Решение по дело №746/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 398
Дата: 8 октомври 2019 г. (в сила от 8 октомври 2019 г.)
Съдия: Красимир Иванов Петракиев
Дело: 20194400500746
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Плевен, 08.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                       

        ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври,  през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                            ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                              КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ      

                                                                                                       

като разгледа докладваното от съдията Красимир Петракиев  в.гр.дело № 746 по описа за  2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство по реда на чл.435 ал.2 т.2 от ГПК.

Постъпила е жалба от А.И.А. от гр.Л. – длъжник против действията на ДСИ Д. Ю.при РС-Л. по изп.д.№******** за налагане на възбрана и обявяване на публична продан на собствения му недвижим жилищен имот, представляващ УПИ с жилищна сграда, находящ се на адм. адрес гр.Л., ул.“Г.“ № *.

 В жалбата се правят оплаквания, че жилището, срещу което е насочено изпълнението е единствено за длъжника и жената, с която живее на съпружески начала, както и за тяхното дете и че неправилно съдия-изпълнителят е насочил изпълнението върху него, като е наложил възбрана и обявил публична продан, тъй като се явява несеквестируемо съгласно чл.444 ал.1 т.7 от ГПК. Моли да се отменят изпълнителните действия нарушаващи несеквестируемостта на това имущество.

По така подадената жалба не  е постъпило възражение от насрещната страна и не е взето становище по нея.

Представени са мотиви на ЧСИ, в които е изразено становище, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че жалбата е допустима на заявеното основание, но налагането на възбрана върху несеквестируем недвижим имот е процесуално допустимо още повече, че несеквестируемостта в случая се изключва от разпоредбата на чл.445 ал.2 т.1 от ГПК.

 

 

 

 

Плевенският окръжен съд, като провери данните по делото, приема за установено следното:

 

 

 

 

По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата.

Длъжникът обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо. Няма данни кога длъжникът е уведомен за налагане на възбраната. Същевременно длъжникът има право по всяко време на изпълнението да възрази, че производството е насочено срещу вещ, която счита за несеквестируема. Жалбата е подадена на 04.09.2019г.

Следователно, жалбата следва да се приеме, че е подадена в срок, от надлежна страна, срещу изпълнително действие, подлежащо на обжалване от взискателя съгласно  чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

 

 

 

 

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:

По същество жалбата е неоснователна.

Изп.д.№***** по описа на СИС при РС-Л. е образувано въз основа на изп.лист издаден в полза на А.П.А., действаща като законен представител на малолетния П.А.И. от гр.Л. за парично вземане за издражка. С молбата за образуване най-общо са посочени почти всички способи за изпълнение. ДСИ е предприел по искането на взискателя проучване на имущественото състояние на длъжника и е изпратил призовка за доброволно изпълнение.

В последствие са наложени запор върху автомобил и възбраната върху недвижимия имот, като след това той е описан, оценен и обявен на публична продан.

В жалбата против последното действие се твърди, че този имот е несеквестируем и поради това не следва да се налага възбрана и въобще да се насочва изпълнението върху него.

Това възражение не може да бъде споделено от съда.

Съгл. разпоредбата на  чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочвано върху жилището на длъжника, ако той и членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от факта дали длъжникът живее в него, но ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредба на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията на  чл. 39, ал. 2 ЗС. Единствено при установяване на тези факти с надлежни доказателства, СИ може да насочи принудителните изпълнителни действия върху съответния недвижим имот.

Изрично обаче в чл.445 ал.2 т.1 от ГПК законодателят е предвидил, че не могат да се ползват от забраните по чл.444 т.5 и 7 длъжниците по задължения за издръжка.

Видно е, че настоящето дело е именно за присъдена месечна издръжка на дете на длъжника. Поради този факт е налице изключението на чл.445 ал.2 т.1 от ГПК и независимо, че жилището е единствено за длъжника същото се явява секвестируемо за това задължение и спрямо него може да се насочва принудително изпълнение, включително възбрана и публична продажба на имота.

Поради изложените доводи жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от горното, Плевенски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.И.А. от гр.Л. – длъжник против действията на ДСИ Д. Ю.при РС-Л. по изп.д.№***** за налагане на възбрана и обявяване на публична продан на собствения му недвижим жилищен имот, представляващ УПИ с жилищна сграда, находящ се на адм. адрес гр.Л., ул.“Г.“ № *

 

 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.437 ал.4 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: