№ 32939
гр. София, 20.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20221110124059 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 20911821.07.2023 г., подадена от адв. М. М. – процесуален
представител по пълномощие на ищцата по делото А. К. Т. с искане за изменение на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение № 11713 от 05.07.2023 г.
в частта за разноските, чрез увеличаване размера на присъденото в полза на адв. М.
адвокатско възнаграждене за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв и присъждане на пълния претендиран размер от 2 400 лева, евентуално 1 200
лева. В молбата се посочва, че решението по делото е неправилно в частта относно
присъдените в полза на молителя разноски, тъй като в случая се касае за производство по
предявени три обективно съединени искове, при което дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и за всеки от трите иска да бъде
определено и присъдено отделно възнаграждение. Наред с това се поддържа, че в случая
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, предвиждаща, че
при неоценяеми искове – каквито са процесните минималният размер на възнаграждението е
1 000 лева. Изтъква се, че исковите претенции имат различен фактически състав,
съдържание и предмет на доказване, с искане за прогласяване нищожността на отделни
договорни клаузи, което обуславя присъждане на отделно възнаграждение, като за
неоценяеми искове. С тези съображения се отправя искане за уважаване на молбата.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната „...............“
АД, чрез пълномощника си ст. юрк. И. Н., оспорва молбата за изменение на разноските като
неоснователна, считайки, че с решението правилно и законосъобразно е определено
адвокатското възнаграждение, следващо се на процесуалния представител на ищеца.
Намира, че макар в случая от страна на ищеца да са предявени отделни претенции, то
същите са по същество един иск по чл. 26 ЗЗД. Счита, че чрез последната се цели
прогласяване нищожността на договорни клаузи от един договор, фактическите състави на
исковете са свързани, а предметът на доказване не предполага разнопосочни действия.
Изтъква се, че исковото производство не се отличава с фактическа и правна сложност.
Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата и е определил
възнаграждението в размер от 400 лева. С тези доводи ответникът отправя искане за
оставяне без уважение на молбата като неоснователна.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с
оглед депозирането му на 21.07.2023 г., при получен препис от акта, чието изменение се
иска от молителя на 17.07.2023 г. – л. 83 от делото/, от легитимирана страна с правен
интерес – пълномощника на ищцата по делото във връзка с присъдени разноски за оказана
безплатна адвокатска защита.
Разгледано по същество същото се явява частично основателно, предвид следните
съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 11713 от 05.07.2023 г. съдът е уважил
предявените от А. К. Т., ЕГН: ********** срещу „...............“ АД, ЕИК: ............. (в качеството
му на правоприемник на „...............“ ООД, ЕИК: ............. – заличен търговец) искове по чл.
26, ал. 4, вр. 1, предл. 1 ЗЗД и е прогласил за нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1,
предл. 1 ЗЗД клаузата на чл. 20, предвиждаща заплащането на неустойка при неизпълнение
на задължението по чл. 15, ал. 1 за предоставяне на допълнително обезпечение при
незаплащане в срок на текущото задължение, клаузата на чл. 21, ал. 4, предвиждаща
заплащането на стойността на разходи за действия по събиране на задълженията при
допусната забава за плащане на текущото задължение и клаузата на чл. 21, ал. 5,
предвиждаща заплащането на еднократна такса за разходите по извънсъдебно събиране на
задълженията при предсрочна изискуемост, всички установени в договор за кредит „Бяла
карта“ от 11.08.2020 г.
С решението, с оглед изхода на делото, ответната страна „...............“ АД, ЕИК .............
(в качеството му на правоприемник на „...............“ ООД, ЕИК: ............. – заличен търговец) е
осъден да заплати на адв. М. В. М. от АК – Пловдив, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
38, ал. 2, вр. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв сумата от 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита по делото в полза на ищеца.
В мотивите на съдебния акт съдът е изложил съображения относно обстоятелствата, взети
предвид при определяне на конкретния размер на следващото се на адв. М. възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска защита в полза на ищцата, при съобразяване с отразеното
в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 12.04.2022 г. (л. 65 от
делото) представителство на ищцата от пълномощника й безплатно - на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв и определяйки конкретния размер на последното при съобразяване
с минималния такъв, следващ от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В решението е
отразено, че осъщественото от адв. М. процесуално представителство е в защита на един
интерес, по предявени искове, произтичащи от едно спорно правоотношение и имащи една
цел – да се признае нищожността на съответни договорни клаузи, поради което дължимо е
едно възнаграждение, съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на делото,
липсата на доказателствени искания и приключване на делото в рамките на едно съдебно
заседание – при определяне на размера му.
В производството по настоящото дело ищцата А. К. Т. е представлявана от адв. М. М.
на основание договор за правна защита от 29.04.2022 г. (л. 65 от делото), в който страните
изрично са уговорили, че последната ще бъде предоставена от адвоката на основание чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв – като оказване на помощ на близък.
Съгласно посочените разпоредби адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг
юрист, в който случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер
не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
2
адвокатските възнаграждения (Наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона), като осъжда другата
страна да го заплати.
В случая, с оглед изхода на делото по същество – уважаване на предявените
установителни искове и с оглед вписаното в представения договор за правна защита,
безспорно на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв на
процесуалния представител на ищцата – адв. М. се следват разноски за безплатно оказаните
от него помощ и съдействие по делото, което обстоятелство не е оспорено от насрещната
страна.
При определяне на размера му на първо място съдът съобрази, че макар предмет на
разглеждане по делото по същество да са отделни главни установителни искови претенции –
за прогласяване нищожността на договорни клаузи, а именно на чл. 20, предвиждаща
заплащането на неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 15, ал. 1 за
предоставяне на допълнително обезпечение при незаплащане в срок на текущото
задължение, клаузата на чл. 21, ал. 4, предвиждаща заплащането на стойността на разходи за
действия по събиране на задълженията при допусната забава за плащане на текущото
задължение и клаузата на чл. 21, ал. 5, предвиждаща заплащането на еднократна такса за
разходите по извънсъдебно събиране на задълженията при предсрочна изискуемост,
доколкото всички тези клаузи са установени в един договор – договор за кредит „Бяла
карта“ от 11.08.2020 г., а исковите претенции са насочени към една цел – прогласяване
недействителността им, определяща и съвпадащите предмет на доказване по делото по
всеки иск, то за осъществената защита по тези претенции на пълномощника на ищцата се
следва едно възнаграждение.
При определяне на размера му следва да бъде съобразен минималния такъв, следващ
от разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид характера на оспорените договорни
клаузи, определящи исковите претенции като неоценяеми такИ., и възлизащ на сумата от
600 лева. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че релевантен при
определяне на възнаграждението и на приложимата редакция на Наредбата е именно
моментът на сключване на договора за правна помощ между ищцата и пълномощника й, а
именно 12.04.2022 г., доколкото именно с този договор и към този момент страните по него
са обективирали съгласието си процесуалното представителство да бъде осъществявано
безплатно. Същевременно съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на
делото, липсата на доказателствени искания от страните и приключване на делото в рамките
на едно съдебно заседание, както и конкретните действия от процесуалния представител на
ищеца, изразяващи се в депозиране на искова молба и молби по хода на делото, без
процесуално представителство в откритото съдебно заседание. Така дължимото
възнаграждение следва да бъде присъдено с ДДС в размер от 120 лева, на основание § 2а от
ДР на Наредба № 1 от от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид представените по делото доказателства за регистрация на адв. М.
по ЗДДС – заверено копие от удостоверение за регистрация от 11.04.2023 г., издадено от
НАП (л. 72-л.73 от делото) и изричното искане в тази насока, обективирано в депозирано по
делото писмен становище от адв. М. от 18.04.2023 г. (л. 70 – л. 71).
С решението по делото в полза на адв. М. е присъдено адвокатско възнаграждение в
размер от 400 лева без вкл. ДДС, поради което молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява
частично основателна.
Предвид изложеното, съдът намира, че присъденото в полза на адв. М., като
пълномощник на ищцата А. Т., адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска защита в настоящото производство следва да бъде увеличено от 400 лева на 720
лева с вкл. ДДС, като ответната страна бъде осъдена да заплати разликата от още 320 лева, а
искането по чл. 248, ал. 1 ГПК в останалата част да бъде оставено без уважение.
3
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по настоящото дело Решение
№ 11713 от 05.07.2023 г. в частта за разноските, като УВЕЛИЧАВА размера на присъдените
в полза на адв. М. В. М. от АК – Пловдив разноски от 400 лева на 720 лева и ОСЪЖДА
„...............“ АД, ЕИК ............. (в качеството му на правоприемник на „...............“ ООД, ЕИК:
............. – заличен търговец), със седалище и адрес на управление: ....................... да заплати
на адв. М. В. М. от АК – Пловдив, с адрес: ......................, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2, вр. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв сумата от още 320 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита по делото в полза на
ищцата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. В. М., обективирано в молба с вх. №
209118/21.07.2023 г. в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4