№ 186
гр. Плевен , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дияна А. Николова
като разгледа докладваното от Дияна А. Николова Гражданско дело №
20204430104511 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от М. Д. М., ЕГН
**********, адрес ***, Д. М. М. с ЕГН **********, адрес ***, Д. М. М., ЕГН **********,
адрес *** подадена чрез пълномощника Адвокат В.К. от Адвокатска колегия - ***, със
съдебен адрес *** против Д. Г. Л. с ЕГН ********** адрес ***, в която се твърди следното :
ищците са наследници на ***, бивш жител на ***. Със Заповед № 103506.03.2012 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК, постановена по
ч.гр.д.№ 14252012г., Плевенският районен съд е издал на 10.04.2012 г. изпълнителен лист в
полза на ответника за главница в размер на 14 277.16 лева, представляваща изплатена от
същия като поръчител сума по Договор за текущо потребление от 31.07.2006 г., Договор за
поръчителство от 31.07.2006 г. и изпълнителен лист от 28.01.2011 г., законна лихва върху
главницата от 05.03.2012 г. до окончателното и изплащане, 1 500.38 лева - лихва за забава за
периода от 01.03.2011 г. до. 05.03.2012 г. и съдебни разноски - 1 415.54 лева.
С молба вх.№ 390528.10.2014 г. ответникът е представил пред ЧСИ *** с рег.№ 756 на
КЧСИ този изпълнителен лист и е поискал образуването изпълнително дело. Въз основа на
същата молба ЧСИ *** е образувал изпълнително дело №20147560400948 с посочен
изпълнителен способи запор на трудово възнаграждение.
С Писмо-запорно съобщение изх.№ 1225228.10.2014 г. съдебният изпълнител е
наложил запор на трудовото възнаграждение на наследодателката в УМБАЛ „*** - ***. От
1
28.10.2014 г. до 28.10.2016 г. ответникът не е искал извършване на изпълнителни действия и
такива не са били предприемани по инициатива на съдебния изпълнител, поради което
изпълнителното дело се е прекратило на 28.10.2016 г. по силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Независимо от перемирането на делото, с Молба вх.№ 701625.10.2018 г. ответникът е
поискал извършването на опис, оценка и продажба на недвижими имоти на
наследодателката ни в *** и в ***. С Писмо-запорно съобщение изх.№ 2275430.11.2018г. и
Писмо-запорно съобщение изх.№ 2275530.11.2018 г., съдебният изпълнител е наложил
запори на банкови сметки на наследодателката ни в „*** АД и „***“ АД.
Тъй като вземането на ответника за главницата по горепосочения изпълнителен лист
произтича от договор за поръчителство, същото е погасено по давност с изтичането на
общия петгодишен срок по чл.110 ЗЗД, която с оглед приложението на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 22013 г. на ОСГТК на ВКС е настъпила на
28.10.2019 г. С погасяването на главното задължение се погасява и акцесорното задължение
за лихви, дори давността за последното да не е изтекла. Присъдените лихви са погасени с
тригодишна давност, която е изтекла на 28.10.2017 г.
Изпълнителните действия, предприети след 28.10.2016 г. са извършени в условията на
прекратен изпълнителен процес и са невалидни. Като такива те не могат да прекъсват
давността.
По отношение на присъдените разноски в размер на 1 415.54 лева, същите не са
предмет на настоящият иск, тъй като са били изплатени изцяло от третото лице -
работодател в хода на изпълнителното производство.
След смъртта на наследодателката на ищците всеки от тях отговаря до размера на
наследствения си дял, а именно до 1/3 от нейните задължения. Извършването на
изпълнителни действия за събиране на погасени по давност вземания им дава основание, и
правен интерес за предявяване на настоящия отрицателен установителен иск при условията
на обикновено другарство. Давността е настъпила след датата на издаване на заповедта за
изпълнение, което прави иска допустим на посоченото правно основание.
Независимо, че изпълнителното производство е фактически прекратено, съдебният
изпълнител е конституирал ищците като страни по него и им е изпратил призовки за
доброволно изпълнение на по 1/3 от размера на гореописаното вземане.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае спрямо ответника,
че не му дължат по 1/3 част от процесиите вземания, а именно главница в размер на 14
277.16 лева, представляваща изплатена от същия като поръчител сума по Договор за текущо
потребление от 31.07.2006 г., Договор за поръчителство от 31.07.2006 г. и изпълнителен
лист от 28.01.2011 г., законна лихва върху главницата от 05.03.2012 г. до окончателното и
изплащане, 1 500.38 лева - лихва за забава за периода от 01.03.2011 г. до 05.03.2012 г.
2
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез адв. Б.П. от АК Плевен, съд.
адрес : ***, ***, с който искът се оспорва изцяло. Оспорват се твърденията на ищците за
изтекла погасителна давност по признатото вземане, както изпълнително дело №948/2014
год. по описа на ЧСИ *** да е перемирано. Твърди се, че съобразно разпоредбата на чл.116,
б.”в” от ЗЗД „Давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение”. По тези съображения не смята, че искането на ищците е неоснователно и не
могат да се позовават на общата разпоредба на чл.110 от ЗЗД. Видно от материалите по
изпълнителното дело през целият период от образуването му ЧСИ *** е извършвал
изпълнителни действия, които не дават основание за прилагане на разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 от ГГЖ. Прилага извлечение от преводите, които са постъпвали ежемесечно от ЧСИ
***, от които е видно, че ежемесечно за целия период на образуване на изпълнителното
производство до конституирането на ищците, е извършвал изпълнителни действия.
В о.с.з. ищците се представляват от адв.К., който поддържа иска и навежда доводи в
представена по делото писмена защита.
В о.с.з. представител на ответната страна, редовно пирзована, не се явява. Постъпило
е писмено становище от пълномощника адв.П., с което оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Не е спорно, а това се установява и от приетите доказателства по делото, че по
образуваното на ч.гр.д. №1425/2012год. по описа на ПлРС е издадена следната заповед за
изпълнение на основание чл.410 от ГПК : длъжникът ***, ЕГН ***, от ***, да заплати на
кредитора Д. Г. Л., ЕГН **********, от ***, сумата 14 277, 16 лв., представляваща главница,
сумата 1 500, 38 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01. 03. 2011 год. до 05. 03.
2012 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05. 03. 2012 год. до
изплащане на вземането, както и сумата 1 415, 54 лв. разноски по делото. В заповедта е
отразено, че вземането произтича от от следните обстоятелства: договор за кредит за текущо
потребление от 31. 07. 2006 год., договор за поръчителство от 31. 07. 2006 год., съдебно
удостоверение № 19728/ 24. 11. 2011 год. на частен съдебен изпълнител *** и изпълнителен
лист по ч.гр.дело № 448/ 2011 год. по описа на Плевенския районен съд. Заповедта за
изпълнени е е влязла в сила на 24.03.2012год., като е издаден изпълнителен лист на
10.04.2012год. По делото е приложено в цялост изпълнително дело №948/2014год. по описа
на ЧСИ Ц.***, с район на действие ПлОС.
Съдът намира предявеният иск за допустим, а по същество - за неосонвателен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Наведените от ищцовата страна доводи не
се споделят от съда. Видно от материалите по изпълнителното дело е, че до работодателя на
длъжника /наследодател на ищците/ УМБАЛ – Плевен /л.9 от изп.д./ е изпратено запорно
3
съобщение на 28.10.2014год. На 31.10.2014год. при ЧСИ е постъпило писмено изявление от
страна на работодателя, че признава за основателно вземането към ***, като са извършване
удръжки от заплатата й, считано от 04.12.2014год. до 08.06.2017год./л.27-58 от изп. дело/. На
31.10.2014год. давността е спряла да тече. След 08.06.2017год. и по силата на
Таълкувателно решение №2 от 26.06.2015год. по т.д.№2/2013год. на ОСГТК на ВКС на РБ,
започва да тече нова петгодишна давност, която към настоящия момент не е изтекла,вкл.
към датата на подаване на исковата молба.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като еноснователен и
недоказан.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника разноски по делото за един адвокат в 1000лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.439 от ГПК иск от М. Д. М. с ЕГН **********,
адрес ***, Д. М. М. с ЕГН **********, адрес *** и Д. М. М., ЕГН **********, адрес ***, с
пълномощник адвокат В.К. от Адвокатска колегия - ***, със съдебен адрес *** против Д. Г.
Л. с ЕГН ********** адрес ***, за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищците не дължат на ответника по 1/3 част от вземането, за което е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1425/2012год. по описа на ПлРС, а именно главница в размер
на 14 277.16 лева, , законна лихва върху главницата от 05.03.2012 г. до окончателното и
изплащане, 1 500.38 лева - лихва за забава за периода от 01.03.2011 г. до 05.03.2012 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК М. Д. М. с ЕГН **********, адрес ***, Д. М. М.
с ЕГН **********, адрес *** и Д. М. М., ЕГН **********, адрес ***, с пълномощник
адвокат В.К. от Адвокатска колегия - ***, със съдебен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. Г. Л.
с ЕГН ********** адрес ***, разноски по делото за един адвокат в размер 1000лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез ПлРС пред ПлОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4