№ 3121
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря И.на Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100514379 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 4366 /12.03.2024 г., постановено по гр.д. № 38833 /2021 г.
на СРС, ГО, 182 състав, е признато за установено по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу В. Г. К., ЕГН **********, искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Г. К. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, както следва: сумата в размер от 716,65 лв.,
представляваща цена на предоставена от ищеца топлинна енергия за периода
1.11.2017 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к.
„*********, аб. № *********, ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до
окончателното погасяване на вземането, както и сумата в размер от 86,88 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до 15.03.2021 г.
както и сумата от 16,82 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение, извършвана за посочения топлоснабден имот за периода
1.11.2018 г. – 30.04.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
7.05.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16710/2021 г. на Софийски районен
съд, 161 състав. Със същото решение са отхвърлени предявените от
предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Г. К. искове за
разликата над 716,65 лв. до пълния предявен размер от 769,71 лв.,
представляваща главница за топлинна енергия за предоставена от ищеца
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „*********,
аб. № *********, както и за периода 1.05.2017 г. – 31.10.2017 г., иска за сумата
1
от 2,56 лв. – мораторна лихва, начислена върху дължимата сума за услугата
дялово разпределение, за периода 31.12.2018 г. – 15.03.2021 г
С решението са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 415 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Г.Г.М., ЕГН **********, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г.Г.М., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, както
следва: сумата в размер от 769,71 лв. – цена на незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „*********, аб. № *********, за
периода от 1.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
24.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 86,88
лв. – мораторна лихва, начислена върху сумата за топлинна енергия, за
периода от 15.09.2018 г. до 15.03.2021 г., сумата от 16,82 лв. – цена на услугата
дялово разпределение за периода от 1.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 2,56 лв. – лихва за забава, начислена върху цената на
услугата дялово разпределение, за периода от 31.12.2018 г. до 15.03.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 7.05.2021 г. по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16710/2021 г. на Софийски районен съд, 161 състав.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. Г. К., ЕГН
********** искове, е постъпила жалба от ответника в първоинстанционното
производство В. Г. К., в която се поддържа, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдебната практика приема
за потребител на топлинна енергия единствено собствениците или вещните
ползватели на имота с надлежен документ – нотариален акт или договор за
покупко – продажба на съответния имот, поради което и не може да се приеме,
че ответникът е задължено лице. Твърди се, че съдът неправилно е признал за
установени претендираните суми за лихва, тъй като ищецът не е представил
доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството или по друг начин, респ. не е установено изпадане в забава на
ответниците за този период, с оглед на което акцесорната претенция в тази
част се явява неоснователна. Отделно се сочи, че по делото липсват
доказателства за възникнало задължение на ответника да заплаща сумите за
извършена услуга дялово разпределение на ищеца, поради което и искът за
претендираната сума бил неоснователен, респ. неоснователна е акцесорната
претенция за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва подадената въззивна
жалба като неоснователна и недоказана, поради което моли въззивният съд да
я остави без уважение и да потвърди постановеното първоинстанционно
решение като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Претендира
разноски.
2
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Нелбо“ АД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано е по искова
молба от „Топлофикация София“ ЕАД, против В. Г. К., ЕГН ********** и
Г.Г.М., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ищеца,
че ответниците дължат на „Топлофикация София” ЕАД, в условията на
разделна отговорност, сума в общ размер на 1751,94 лв., от които 1539,42 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2017г. до м.04.2020 г. (съгласно направеното уточнение от
8.08.2023 г.), ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 173,76 лева - мораторна лихва за периода от
15.09.2018г. до 15.03.2021г„ както и суми за дялово разпределение 33,64 лева -
главница за периода от м.11.2018г. до м.04.2020г„ ведно със законната лихва от
24.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,12 лева - лихва за
периода от 31.12.2018г. до 15.03.2021 г., като претендираме направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, при
квоти ½ за всяка от ответниците.
По делото е представен договор за продажба на държавен жилищен
имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен
фонд, предоставен на народните съвети от 15.03.1968 г., по силата на който
3
собствеността върху процесния топлоснабден имот е била придобита от
Г.В.М. и Н.В.М.. От представените по делото удостоверения за наследници се
установява, че същите са починали съответно на 23.04.2011 г. и на 11.09.2005
г., като техни законни наследници са дъщерите им В. Г. К. и Г.Г.М., които са
наследили по ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота. В случая
собствеността на праводателите на въззивницата е установена в условията на
пълно и главно доказване с представяне на самия договор за прехвърляне на
вещното право на собственост. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва
на вещно или облигационно право на ползване. В качеството на титуляр на
правото на собственост на ½ ид.ч. от имота В. Г. К. е била страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № 161193. По
изложение съображения наведеният довод във въззивната жалба за липса на
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия се
явява неоснователно.
Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода
1.11.2017 г. – 30.04.2020 г., то приложение следва да намерят новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 13.08.2016 г., а не цитираните от въззивника Общи условия от 2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание
чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да
се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца,
доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната
свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда
се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на
задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в
забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. В случая дължимата
лихва върху издадените общи фактури върху установените вземания е в
размер от 86,88 лв. за периода 15.09.2018 г. до 15.03.2021 г.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
4
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Видно от представените
изравнителните сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма
данни работата да не е приета, поради което и доводите в тази част на
въззивника също се явяват неоснователни.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4366/12.03.2024 г., постановено по гр.д.
№ 38833/2021 г. на СРС, ГО, 182 състав, в частта, в която е признато за
установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. Г. К., ЕГН
**********, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Г. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, както
следва: сумата в размер от 716,65 лв., представляваща цена на предоставена от
ищеца топлинна енергия за периода 1.11.2017 г. – 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „*********, аб. № *********,
ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до окончателното погасяване на
вземането, както и сумата в размер от 86,88 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2018 г. до 15.03.2021 г. както и сумата от 16,82 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение, извършвана за
посочения топлоснабден имот за периода 1.11.2018 г. – 30.04.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 7.05.2021 г. по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16710/2021 г. на Софийски районен съд, 161 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА В. Г. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, разноски за
въззивното производство в размер от 100 лв.
5
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Нелбо“
АД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6