№ 2802
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20251110200209 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на А. А. Г. срещу електронен фиш серия К № 10102544, издаден
от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400
лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли
за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че липсва протокол за използване на техническото
средство, както и снимка на разположението му на пътното платно. Жалбоподателят се
позовава на процесуални нарушения, свързани с липсата на ясно описание на нарушението
и неяснота относно наказания субект.
В съдебно заседание не се явява редовно призованият жалбоподател Г., който не
изпраща и процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От
юрисконсулт са депозирани писмени бележки по съществото на делото с молба за
потвърждаване на електронния фиш.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима. От ОПП СДВР се твърди, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на
13.12.2024 г., като жалбата срещу него е подадена в СДВР на 18.12.2024 г., следователно
съдът я приема за подадена в срок.
Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
1
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.12.2024 г. в 08:40 ч., в гр. София, по бул. Проф. Цветан Лазаров в района на
номер 48, с посока на движение от бул. Асен Йорданов към бул. Христофор Колумб, с
мобилна система за видеоконтрол – АТСС, Cordon № MD1197, била засечена скорост на
движение на МПС – лек автомобил марка „*******”, модел „*******“ с рег. № *******, 85
км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена
такава – 50 км./ч. в населено място. Автомобилът бил заснет в лице, приближавайки към
мобилната камера, тип „триножник“, която била монтирана в рамките на населено място
извън патрулен автомобил. Автомобилът бил регистриран на името на ******* ЕООД с ЕИК
******* с управител жалбоподателя А. А. Г. с ЕГН **********. Въз основа на тези данни от
СДВР е издаден електронен фиш серия К № 10102544 срещу А. А. Г. за налагане на глоба в
размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС Cordon № MD1197, която е
веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 12.12.2024 г., в 08:40:53 ч., в района на Столична община, с координати
EL 23о38.7517 и NL 42о66.5325, е засечена скорост на движение от 88 км/ч, като са записани
датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер
на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от който се установява, че
автомобилът се е приближавал към камерата, както и снимка на мястото на поставяне на
мобилната камера, тип „триножник“. Поставеното на снимката кръстче точно върху номера
на автомобила несъмнено сочи, че именно неговата скорост е засечена. Поради това, съдът
приема за доказано, че именно с автомобил с регистрационен номер ******* е извършено
нарушението.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на
07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на
системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост
100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 21.03.2024
г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1197 е била
преминала първоначалната и последваща проверка. За използването на техническото
средство бил съставен и протокол от същата дата, в който било отразено, че въведената
скорост на движение в този пътен участък е именно общата за населено място от 50 км./час.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в
нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността
на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и
местоположението и регистрационния номер на автомобила, както и неговия регистриран
ползвател – ЮЛ.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното
нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на
заповед на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на
електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по
метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща
проверка на системата, протокол за използване на техническото средство и др. Събраните по
делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
2
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира в
населено място; посочена установената скорост на движение на процесното МПС, както и
максимално разрешената скорост на движение в населено място.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за наличие на
процесуални нарушения и неясно описание на нарушението. Видно от текста и на самия
електронен фиш, в случая е наложенo административно наказание „глоба“ на законния
представител на юридическото лице – регистриран ползвател на лизинговия автомобил, с
което е спазена и разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП. От това съдът извежда, че
изписването на наименованието и ЕИК на ЮЛ в документа не води до объркване кой е
санкционирания субект с електронния фиш.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
3
което може да установи извършеното нарушение.
От протокола за използване на АТСС се установява, че в района на бул. Проф. Цветан
Лазаров № 48 в гр. София максимално разрешената скорост за движение е 50 км./ч. и
участъкът се намира в населено място. Липсват данни дали към момента на констатиране на
нарушението преди зоната на действие на радара са били монтирани знаци Е24, указващи
контрол на скоростта с техническо средство, но след 2017 г. такива доказателства не са
необходими за законосъобразното ангажиране на отговорността на жалбоподателя, поради
което и не са изискани.
В електронния фиш е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство Cordon М2 № MD1197, което е отразено и в
представените от ОПП СДВР документи. Следователно съдът приема за несъмнено
доказано, че техническо средство - Cordon М2 № MD1197 представлява мобилна система за
видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които
могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол
същественото обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието
му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от
контролния орган.
С оглед на измененията за закона и съобразяването му със задължителната съдебна
практика и като взе предвид обстоятелството, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, съдът
намира, че използваната в случая мобилна система за видеоконтрол представлява годно
автоматизирано техническо средство. Поради изложеното, съдът счита, че е допустимо
нарушение, установено с него, да бъде санкционирано чрез електронен фиш, при спазването
на останалите изисквания на закона.
С измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е
регламентирано задължението на определените от министъра на вътрешните работи служби
да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи,
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. Но с ДВ бр. 54/2017 г. в сила от
09.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, като по този начин е
4
отпаднало и изискването за обозначаване на поставено автоматизирано техническо средство.
Поради това съдът намира, че и дадените с ТР № 1/26.02.2014 г. по ТД № 1/2013 г. на ОС на
ВАС разрешения във връзка с обозначаването на зоната на контрол на използваните
технически средства за контрол на скоростта, са загубили значението си.
С ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, който
предвиждаше задължението местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи.
Следователно, за законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, след
изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на използваната
автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи и обозначаването на
пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, съответно по чл. 7 и 8 от Наредбата.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗАНН. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния
акт. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на
електронния фиш и сред тях не фигурира име на издателя му (за разлика от чл. 42 от ЗАНН,
който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на имена и длъжност на лицето,
издало електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение.
В този смисъл се явяват изцяло неоснователни възраженията на жалбоподателя за
пороци на процедурата по издаване на електронния фиш, включително и за липса на снимки
на нарушението, използваното техническо средство или протокол за използване на
техническото средство. В случая не е налице намеса на контролен орган нито при
използването на техническото средство, нито при извличане на данните от него.
Измерената скорост на движение на автомобила е 88 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км./час, поради което правилно във фиша е отразена
скорост от 85 км/ч. Не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за
жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като
скоростта е намалена на 85 км./ч. В случая съдът прие за безспорно доказано, че в процесния
пътен участък е била въведена максимална скорост на движение от 50 км./час без да има
поставени пътни знаци В 26, въвеждащи различна скорост на движение, което се установява
от протокола за използване на техническото средство, като нарушението е извършено в
населено място. Следователно, с оглед приетите по-горе фактически положения се налага
извод за превишение на разрешената скорост с 35 км./час, както е посочено и във фиша.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство АТСС било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 85 км./ч. при
ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, като е установено превишение с 35 км./ч.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч.,
като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима
максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на
водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от
50 км./ч. От клипа от техническото средство и отразеното в протокола за използването му
несъмнено се установява въведеното в пътния участък ограничение на скоростта, а именно
общото ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място, каквото е гр. София.
5
Правилно е определено и санкционираното лице – законният представител на
регистрирания собственик на автомобила – юридическо лице. В този смисъл адресат на
административна санкция по ЗДвП, наложена с електронен фиш би могло да бъде
единствено физическо лице, но не и юридическо. Нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП изрично
уточнява, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Доколкото по делото не е представена
декларация от законния представител на ЮЛ – регистриран ползвател на МПС, за
конкретното лице, което е управлявало автомобила, налице са предпоставките именно на чл.
188, ал. 2 ЗДвП.
Тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 188, ал. 2
ЗДвП, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, защото
в случая се касае за обективна и безвиновна отговорност на законния представител на
юридическо лице – собственик на МПС. По делото не е спорно обстоятелството, че
жалбоподателят А. Г. е санкциониран именно като законен представител на ЮЛ,
лизингополучател /ползвател/ на автомобила – ******* ЕООД.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се
установява извършването на нарушението, самоличността на наказаното лице и правното
основание за това.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182
ЗДвП, като за конкретното превишение от 35 км./ч. в населено място, законодателят в
разпоредбата на ал.1, т. 4 от същия текст е предвидил глоба от 400 лева, към момента на
извършване на деянието. Размерът на санкцията от 400 лева е фиксиран такъв, поради което
обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 35 км/ч. в населено място, следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. Наказващият орган не е изпратил
свой процесуален представител в проведеното съдебно заседание и също не му се дължи
възнаграждение за юрисконсултска защита.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2 т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 10102544, издаден от СДВР, с който на
А. А. Г. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.
182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6