Решение по дело №94/2018 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 30
Дата: 29 март 2018 г. (в сила от 14 април 2018 г.)
Съдия: София Андонова Радославова
Дело: 20183600200094
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 30                      29.03.2018 г.                      гр.Шумен

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският окръжен съд                                          наказателна колегия

На двадесет и девети март                       две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание  в следния състав:

 

Председател: София Радославова

 

 

Секретар: Станка Ангелова

Прокурор: Орлин Куздов

Като разгледа докладваното от окръжния съдия

Наказателно дело от административен характер № 94 по  описа  за  2018 г.

 

          

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА Е.Ц.К. с ЕГН **********, български гражданин, роден на ***г***, с постоянен адрес ***, неженен, с висше образование, неосъждан, управител на  „***” ЕООД гр.Нови пазар

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ  за периода от 14.04.2013 г. – 14.06.2013 г. в гр.Шумен, действайки в условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „***” ЕООД с ЕИК **********, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 12 257,32 лв., като потвърдил неистина / вписал по-голяма сума  в размер на 12 257,32 лв. на следващия се за приспадане ДДС/ в подадени по електронен път пред ТД на НАП Варна, офис Шумен: СД по ЗДДС с вх. № 27001116088 от 14.04.2013 г. /5253,14 лв. неправомерно приспаднат ДДС/, СД по ЗДДС с вх. № 27001119823 от 14.05.2013 г. /3502,09 лв. неправомерно приспаднат ДДС/, СД по ЗДДС с вх. № 27001123140 от 14.06.2013 г. /3502,09 лв. неправомерно приспаднат ДДС/,  и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 12 257, 32 лв., като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд необявеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите - престъпление по чл.255, ал.4, пр.2 от НК във вр. с чл.255, ал.3 от НК във вр. с чл.255, ал.1, т.2 и т.7 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.78а ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като му налага административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000,00лв. /хиляда лева/.

ОСЪЖДА  Е.Ц.К. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР гр.Шумен направените по делото разноски в размер на 60,00 лв.

 Решението подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХХІ от НПК в 15 - дневен срок пред Апелативен съд – гр.Варна.

 

 

Окръжен   съдия:

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

 

към решение по АНД № 94 по описа за 2018 г. на ШОС

 

С постановление от 07.03.2018 г. на ШОП е предложено на ШОС да бъде освободен от наказателна отговорност Е.Ц.К. с ЕГН ********** ***, за това че за периода от 14.04.2013 г. – 14.06.2013 г. в гр.Шумен, действайки в условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „***” ЕООД с ЕИК **********, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 12 257,32 лв., като потвърдил неистина / вписал по-голяма сума  в размер на 12 257,32 лв. на следващия се за приспадане ДДС/ в подадени по електронен път пред ТД на НАП Варна, офис Шумен: СД по ЗДДС с вх. № 27001116088 от 14.04.2013 г. /5253,14 лв. неправомерно приспаднат ДДС/, СД по ЗДДС с вх. № 27001119823 от 14.05.2013 г. /3502,09 лв. неправомерно приспаднат ДДС/, СД по ЗДДС с вх. № 27001123140 от 14.06.2013 г. /3502,09 лв. неправомерно приспаднат ДДС/,  и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 12 257, 32 лв., като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд необявеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите - престъпление по чл.255, ал.4, пр.2 от НК във вр. с чл.255, ал.3 от НК във вр. с чл.255, ал.1, т.2 и т.7 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание внесеното предложение се поддържа от представителя на ШОП. Моли  обвиняемото лице да бъде признато за виновно и да му бъде наложено наказание “Глоба” в минималния размер, предвиден в закона.

         Обвиняемия Е.Ц.К. в съдебно заседание се признава за виновен по предявеното му обвинение и изразява съжаление за извършеното. Процесуалният му представител моли съда да му наложи глоба в минимален размер, предвид обстоятелството, че е неосъждан и има деца, за които следва да се грижи.

От събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Обвиняемия Е.Ц.К. към инкриминирания период работел като управител на фирма „***” ЕООД – гр.Нови пазар. На 17.11.2011 г. обв.К. закупил с нотариален акт парцел и находяща се в него сграда на адрес: гр.Нови пазар, ул.”Плиска” №14. В края на 2012 г. обв.К. решил да построи в горепосочения парцел нова сграда, включваща къща за лично ползване и офис и магазин за развиване на бизнес. Въпреки, че имота щял да се ползва преимуществено за лични нужди и въпреки, че земята на която щял да бъде построен имота била собственост на обв.К. като физическо лице, последният решил неправомерно да упражни право на данъчен кредит по ЗДДС от името на фирма „***” ЕООД гр.Нови пазар, като включи разходите по построяването на сградата в счетоводството на фирмата. На 05.12.2012 г. Главния архитект на Община Нови пазар издал в полза на обв.К., като физическо лице, разрешение за строеж № 82, с което на последния се разрешавало да построи двуетажна сграда със смесено предназначение -  офиси, магазин за промишлени стоки и жилищен етаж. На 22.03.2013 г. фирма „***” ЕООД гр.Нови пазар и фирма „ НСП-АТ” ЕООД сключили договор за строителство, по силата на който фирма „НСП-АТ” ЕООД се задължавала да построи горепосочената сграда в парцела, собственост на обв.К.. Когато започнали плащанията по строителството, те неправомерно било осчетоводявани като разход на фирма „***” – ЕООД гр.Нови пазар. По този начин в справки – декларации за месеците март, април и май 2013 г., подадени по електронен път в ТД на НАП – офис Шумен, обв.К. вписал с 12 257, 32 лв. по – голям размер от реално полагащото се на фирма „***” ЕООД – гр.Нови пазар право на данъчен кредит, а именно: по СД по ЗДДС с вх. № 27001116088 от 14.04.2013 г. /5253,14 лв. неправомерно приспаднат ДДС/, по СД по ЗДДС с вх. № 27001119823 от 14.05.2013 г. /3502,09 лв. неправомерно приспаднат ДДС/, по СД по ЗДДС с вх. № 27001123140 от 14.06.2013 г. /3502,09 лв. неправомерно приспаднат ДДС.

В последствие служители на НАП извършили данъчна ревизия на фирма „***” ЕООД гр.Нови пазар, в хода на която били установени данъчни нарушения по ЗДДС за данъчен период – месец март, април и май 2013 г., във връзка с което е бил издаден РА № 27-1400743 от 27.06.2014 г. След откриване на данъчното нарушение обв.Е.Ц.К. напълно възстановил укрития и неплатен данък, ведно с лихвите.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е със заключение, че общия размер на дължимия данък за периода м.март, април и май 2013 г. е 12 257,32 лв., а за всеки от периодите е както следва: за периода 01.03.2013 г. – 31.03.2013 г. общата дължима сума е 5 253,14 лв., за периода 01.04.2013 г. – 30.04.2013 г. общата дължима сума е 3 502,09 лв., за периода 01.05.2013 г. – 30.05.2013 г. общата дължима сума е 3 502,09 лв.

         Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на  обясненията на обвиняемия Е.К., от свидетелските показания на А. Г. Н., М. Т. П., А. И. Б., от заключението на назначената на досъдебното производство съдебно- счетоводна експертиза, както и от  приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.

С оглед изложеното, съдът прави правния извод, че Е.Ц.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл.255, ал.4, пр.2 от НК във вр. с чл.255, ал.3 от НК във вр. с чл.255, ал.1, т.2 и т.7 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението  по чл.255 от НК са обществените отношения, които осигуряват дейността на данъчната система в държавата. 

* от обективна страна – изпълнителното деяние се изразява в избягване на установяването и  плащането  на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдена неистина в подадени справки –декларации.

- от събраните по делото доказателства се установява, че обвиняемия е избегнал плащането  на данъчни задължения – ДДС в особено големи размери – в размер на 12 257,32 лв. Избягване на установяването на данъчното задължение е осъществено от обвиняемия,  като е предоставил електронния си подпис на Р. Н., за да подаде от негово име справки - декларации по ЗДДС. В подадените по електронен път справки – декларации в ТД на НАП – офис гр.Шумен е потвърдена неистина, както следва:  СД по ЗДДС с вх. № 27001116088 от 14.04.2013 г. /с 5253,14 лв. неправомерно приспаднат ДДС/, СД по ЗДДС с вх. № 27001119823 от 14.05.2013 г. /с 3502,09 лв. неправомерно приспаднат ДДС/, СД по ЗДДС с вх. № 27001123140 от 14.06.2013 г. /с 3502,09 лв. неправомерно приспаднат ДДС/. Избягването на плащането на данъчното задължение е станало с непредприемане на действия от страна на обвиняемия да внесе в държавния бюджет начисленият му данък ДДС в общ размер на 12 257,32 лв. След извършената ревизия от ТД на НАП обвиняемият е възстановил невнесения данък, ведно с лихвите.

           Установените данъчните задължения са в особено големи размери. Съгласно разпоредбата на чл.93 т.14 от НК “данъци в големи размери са тези, които надхвърлят 12 0000 /дванадесет хиляди/ лева.

        * субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, което е адресат на съответното изискуемо данъчно задължение – обвиняемият е  пълнолетно вменяемо лице.

* от субективна страна престъплението е извършено от обвиняемия с пряк умисъл. Същият е предоставил на Р. Н. счетоводни документи въз основа на които последната е изготвяла справки- декларации по ЗДДС. Посочените в обвинението справки – декларации от м.март до м.май 2013 г.  са изпратени по електронен път до ТД на НАП гр.Шумен с електронния подпис на обвиняемия.

 

За престъплението по чл.255, ал.4, пр.2 от НК във вр. с чл.255, ал.3 от НК във вр. с чл.255, ал.1, т.2 и т.7 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК  законодателят към датата на деянието предвижда наказание “Лишаване от свобода” до 3 /три/ години и “Глоба” до хиляда лева. Съдът при определяне на наказанието отчита обстоятелството, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, а именно :

- за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три  години, когато е умишлено;

- деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на тази глава;

- причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени.

Разпоредбата на чл.78а от НК, към датата на деянието,  предвижда наказание “Глоба” в размер от 1000,00 до 5000,00лв.

Предвид гореизложеното съдът счита, че са налице предпоставките на чл.78а от НК обвиняемия Е.Ц.К. да бъде  освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000,00 лв./хиляда лева/. 

При определяне на наказанието на обвиняемия за извършеното от него престъпление съдът прецени наличието на следните обстоятелства:

·        смекчаващите отговорността обстоятелства: съжаление за извършеното, оказано съдействие на разследващите органи в хода на досъдебното производство.

·        отегчаващи отговорността обстоятелства: няма.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: “глоба” в минималния определен от закона размер – 1000,00 лв. /хиляда лева/. Определеният размер на наложеното наказание съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите от страна на осъденото лице. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него, както и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът счита, че на основание чл.189 ал.3 от НПК следва да възложи на Е.Ц.К. и  направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 60,00 лв.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: