Р Е Ш Е Н И Е
№ 382/1.2.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на петнадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян
Колев
при участието на секретар Йоанна Трендафилова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 562
по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявена от К.С.З.,
ЕГН ********** *** и Н.С.З.,
ЕГН **********,*** молба с правно основание чл. 50 СК за развод по взаимно съгласие
придружена със споразумение между страните по смисъла на чл. 51, ал. 1 СК.
Съпрузите основават искането си на твърдения за постигнато между тях сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Постигнали са
споразумение по смисъла на чл. 51 СК относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето,
както и ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното
име, представено в писмен вид към молбата.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителите лично, поддържат
молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото по между им
споразумение в изложения смисъл.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по
делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Молителите са съпрузи, на основание сключения между тях граждански брак
на 24.09.2009 г., за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 1309 от същата дата от длъжностното лице по гражданско състояние
при Община Варна.
Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си
за развод по взаимно съгласие, като решението им за това е сериозно, взаимно и
непоколебимо и не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, и
прецени, че споразумението им удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51
от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала, намира че същото
следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде
допуснат на основание чл. 50 от СК.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40
лв., като констатира, че същата е внесена от молителите до размера от 25 лв.,
като остатъкът от 15 лв. следва да се внесе от страните поравно, съобразно споразумението.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между К.С.З., ЕГН ********** *** и Н.С.З.,
ЕГН **********,***, сключен на 24.09.2009 г.,
пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански
брак № 1309/24.09.2009г., по взаимно
съгласие, на основание чл. 50 СК.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 СК, като:
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака
жената да носи фамилно име „Ф.”.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище с
административен адрес, находящ се в гр.
Варна, ЖК „Младост” 123, вх. 1, ет. 6, ап. 17 на К.С.З., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето В.К.З. ЕГН ********** НА БАЩАТА К.С.З., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака дете В.К.З. ЕГН ********** при БАЩАТА К.С.З., ЕГН **********, на адрес: ***.
ОСЪЖДА Н.С.З., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето В.К.З.
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител К.С.З., ЕГН ********** *** месечна
издръжка в размер на 140,00 лева, платима до 10-то число на месеца, за който се
отнася, считано от постановяване на настоящото решение до настъпване на
законови обстоятелства за изменение или прекратяване на горното задължение по
банкова сметка *** К.С.З. IBAN ***, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, до окончателното плащане, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н.С.З., ЕГН ********** с детето В.К.З. ЕГН **********, като й дава възможност да го вижда и взема,
както следва: Всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от 10,00ч. в
събота до 20.00ч. в неделя, както и за 15 дни през годината /при допълнително
уговорено от двамата време през отпуските/, които не съвпадат с годишния отпуск
бащата, както и през рождения му ден след допълнителна уговорка за часа на
посещение.
ОБЯВЯВА, че съгласно
постигнатото между съпрузите споразумение Съпрузите не си дължат издръжка един
към друг; Движимите вещи придобити в режим на СИО представляващи обикновената
покъщнина на семейството са си поделили извънсъдебно; разноските по делото ще
се заплатят от К.С.З., ЕГН **********.
ОСЪЖДА К.С.З., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка
на ВСС сумата от 15,00 лева (петнадесет лева), представляваща
дължима държавна такса за развода.
ОСЪЖДА Н.С.З., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 100,80
лева (сто лева и 80 ст.) държавна такса по споразумението за издръжка.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на молителите заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: