№ 710
гр. Варна, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.ова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20243100500899 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Д. В. В., чрез адв. Б.
против Решение № 793 от 10.03.2024 година, постановено по гр.дело №
8173/2023 година на ВРС, с което са били отхвърлени исковите
претенции на въззивника против ОД на МВР – град Варна да му заплати
сумите, както следва:
- сумата от 802.80 лева /осемстотин и два лева и осемдесет
стотинки/, представляващи левовата равностойност на неосигурена и
незаплатена безплатна храна за положен от ищеца труд със специфичен
характер за 318 смени, за целия процесен период 01.06.2020г. до
05.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл.181, ал.3 от ЗМВР.
- сумата от 144.03 лева /сто четиридесет и четири лева и три
стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 802.80
лв., изчислена върху всяко неплатено задължение, считано от първо
число на месеца, за който се дължи левовата равностойност на
полагащата се храна за процесния период, считано от 01.07.2020г. до
26.06.2023г., на осн. чл.86 от ЗЗД, както и в частта, с която е бил осъден
Д. В. В., ЕГН ********** да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР- Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. "Цар Калоян“ №2
сумата от 150,00 (сто и петдесет) лв., представляваща разноски в
производството пред ВРС осн. чл.78, ал.3, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК.
1
С въззивната жалба се изразява несъгласие с решението, като се
излага, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон
.Сочи се, че освен „Водач на следово куче“, въззивника е отглеждал
същото, така че риска за въздействие на физични, биологични и
химични агенти е налице. Излага, че този въпрос е бил засегнат от
Синдикалната оргА.зация към МВР и сочи още, че е била налице
неизправна канализационна система, което от своя страна затвърждава
извода за опасност от зараза. В заключение моли съдът да отмени
решението на решаващия съд и да уважи исковите претенции.
Отговор против въззивната жалба не е постъпил.
СтрА.те не са направили доказателствени искА.я.
В съдебно заседА.е пред ВОС стрА.те са редовно призовА., не се
явява, но изразяват становищата с писмени бележки.
За да се произнесе по спора, след като съобрази предметните
предели на същия и застъпените от стрА.те становища, ВОС, намери за
установено от фактическа страна следното:
СтрА.те не спорят, а и съдът приема, че за периода от 01.06.2020
година - до 23.09.2022 година, въззивника В. е заемал длъжността
„Старши полицай във взвод - Водач на служебно куче'' на сектор СПС
към отдел „ОхрА.телна полиция" при ОД МВР – Варна. Този извод се
налага от приобщените писмени доказателства - Кадрова справка,
фишове за начислени работни заплати за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022г., месечни графици за положените смени от ищеца в
процесния период.
Представен е Протокол от контрол на химични агенти в работната
среда сектор „Държавен здравен контрол“ към МВР, Медицински
институт, от който е видно, че след изследване на амоняка в обект: ОД
на МВР – гр. Варна, сектор „СпециализирА. полицейски сили“ в обект
„Питомци“ хранене, почистване и обгрижване на служебни кучета, че
средносменната концентрация на експозиция на амоняк съответства на
изисквА.ята на Наредба №13, обн.в ДВ р.8/2004г.
По делото е изслушА. и приобщени към доказателствения
материал две Съдебно-счетоводни експертизи, изготвени от вещото
лице А. В., от които се установява, следното, че за процесния период от
01.06.2020 г. до 05.10.2022 г. ищецът е положил общо 313 смени, от
които 223 дежурства ищецът е изпълнявал със зачисленото му куче.
Размерът на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна
на брой дежурство е 3,6 лв. при работа на 12 часова смяна, съгласно
Наредба №81213-904/2015 г. за определяне условията и реда за
предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване
на дейности, свързА. със специфичния характер на труда, определена
2
със заповед на министъра на вътрешните работи, като за целия процесен
период с оглед на броя положени дежурства с куче равностойността на
храната е в размер на 802.80 лв. Изрично се сочи, че на въззивника не е
осигурявана безплатна храна за процесния период, като не е заплатена
нейната равностойност.
ВРС е отхвърлил иска, формирайки мотиви, че претенцията се
явява недоказана и не съответна на материалния закон.
Виждането на въззивния съд е следното:
Спорният между стрА.те въпрос е свързан с това дали нормативният акт
- ЗМВР е непълен по отношение на предоставяне на безплатна храна на
служителите от МВР, поради което за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта, а именно чл. 38 а от ЗДСЛ, чл. 2, ал. 2, т. 1 от
ЗБУТ, чл. 275 и чл. 285 от КТ и чл. 2 от Наредба № 11/21.12.2005 г. за
определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или
добавки към нея. И в тази връзка, ВОС излага своите мотиви:
По смисъла на чл. 181, ал.3 на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които
извършват дейности, свързА. със специфичен характер на труда, за което се
полага безплатна храна, се осигурява левовата равностойност. На
служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22.00 до 6.00
часа, се полагат ободряващи напитки или се осигурява левовата им
равностойност. Разпоредбата на чл. 181, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР, предвижда, че
за извършване на дейности, свързА. със специфичния характер на труда на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и, ал. 3, се осигурява безплатна храна.
Размерът на сумите и доволствията по, ал. 1 - 3 се определя ежегодно със
заповед на министъра на вътрешните работи – аргумент от ал.4, а условията и
редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определят с
Наредби на министъра на вътрешните работи – аргумент от ал.5. За
процесния период е действала Наредба № 81213-904/30.07.2015 г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на
дейности, свързА. със специфичния характер на труда на служителите, и на
ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 до
06.00 часа, издадена на основА.е чл. 181 ал. 5 във връзка с. ал. 3 ЗМВР. От
анализа на приложимите норми става ясно, че предоставянето на безплатна
храна е свързано с изпълняването на определени "специфични дейности",
3
изброени изрично в чл. 2 от действащата наредба. Съгласно чл. 4, ал. 1 от
Наредбата служителите, извършващи дейности, свързА. със специфичния
характер на труда, с право на безплатна храна, се определят поименно и
изрично със заповед на ръководителите на структурите по чл. 33. т. 7 и по чл.
37 ЗМВР, както и на Директорите на регионални дирекции "ГрА.чна
полиция", регионални дирекции "Пожарна безопасност и защита на
населението" и Дирекция "Жандармерия". По делото не е установено на
ищеца да са възложени специфични дейности по чл. 2 от Наредба № 8121з-
904/30.07.2015 г. за процесния период и за същият да е предвидено
предоставянето на безплатна храна с нарочна заповед по чл. 4 от Наредбата.
Освен изложеното, настоящата инстанция намира, че приложимата
нормативна уредба на правото на служителите на безплатна храна при
осъществяването на специфични дейности не позволява същите да се
компенсират с пари. Аргумент за този извод на съда е разпоредбата на чл. 6
от Наредба № 8121 з- 904/30.07.2015 г., съгласно която безплатна храна за
служителите на МВР, извършващи дейности, свързА. със специфичния
характер на труда, се осигурява чрез предоставянето на хрА. в натура.
Очевидно целта на законодателя е да компенсира пряко служителите за
специфичните дейности, които извършва и то в момента на извършване на
работата, което изключва възможността този целеви стимул да се компенсира
с пари и то не към момента на извършване на работата.
По имплицитно поставения правен въпрос за субсидиарното
приложение на разпоредбите на ЗБУТ/ чл. 2, ал. 2, т. 1/, ЗДСл и КТ/чл.
275 и чл. 285/, както и на чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/21.12.2005 г.
за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или
добавки към нея, настоящата инстанция намира, че не е налице непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите
държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Налице е специална нормативна уредба досежно
условията и реда за предоставяне на безплатна предпазна храна на
държавните служители от състава на МВР, която изключва приложението на
ЗБУТ, ЗДСл, КТ и Наредба № 11/21.12.2005 г. Както бе посочено по-горе, по
делото липсват доказателства ищецът, въззивник понастоящем да е
извършвал някои от дейностите, визирА. в приложимата за процесния период
4
Наредба № 81213-904/30.07.2015 г., издадена от министъра на вътрешните
работи по приложението на чл. 181, ал. 3 и. ал. 5 от ЗМВР, свързА. със
специфичния характер на труда, за които на служителите на МВР се полага
безплатна храна. В Наредбата е предвидено изрично, че служителите,
извършващи дейности, свързА. със специфичния характер на труда, с право
на безплатна храна, се определят поименно със заповед на ръководителите на
съответните структури, каквато заповед в случая не е налице.
Освен това, като бе посочено по-горе в изложението, предвид
приложимата нормативна уредба, за процесния период правото на
служителите на безплатна храна при осъществяването на специфични
дейности не позволява същите да се компенсират с пари. Ето защо, не става
въпрос за получаване на възнаграждение, за да се прави извод, че
изключването на субсидиарното приложение на чл. 1-предложение
последно, чл. 2 - изречение последно и чл. 38а от ЗДСЛ, чл. 2, ал. 2, т. 1 от
ЗБУТ, чл. 275 и чл. 285 от КТ и чл. 2 от Наредба № 11/21.12.2005 г. за
определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или
добавки към нея означава лице, полагащо равен труд (като държавен
служител) да не получава равно възнаграждение с други лица със статут на
държавни служители.
Предвид горното, макар и с други мотиви, ВОС намира, че
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид направеното искане за възнаграждение на ю.к. съдът
намира, че в полза на ОД на МВР – Варна следва да се присъди сумата
от 100 / сто/ лева.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 793 от 10.03.2024 година, постановено
по гр.дело № 8173/2023 година на ВРС, тридесети състав.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН ********** да заплати в полза на Областна
дирекция на МВР- Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. "Цар
Калоян“ №2 сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски в
производството пред ВОС – възнаграждение за ю.к.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6