№ 36
гр. Ямбол, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. П.а
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500474 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. М. Г. с ЕГН **********, от с.*, община *,
област *, ул.*** против Решение №342/01.07.2022 г., постановено по гр.д.№2383/2021 г. на
ЯРС.
С посоченото решение ЯРС е постановил следното:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.124, ал.1 от ГПК в отношенията между Н.
М. Г., с ЕГН ********** и А. М. Г., с ЕГН ********** съществуването на арендно
правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя от 14.06.2016 г., находяща се в
землището на с.Иречеково, община Стралджа, област Ямбол с предмет - поземлен имот, с
начин на трайно ползване нива, с кадастрален идентификатор и площ, както следва:
№32771.300.116, от 17.998 дка, пета категория на земята, разположен в местността КЮНТА,
предходен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 300116, със срок на действие
10 стопански години, считано от 01.10.2016 г., надлежно вписан в Служба по вписванията
гр. Ямбол - Вх. peг.№4363/14.06.2016 г., том 4, стр.94.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. М. Г., с ЕГН ********** против А. М. Г., с ЕГН
********** иск по чл.79,ал.1 във вр. с чл.82 от ЗЗД за сумата от 3571,54 лв., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до пълното изплащане на сумата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. М. Г., с ЕГН ********** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Н. М.
Г., с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 696,50 лв.
ОСЪЖДА Н. М. Г., с ЕГН ********** да заплати на А. М. Г., с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 300.00лв.
С въззивната жалба на А. М. Г., първоинстанционното решение се атакува в
1
следните части: в частта му, с която ЯРС приема за установено, на основание чл.124, ал.1 от
ГПК в отношенията между Н. М. Г., с ЕГН ********** и А. М. Г., с ЕГН **********
съществуването на арендно правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя от
14.06.2016 г., находяща се в землището на с.Иречеково, община Стралджа, област Ямбол с
предмет - поземлен имот, с начин на трайно ползване нива, с кадастрален идентификатор и
площ, както следва: №32771.300.116 от 17.998 дка, пета категория на земята, разположен в
местността КЮНТА, предходен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 300116,
със срок на действие 10 стопански години, считано от 01.10.2016 г., надлежно вписан в
Служба по вписванията гр.Ямбол - Вх.peг.№4363/14.06.2016 г., том 4, стр. 94; в частта му, с
която ЯРС осъжда А. М. Г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Н. М. Г.,
направените по делото разноски в размер на 696,50 лв.; в частта му, с която ЯРС е осъдил
Н. М. Г., да заплати на А. М. Г. разноски по съразмерност в размер на 300 лв., като по този
начин е отхвърлил искането за присъждане в полза на доверителя ми на разноски в размера
над 300 лв. до поискания и доказан пълен размер на разноските от 600 лв.
Заявени са твърдения, че решението в атакуваните части е неправилно, поради
нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е необосновано.
Въззивникът сочи, че ЯРС не е взел предвид, че още в чл.1 от договора е прието от страните,
че „с подписването на настоящия договор арендодателят предоставя на арендатора"
подробно описания недвижим имот, като този текст от договора е напълно ясен и не оставя
каквото и да е съмнение относно момента на предоставяне на недвижимия имот за ползване.
Не оспорва, че опис за предаване на арендуваните имоти не е съставян, но съгласно чл.6,
ал.5 от ЗАЗ при липса на опис се счита, че земеделската земя е била предадена и приета в
надлежно състояние. Заявява още, че по делото нямало доказателства за уведомяване от
страна на арендатора за недостатъци или предявени от трети лица права върху обекта.
Посочва, че липсват доказателства по делото за предприемане на действия от страна на Н. Г.
за прекратяване на договора за аренда по реда на чл.21 от него. Сочи още, че няма събрани
доказателства по делото, установяващи създаването на пречки от страна на въззивника,
които да възпрепятстват арендатора да подаде необходимите заявления за ползване на
арендуваната по процесния договор земеделска земя, като в този смисъл въззиваемият сам
се е лишил от легитимното си основание – вписания договор за аренда. Изложени са
твърдения, че ЯРС е допуснал неправилна преценка на събраните по делото доказателства и
като е приложил неправилно материалния закон е постановил неправилно решение в
обжалваните му части.
Моли ЯОС да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на ЯРС в
обжалваните части и да отхвърли предявения от Н. Г. против А. Г. иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, да се признае за установено в отношенията между страните
съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на земеделска земя от
14.06.2016 г., находяща се в землището на с.Иречеково, община Стралджа, област Ямбол с
предмет -поземлен имот, с начин на трайно ползване нива, с кадастрален идентификатор и
площ, както следва: №32771.300.116, от 17.998 дка, пета категория на земята, разположен в
местността КЮНТА, със срок на действие 10 стопански години, считано от 01.10.2016 г.,
надлежно вписан в Служба по вписванията гр. Ямбол - вх. peг. №4363/14.06.2016 г., том 4,
стр. 94; да осъди Н. М. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на въззивника разноски в
размера над 300 лв. до поискания и доказан пълен размер на разноските пред ЯРС - 600 лв.,
както и разноските пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба, в частта, с която е направено оплакване от първоинстанционното
решение в частта му за разноските, като представляваща молба с правно основание чл.248,
ал.1 ГПК, е изпратена на ЯРС за произнасяне по компетентност. ЯРС се е произнесъл по
молбата с Определение №2123/19.10.2022 г., което не е обжалвано.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от Н. М. Г., чрез адвокат Т. С., с
2
който е оспорена въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и се иска същата да
бъде оставена без уважение, респ. да бъде потвърдено първоинстанционното решение в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Въззиваемият заявява, че поддържа
съображенията си, изложени подробно в полза на претенцията по чл.124, ал.1 ГПК в
производството пред първата инстанция. Заявена е претенция за присъждане на сторените
във въззивното производство разноски.
В о.с.з. въззивника А. М. Г., редовно и своевременно призован, не се явява, но се
представлява от адв.П.П. от ЯАК, който подържа жалбата и моли за уважаването й по
изложените в нея съображения. Поддържа и претенция за присъждане на сторените по
делото разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. въззиваемия Н. М. Г., редовно и своевременно призован, не се явява, но се
представлява от адв.Т.С. от ЯАК, която подържа заявеното в отговора на въззивната жалба
становище за неоснователност на същата и моли за потвърждаване на атакуваното решение.
Претендира за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, относими към пренесената пред въззивната инстанция част от
правния спор, Окръжният съд прие за установено следното от фактическа страна:
Фактическа обстановка по делото е правилно установената от първостепенния
съд и е следната:
Не е спорно между страните, че през 2012 год. между И.Г.И., в качеството му на
наемодател и ответника А. М. Г., в качеството му на наемател е бил сключен договор за
наем с предмет: предоставяне за временно възмездно ползване на земеделски земи с обща
площ от 94,402 дка, в т.ч. нива с площ 18,000 дка, имот №300116, в м."Кюнта", в землището
на с.Иречеково, общ.Стралджа, обл.Ямбол. Договорът е сключен за срок от десет стопански
години, считано от подписването му, при уговорено годишно арендно плащане в размер на
60 кг. зърнени култури на декар, платими в срок до 31.10. на съответната година.
Видно от НА за дарение на идеална част от недвижим имот №8/13.09.2013 год. и
НА за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот №9/13.09.2013 год.
наемодателя И.Г.И., чрез дарение и покупко-продажба прехвърлил на ответника А. М. Г.
собствената си 1/3 идеална част от процесната нива с площ 18,000 дка, имот №300116, в
м."Кюнта".
С процесния договор за аренда от 14.06.2016 г., с нотариална заверка на подписите
и надлежно вписан в Службата по вписвания – Ямбол, ответника А. М. Г. в качеството на
арендодател предоставил на ищеца Н. М. Г., в качеството на арендатор процесната нива от
18.000 дка, пета категория, в местността „Кюнта“, съставляваща имот №300116 по плана за
земеразделяне на с.Иречеково, общ.Стралджа. Договорът е сключен за срок от десет
стопански години, считано от 01.10.2016 год., при уговорено годишно арендно плащане в
размер на 10 лв. на декар годишно. В чл.21 от договора страните са постигнали съгласие, че
процесния договор за аренда на земеделски земи се прекратява при: изтичане на срока;
неиздължаване от страна на арендатора на годишното арендно плащане повече от 60 дни
след съответните договорени срокове; при условията на 1-месечно предизвестие отправено
от арендатора до арендодателя; по взаимно съгласие на страните в писмена форма; при
системни нарушения на поетите от една от страните задължения по договора, създаващи
реални трудности за другата страна да упражнява правата си по него; при отчуждаване на
земята за държавни или обществени нужди. В чл.22 е уговорено и още едно основание за
прекратяване на договора - при наличие на виновно поведение на една от страните, водещо
до прекратяване на договора, страните са се съгласили, че договорът се счита за прекратен
от датата на получаване на писменото предизвестие от виновната страна.
Видно от представеното по делото уведомление от 08.09.2020 г., с нотариална
3
заверка на подписа, ответникът А. М. Г. уведомил ищеца Н. М. Г., че разваля изцяло
договора за аренда, поради неизпълнение на задължението на арендатора за арендно
плащане за три стопански години - 2016/2017 г.; 2017/2018 г.; 2018/2019 г. Уведомлението е
надлежно връчено на адресата на 29.09.2020 г.
За удостоверяване факта, че процесната нива е ползвана през процесните стопански
години от ответника, в качеството му на едноличен търговец, ищецът е представил
заявления по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанските
2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., подавани от ответника до ОЗС гр.Стралджа;
регистър за ползването на имоти по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ, както и от ОД“Земеделие“-
Ямбол са изискани и представени заверени копия на декларации по чл.69 от ППЗСПЗЗ и
заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ за землището на с.Иречеково, общ.Стралджа, обл.Ямбол за
стопанските 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019, подадени от Н. М. Г., от ЕТ “А. М. Г.“, на АНБ
“ЕКОТЕРА“ ООД. Представени са и разпечатки от системата ФЕРМА – подаване на
заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ за процесните стопански години от Н. М. Г. и от ЕТ “А. М.
Г.“, както и преписи от Общите заявления за подпомагане на ищеца, подадени във ДФ
“Земеделие“, Разплащателна агенция гр.Ямбол за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.
Представено е и писмо от ДФЗ-РА, изх.№02-280-6500/5 от 26.01.2022 г., от
съдържанието на което се установява, че за годините 2017 - 2020 г., вкл. процесната нива е
била заявявана в кампания "директни плащания" за съответната година с бенефициент - ЕТ
“А. М. Г.“
Ищеца е оспорил истинността на декларациите по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ и
приложение №1 и Приложение №2 към тях относно положения подпис от Н. М. Г., във
връзка с което е била назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза. Видно от
заключението на вещото лице подписите за „Заявител“ в заявленията по чл.70, ал.1 от
ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ от Н. М. Г. за стопанските години 2016/2017 г.,
2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. не са положени от лицето Н. М. Г..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната
жалба е неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
Тъй като по отношение правилността на атакуваното решение, пределите на
въззивното обжалване се определят от въззивника с въззивната жалба, то при проверката,
която ще извърши, въззивния съд следва да се занимае с тази част от правния спор, която е
въведена от въззивника. Както вече се посочи, въззивника А. М. Г. оспорва решението на
първостепенния съд в частта, с която ЯРС признава за установено в отношенията между
страните Н. М. Г. и А. М. Г. съществуването на арендно правоотношение по договор за
аренда на земеделска земя от 14.06.2016 г., надлежно вписан в Служба по вписванията гр.
Ямбол - вх. peг. №4363/14.06.2016 г., том 4, стр. 94.
При преценка по същество решението, в атакуваната част, е правилно.
Предявеният от ищеца иск (предмет на въззивната проверка) е с правно основание
по чл.124, ал.1 ГПК - установителен иск за установяване съществуването на арендно
правоотношение по договор за аренда на земеделски земи, каквато е и правната
квалификация, дадена от ЯРС. Иска е допустим, а при преценка по същество, извършена въз
основа на събраните по делото доказателства – иска е и основателен. По този начин
правилно се е произнесъл и първостепенния съд. При постановяване на решението си, ЯРС е
4
извършил анализ на събраните по делото доказателства, като изложените мотиви се
споделят и на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към тях.
По делото е безспорно установено наличието на договор за аренда на земеделски
земи, сключен между страните по делото. Между страните не е налице спор и че ищецът в
качеството си на арендатор не е изпълнил задълженията си по договора за аренда да
извърши дължимите арендни плащания за периода на стопанските 2016/2017 г., 2017/2018
г., 2018/2019 г.
Основния спорен по делото въпрос, касателно предявения установителен иск, е бил
ли е ответника изправна страна по договора за аренда и възникнало ли е в неговата правна
сфера правото едностранно да развали арендния договор.
Според въззиваемия - ищец ответникът не е бил изправна страна по договора за
аренда, т.к. не е изпълнил задължението да предаде недвижимите имоти, предмет на
договора и да не пречи на безпрепятственото им ползване от арендатора.
За да настъпят претендираните от ответника правни последици на развалянето на
договора, следва да е налице възникнало в негова полза потестативно право на разваляне,
което ищецът от своя страна оспорва. В случая ответника претендира разваляне, поради
неизпълнението на ищеца на задълженията му за плащане на договореното арендно
плащане. Съгласно чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ прекратяването на договора за аренда при
неизпълнение става по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД изисква длъжникът по един двустранен договор да не е
изпълнил задължението си поради причина, за която той отговаря, съответно изисква
кредиторът да е изправна страна. Именно този факт по делото, както правилно е посочил
ЯРС е спорен, тъй като ищеца се позовава на обуславящото изпълнението на задълженията
му предаване на имотите на негово разположение.
Действително в чл.1 от процесния договор е уговорено, че с подписването му
описания в него земеделски имот се предоставя за временно и възмездно ползване от
арендодателя на арендатора и именно на тази разпоредба се позовава ответника. Така
записаното в договора обаче се опровергава от поведението и действията на ответника - с
действията си по подаване на заявления по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ за стопанските 2016/2017
г.; 2017/2018 г.; 2018/2019 г. и 2019/2020 год., подадени за ЕТ "А. М. Г.", ответника А. М. Г.
е заявил желание за участие в масивите за ползване по чл.37 в ЗСПЗЗ в землището на
с.Иречеково, община Стралджа с подробно описани имоти, сред които фигурира и
процесния имот – нива с площ 18,000 дка, като по този начин е обективирал ползването на
процесната нива. За годините 2017 - 2020 г., вкл. процесната нива е била заявявана от
ответника и в кампания "директни плащания" за съответната година с бенефициент - ЕТ “А.
М. Г.“. В тази връзка въззивния съд приема, че ответника е неизправна страна по договора,
т.к. не е изпълнил задължението си да предостави за ползване арендуваната нива и да
осигури на арендатора спокойното й ползване за процесните стопански години. Поради това
правилен е извода на ЯРС, че фактическият състав на чл.28, ал.1 от ЗАЗ не е налице и не е
възникнало право за ответника да развали договора, с оглед на което предявения
установителен иск е основателен и правилно е уважен от първостепенния съд.
Действително съдебната практика (Решение №383/29.01.2016 г. на ВКС по гр.д.
№2225/2015 г., ІV г.о., Решение №151/09.12.2014 г. на ВКС по т.д.№1970/2013 г., І т.о.)
признава възможността всяка от страните независимо, че не е изпълнила собственото си
задължение, с оглед неизпълнението на противната страна да развали едностранно договора.
Предпоставките обаче, при които може да стане развалянето на двустранен договор при
неизправност и на двете страни са: да е настъпила изискуемост на задълженията и на двете
страни; да липсва взаимна обусловеност на задълженията на двете страни, т.е изпълнението
на едната страна да не зависи от изпълнението на другата; да липсва готовност за
изпълнение на договора. В настоящия случай описаните предпоставки не са налице, поради
5
което правилно е отречено от първостепенния съд правото на въззивника да развали
процесния договор за аренда.
При всичко изложено до тук, за въззивния съд се налага извода, че решението на
първостепенния съд, в обжалваната част, не страда от пороците, визирани във въззивната
жалба, правилно е и постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата,
поради което и на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба, като неоснователна - да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото въззиваемата страна има право да й се присъдят разноски
за въззивната инстанция, каквито въззивния съд присъжда в размер на 300 лв. - за заплатено
адв.възнаграждение предвид наличието на искане и на доказателства за направени разноски
в посочения размер.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №342/01.07.2022 г., постановено по гр.д.№2383/2021 г.
по описа на ЯРС в частта, с която е прието за установено, на основание чл.124, ал.1 от ГПК
в отношенията между Н. М. Г., с ЕГН ********** и А. М. Г., с ЕГН **********
съществуването на арендно правоотношение по Договор от 14.06.2016 г. за аренда на
земеделска земя, находяща се в землището на с.Иречеково, община Стралджа, област Ямбол
с предмет - поземлен имот, с начин на трайно ползване нива, с кадастрален идентификатор
№32771.300.116 и площ от 17.998 дка, пета категория, разположен в местността КЮНТА,
предходен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 300116, със срок на действие
10 стопански години, считано от 01.10.2016 г., надлежно вписан в Служба по вписванията
гр.Ямбол - вх.peг.№4363/14.06.2016 г., том 4, стр.94.
В останалата част Решение №342/01.07.2022 г., постановено по гр.д.№2383/2021 г.
по описа на ЯРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА А. М. Г. с ЕГН ********** да заплати на Н. М. Г., с ЕГН **********
сумата 300 лв. - направени за въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6