Определение по дело №38873/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1914
Дата: 13 юли 2021 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20211110138873
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1914
гр. София , 13.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110138873 по описа за 2021 година
С определение от 06.11.2018 г., постановено по настоящото дело, съдът е
прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд
– гр. София. С Определение № 997/04.02.2019 г. по адм. дело № 124/2019 г. по описа на
АССГ, съдът е прекратил производството пред себе си и е повдигнал спор за
подсъдност със СРС. С Определение № 30/24.06.2021 г. по адм. дело № 15/2019 г.,
постановено от смесен състав на ВАС и ВКС, за компетентен да се произнесе по спора
е определен СРС.
Производството е образувано по искова молба, предявена от С И А. и Г Ц А.
срещу Софийски районен съд, с която са предявени два иска за сумите от 4090,79 лв. и
15000 лв., представляващи обезщетения за претърпени съответно имуществени и
неимуществени вреди в резултат от нарушаване на правата на ищците при разглеждане
на гр.д. № 36935/2014 г. по описа на СРС.
С Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г.,
ОСГК, е възприето становището, застъпено в § 97 от мотивите на пилотното решение
на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Димитров и Хамънов
срещу България“ от 10.05.2011 г., в което е посочено изрично, че когато исковете по
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ се разглеждат от съдилищата, срещу които са насочени и
всички присъдени по тези искове суми се изплащат от бюджета на въпросните
съдилища, то тези две обстоятелства могат да породят сериозни съмнения във връзка с
липсата на обективност и безпристрастност на съдилищата при определяне на
обезщетенията за вреди. В § 47-51 от мотивите на решението на ЕСПЧ по делото
„Михалков срещу България“ от 10.04.2008 г. изрично е посочено, че чл. 6, § 1 от
Конвенцията (право на независим и безпристрастен съд) е бил нарушен поради
липсата на независимост и безпристрастност на съда, разгледал и уважил иск по чл. 2
ЗОДОВ срещу себе си. Според практиката на ЕСПЧ поради спецификата на делата, по
които се определя отговорността на държавата за незаконно причинени вреди от
дейността на правозащитните органи по наказателни дела, в случаите при които
държавата се представлява от съда, се нарушава правото на независим и
безпристрастен съд. Освен това всеки национален съд на всички държави – страни по
Конвенцията, е и национален съд по правата на човека по смисъла на чл. 13 от
Конвенцията и като такъв не би следвало да представлява държавата по искове за
вреди от неоснователно обвинение за извършено престъпление от общ характер.
1
Настоящият състав намира, че цитираната практика следва да се съобрази и в
конкретния случай. Предявен е иск за обезщетение за вреди от нарушение на правата
на ищците при разглеждане на ч. гр.д. № 36935/2014 г. и развило се исково
производство след него. Твърди се, че съдът е приел негодни доказателства, както и че
се е произнесъл, въпреки че исковата молба е била нередовна, а искът – недопустим.
Поради действията на конкретния съдебен състав искът е насочен срещу Софийски
районен съд. В този случай обаче, съгласно и цитираната практика на ЕСПЧ и
застъпеното становище в ТР № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГК,
обстоятелството, че предявените искове ще бъдат разгледани от съда, срещу който са
насочени, може да породи сериозни съмнения във връзка с обективността и
безпристрастността на съдебния състав при определяне на обезщетението за вреди.
На следващо място следва да се посочи, че със ЗИДЗОДОВ, ДВ, бр. 94 от
29.11.2019 г., е приета нова разпоредба на чл. 7, а именно – ал. 2, съгласно която,
когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на
най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Налага
се извод, че законодателят също е отчел евентуалната предубеденост и липса на
безпристрастност в случаите, когато делата срещу съда се разглеждат от съдии от
същия съд, поради което е предвидил те да бъдат разглеждани от териториално най-
близкия друг родово компетентен съд. Доколкото обаче разпоредбата се прилага
занапред, а исковата молба по настоящото производство е депозирана на 08.06.2018 г.,
преди нейното приемане, тя не може да бъде приложена директно от настоящия състав,
който да изпрати делото на териториално най-близкия районен съд.
По тези съображения съдът намира, че за да бъдат изключени всякакви съмнения
за предубеденост на съдията-докладчик, следва да се отстрани от разглеждане на
делото на основание чл. 22, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТСТРАНЯВА съдия Пламен Шумков от разглеждането на гр. д. № 38873/2021
г. по описа на СРС, 33 състав.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на Първо гражданско отделение на
СРС за определяне на нов съдия-докладчик.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2