Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
26.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на пети юни две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 4453 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която по
реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед №
889/07.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 1780/2018г. по описа на ВРС за сумата от 30,81 лева, представляваща втора по ред вноска по сключен Договор
за разсрочено плащане № 10974 от 19.11.2012 г., недължимо заплатена в полза на „Е.П.“ АД на
07.02.2013 г. по издадена фактура № 0092244481/14.09.2012 г. на стойност 1197,02 лева, начислена при липса на правно
основание като корекция на сметка за потребена
електроенергия за
периода
от 18.03.2012 г. до 13.09.2012 г., по констативен
протокол от 13.09.2012 г. за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление в ***, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия, сключен
на 06.09.2017г. от цедента
***, ЕГН ********** на цесионера „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *********.
В исковата молба се излага,
че ищецът е сключил с ***договор за цесия
от 06.09.2017г., по силата на която е придобил вземането й срещу
ответното дружество за сумата от 30,81 лева. ***била потребител на ел. енергия.
Твърди се, че на 13.09.2012г. служители на „Е.ОН България Мрежи”АД са извършили
проверка на измервателния уред, като е констатирано неизмерване на електрическа
енергия. Във връзка с проверката бил съставен констативен протокол
/констатациите му се оспорват от ищеца/ и извършена корекция на потребената електроенергия, като е начислена сумата от
1197,02
лева, представляваща потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия. Излага се, че потребителят
не е консумирал начислената допълнителна ел. енергия, поради което и не дължи процесната сума, с която е извършена корекцията. На
20.11.2012г. наследодателят заплатил на ответното дружество сумата 129,52 лева,
представляваща трета по ред вноска по сключен договор за разсрочено плащане на
сумата по така извършената корекция.
По делото е постъпил отговор от ответната страна
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД в срока по чл.131 от ГПК. В отговора на исковата
молба ответника оспорва предявения иск, като неоснователен. Не се оспорва
обстоятелството, че ***е абонат на ответното дружество, както и наличието на
облигационни задължения. Твърди се, че е извършена проверка на средството за
измерване при която е констатирано неточно измерване на ел. енергия, поради
грешка. За проверката е съставен констативен протокол. Излага се, че при
проверката са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. На база
на констатациите в протокола е изготвена корекция на сметката по чл.38, ал.3,
т.3 от Общите условия, поради което е начислена процесната
сума. Отделно от това се оспорва валидността на договора за цесия, като се
твърди, че същият е нищожен поради липса на предмет, тъй като вземане на цедента към ответника не съществува. Сочи се още, че споразумителният протокол е основание за плащане.
В съдебно заседание процесуалният представител поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа депозирания отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представения по делото констативен протокол за
техническа проверка от 13.09.2012г. се установява, че на същата дата служители
на „Е.ОН България Мрежи” АД са извършили техническа проверка в обект,
находящ се в ***, с аб. ********** и клиентски № ********** при която е констатирано, че с кабел е
пусната разнородна фаза от съседната къща, като по този начин СТИ не тчита ползваната ел. енергия.
Въз основа на констатациите от проверката „Е.ОН
България Продажби” АД е съставил справка за корекция при неточно измерване на
електрическа енергия от 14.09.2012 год., изготвена на основание чл. 38, ал. 3,
т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, от която е видно, че на основание извършена проверка на
електромера на клиент с аб. № ********** и клиентски № **********,
с титуляр – Мария Петкова Кирчева,
е начислена електроенергия за периода
от 18.03.2012г. до 13.09.2012г.
Издадено е дебитно известие № **********/14.09.2012г., с издател „Е.ОН
БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД и получател ***на стойност 1197,02 лева, представляваща отчетена ел. енергия за аб. № ********** и клиентски
№ **********, за периода
от 18.03.2012г. до
13.09.2012г.
Съгласно споразумителен
протокол № ДР 10974 от 19.11.2012г.
***и „Енерго-Про Продажби” ЕАД са договорили разсрочване на
задължение за заплащане на сумата от 707,51 лева, представляваща натрупани за
периода от м.03.2012г. до м.09.2012г. задължения и лихви по тях на три
приблизително равни месечни вноски с посочени размер и падеж.
Видно от представеното от
ответника извлечение за фактури и плащания към 12.04.2018г. за ***е, че сумата от
30,81 лева по
РП № **********/03.12.2012г е заплатена в полза на
ответното дружество на 07.02.2013г.
С договор за прехвърляне на вземане от
06.09.2017г., ***чрез
пълномощника си Петър Николов Колев е прехвърлила на
„С.Б.” ЕООД вземането си за сумата
от 30,81 лева, представляваща втора по ред вноска по сключен Договор за
разсрочено плащане № 10974 от 19.11.2012
г., недължимо заплатена в полза на „Е.П.“ АД на 07.02.2013 г. по издадена фактура № **********/14.09.2012 г. на
стойност 1197,02 лева, начислена при липса на правно
основание като корекция на сметка за потребена
електроенергия за периода от 18.03.2012 г. до
13.09.2012 г., по констативен протокол от 13.09.2012 г. за
обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление в *** и титуляр на партидата ***, срещу цена
от 15,40 лева. Със сключения
договор за цесия, цедентът
е поел задължение да уведоми писмено длъжника за прехвърленото вземане.
С нарочно уведомление, длъжникът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, е уведомен
за извършеното прехвърляне от цедента ***, чрез
пълномощника си Петър Николов Колев, което обстоятелство не е спорно между страните.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Искът е предявен след провеждане на производство по чл.410
от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално
допустим.
Разгледани по същество, искът е основателен.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да установи, в условията на
пълно и главно доказване, основанието, от което
е възникнало правото му и неговия размер, а именно: че е доставил определено количество електроенергия - посочено в справката за корекция, което не е отчетено, поради неизправност на средството за търговско измерване, което средство следва да е годно съобразно изискванията действащата нормативна уредба; сумата по
справката за корекция съответства на доставената и потребена електронергия и е начислена съобразно Общите условия; че е спазена процедурата
по констатиране на неточното
отчитане на потребената ел.енергия и демонтирането на
процесния електромер, за да са
налице основанията за едностранна корекция по смисъла на чл. 38 от Общите условия. В тежест на ищеца
е да докаже, че е заплатил процесната сума.
Между страните не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия. Безспорно е и
обстоятелството, че процесната сума е заплатена от
ищеца.
Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на ответника служебно да коригира
сметка за ел.енергия.
Процесната проверка е извършена на 13.09.2012г., а именно преди влизане в сила на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ
бр. 98/ 12.11.2013г., в сила от 16.11.2013 год.
Разпоредбата на чл. 98 „а” ЗЕ / ДВ бр.
74/ 2006г., в сила от 01.01.2007г./ предвижда, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, поради
което приложение в отношенията между страните следва да намерят Общите условия /ОУ/ на „Е.ОН България Продажби” АД, в сила към датата на извършване на проверката.
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че ОУ на „Е.ОН България Продажби” АД, действащи към датата на извършване на проверката, са
издадени на основание чл. 98 „а” ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР, с решение от
06.04.2009г., в сила от 17.05.2009г.
В разпоредбата на чл. 24 ОУ е предвидено
правото на доставчика на ел. енергия да извършва изчисляване и коригиране на
сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период, въз
основа на представени от “Е.ОН България Мрежи” АД констативни протоколи и
справки за начислена енергия. В същото
време, правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано по реда на ОУ неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено
в чл. 38, ал. 2 ОУ.
Съгласно трайно утвърдената
практика на ВКС, а именно с решение № 165/ 19.11.2009 год. по т. д. № 103/ 2009 год. на ВКС,
ІІ т.о., решение № 104/ 05.07.2010 год.
по гр.д. № 885/ 2009 год. на ВКС, ІІ т.о., решение № 26/ 04.04.2011 г. по т. д. № 427/
2010г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 189/ 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №
79/11.05.2011 год. по т.д. №
582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание
за доставчика на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените
решения е обосновано категорично становище, че извършването
на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и
ползвана електрическа енергия от страна на доставчика
на електроенергия е лишена от законово
основание - както за времето
на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора нормативни актове - Закон за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г./ и Наредба
№ 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната
и разпределителните електрически
мрежи /обн. в ДВ бр.74/ 24.08.2004 г./. С решение №
189/ 11.04.2011г. по т.д. № 39/ 2010г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи
условия, като е мотивирано
разрешение, че поради неравноправния
им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата
на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите
на потребителите при търговия
с електрическа енергия. Този извод се налага с оглед
обстоятелството, че предвидените в общите условия методики допускат изчисляване
на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел.
енергия.
По делото не се установи кога е извършена
последната проверка на СТИ, предходхождаща процесната, което би рефлектирало върху периода на
извършената корекция. Евентуалното неизпълнение на задължението за поддържане
на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружество „Енерго-про Мрежи”АД, не би следвало да влече като последица
ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му с
произволен период от време, доколкото в чл. 38, ал. 4 ОУ е заложено принципното
положение за начален период на корекцията да се взема датата на монтажа на СТИ
или датата на предхождаща проверка, като общия корекционен
период не бъде по-голям от 180 дни. При липса на доказателства за предхождаща
проверка и дата на монтажа на електромера, не става ясно как е определено
началният момент на корекцията да е именно посочената в справката дата, като се
вземе предвид, че на основание чл. 34, ал 5 от ОУ на месечното отчитането на
показанията на СТИ не се счита за проверка по смисъла на чл. 34.
След като липсва позоваване за началната
дата на проверката на някой от посочените в цитираната разпоредба начални
моменти, в тежест на ответника е да установи, че точно към датата на проверката
е започнало неточното отчитане на ел.енергия от електромера на ищеца.
Възприемането на противно становище, при което потребителят ще бъде задължен да
заплаща коригирано количество електроенергия за период, в който например СТИ е
отчитало правилно, би довело до евентуално неоснователно обогатяване на
ответното дружество.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че процесната сума се дължи на
основание споразумителния протокол. На първо място,
същият не представлява такова споразумение, което въвежда основание на
задължението, а има отношение единствено към въпроса за начина на плащане на
задължението по корекцията, а именно разсрочва плащането. Не следва да се взема
предвид споразумението и като признание на дълга на ищеца, доколкото при липса
на главен дълг, не може да има валидно признание на същия. Също така в
споразумението, макар и да се покрива от части като период с корекцията, няма
изрично посочване, че се касае за задълженията на ищцата по процесната
корекция и би могло да включва и други/или само други задължения.
По изложените съображения, се налага
извода, че ответника не установи основание за извършване на корекция на
сметката на потребителя за минал период от време. В този смисъл платената от потребителя сума като
корекции на сметка се явява платена без основание и следва да бъдат върната.
След като съдът установи съществуването на вземането на
абоната, следва да се произнесе по наведените основания за нищожност на
договора за цесия, въз основа, на който ищецът има право да получи процесната сума от ответника.
Съгласно нормата на чл.99 и чл.100, ал.1, пр.3 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Ако
прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането
по време на прехвърлянето. Той не отговаря за платежоспособността на длъжника,
освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил
срещу прехвърленото
Прехвърлянето на вземането (цесия) е действително и
тогава, когато предишният кредитор не е съобщил за него на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
За да е действителен договорът за цесия винаги
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което
трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта
на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради
недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е
поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 , пр.1 ЗЗД /Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Мария Славчева/.
В настоящия случай договорът за цесия от 03.05.2017г. не страда от
сочения порок, липса на предмет. Както бе изложено по-горе, установи се, че
вземането съществува в патримониума на цедента, тъй като платената от него сума, е дадена без
основание и подлежи на връщане.
Договорът за цесия е действителен и е сключен чрез пълномощник, който е
лице, с надлежно учредена представителна власт, както за сключването му, така и
за уведомяването.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/.
Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД.
В случая това изискване следва да се
счита спазено с получаване на уведомлението за извършеното прехвърляне от цедента ***, предишен кредитор, чрез пълномощника му Петър
Николов Колев, следователно ответникът дължи връщане на процесната
сума на цесионера (ищеца по делото).
По гореизложените съображения съдът
намира, че предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на спора на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в настоящото производство в размер на 300 лева за платено адвокатско
възнаграждение и 26,50 лева за платена държавна такса и банков превод, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 26.50 лева за
платена държавна такса и банков превод и 360 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** дължи на „С.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 30,81 лева, представляваща втора по ред вноска по сключен Договор
за разсрочено плащане № 10974 от 19.11.2012 г., недължимо заплатена в полза на „Е.П.“ АД на
07.02.2013 г. по издадена фактура № 0092244481/14.09.2012 г. на стойност 1197,02 лева, начислена при липса на правно
основание като корекция на сметка за потребена
електроенергия за
периода
от 18.03.2012 г. до 13.09.2012 г., по констативен
протокол от 13.09.2012 г. за обект с абонатен № *** и клиентски № ***
, с адрес на
потребление в ***,
като вземането е прехвърлено с Договор за цесия,
сключен на 06.09.2017г. от
цедента ***, ЕГН ********** на цесионера „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, за
която сума е издадена Заповед № 889/07.02.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1780/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „С.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 326,50 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 386,50 лева, представляваща направени в
заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: