо пред Окръжен съд –
Кюстендил, действащ като първа инстанция, въпросът за разноските следва да бъде
решен при постановяване на решение по същество, съобразно изхода на спора.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
260093/06.11.2020 г., постановено от състав на районен съд – Дупница (ДРС) по
гр. дело № 1925 от описа на съда за 2019 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 602/2020 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от съобщението.
След влизане в сила на
решението исковата молба да се докладва незабавно на административния
ръководител за образуване на първоинстанционно производство пред Окръжен съд-Кюстендил
по предявените искове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________
ЧЛЕНОВЕ:
(Росица Савова)
1.______________
(Татяна Костадинова)
2.______________
(Елисавета Деянчева)