№ 956
гр. Стара Загора, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20225530102074 по описа за 2022 година
Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание
чл.245, ал.1 и ал.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.228, ал.3 КТ.
Ищецът А. Е. Г. твърди в исковата си молба, че по силата на трудов договор № 56 от
01.03.2021г. заемал длъжността „строителен техник“ В „ПСК Пътстрой“ ЕООД, гр.Стара
Загора. Съгласно сключения договор трудовото му възнаграждение било определено в
размер на 1289.00 лв. при периодичност на изплащане - до 90 дни от месеца на полагане на
труда, следващ този на полагане на труда. Със Заповед № 68 от 15.06.2021г. трудовото
правоотношение с „ПСК Пътстрой“ ЕООД гр.Стара Загора било прекратено на основание
чл.325, ал.1,т.1 от КТ, считано от 15.06.2021 г. по молба на ищеца. За времето на действие на
трудовото си правоотношение, ищецът добросъвестно изпълнявал възложените му с
трудовия договор трудови задължения. Въпреки това, за месец май и за месец юни 2021г.
работодателят не му изплатил полагащото се трудово възнаграждение. Към момента на
подаване на исковата молба работодателят не му заплатил начисленото за месец май 2021г.
нетно трудово възнаграждение в размер на 1000.23 лв., както и начисленото за месец юни
2021г. нетно трудово възнаграждение в размер на 454.65 лв. По сигнал на ищеца до
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора на ответното дружество била извършена
проверка, въз основа на която било установено, че начисленото и дължимо от работодателя
трудово възнаграждение не му било изплатено, като му били дадени задължителни
предписания да заплати неплатените суми в срок до 28.02.2022г. До настоящия момент
сумите не били заплатени. След прекратяване на трудовия договор на ищеца, работодателят
не му заплатил полагащото му се на основание чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неползван
отпуск, възлизащо на 190.52 лв. Ищецът моли съда да постанови решение, въз основа на
1
което да осъди ответника да му заплати неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение
по чл.224 от КТ както следва: 1000.23 лв. нетно трудово възнаграждение за месец май
2021г., ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2021г. до датата на
предяваване на исковата молба в размер на 75.00 лв., както и законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; 454.65
лв. нетно трудово възнаграждение за месец юни 2021г., ведно с мораторната лихва върху
тази сума, считано от 01.10.2021г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на
31.00 лв., както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане; 190.52 лв. Обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ,
ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2021 г. до датата на
предявяване на исковата молба в размер на 17.00 лв., както и законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на тази
сума, както и направените по делото разноски. В открито съдебно заседание по делото,
проведено на 25.10.2022 г., съдът е допуснал изменение на предявените искове както следва:
искът за неплатено трудово възнаграждение за месец май 2021 г. да се счита предявен за
сумата 1010,44 лева; искът за обезщетение по чл. 224 КТ да се счита предявен за сумата
409,43 лева, искът за мораторна лихва върху обезщетението по чл. 224 КТ да се счита
предявен за сумата от 33,78 лева.
Ответникът „ПСК ПЪТСТРОЙ” ЕООД – гр.Стара Загора не везма становище по
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
Видно от представения по делото трудов договор № 56/01.03.2021 г., ищецът е
работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжността „Строителен
техник". Съгласно същия договор за положения труд ответникът дължи на ищеца основно
месечно възнаграждение в размер на 1289 лв., което възнаграждение следва да бъде
изплатено до 90 дни от месеца на полагане на труда.
По делото е представено писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора изх.
№ 22004787/31.01.2022 г., от което е видно, че по повод сигнал на ищеца от страна на ДИТ
е извършена проверка, която е установила, че между ищеца и ответника е бил сключен
трудов договор на 01.03.2021 г. На 14.06.2021 г. ищецът е подал молба до управителя на
работодателя за освобождаване от заеманата длъжност по взаимно съгласие, считано от
15.06.2021 г. В тази връзка ответникът е издал заповед №68/15.06.2021 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 15.06.2021 г.
При извършената проверка, Дирекция ИТ е установила, че работодателят не е платил на
ищеца в договорения срок в предприятието или по банков път уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа през месец май 2021 г. в размер на 1000.23 лв. и
уговорено трудово възнаграждение за извършена работа през месец юни в размер на 454.65
лв. Проверката е установила още, че ответното дружество не е изплатило на ищеца парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по
2
давност.
Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово
възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко
от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото
възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително. По делото не са направени
възражения и не са ангажирани доказателства за недобросъвестност на ищеца при
изпълнение на трудовата му функция. С оглед на това съдът намира, че работодателят
дължи изплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение, уговорено между
страните по трудовия договор.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че следващото се на ищеца трудово възнаграждение за месец май 2021 г. е в
размер на 1010,44 лв. - нетно възнаграждение, а за месец юни 2021 г. – в размер на 439,33
лева - нетно възнаграждение. Вещото лице сочи, че съгласно предоставената информация от
Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора начислените по ведомост суми не са
изплатени.
Предвид гореизложеното съдът счита, че искът за заплащане на трудово
възнаграждение за месец май 2021 г. в размер на 1010,44 лв. е основателен и следва да бъде
уважен изцяло, ведно със законната лихва върху от датата на предявяване на иска –
27.05.2022 г., до окончателното изплащане. Искът за трудово възнаграждение за месец юни
2021 г. следва да бъде уважен до установения от съдебно-счетоводната експертиза размер -
439,33 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 27.05.2022 г., до
окончателното изплащане, а в останалата част до претендирания размер 454,65 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.2 от КТ разликата до пълния размер на
трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със
законната лихва. Съгласно трудов договор № 56/01.03.2021 г. трудовото възнаграждение се
дължи до 90 дни от месеца на полагане на труда. От тази уговорка следва, че работодателят
изпада в забава при неплащане на трудовото възнаграждение след изтичане на уговорения
срок.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че дължимата лихва по чл.245, ал.2 от КТ за забавеното плащане на трудовото
възнаграждение, считано от 91 ден от месеца на полагане на труда до 24.05.2022 г., е както
следва: лихва върху незаплатеното трудово възнаграждение за м. май 2021 г., за 266 дни
забава - 74,66 лева и лихва върху незаплатеното трудово възнаграждение за м. юни 2021 г.,
за 236 дни забава - 28,80 лева.
Следователно исковете за законна лихва по чл.245, ал.2 от КТ върху незаплатеното
трудово възнаграждение са основателни и следва да бъдат уважени до установените от
експертизата размери, а в останалата част до претендираните размери 75 лв. за
незаплатеното трудово възнаграждение за м.май 2021 г. и 31 лв. за незаплатеното трудово
3
възнаграждение за м. юни 2021 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж, като ал.2 на чл.224 КТ предвижда, че обезщетението се изчислява по реда на
чл.177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че не е
предоставен достъп до относимите документи (досието на ищеца, в което се съхраняват
молби и заповеди за ползване на платен отпуск). В открито съдебно заседание в.л. допълва,
че до датата на приемане на заключението от страна на ответника не са получени
допълнителни документи от ответната страна. За времето, през което ищецът е работил в
ответното дружество – от 01.03.2021 г. до 15.06.2021 г., или за 3.5 месеца, същият има право
на 6 дни платен отпуск. За съответния неползван платен годишен отпуск на ищеца се дължи
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 409,43 лв., като ответникът не е предоставил
документи за изплащане на обезщетението.
С оглед на това съдът счита, че искът за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от
КТ в размер на 409,43 лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 27.05.2022 г., до окончателното
изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.228, ал.3 КТ обезщетенията, дължими при прекратяване
на трудовото правоотношение /каквото е и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ/ се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг
срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната
лихва.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че
размерът на законната лихва върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ е 33,78 лв.
Изложеното налага извода, че предявеният иск за лихва по чл.228, ал.3 КТ
върху обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен изцяло в
претендирания размер 33,78 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от предявените искове в
размер на 356,81 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт сумата 79,86 лв., представляваща държавна такса, и сумата 168,49 лв.,
представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице, съобразно уважената част от
предявените искове .
Водим от горните мотиви, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПСК ПЪТСТРОЙ” EООД, гр.Стара Загора, Зона „Голеш“, ЕИК
*********, представлявано от Стойчо Иванов Иванов, да заплати на А. Е. Г. от гр.Стара
Загора, ... сумата 1010,44 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
месец май 2021 г. сумата 439,33 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за месец юни 2021 г., сумата от 409,43 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ
за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тези суми от
27.05.2022 г. до окончателното им изплащане, сумата 74,66 лева, представляваща законна
лихва по чл.245, ал.2 от КТ върху незаплатеното трудово възнаграждение за м. май 2021 г.,
сумата 28,80 лева, представляваща законна лихва по чл.245, ал.2 от КТ върху незаплатеното
трудово възнаграждение за м. юни 2021 г., и сумата 33,78 лева, представляваща лихва по
чл.228, ал.3 КТ върху незаплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, както и сумата
356,81 лева, представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Е. Г. от гр.Стара Загора, ... против „ПСК
ПЪТСТРОЙ” EООД, гр.Стара Загора, Зона „Голеш“, ЕИК *********, представлявано от
Стойчо Иванов Иванов, искове както следва: за неизплатено трудово възнаграждение за
месец юни 2021 г. – в останалата част до претендирания размер 454,65 лева, за законна
лихва по чл.245, ал.2 КТ върху незаплатеното трудово възнаграждение за м. май 2021 г. – в
останалата част до претендирания размер 75 лева и за законна лихва по чл.245, ал.2 от КТ
върху незаплатеното трудово възнаграждение за м. юни 2021 г. – в останалата част до
претендирания размер 31 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ПСК ПЪТСТРОЙ” EООД, гр.Стара Загора, Зона „Голеш“, ЕИК
*********, представлявано от Стойчо Иванов Иванов, да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, сумата 79,86 лева, представляваща държавна такса, и сумата
168,49 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5