Р Е Ш
Е Н И Е №81
гр.Враца, 16.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 16.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при
участието на секретаря М. Ценова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело №41 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
искова молба с вх.№ 3568/02.05.2018 год., от „Порше интер ауто БГ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 10, офис 105” представлявано от управителя М.Т., чрез адв.М.Х.С.,
САК, с адрес *** /Адвокатско дружество Т. и съдружници/ са предявени искове да
се осъди Н.М.А., ЕГН ********** *** да му заплати сумата от 36 000 лв. /
тридесет и шест хиляди лева/, представляваща дължима неустойка на основание
чл.5 изр.второ от Общите условия на договор за продажба на МПС от 13.06.2017г.,
както и сумата от 6 900лв / шест хиляди и деветстотин лева/, представляваща
пропуснати ползи в следствие на неизпълнението на разваления договор от страна
продавача, ведно с лихвата за забава върху тези суми от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното им изплащане. В условията на евентуалност се
иска да се осъди Н.М.А., ЕГН ********** *** да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 36 000 лв. /тридесет и шест
хиляди лева/ на основание неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55 ЗЗД,
поради разваляне на договора за продажба на МПС от 13.06.2017г и отпадане на
основанието за плащане на продажната цена, ведно с лихвата за забава върху тази
сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответницата
оспорва изцяло предявените искове.
Предявените
искове са с правно основание чл.92
ал.1 във вр. с чл.87 ал.2 ЗЗД във вр. с чл.189 ал.1 ЗЗД и чл.88 ал.1 пр.2 ЗЗД.
Правното основание на предявения в условията на евентуалност иск е чл.55 ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 87 ал.2 ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства.
В
исковата молба се твърди, че на 13.06.2017г. в качеството си на купувач
"Порше Интер Ауто БГ" ЕООД е сключило договор за покупка на моторно
превозно средство с Н.М.А., в качеството й на продавач, с предмет лек автомобил
Фолксваген ***, с per. номер ВР***СА и номер на шаси WVWZZZ7NZGV200293. Автомобилът е бил регистриран като собственост на
ответницата. За закупуването на процесния автомобил ищцовото дружество сочи, че
е заплатило сума в размер на 18 406,51 евро, (с левова равностойност 36 000
лева) на 19.06.2017 г. След закупуването на автомобила същия е регистриран в ОД
на МВР София, сектор "Пътна полиция".Поддържа се, че на 22.02.2018 г.
е сключен договор за продажба на моторно превозно средство между "Порше
Интер Ауто БГ" ЕООД и "Порше Лизинг БГ" ЕООД, за сумата в размер
на 42 900 лева. Сочи се, че след закупуването на автомобила "Порше Лизинг
БГ" ЕООД не е успяло да регистрира автомобила в ОД на МВР София, сектор
"Пътна полиция", тъй като автомобилът е обявен за международно
издирване от полицейските органи в Германия на 21.02.2018 г. и същият е
предоставен на органите на МВР. Според ищеца "Порше Лизинг БГ" ЕООД е
развалило сключения договор за продажба на МПС и не е заплатило сумата от 42 900лева. В следствие на това
„Порше интер ауто БГ“ ЕООД търпи загуби в размер на платената цена и пропуснати
ползи в размер на 6 900лева, представляващи положителна разлика между цената,
която е заплатило за придобиването на процесния автомобил и цената, за
която е могъл да продаде процесния
автомобил.
В исковата молба се посочва, че съгласно чл.
5 от Общите условия на договор за покупко-продажба на моторно превозно средство
от 13.06.2017 г., продавачът
гарантира, че автомобилът е освободен от всякакви права на трети лица по него. В случай, че това условия не е изпълнено купувачът може да
развали договора без предизвестие и да търси неустойка равна на продажната
цена.
С предявяване на исковата молба ищецът
заявява, че разваля договора за продажба на МПС от 13.06.2017г на основание
чл.5 от Общите условия към договора по вина на продавача.
Предявените
искове се оспорват изцяло от ответницата Н.М.А., с подадения чрез адв.М.Л. ***
писмен отговор с вх.№4301 от 30.05.2018г.
Излага
се становище, че не са налице предпоставките на чл.87 ал.1 и ал.2 ЗЗД, при
което ищцовото дружество би могло да упражни правото си с едностранно изявление
да развали договора за покупка, сключен на 13.06.2017г . Твърди се, че от молбата не става ясно в какво се състои неизпълнението на продавача
и не се установява Виновно поведение на ответницата. Ответницата е закупила
автомобила от собственик и добросъвестно е регистрирала същия в ОД на МВР
Враца, за което е представила на
купувача-ищец свидетелство за регистрация част І. Не е налице нито една от хипотезите на чл.87 ал.2 ЗЗД за
безусловно разваляне на договора.
По
отношение на иска за заплащане на неустойка по чл.92 ЗЗД в размер на
36 000лева се твърди, че на първо място липсва валидно сключена уговорка
за заплащане на неустойка, тъй като договора не е сключен при хипотезата на
договор сключен при общи условия. Представените общи условия не са неразделна
част от договора от 13.06.2017г, заверен от нотариуса и същите нямат белезите
на общи условия, тъй като не съдържат абстрактно формулирани клаузи, които се прилагат при сключването
на множество еднотипни договори. На второ място не е налице никакво
неизпълнение от страна на длъжника-продавач на договорни задължения, което
неизпълнение да е виновно. На трето място за да има неустойка трябва да има и
предварително възникнало облигационно отношение. Заплащането на неустойка за
пълно неизпълнение на договора е свързано с реализиране на договорна
отговорност по чл.79 ЗЗД, която в случая не може да намери приложение, тъй като
ищецът поддържа, че е развалил договора за покупко-продажба на МПС.
В случай, че между страните е налице
неустоечна клауза се твърди, че е налице нищожност на същата, поради
противоречие с добрите нрави на основание чл.16 ал.1 ЗЗД, тъй като е
нарушен принципът на справедливост.
Прави се и възражение за прекомерност на претендираната неустойка и се иска
намаление на същата на основание чл.92 ал.2 ЗЗД до размера на застрахователната
стойност на автомобила към 13.06.2017г , а именно 5000лева.
Оспорва
се иска по чл.88 ал.1 пр.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи
в размер на 6 900лева, като неоснователен, тъй като не са налице
предпоставките на чл.88 ал.1 ЗЗД, като се изтъква, че представеният договор
между ищеца и трето лице не обвързва по никакъв начин ответницата, още повече
ищецът и третото лице са свързани дружества, тъй като са дъщерни дружества на
Порше холдинг.
Оспорва
и иска по чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД за заплащане на
сумата от 36 000 лева, поради отпаднало основание, тъй като ищецът не е
доказал наличието на предпоставките за разваляне на договора по чл.87 ал.2 ЗЗД.
Правото на разваляне на договора за покупка на МПС от 13.06.17г., сключен между
ищцовото дружество и ответницата Н.А. не е надлежно упражнено. Също така
неоснователни и недоказани се явяват твърденията на ищеца, че развалянето на
договора е било в резултат на виновното поведение на продавачката. Към датата
на сключване договора за покупка не е имало никаква пречка от обективен
характер за сключването му, двете страни са действали добросъвестно и всяка от
тях е престарала дължимото по договора. Продавачката Н.А. е прехвърлила правото
на собственост върху процесния л.а. на купувача, а той от своя страна й е
заплатил продажната цена от 18406.51 EUR на
19.06.2017г.
С
допълнителната искова молба ищецът твърди, че ответницата е продала автомобил,
който не бил нейна собственост, поради което е налице основание за разваляне на
договора. Твърди се също, че ответницата Н.А. със сключването на договора за
продажба на МПС от 13.06.2017г е приела и общите условия към същия договор,
което обстоятелство се установява от положения подпис върху общите условия,
които са заверени от нотариус Десимира
Николова заедно с Договора.
Посочва
, че във връзка с разпоредбата на чл. 78 ал. от ЗС, нито Н.А. е станала
собственик на процесния автомобил, нито пък Порше Интер Ауто БГ ЕООД, поради
което счита, че има право да претендираме исканата неустойка.
По
отношение на възражението, че липсва виновно неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответницата от страна на ищеца се излага становище, че
се позовава на чл.189 ЗЗД, който урежда безвиновна отговорност на продавача.
Ищецът е предал автомобила на органите на МВР, тъй като същия не е собственост
на ответницата, а на PSA Bank Deutschland GmbH, което е обявило автомобила за издирване..
Съгласно разпоредба на чл.189 ЗЗД Порше
Интер Ауто БГ ЕООД може да развали продажбата, ако вещта принадлежи изцяло на
едно трето лице, каквато е и настоящата хипотеза. В този случай, Н.А. е длъжна
да върне на купувача платената цена и да заплати разноските по договора.
По
отношение на възражението на ответницата относно иска по чл.88, ал.1, пр.2-ро
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 6900лв се
излага становище, че липсва законова разпоредба, която да забранява претендиране
както неустойка, така и обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 189 изр. 3 ЗЗД, освен връщане на цената купувача може да претендира и други вреди, които
са настъпили за него от развалянето на договора. Сумата от 6 900 лева представлява
пропусната полза, която ищецът търпи от развалянето на договора между Порше
Интер Ауто БГ ЕООД и Порше Лизинг БГ ЕООД. Със сключването на договора между ищеца
и Порше Лизинг, последният се е задължил за заплати сумата от 42 900 лева. Потвърждава,
че тази сума не е преведена на Порше Интер Ауто БГ ЕООД.
Във
връзка с твърденията, че един договор не може да бъде развален по взаимно
съгласие на страните, изрично уточнява, че е възможно и чл. 20а ЗЗД дава тази
правна възможност.
С
депозирания допълнителен отговор ответницата излага становище, че не е налице
фактическия състав на иска по чл.189 във
връзка с чл.188 ЗЗД. Поискано да бъде
прието за безспорно, че не е налице съдебна евикция. Според ответницата липсват
доказателства за наличието на самостоятелни вещни права в полза на трето лице
върху процесния автомобил. Излага се становище, че ищцовото дружество не е
легитимирано да предяви иска по чл.189 ЗЗД, тъй като не е добросъвестен купувач
при сключване на договора за продажба на МПС от 13.06.2017г., тъй като от изложеното в допълнителната молба ставало
ясно, че ищецът е знаел че купува вещта от несобственик.
Подържа
се твърдението, че Н.М. е била добросъвествен
продавач при сключване на
договора за продажба на процесното МПС, тъй като е закупила процесния
автомобила с KAUFENTRAG /договор за покупко -
продажба на превозно средство на немски език/ и е регистрирала автомобила в ОД
на МВР- Враца, Сектор "Пътна полиция".
Оспорва
твърденията на ищеца, че ответницата била приела и подписала общи условия към
договора за покупка на МПС от 13.06.17г. и че договорът, ведно с общите условия
били заверени.В Общите условия за покупка на МПС не се съдържат нито имена,
нито идентификация на страните, не се съдържа и обозначение на Договора към
който се твърди, че представлявали приложение. Чии подписи да заверява
ноториуса при това положение?
В
допълнитената искова молба ищецът е преформулирал претенцията си за заплащане
на сумата от 6900лв. като обезщетение, представляващо пропусната полза, която
ищецът е претърпял от развалянето на договора с "Порше Лизинг
БГ"ЕООД. Така формулиран новият петитум на иска по чл.88, ал., пр.2-ро се
различава от петитума в първоначалната ИМ, в която сумата от 6900лв. се
претендира като представляваща пропусната полза вследствие на неизпълнението на
разваления договор от страна на продавача, поради което счита, че не е налице
фактическият състав на чл.82 ЗЗД, тъй като претендираните пропуснати ползи нито
са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на продавача Н.М., нито са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението й при сключване на
договора за покупка на МПС на 13.06.17г.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От
представените по делото Договор за покупка на моторно превозно средство от
13.06.2017 г. се установява, че Н.М.А. и
„Порше интер ауто БГ“ ЕООД са сключили договор за продажба на лек автомобил
Фолксваген ***, с per. номер ВР***СА и номер на шаси WVWZZZ7NZGV200293V
и договорената цена е 18 406,61 евро или 36 000лева, която сума е получена от
ответницата на 19.06.2017г. Сумата по договора е изплатена от ищеца на
ответницата с Платежно нареждане.
Тези
обстоятелства за приети за безспорни по делото с изготвения доклад по делото.
От
представеното Свидетелство за регистрация част I, с №********* се установява,
че като собственик на лек автомобил Фолксваген ***, с per. номер ВР***СА и
номер на шаси WVWZZZ7NZGV200293V е регистрирана Н.М.А.. Представено е и Свидетелство
за регистрация част I от 14.06.2017 г. с №*********, от което е видно, че след сключване
на договора за продажба, горепосоченият автомобил е регистриран на името на
ищеца „Порше интер ауто БГ“ ЕООД.
С Договор
за продажба на моторно превозно средство от 22.02.2018 г. „Порше интер ауто БГ“
ЕООД е продало на "Порше Лизинг БГ" ЕООД процесният автомобил за
продажна цена от 42 900лева.
От Протокола
за доброволно предаване на вещ по чл. 84 ал. 2 от ЗМВР се установява, че лицето
И.А.Б. е предал доброволно намиращия се
у него лек автомобил Фолксваген ***, с per. номер ВР***СА и номер на шаси
WVWZZZ7NZGV200293V на инспектор Цветан Цветков от 07 ОУ на СДВР. В протокола е
отразено, че горепосочения автомобил е собственост на „Порше интер ауто БГ“
ЕООД, в което работи.
С анекс
към договор за продажба на МПС, сключен на 09.03.2018 г. „Порше интер ауто
БГ“ ЕООД и "Порше Лизинг БГ" ЕООД са се споразумели, че развалят
договора за продажба на автомобила по взаимно съгласие, като „Порше интер ауто
БГ“ ЕООД дължи на "Порше Лизинг БГ" ЕООД сумата от 42 900лева -
продажната цена. Страните са приели още, че поради задържане на автомобила от
органите на МВР-КАТ никоя от страните не носи отговорност за разваляне на
договора.
От ОД
на МВР Враца, сектор "Пътна полиция" са представени изисканите
документи, съхранявани при тях при първоначалната регистрация на лек автомобил
Фолксваген ***, с per. номер ВР***СА и номер на шаси WVWZZZ7NZGV200293V. От приложеното заявление е видно, че ответницата е
поискала първоначална регистрация на горния автомобил, като за целта е
представила табели с 2 бр. рег.номер и Договор. Приложен е протокол за
техническа изправност, Декларация от ответницата, че автобомила е закупен от S.G., Декларация от лице, което пуска на пазара МПС или лице,
което въвежда МПС на територията на Република България за лична употреба,
договор с "Българска рециклираща компания" АД, удостоверение и
фактура, издадени от последната. Приложени са и 3 бр. документа на немски език,
които са представени в превод на български език от ответницата и представляват
Свидетелство за регистрация част І, Свидетелство за регистрация част ІІ и
Договор за покупка на употребявано превозно средство от частно на частно лице. От Свидетелство за регистрация част І и
Свидетелство за регистрация се установява, че автомобил Фолксваген *** с
номер на шаси WVWZZZ7NZGV200293V и на двигател №CUVCX0AF с рег. № КА ВS988 е регистриран на
името на С.Г.. Съгласно представения договор за покупка на употребявано
превозно средство от частно на частно
лице С.Г. е продала на Н.М. горепосочения автомобил.
Въз основа на издадено съдебно удостоверение ищецът се
е снабдил с преписи от намиращите в 07 РУ на СДВР документи по задържане на
автомобила от МВР. Представено е и удостоверение от началника на сектор "ПКП", от което
е видно, че лек автомобил Фолксваген ***, с per. номер
ВР***СА и номер на шаси WVWZZZ7NZGV200293V е задържан на 24.02.2018г в ОПП-КАТ
СДВР при представяне за пререгистрация, поради смяна на собственост, като вече
е имала такава и колата е била с рег.№
СВ2960КН. На основание след извършена проверка
в ИИСМВР ШИС е установено, че същата е обявена за издирване с държава
инициатор Германия, дата на създаване на сигнала 21.02.2018г. Колата е
предадена с протокол за доброволно предаване по чл. 84 ал.2 от ЗМВР на 24.02.2018г от И.А.Б., служител на
фирма „Порше
интер ауто БГ“ ЕООД. Към преписката са приложени докладна записка от
04.05.2018г, докладна записка от 23.02.2018г, заявление за промяна на
регистрация от 23.02.2018г, договор за продажба на МПС от 22.02.2018г, съгласие
за вписване на лизингополучател "Стела ПСМ" ЕООД ЕИК *********,
разпечатка от Търговския регистър за актуалното състояние на "Стела
ПСМ" ЕООД ЕИК *********, проверка
за сключена застраховка, Докладна записка от 22.02.2018г гражданска отговорност;
Справка ШИС, от която е видно, че се издирва по сигнал от Германия Фолксваген ***
с № на рама WVWZZZ7NZGV200293, обяснения от М.Т.и И.А.Б., договор за покупко продажба,
сключен между ищеца и ответницата, протокол за изземване; приемо-предавателен
протокол от 23.02.2018г; Писмо от началник сектор "СИРЕНЕ" до
началника на 07 РУ на СДВР от 26.02.2018г и Писмо от началник
сектор "СИРЕНЕ" до началника на 07 РУ на СДВР от
10.04.2018г. В тези писма на началник сектор "СИРЕНЕ" е отразено изявление,
че след проверка в сектор "СИРЕНЕ" в Германия са установили, че
автомобилът е собственост на "PSA
Deutschland GmbH",
от която е заявено пред немските полицейски власти искане за издирване. В
последното е отразено, че автомобилът е
бил придобит чрез измама, като лихвите за него
не са били изплащани, също така са били представени подправени документи за месечен доход при сключване на договора за
финансиране на превозното средство, като банката е ощетена с 25 000 евро. В преписката е приложена декларация за собственост от "PSA
Deutschland GmbH", от която е видно, че банката е станала соственик на
процесния автомобил по силата на договор за лизинг №*********. В преписката се
намира трасологична експертиза, от чието заключение е видно, че не са
установени признаци, характерни при промяна на първоначалното съдържание на
номера на рамата. В същата са представени и редица писма от вътрешна
кореспонденция между различните органи на МВР относно искането на "PSA
Deutschland GmbH" за получаване на автомобила, съответно пълномощно и
протокол за предаване на автомобила на упълномощения представител на банката.
По
искане на ищеца е направена съдебна поръчка до районен съд Карлсруе,
Баден-Вюртенберг във Федерална Република
Германия с молба за събиране на доказателства, а именно към дата 13.06.2017 г.
кой е регистриран като собственик на лек автомобил Фолксваген *** с № на рама WVWZZZ7NZGV200293.
В изпълнение на съдебната поръчка, районен съд Карсруе,
Баден-Вюртенберг уведомява молещия съд, че във федерална Република Германия не
се регистрират собственици на моторни превозни средства, а само лицата, на
чието име се регистрира дадено превозно средство. Не е наложително обаче,
лицето на чието име е регистрирано превозното средство да е и негов собственик. Изпраща събраните доказателства, а именно:
Уведомление от генерална служба за моторни превозни средства, както и данни от
централен регистър на превозни средства. От последните е видно, че като
държател на процесния автомобил е била вписана С.Г..
При така изяснената
фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните правни изводи:
С
доклада по делото е прието за безспорно, че на 13.06.2017г Н.М.А. и „Порше
интер ауто БГ“ ЕООД са сключили договор за продажба на лек автомобил Фолксваген
***, с per. номер ВР***СА и номер на шаси WVWZZZ7NZGV200293V
и договорената цена е 18 406,61 евро или 36 000лева, която сума е получена от
ответницата на 19.06.2017г. Безспорно е по делото също, че не е налице съдебна
евикция на процесния автомобил.
Съгласно чл. 183 от ЗЗД основното задължение на
продавача е да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право
срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Съгласно чл. 144, ал. 2
от ЗДвП формата за валидност на сделката за прехвърляне на собствеността на
регистрирани автомобили е писмена с нотариална заверка на подписите на
страните.
В случая, видно от представения договор от 13.06.2017г., между ответницата като продавач и ищеца като купувач е
постигнато съгласие в установената от закона форма за прехвърляне на правото на
собственост на процесния лек автомобил.
Покупко-продажбата е транслативен способ за
придобиване на право на собственост. За да настъпи прехвърлителния ефект на
сделката е необходимо продавачът да е собственик на вещта. В противен случай,
макар договорът да е действителен, същият не поражда целената правна последица
– преминаване на правото на собственост от патримониума на продавача в
патримониума на купувача. Това е така, защото никой не може да прехвърли повече
права отколкото сам притежава.
От съвкупния анализ на представените по делото
доказателства става ясно, че към момента на извършване на сделката Н.М.А. не е била собственик
на процесния автомобил. Това е така, защото ответницата черпи правата си от Договор за покупка на
употребявано превозно средство от частно
на частно лице, сключен на 10.06.2017 г. със С.Г., която също не е била собственик на вещта.
Представеното по делото Свидетелство за регистрация
част ІІ на лек автомобил марка Фолксваген, версия *** с
рег № КА BS988, с номер на рама WVWZZZ7NZGV200293V, на името на С.Г. не е титул за собственост. В свидетелството изрично е посочено, че собственика на
свидетелството за регистрация не се идентифицира като собственик на
превозното средство.
В
отговора на съдебната поръчка от съда в Карлсруе е подчертано, че във Федерална
република Германия не се регистрират
собствениците на моторни превозни средства, а само лицата на чието име се регистрира
моторното превозно средство. Не е задължително обаче лицето на чието име е
регистрирано дадено моторно превозно средство да е негов собственик.
Същевременно,
от доказателствата, съдържащи се в материалите по преписката на 07 РУ на СДВР по несъмнен начин се установява, че след проверка в сектор "СИРЕНЕ" в
Германия е установено, че автомобилът е собственост на "PSA Deutschland GmbH", от която е заявено пред немските полицейски
власти искане за издирване, тъй като автомобилът е бил придобит чрез измама,
като лихвите за него не са били
изплащани, също така са били представени подправени документи за месечен доход при сключване на договора за
финансиране на превозното средство. В преписката е
приложена декларация за собственост от "PSA Deutschland GmbH", от
която е видно, че банката е станала соственик на процесния автомобил по силата
на договор за лизинг №*********. Тези доказателства с изключение на последната
декларация не са оспорени от ответницата и тъй като са създадени от държавен
орган при изпълнението на служебните му задължения, съдът приема отразените в
тях обстоятелства за достоверни.
При това положение лицето С.Г., с което
ответницата е сключила договора за покупко-продажба на процесния автомобил, не е могла да прехвърли
на ответницата
Н.М. право, което не
е притежавала. Към момента на договора от 10.06.2017 г., от който черпи права ответницата, С.Г. е била носител
единствено на правото да ползва процесния автомобила. Ответницата от своя страна също не би могла да прехвърли
на ищеца право, което не е придобила.
Съгласно чл. 189 от ЗЗД, ако
продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали
продажбата по реда на чл. 87 от ЗЗД. Тази
възможност е предвидена и в чл. 5 от Общите условия на договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 13.06.2017 г. - продавачът гарантира, че автомобилът е
освободен от всякакви права на трети лица по него. В случай,
че това условия не е изпълнено купувачът може да развали договора без предизвестие
и да търси неустойка равна на продажната цена.
Ответницата
оспорва да е приела и подписала общи условия към договора за покупка на МПС от
13.06.17г. и че договорът, ведно с общите условия са били заверени. Съдът
намира това възражение за неоснователно, тъй като в представения договор
изрично е вписано "Страните сключват настоящият договор, за чиито
неуредени въпроси се прилагат общите условия, отпечатани на обратната му страна,
запознаха се с тях и ги приемат без възражения"
Ответницата счита, че не следва да отговаря по
предявения иск и поради обстоятелството, че не е налице съдебна евикция, факт
който е приет за безспорен по делото. Съдебната практика последователно приема, че за уважаването на иска е без значение дали третото
лице е предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта, или купувачът не
е отстранен от вещта, защото към предявяването му е налице висящ спор, или
третото лице въобще не е предявило претенциите си по съдебен ред, но съществува
възможност за това. Това е така, защото и в двата случая става въпрос за пълно
неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на
собственост. Купувачът може да развали договора и да търси обезщетение за
вредите и когато вещта все още не му е отнета, но съществува реална заплаха от
това. Такава заплаха е налице винаги когато трето лице притежава правото на
собственост върху продадената му вещ, защото то може по всяко време да поиска вещта си. В случая колата е предадена с протокол за доброволно предаване по чл. 84 ал.2 от ЗМВР на 24.02.2018г от И.А.Б., служител на
фирма „Порше
интер ауто БГ“ ЕООД.
Ищецът е отправил
изявление за разваляне на договора с исковата молба. Ищецът е изправна страна по договора, тъй като е заплатил
продажната цена,
факт който не се оспорва от ответницата. Ответницата е неизправна, тъй като не
е изпълнила задължението си да прехвърли правото на собственост
върху вещта. Даването на срок за изпълнение на задължението за
прехвърляне на правото на собственост е безпредметно, тъй като изпълнението на
това задължение е било невъзможно – чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Това право на
купувача е възпроизведено и в чл. 5 от Общите условия на
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 13.06.2017 г. Следователно, фактическият
състав на потестативното право за разваляне на двустранен договор е осъществен.
Изявлението за разваляне на Договор за покупко-продажба на МПС, рег. № 3783 от 13.06.2017 г. на нотариус рег.
№ 609 на НК е породило целените правни последици и
действието на договора следва да се счита за прекратено на 02.05.2018 г.
При това положение основателен се явява иска
за присъждане на неустойка на основание чл. 5 ал.2 от Общите
условия на договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
13.06.2017 г. в размер на продажната цена от 36 000лева, определена в самия договор.
Ответницата е направила възражение за нищожност на неустойката, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като е нарушен принципът на справедливост. Прави се и
възражение за прекомерност на претендираната неустойка и се иска намаление на
същата на основание чл.92 ал.2 ЗЗД до размера на застрахователната стойност на
автомобила към 13.06.2017г , а именно 5000лева. Съдът намира възражението за
неоснователно. Договорената неустойка не е прекомерна, тъй като чл. 5 ал.2 от Общите
условия на
практика възпроизвежда текста на чл. 189
ал.1 ЗЗД, където е предвидено връщане на платената цена, и заплащане на
разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта.
С
оглед уважаването на главния иск съдът не дължи произнасяне по предявения в
условията на евентуалност иск за заплащане на сумата от 36 000 лв. /тридесет и
шест хиляди лева/ на основание неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55 ЗЗД, поради разваляне на договора за продажба на МПС от 13.06.2017г и отпадане
на основанието за плащане на продажната цена, ведно с лихвата за забава върху
тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане.
С
исковата молба се претендира и заплащане на
сумата от 6
900лв / шест хиляди и деветстотин лева/, представляваща пропуснати ползи в
следствие на неизпълнението на разваления договор от страна продавача, ведно с
лихвата за забава върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното им изплащане. Чл. 189 ал.1
ЗЗД, предвижда само връщане на платената цена, и заплащане на разноските по
договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. В случая
претендираната сума не попада в приложното поле на тази разпоредба, поради
което за тези вреди продавачът отговаря
съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.
Ищецът
„Порше интер ауто БГ“ ЕООД претендира
пропуснати ползи, тъй като с
Договор за продажба на моторно превозно средство от 22.02.2018 г. е продало на
"Порше Лизинг БГ" ЕООД процесният автомобил за продажна цена от 42
900лева, но същия не е реализиран поради неизпълнението от страна на
ответницата по договора за продажба от 13.06.2017г.
Съдът намира иска за
неоснователен, тъй като обезщетение, по смисъла на чл. 82, ал. 1 от ЗЗД за пропуснатите ползи се
присъжда, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Първата
предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 79
вр. чл. 82 ЗЗД е наличието на договорно правоотношение, като между страните не
се спори, а и от представените доказателства се установи, че същите са сключили договора за продажба на лек
автомобил от 13.06.2017г. Втората предпоставка за ангажиране на отговорността
по чл. 79
вр. чл. 82 ЗЗД е наличието на виновно неизпълнение на договора, в резултат на
което насрещната страна да е претърпяла вреда. В случая не се твърди и не се
доказа виновно неизпълнение, а и в допълнителната искова молба е посочено, че
се касае за безвиновна отговорност по чл. 189 ЗЗД.
От
събраните доказателства е видно още, че след извършена
проверка в ИИСМВР ШИС е
установено, че процесният автомобил е обявен за
издирване с държава инициатор Германия, дата на създаване на сигнала
21.02.2018г. Договорът за продажба на същия е сключен с "Порше Лизинг
БГ" ЕООД след тази дата и съответно ищецът с него не би
могъл да реализира претендираните пропуснати ползи, тъй като
обстоятелството, че автомобилът е обявен за издирване е било отразено в
националните регистри и съответно е
могъл да провери същото.
С оглед на гореизложеното съдът намира иска за присъждане на сумата от 6 900лева
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете. Уважената част от
исковете съставлява 83,92% и при посочени в списъка на разноските разходи от
2736,00лева следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2295,94 лева
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответницата следва да се присъдят деловодни
разноски в размер на 299,09лева, които съставляват 16,08% / процент отхвърлени
искови претенции/ от направените разходи от 1860,00лева.
Така мотивиран, ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.М.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Порше интер ауто БГ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, сумата от 36
000 лв. / тридесет и шест хиляди лева/, представляваща дължима неустойка на
основание чл.5 изр.второ от Общите условия на договор за продажба на МПС от
13.06.2017г., ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 02.05.2018г
/датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното й изплащане, както и сумата
от 2295,94лв. / две хиляди двеста деветдесет и пет лева и деветдесет и четири
ст./, представляваща деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Порше интер ауто БГ“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София за сумата от 6 900лв
/ шест хиляди и деветстотин лева/, представляваща пропуснати ползи в следствие
на неизпълнението на разваления договор от страна продавача.
ОСЪЖДА „Порше интер ауто БГ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, да заплати на Н.М.А.,
ЕГН ********** ***, сумата от 299,09лева,
представляваща деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: