№ 158
гр. Горна О. , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101765 по описа за 2020 година
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.286 от
ТЗ ввр. чл.258 и сл. от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК:****(чрез пълномощник АД„Г. и Петкова” с ЕИК:****,
представлявано от адв.В.Г. от САК) твърди в исковата си молба, че ищцовото дружество
предявява исковата си претенция срещу М. В. Т., въз основа на Договор за цесия от дата
01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г.Груп“ООД, което от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по Договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания”ЕАД. Съгласно чл.6 ал.2 от Договора за цесия от
01.10.2019г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ЕООД има качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне
на вземания. Нямало никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да
уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Към исковата молба е приложено уведомление за
двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ООД, което дружество уведомява
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си
на цедент от 01.10.2019г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99 ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Към
исковата молба били приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019г. било
уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне. Нямало законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен
длъжник и за двете цесии, предвид факта, че М. В. Т. не е изпълнила задълженията си нито към
мобилния оператор, нито към „С.Г. Груп“ООД към датата на връчването на препис от исковата
молба. „ЮБЦ“ ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
1
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и в настоящото производство е
ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно
с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз
основа на договора с мобилния оператор, ответницата е ползвала предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския№15742847001 на абоната.
Съгласно чл.29 от ОУ на мобилния оператор, предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този па ползването им. Периодът па заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може
да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Между кредитора „Българска телекомуникационна
компания”ЕАД и М. В. Т. бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски
номер 15742847001 от 18.11.2015г. за ползване на мобилна услуга за номер ********** при
условията на тарифен план Vivacom i-Traffic М с месечен абонамент 15.99лв. и срок на договора -
24 месеца - до 18.11.2017г. На 18.11.2015г. ответницата е сключила и друг договор, с който и е
предоставена мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план Vivacom Smart
S с месечен абонамент 17.99лв. и срок на договора - 24 месеца - до 18.11.2017г. На 24.11.20015г.
ответницата се съгласила ползваните до момента услуги да се включат в обща сметка под един
клиентски номер 15742847001, чрез приетата от нея оферта „Комбинирай и спести“. На
14.12.2016г. с Допълнително споразумение ответницата запазила условията на ползваните
мобилни услуги за номер ********** при условията на тарифен план Vivacom i-Traffic М с
месечен абонамент 15.99лв. за номер ********** при условията на тарифен план Vivacom Smart S
с месечен абонамент 17.99лв., добавяйки нова услуга за номер **********, избирайки условията
на тарифен план VIVACOM i-Traffic М с месечен абонамент 15.99лв. и добавен следната
допълнителна услуга Удвоени MB на максимална скорост Vivacom Smart с месечен абонамент
1.99лв. Със същото споразумение ответницата е добавила и Internet-услуга за ползване при
условията на тарифен план Vivacom Net Slim 20 с месечен абонамент 20.80лв. и ТВ-услуга при
условията на тарифен план Vivacom TV L с месечен абонамент 22.99лв. Срокът на споразумението
е бил за 24 месеца - до 14.12.2018г. С нов договор на 23.05.2017г. ответницата добавила нова ТВ-
услуга за ползване, избирайки условията на тарифен план TV GO пакет Старт с месечен абонамент
8.90лв. за срок от 24 месеца. С допълнително споразумение от 23.05.2017г. М. В. Т. изявила
желание всички ползвани услуги да се включат в обща сметка, по абонатен номер 15742847001,
съгласно офертата „Комбинирай и спести“. Въз основа на сключения договор за предоставянето на
мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 15742847001 между „Българска
телекомуникационна компания”ЕАД и М. В. Т. били издадени:
фактура№**********/08.06.2017г., фактура№**********/08.07.2017г.,
фактура№**********/08.08.2017г., фактура№**********/09.09.2017г., за периода: 08.05.2017г.-
08.09.2017г., с дължима към момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение стойност в размер на 207.29лв. Конкретно: фактура№**********/08.06.2017г. с
начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 103.53лв. с ДДС(Мобилни услуги -
59.15лв.; Internet-услуги - 8.14лв,; TV-услуги - 17.41лв.; ДДС ставка 20 % - 16.94лв,; VIVACare -
1.89лв., като дължимата сума е платима в срок 25.06.2017г.); фактура№**********/08.07.2017г. с
начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 89.38лв. с ДДС(Мобилни услуги -
49.95лв.; Internet-услуги - 7.33лв,; TV-услуги - 14.99лв.; ДДС ставка 20 % - 14.45лв,; VIVACare -
1.89лв., корекции – 0.77лв., като дължимата сума е платима в срок 25.07.2017г.);
фактура№**********/08.08.2017г. с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на
2
89.84лв. с ДДС(Мобилни услуги - 49.95лв.; Internet-услуги - 7.33лв,; TV-услуги - 14.99лв.; ДДС
ставка 20 % - 14.45лв,; VIVACare - 1.89лв., корекции – 1.23лв., като дължимата сума е платима в
срок 25.08.2017г.); фактура№**********/09.09.2017г. с начислена за периода сума за месечни
абонаменти в размер на 27.82лв. с ДДС(Мобилни услуги – 9.72лв.; Internet-услуги – 4.84лв,;
TV-услуги – 5.61лв.; ДДС ставка 20% - 4.04лв,; VIVACare - 1.89лв., корекции – 1.81лв., като
дължимата сума е платима в срок 25.09.2017г.). Твърди, че абонатът потребил и не е заплатил
услуги на обща стойност 254.85лв., след сторниране на сумата в размер на 55.72лв., като за
ищцовото дружество представлявала интерес сумата в размер на 207.29лв., фактурирани за четири
последователни отчетни месеца(м.юни.2017г., м.юли.2017г., м.август.2017г.; м.септември.2017г.).
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на БТК - чл.50 от ОУ ввр. чл.43 т.1 от ОУ - абонатът има следните
задължения: да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги(т.43.1.); да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43
от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал
по клиентски номер 15742847001 крайна фактура№**********/09.09.2017г. В издадената крайна
фактура бил само балансът от предходните периоди в размер на 65.37лв. Датата на деактивация на
процесния абонамент е 21.09.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на оператора при .нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане. Предявен е иск по
реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.286 от ТЗ ввр. чл.258 и сл. от ЗЗД
ввр. чл.79 от ЗЗД, по издадената Заповед№914/14.07.2020г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№909/2020г. на ГОРС за: сумата 207.29лв., представляваща неплатени суми
по договори за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски№15742847001 от
18.11.2015г., 24.11.2015г., 11.10.2016г., 14.12.2016г., 23.05.2017г., сключени между „Българска
телекомуникационна компания”ЕАД и М. В. Т., обективирано във:
фактура№**********/08.06.2017г., фактура№**********/08.07.2017г.,
фактура№**********/08.08.2017г., фактура№**********/09.09.2017г., сключен Договор за цесия
от 16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ЕАД,
сключен Договор за цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ЕАД и „ЮБЦ“ЕООД. Претендират
се разноските в исковото и в заповедното производство.
Ответницата М. В. Т. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се
представлява от особен представител адв.Ваня Ем.Д. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК.
Особеният представител оспорва предявените искoве. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на исковата претенция. Счита, че от представените към исковата молба
писмени доказателства не се доказвало по безспорен начин основателността на претенцията.
Обективно нямало как да се получава информация дали ответницата Т. е извършила плащания и в
какъв размер. С оглед изложеното, оспорва исковите претенции изцяло по основание и размер.
Счита за неоснователна претенцията на ищеца с оглед редовността на извършената цесия, касаеща
надлежното уведомяване на ответницата за извършването и. От приложените по делото писмени
доказателства, не се установявало редовността, както и надлежното връчване на уведомлението за
извършената цесия и тя все още не била произвела действието си спрямо ответницата. Връчването
3
на исковата молба и доказателствата към нея, вкл. всички книжа, свидетелстващи за сключения
договор за цесия, имащ действие спрямо задължението на ответника, е извършено на особения
представител. Връчването на особен представител не би могло да се приравни, нито на връчване на
ответника, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага. Изложеното водело до неоснователност на иска,
поради липса на доказателства на една от предпоставките за уважаването му, а именно, надлежно
уведомяване на ответника за цедираното вземане.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Безспорен по делото е фактът, че между „Българска телекомуникационна компания”ЕАД и
М. В. Т. бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 15742847001
от 18.11.2015г. за ползване на мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план
Vivacom i-Traffic М с месечен абонамент 15.99лв. и срок на договора - 24 месеца - до 18.11.2017г.
На 18.11.2015г. ответницата е сключила и друг договор, с който и е предоставена мобилна услуга
за номер ********** при условията на тарифен план Vivacom Smart S с месечен абонамент
17.99лв. и срок на договора - 24 месеца - до 18.11.2017г. На 24.11.20015г. ответницата се съгласила
ползваните до момента услуги да се включат в обща сметка под един клиентски номер
15742847001, чрез приетата от нея оферта „Комбинирай и спести“. На 14.12.2016г. с Допълнително
споразумение ответницата запазила условията на ползваните мобилни услуги за номер **********
при условията на тарифен план Vivacom i-Traffic М с месечен абонамент 15.99лв. за номер
********** при условията на тарифен план Vivacom Smart S с месечен абонамент 17.99лв.,
добавяйки нова услуга за номер **********, избирайки условията на тарифен план VIVACOM i-
Traffic М с месечен абонамент 15.99лв. и добавен следната допълнителна услуга Удвоени MB на
максимална скорост Vivacom Smart с месечен абонамент 1.99лв. Със същото споразумение
ответницата е добавила и Internet-услуга за ползване при условията на тарифен план Vivacom Net
Slim 20 с месечен абонамент 20.80лв. и ТВ-услуга при условията на тарифен план Vivacom TV L с
месечен абонамент 22.99лв. Срокът на споразумението е бил за 24 месеца - до 14.12.2018г. С нов
договор на 23.05.2017г. ответницата добавила нова ТВ-услуга за ползване, избирайки условията на
тарифен план TV GO пакет Старт с месечен абонамент 8.90лв. за срок от 24 месеца. С
допълнително споразумение от 23.05.2017г. М. В. Т. изявила желание всички ползвани услуги да
се включат в обща сметка, по абонатен номер 15742847001, съгласно офертата „Комбинирай и
спести“. Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер 15742847001 между „Българска телекомуникационна компания”ЕАД и М. В. Т.
били издадени: фактура№**********/08.06.2017г., фактура№**********/08.07.2017г.,
фактура№**********/08.08.2017г., фактура№**********/09.09.2017г., за периода: 08.05.2017г.-
08.09.2017г., за периода: 22.03.2017г.-21.07.2017г. с дължима към момента на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение стойност в размер на 207.29лв. Конкретно:
фактура№**********/08.06.2017г. с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на
103.53лв. с ДДС(Мобилни услуги - 59.15лв.; Internet-услуги - 8.14лв,; TV-услуги - 17.41лв.; ДДС
ставка 20% - 16.94лв,; VIVACare - 1.89лв., като дължимата сума е платима в срок 25.06.2017г.);
фактура№**********/08.07.2017г. с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на
89.38лв. с ДДС(Мобилни услуги - 49.95лв.; Internet-услуги - 7.33лв.; TV-услуги - 14.99лв.; ДДС
ставка 20 % - 14.45лв,; VIVACare - 1.89лв., корекции – 0.77лв., като дължимата сума е платима в
4
срок 25.07.2017г.); фактура№**********/08.08.2017г. с начислена за периода сума за месечни
абонаменти в размер на 89.84лв. с ДДС(Мобилни услуги - 49.95лв.; Internet-услуги - 7.33лв,;
TV-услуги - 14.99лв.; ДДС ставка 20% - 14.45лв,; VIVACare - 1.89лв., корекции – 1.23лв., като
дължимата сума е платима в срок 25.08.2017г.); фактура№**********/09.09.2017г. с начислена за
периода сума за месечни абонаменти в размер на 27.82лв. с ДДС(Мобилни услуги – 9.72лв.;
Internet-услуги – 4.84лв,; TV-услуги – 5.61лв.; ДДС ставка 20 % - 4.04лв,; VIVACare - 1.89лв.,
корекции – 1.81лв., като дължимата сума е платима в срок 25.09.2017г.). Издадените фактури били
на обща стойност 254.85лв., като било извършено сторниране на сумата в размер на 55.72лв., и
била заявена сумата 207.29лв. – задължения по фактурирани за четири последователни отчетни
месеца(м.юни.2017г., м.юли.2017г., м.август.2017г.; м.септември.2017г.). Съгласно ОУ абонатът е
бил длъжен да заплаща ежемесечно цените на предоставените му услуги, съгласно издадена от
дружеството фактура, независимо от това дали е получил същата.
Според чл.50 от ОУ ввр. чл.43 т.1 от ОУ - абонатът има следните задължения: да плаща в
срок дължимите суми за предоставените услуги(т.43.1.); да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от ОУ или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно
да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски номер
15742847001 крайна фактура№**********/09.09.2017г. В издадената крайна фактура бил само
балансът от предходните периоди в размер на 65.37лв. Датата на деактивация на процесния
абонамент е 21.09.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система
на оператора при .нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане.
Въз основа на Договор за цесия от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията
”С.Г.Груп“ООД, което от своя страна, „ЮБЦ“ЕООД е цесионер и собственик на вземания по
Договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания”ЕАД. Съгласно чл.6 ал.2 от Договора за цесия от 01.10.2019г., считано от подписването
му, „ЮБЦ“ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Към исковата молба е
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ООД,
което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и
от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било
образувано ч.гр.дело№909/2020г. и е била издадена Заповед№914/14.07.2020г. за изпълнение на
парично задължение на М. В. Т. към „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК:****, за: сумата 207.29лв.,
представляваща неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителна услуга с
клиентски№15742847001 от 18.11.2015г., 24.11.2015г., 11.10.2016г., 14.12.2016г., 23.05.2017г.,
сключени между „Българска телекомуникационна компания”ЕАД и М. В. Т., обективирано във:
фактура№**********/08.06.2017г., фактура№**********/08.07.2017г.,
фактура№**********/08.08.2017г., фактура№**********/09.09.2017г., сключен Договор за цесия
от 16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ЕАД,
5
сключен Договор за цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ЕАД и „ЮБЦ“ЕООД; сумата
52.73лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода: 28.09.2017г.-01.04.2020г.; сумата
205.00лв., представляваща направените разноски по ч.гр.дело№900/2020г. на ГОРС(ДТ и
адвокатско възнаграждение). Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника М. В.
Т. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане от 01.10.2020г. ГОРС е указал на
заявителя „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК:****, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото
разпореждане може да предяви против длъжника М. В. Т. иск за установяване на вземането си по
заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
За да възникне спорното материално право за парично вземане за ищеца по иска с правно
основание чл.415 от ГПК, в негова тежест е да установи наличието на действителен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че е предоставил твърдените
далекосъобщителни услуги на ответницата. Така, в тежест на ищеца е да докаже факта на
сключването на валиден договор за доставката на далекосъобщителни услуги, съдържанието му,
вкл. и уговорките за цена и срок на издължаването и и за неустойка при предсрочното
прекратяване на договора; приложимостта на представените с исковата молба Общи условия(ОУ);
потребените далекосъобщителни услуги и стойността им. В тежест на ответницата по делото от
своя страна е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението си за плащане стойността на претендираните суми или обстоятелства изключващи
дължимостта им.
Съдът приема за безспорно установено, че представения по делото договор за
далекосъобщителни услуги е валидно сключен и съответно обвързва страните по делото. Същият
не е оспорени от ответната страна и доколкото носят подписите на лицата, посочени в тях като
издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях, са направени от тези лица. В този смисъл следва да се приеме, че с подписването на
процесния договор в правната сфера на всяка от страните са възникнали съответни права и
задължения. За прецизност, следва да се уточни, че договорът за услуга срещу възнаграждение,
каквито са договорите за далекосъобщителни услуги с мобилните оператори, се подчиняват на
правилата, уредени в чл.258 и сл. от ЗЗД относно договора за изработка. По делото не се оспорва,
че ищецът е изпълнил основното си задължение по договорите - да предоставя на ответницата
далекосъобщителни услуги. Ответницата, от една страна не твърди, от друга - не сочи
доказателства във връзка с изпълнението на своите задължения по приемане на
работата(извършената услуга) от страна на ищеца, отделно не сочи доказателства да са
съществували каквито и да било причини да откаже да я приеме, или да е направил възражения
във връзка с приемането и. Не сочи и не се установява от доказателствата по делото да са налице
скрити недостатъци, които да основават освобождаване от плащане или отбив в цената. Безспорен
е и фактът, че ответницата не е заплатила дължимата сума по издадената фактура в уговорения
срок, като доказателства относно факта на плащане на тези суми не бяха ангажирани и до датата на
приключване на съдебното дирене. Ето защо, съдът приема, че ответницата е неизправна страна по
договора, тъй като не е предложила на кредитора изпълнение в уговорените срокове.
6
Въз основа на Договор за цесия от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията
”С.Г.Груп“ООД, което от своя страна, „ЮБЦ“ЕООД е цесионер и собственик на вземания по
Договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания”ЕАД. Съгласно чл.6 ал.2 от Договора за цесия от 01.10.2019г., считано от подписването
му, „ЮБЦ“ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Към исковата молба е
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ООД,
което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и
от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г.
По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че след сключването
на договора за далекосъобщителни услуги, вземането по него е прехвърлено от „БТК“ЕАД на
„С.Г. Груп”ООД с Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., а впоследствие- от "С.Г.
Груп”ООД на „ЮБЦ“ЕООД с Договор за прехвърляне на вземания от 01.01.2019г. При това
положение, освен промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, то също така вземането е преминало от
предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на
цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния
договор. С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие
между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването
на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният
договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор – чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД с цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение
на лице, което не е носител на вземането. Следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника
няма отношение към валидността на цесионния договор, а има отношение за момента, от който
новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече
уведомения длъжник. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие,
вземането преминава от цедента(неговия носител към същия момент) върху
цесионера(приобретателя на вземането). С постигане на съгласието цесионерът придобива
вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права - по аргумент на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Неуведомяването на длъжника не води до
недействителност на прехвърлянето. Това уведомяване би създало достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1
от ЗЗД.
Приложено е пълномощно(лист 16 от делото), с което представляващите цедента
„БТК“ЕАД, упълномощават цесионера „С.Г. Груп”ООД да уведомят от името на „БТК“ЕАД по
законоустановения ред всички длъжници за сключения договор за цесия, извършвайки всички
фактически действия по надлежното им уведомяване. Приложено е и уведомление за цесия от
страна на цедента „БТК“ЕАД, действащ чрез пълномощника „С.Г. Груп”ООД и цесионера
„ЮБЦ“ЕООД до ответницата М. В. Т. за сключения последващ договор за цесия(лист9 от делото).
Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването и тъй като цесионерът действа като пълномощник на цедента - налице е изрично
7
овластяване на цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, чрез обсъденото
пълномощно. Съгласно чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на
представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил(чл.39
от ЗЗД), и след като не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни
правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията, то по силата на принципа за
свободата на договарянето(чл.9 от ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД(Решение№137/02.06.2015г. по
гр.дело№5759/2014г. - IIIг.о. ВКС; Решение№156/30.11.2015г. по т.дело№2639/2014г. IIт.о. ВКС).
В конкретния случай може да се приеме, че съобщаването на извършеното прехвърляне на
вземането спрямо цедирания длъжник е направено с връчването на препис от исковата молба и
приложенията към нея, в т.ч. препис от самия цесионен договор, Приложение№1 към него,
пълномощно, дадено от законния представител на дружеството–цедент на дружеството–цесионер
за извършване на действия по уведомяване по чл.99 ал.3 от ЗЗД на длъжниците, уведомления по
чл.99 ал.3 от ЗЗД, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Още повече,
че от ответника–длъжник липсват противопоставени твърдения, че до предявяването на иска е
погасил задължението си на стария кредитор, поради което липсата на предходно уведомяване се
явява ирелевантен факт. От постигнатата в т.4.5 от договора за цесия договореност се установява,
че е налице изрично изявена правно валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера
от негово име и за своя сметка да предприеме фактически действия по уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от
пълномощник липсва законова пречка. Налице е и нарочно дадено пълномощно в тази насока от
стария кредитор, което не е ограничено нито със срок, нито с конкретно прехвърлени вземания, а
касае всички вземания, които се прехвърлят в изпълнение на рамковия договор от 01.12.2016г.,
каквито са и настоящите. Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици(Решение№198/18.01.2019г. по т.дело№193/2018г. на ВКС). Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед чл.235 ал.3 от ГПК.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск
за прехвърленото вземане(в случая препис от уведомителното писмо, договора за цесия,
пълномощно и потвърждение за цесия би могло да са връчени на ответника с преписа от исковата
молба) „не може да бъде игнорирано”(цитираното от ищцовата страна Решение№123/24.06.2009г.
по т.дело№12/2009г. - IIт.о. ВКС; Решение№3/16.04.2014г. по т.дело№1711/2013г. - Iт.о. ВКС;
Решение№78/09.07.2014г. по т.дело№2352/2013г. – IIт.о. ВКС; Решение№46/25.05.2017г. по
т.дело№572/2016г. - Iт.о. ВКС). Така, предвид изрично сключения договор за цесия и
уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение
на последния е настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на
вземанията по процесния договор за кредит е ищецът. Ето защо, съдът приема за доказани
обстоятелствата във връзка с надлежното съобщаване на цесията на ответника и предявяването на
настоящия иск/искове от надлежна страна.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение№3 по
тълк.дело№3/2011г. на ОСГТК ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111
8
б.“в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, като тези периодични плащания се погасяват по давност в тригодишен срок. Следва да се
вземе предвид и чл.3 т.2 от ЗМДВИП за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, предвидени в нормативните актове, с изтичането
на които се погасяват или прекратяват права за частноправните субекти. С Решение(обн. ДВ
бр.33/07.04.2020г.) за удължаване на срока на обявеното извънредно положение, Народното
събрание на Р.България удължава този срок до 13.05.2020г. Съгласно §.13 от ПЗР на
ЗИДЗЗ(обн.ДВ бр.44/13.05.2020г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение , продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
„Държавен вестник“. Следователно, през периода: 13.03.2020г.-20.05.2020г. вкл. погасителна
давност не тече. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено в съда на 14.07.2020г., от която дата
погасителната давност се счита прекъсната. Съгласно ОУ абонатът е бил длъжен да заплаща
ежемесечно цените на предоставените му услуги, съгласно издадена от дружеството фактура,
независимо от това дали е получил същата. В ОУ е предвидено, че плащането следва да се
извършва в определен срок след датата на издаване на фактурата, т.е. за всяка една от процесните
фактури за периода: 08.05.2017г.-08.09.2017г. е настъпила изискуемостта, като обаче за нито една
от тях не следва да се приложи института на кратката погасителна давност, тъй като видно от
датата на образуване на заповедното производство, за нито една от тях не е изтекъл тригодишния
давностен период.
С оглед изложеното съдът следва да постанови решение, като се приеме за установено по
отношение на М. В. Т. по предявен иск от страна на „Теленор България“ЕАД против М. В. Т., че
М. В. Т. дължи на „ЮБЦ“ЕООД по Заповед№914/14.07.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№909/2020г. на ГОРС: сумата 207.29лв.,
представляваща неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителна услуга с
клиентски№15742847001 от 18.11.2015г., 24.11.2015г., 11.10.2016г., 14.12.2016г., 23.05.2017г.,
сключени между „Българска телекомуникационна компания”ЕАД и М. В. Т., обективирано във:
фактура№**********/08.06.2017г., фактура№**********/08.07.2017г.,
фактура№**********/08.08.2017г., фактура№**********/09.09.2017г., сключен Договор за цесия
от 16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ЕАД,
сключен Договор за цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ЕАД и „ЮБЦ“ЕООД.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищцовата страна и сумата 325.00лв., представляваща направени в производството по
гр.дело№1765/2020г. на ГОРС разноски(ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 25.00лв. и
адвокатско възнаграждение – 300.00лв.). Ответникът следва да заплати на ищцовата страна и
сумата 300.00лв., представляваща възнаграждение за особен представител.
Ищецът сезира съда с претенция за разноските, направени от него в рамките на
заповедното производство по ч.гр.дело№909/2020г. на ГОРС при заявени разноски – 205лв.(ДТ по
чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 25.00лв. и адвокатско възнаграждение – 180.00лв.). Разноските са
законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
9
от ГПК и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното
производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода
на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало,
произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на
отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство и се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. При този
изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноските в
заповедното производство в размер на 205.00лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на “ЮБЦ“ЕООД с ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление: гр.София Район „Триадица” бул.„България“№81 вх.В ет.VIII,
представлявано от Управител Ю.Б.Ц., против М. В. Т. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: гр.Г.О. ул.“П......“№2 вх.Б ет.V и с друг известен адрес: гр.Г.О. ул.”П.”№2 вх.Б ет.V ап... че
М. В. Т. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.“П......“№2 вх.Б ет.V и с друг
известен адрес: гр.Г.О. ул.”П.”№2 вх.Б ет.V ап... ДЪЛЖИ на “ЮБЦ“ЕООД с ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление: гр.София Район „Триадица” бул.„България“№81 вх.В ет.VIII,
представлявано от Управител Ю.Б.Ц., по Заповед№914/14.07.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№909/2020г. на ГОРС сумата 207.29лв.,
представляваща неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителна услуга с
клиентски№15742847001 от 18.11.2015г., 24.11.2015г., 11.10.2016г., 14.12.2016г., 23.05.2017г.,
сключени между „Българска телекомуникационна компания”ЕАД и М. В. Т., обективирано във:
фактура№**********/08.06.2017г., фактура№**********/08.07.2017г.,
фактура№**********/08.08.2017г., фактура№**********/09.09.2017г., сключен Договор за цесия
от 16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ЕАД,
сключен Договор за цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ЕАД и „ЮБЦ“ЕООД.
ОСЪЖДА М. В. Т. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.“П......“№2
вх.Б ет.V и с друг известен адрес: гр.Г.О. ул.”П.”№2 вх.Б ет.V ап... ДА ЗАПЛАТИ на
“ЮБЦ“ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София Район „Триадица” бул.
„България“№81 вх.В ет.VIII, представлявано от Управител Ю.Б.Ц.: сумата 205.00лв./двеста и пет
лева/, представляваща направени разноски в производството по ч.гр.дело№909/2020г. на ГОРС;
сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща възнаграждение за особен представител по
гр.дело№1765/2020г. на ГОРС; сумата 325.00лв./триста двадесет и пет лева/, представляваща
направените разноски в производството по гр.дело№1765/2020г. на ГОРС.
10
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
11