Р Е Ш Е Н И Е
№ ....................
гр. София, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Даниела Ангелова разгледа
докладваното от съдията Михайлова въззивно гражданско дело № 267 по описа за 2021
г. по описа на СОС и взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение от 30.12.2020 г., постановено по
гр. д. № 921/2019 г. по описа на РС – гр. Костинброд, са отхвърлени предявените
от „Т.С.” ЕАД искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК против ответника М.В.П. за признаване за
установено вземането на ищеца за общата сума от 5 630. 42 лева, от които 4 463.
47 лева – главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2015 г. до м.04.2017 г., 1 155.82 лева – лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до 10.09.2019 г., 8.55 лв. – сума за дялово разпределение
на топлинна енергия за периода
от м. 08.2016 г. до м. 04.2017 г., 2.58 лева – лихва
за забава върху
вземането за главница от 8.55 лв. за периода от 30.09.2016 г. до 10.09.2019 г., ведно със законната лихва от 12.09.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането, по отношение на ап. 34, находящ се в гр. С., ж. к. „М.“, бл. .., вх. ..
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
"П.И." ООД.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Твърди, че неправилно районният съд е
приел, че липсвали доказателства за собствеността на имота, до който е
доставяна топлинна енергия – счита, че искането за вписване на възбрана върху
½ ид. ч. от процесния апартамент, изхождащо от частен съдебен изпълнител,
било достатъчно доказателство, установяващо вещните права на ответника върху
топлоснабдения имот.
Ответникът по жалбата, както и третото лице-помагач, не
изразяват становище по въззивната жалба на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на районния съд е
правилно.
Спорен във
въззивното производство е въпросът възникнало ли е облигационно отношение между
страните, а ако да, то какъв е дължимият размер на претендираните вземания за
главници и лихва. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното.
Според
нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да
установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника
на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия
и изискуемостта на вземането.
Ответникът оспорва обстоятелството,
че между страните по делото е налице валидно възникнало правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия.
Договорът за
търговска продажба на
топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона
за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно §1, т. 13 от ДР на Закона
на енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /действал за периода от 1999 г.
до м.03.2004 г./ - „потребител” е физическо и юридическо лице, което получава
топлинна енергия от енергийното предприятие и я използва за собствени нужди.
Нормата на чл. 106а от ЗЕЕЕ /отм./ предвижда продажбата на топлинна енергия за
битови нужди да се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия. А според нормата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ /отм./ след
изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в
сила и без изричното им приемане от купувача. Установяването на факта на
доставяне на топлинна енергия в един обект /какъвто безспорно е настоящия
случай – така заключението на съдебно-техническата експертиза/ не е достатъчно
/при наличие на изрично оспорване на това обстоятелство/ да се приеме, че
ползвател на тази енергия е именно соченото от ищцовото дружество лице.
Необходимо е да се установи качеството му на ползвател на топлоенергията, т.е.
да се установи титулярство в правото на собственост на ответника върху
отопляемия имот, респективно качеството му на ползвател на същия.
Според действащата от 05.03.2004 г.
и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 2а ЗЕ "битов клиент" е „клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди“. Следователно купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
Източникът на едно облигационно
договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните
или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на
постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По
общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато,
когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като
обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие
/конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма
за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е
приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна
енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно
законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен
изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда –
етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на
топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на
имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.
Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен
договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна
енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване, като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина -изричен или презюмиран - преустановява действието
за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо
за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка
на топлинна енергия за процесния имот през процесния период е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
От данните по делото е видно, че към
1994 г. собственик на процесния имот е бил Е. Г. Н.. Доказателства за това дали вещните
права на това лице по отношение на спрония имот са преминали към ответника М.П.
ищецът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира, независимо от изричните
указания на районния съд с доклада по делото. Представеното искане от ЧСИ от м.
11.2011 г. за налагане на възбрана върху ½ ид. ч. от процесния имот при
липса на доказателства налице ли е правоприемство между Е. Г. Н. и ответника
М.П. е недостатъчно да установи качеството на потребител на топлинна енергия на
ответника за процесния период.
Ето защо за исковия
период предявеният срещу ответника иск е неоснователен поради липса на пасивна
материалноправна легитимация. По изложените съображения се налага извод, че предявените искове – както за
главници, така и за акцесорните вземания за обезщетение за забава в размер на
законната лихва, са неоснователни. Ответникът не е носител на задължения за
исковия период по отношение на топлоснабдявания имот поради обстоятелството, че
между страните не съществува договорно правоотношение за доставка на топлинна
енергия. С оглед на този извод не следва да се обсъждат останалите доводи на
въззивника, заявени в условията на евентуалност.
По тези мотиви въззивната жалба се
явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от
30.12.2020 г., постановено по гр. д. № 921/2019 г. по описа на РС – гр.
Костинброд.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач "П.И." ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.