Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки
адм. дело № 376 по описа за 2019 г. на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.226 от АПК, във връзка чл. 166, ал.2 от ДОПК, вр.
с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Образувано е по жалба от В.В.Ф. от ***, против Акт
за установяване на публично държавно вземане №09/06/3/0/00130/2/01/04/01 от
04.10.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФ “Земеделие“, гр.Кърджали, с който
на жалбоподателя е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ
плащане по Договор №*** от *** г. и е определено, подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на *** лв., представляващо сумата от полученото първо
плащане по горния договор. Жалбоподателят твърди, че имот №***, находящ се в ***, ***, действително е собственост на съпругата
му А. Ф. По силата на сключен договор, последният имот е бил отдаден под наем на
Х. С., считано от 04.01.2016 г. до 30.09.2016 г. и по тази причина имотът не бил
включен в бизнес плана, в таблица 1 „Налична в стопанството земя“. На
05.10.2016 г., съпругата му А. Ф. му отдала под наем имот №***, като върху него
жалбоподателят създал 3.200 дка трайни насаждения от сливи, с което изпълнил изискването
за растеж земеделското стопанство. Твърди, че бил принуден да използва именно този
имот, за създаването на трайните насаждения, поради невъзможността да наеме дългосрочно,
друга подходяща земеделска земя в землището на ***. Счита, че оспореният акт е постановен при превратно
тълкуване на представените документи, като административният орган недопустимо се
е произнесъл по действителността им. Намира за правно и житейски обосновано, обработването
на земеделска земя, отдадена под наем от съпруга. В с.з., и в представено писмено становище, чрез
процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. Излага допълнителни съображения
за липса на материалните предпоставки по чл.37, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №10/10.06.2016 г. Неправилно било прието от административния орган,
че имот №***, със засадените върху него 3.200 дка сливи е недопустим за подпомагане.
Твърди и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, поради прилагане на несъответстваща процедура, като в случая, по силата
на чл.20а, ал.5 вр. с чл.9б, т.2 от ЗПЗП е следвало да
се издаде решение за финансова корекция, а не АУПДВ. Поради липсата на данни за извършени проверки
счита, че от съдържанието на оспорения акт не се установява как административния
орган е стигнал до фактическите констатации, въз основа на които е постановен оспорения
акт. Иска от съда да отмени оспорения АУПДВ, като претендира и направените по делото
разноски.
Ответникът - Директор на ОД на ДФ „Земеделие“ - Кърджали, чрез процесуалния
си представител, намира жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.
Счита, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.37, ал.8, т.2 от относимата Наредба № 10 от
10.06.2016 г., тъй като към датата на подаване на заявката за второ плащане,
както и на подаване на заявлението за подпомагане, е бил
съпруг на собственика на земята. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
На
14.07.2016 г., жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства”
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР 2014-2020 г., регистрирано
с Уникален идентификационен номер (УИН) ***. Към заявлението е приложен и бизнес
план, в който е предвидено обработваемата площ на стопанството да е 12.350 дка,
разположено в землищата на *** и на ***. В таблица 1. „Налична земя за стопанството“
са отразени: 1.земеделски имот с №***, находящ се в землището
на ***, с площ от 10.901 дка, ползван по силата на договор за аренда за срок от
10 години и засаден с трайни насаждения – сливи; 2. земеделски имот, съставляващ
УПИ **, кв.** по плана на ***, с площ
1.45 дка, собствен на кандидата и представляващ семейна градина. Според бизнес
плана началният икономически размер на стопанството, измерен в Стандартен производствен
обем/СПО/ е *** евро /*** лева/, като е предвидено увеличаване на икономическия
размер с *** евро в СПО, което ще се постигне със създаване и отглеждане на
3.200 дка сливи, до определения период за проверка на изпълнението на бизнес плана.
Предвидено е, икономическият размер на стопанството до крайната дата на периода
за проверка изпълнението на бизнес плана, да достигне *** евро в СПО или *** лева.
Със Заповед
№*** от *** год. на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, на основание чл.20а,
ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, чл.27, ал.2, ал.3 и ал.4, във връзка с чл.24, ал.1, т.4 от
Наредба №10 от 10.06.2016 год. на МЗХ, за прилагане на подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитите на малки стопанства” от Програмата за развитите
на селските райони за периода 2014 – 2020 год. /Наредбата/, заявлението на В.Ф.
е било одобрено за финансиране.
На
06.04.2017
год., между ДФ „Земеделие”, и жалбоподателя, като ползвател,
е сключен Договор №*** за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието
на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата
за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014 г. - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони, в размер на ***
лева, от които: първо плащане в размер на *** лева,
платими в двумесечен срок от сключването на договора
/чл.3, ал.2, т.1 от договора/ и второ плащане в размер на *** лева, в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен
номер на окомплектована заявка за второ плащане /чл.3, ал.2,т.2 от договора/. На
ползвателя е вменено задължение да изпълни изцяло представения от него и одобрен
бизнес план, в периода от сключването на договора, до 20.06.2018 г., както и всички
останали нормативно и договорно установени задължения, произтичащи от предоставеното
подпомагане .
С
Решение
№***, на директора на ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали, е одобрено изплащането ***
лева, като финансова помощ по договор №***
от *** год., съгласно заявка за плащане №***.
На
06.07.2018 г.
жалбоподателят Ф. е подал заявка за второ плащане, към която приложил и необходимите
документи.
С писмо изх.№***/***
г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“- Кърджали, на
основание чл.26, ал.1, вр. с чл.34, ал.3 от АПК, жалбоподателят
е уведомен, че при извършени административни проверки след първо плащане и преди
второ плащане, са установени несъответствия, изразяващи се в липса на увеличение
на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро, спрямо първоначалния
размер, тъй като заявеният имот №***, със засадени на него 3.200 дка сливи, е недопустим
за подпомагане, поради това, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане,
както и към датата на подаване на заявката за второ плащане е бил собствен на съпругата
му А. Ф. В писмото е посочено, че при установеното неизпълнение на нормативни и
договорни задължения, се изисква връщане на полученото първо плащане, като лицето
няма право да получи второ плащане. Писмото е съобщено на жалбоподателя на
29.08.2018 г., видно от приложеното известие за доставка.
Във връзка с горното писмо, на 07.09.2018
г. В.Ф. е подал възражение с вх.№*** и допълнение вх.№*** от ***
г., в което посочил, че не е извършил посочените нарушения
на договорни задължения, като добросъвестно е изпълнил задълженията си по сключения
договор, в т.ч. и тези по създаване на овощните градини, съобразно бизнес плана.
Посочил е също, че визираното в писмото връщане на добросъвестно получени суми,
не съответства на целите на програмата за развитие на селските райони.
С оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично
държавно вземане, издаден на основание чл.27, ал.3 и ал.4 от Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, на жалбоподателя
е отказано изплащането на финансова помощ, в размер на *** лв., представляваща
второ плащане по Договор №*** от *** г. и е определено, подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на *** лв., представляващо сумата от полученото
първо плащане по горния договор. Видно от представено по делото Решение за поправяне
на очевидна фактическа грешка №*** от *** год., издадено от директора на ОД на ДФ
„Земеделие”– Кърджали, т.І от оспорения АУПДВ е поправена, както следва: „Отказвам
изплащането на финансова помощ в размер на ***/***/ лева, представляваща второ плащане
по №*** от ***г.”. Оспореният акт е мотивиран с неспазване на условията на чл.15, ал.1; чл.6,
ал.3, чл.13, ал.1 от сключения договор №***/*** г., както и на разпоредби на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова
помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства
и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. Прието е, че имот №*** в землището на ***, ***, в който е установено
отглеждане на 3.200 дка сливи, не е допустим за подпомагане, поради това, че към
датата на подаване на заявлението за подпомагане, както и към датата на подаване
на заявката за второ плащане е бил собствен на съпругата му А. Ф. Посочено е, че икономическия размер на стопанството към крайна
дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана, изчислен по приложение
№1 към чл.5, ал.8 от Наредбата, въз основа на допустимите за включване култури,
възлиза на *** евро, а началният икономически размер на стопанството е бил *** евро, поради което не е изпълнено изискването
за увеличение на икономическия размер на стопанството с най-малко левовата равностойност
на 2 000 евро. Оспореният АУПДВ е изпратен на жалбоподателя
по пощата и е получен на 20.10.2018 г., видно от приложеното известие за доставяне,
а жалбата срещу акта е подадена на 29.10.2018 г.
По
делото е приложен и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №***/*** г., видно
от който, А. Н. Ф. е собственик на нива с площ 3.30 дка, съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне, находяща се в землището на ***, ***.
При така установеното
от фактическа страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена
в законоустановения срок, от легитимирано лице с правен
интерес и насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
При проверката
за законосъобразност на оспорения АУПДВ, касаеща компетентността
на неговия издател, съдът констатира следното:
С разпоредбата
на чл.20а, ал.4 ЗПЗП (Нова – ДВ, бр. 12 от 2015 г.), на изпълнителния директор на
ДФ ”Земеделие” е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване
на договори за финансово подпомагане, на директорите на областните дирекции на фонда.
С приложената по делото Заповед №***/*** г., основана на чл. 20а, ал.2 и 4 от ЗПЗП,
чл. 11, ал.2, чл.44 и чл.45 от Устройствения правилник
на ДФ ”Земеделие”, ИД на ДФ ”Земеделие” е делегирал на директорите на ОД „Земеделие“,
съобразно териториалната им компетентност, правомощията по издаване на АУПДВ, както
и актове за отказ да се изплати заявена финансова помощ, вкл. и
по подмерки 6.1 и 6.3 по ПРСР 2014-2020. Следователно, оспореният акт,
издаден от директора на ОД „Земеделие“ - Кърджали е постановен от компетентен орган,
съобразно териториалната му компетентност и надлежно делегирани правомощия. Актът
е издаден в установената в закона форма и съдържа относими
към случая фактически и правни основания.
Не се установиха
и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, които да обосноват отмяната на акта. Административния орган е изяснил фактите и обстоятелствата
от значение за случая, като с писмо от 27.08.2018 г., жалбоподателят е уведомен,
на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, за откриване на производството
по издаване на АУПДВ. Спазена е и процедурата по издаването на акта, предвид разпоредбата
на §12, ал.1 ПЗР на ЗИД ЗПЗП. В тази връзка и предвид мотивите към окончателно Решение
№14035/21.10.2019 г. постановено по адм.д. №5871/2019
г. по описа на ВАС, неоснователни са възраженията на жалбоподателя за прилагане
на несъответстваща процедура.
В
случая страните не спорят, че към 20.06.2018 г. - посочената в договора и в бизнес плана крайна дата, жалбоподателят е засадил
10,900 дка сливи, в имот с №*** в землището на ***, ***; 3.200 дка сливи, в имот
с № *** /***/ в землището на ***, както и семейна градина /ябълки, сливи, круши
и лозя/ - 1,450 дка в имот с пл.сн. №**, кв.** по плана
на ***. Няма спор също, че А. Ф. е собственик на имот с № *** /***/ в землището
на ***, ***, и е била съпруга на жалбоподателя,
както към датата на подаване на заявлението за подпомагане, така и към датата на
подаване на заявката за второ плащане.
Административният
орган счита, че съгласно предвиденото в чл.37, ал.8, т.2 от Наредба №10/2016 г.,
имот № *** /***/ в землището на ***, използван за създаване на трайните насаждения с площ 3.200 дка, не следва да бъде включен при
изчисляване увеличението на икономическия размер на стопанството, поради това, че
към датата на подаване на заявлението за подпомагане, както и към датата на подаване
на заявката за второ плащане, е бил собствен на съпругата му - А. Ф.
Според чл.37, ал.8, т.2 от Наредба №10/2016 г., когато към датата на подаване
на заявката за второ плащане ползвателят на помощта е бил в брак и съпругът/ата
му е бил/а съпруг/а и към датата на подаването на заявлението за подпомагане, при
изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 14, ал.
1, т. 2 и 3 не се включва земята, която към датата на подаване на заявлението за
подпомагане е била собственост или е ползвана на друго правно основание от съпруга.
В случая,
от обсъдените доказателства се налага извод, че е налице хипотезата на чл.37, ал.8, т.2 от приложимата
наредба, и посоченият в заявката за второ плащане имот № *** /***/ в землището
на ***, ***, е недопустим за подпомагане, тъй
като е безспорно по делото, че собственикът на имота е съпруга на жалбоподателя, както към датата на
подаване на заявлението за подпомагане, така и към датата на подаване на заявката
за второ плащане. В тази връзка, правилно е прието от административния орган, че икономическият размер на стопанството, към крайна
дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана, изчислен по приложение
№1 към чл.5, ал.8 от Наредбата, въз основа на допустимите за включване култури.
При начален икономически размер на стопанството в размер на *** евро, не е изпълнено
изискването за увеличение на икономическия размер на стопанството с най-малко левовата
равностойност на 2000 евро и ползвателят
не е изпълнил задължението си по чл. 9, ал.2 от Наредба № 10/10.06.2016
г., респ. уговореното в чл. 15, ал.1 от договора, да изпълни одобрения бизнес
план, в т.ч. и да реализира задължителното нарастване на икономическия размер на
стопанството. По силата на чл. 37, ал.1, т.3
от приложимата наредба, ползвателят на помощта дължи връщане на полученото
първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ в размер на *** лв.
От своя страна, разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, задължават Разплащателната
агенция да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове
и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството
на Европейския съюз. С оглед установените по делото факти съдът намира, че в случая
административният орган правилно е приложил и материалния закон, по отношение на
определеното възстановяване на публично вземане в размер на *** лв., представляващо
сумата от полученото първо плащане по Договор №*** от *** г.
В останалата
част, с която е отказано изплащането на финансова помощ в размер на *** лв., представляваща второ плащане по Договор
№*** от *** г., издаденият АУПДВ е незаконосъобразен. Процесният
АУПДВ е издаден след проведена процедура по чл.166 от ДОПК,
относим за производствата по установяването на
публичните вземания. Горната процедура е неприложима по отношение на отказите за
плащане на одобрена финансова помощ, имащи характер на решение по чл.35, ал.1, т.3
от Наредба №10/2016 г., като освен това, сумата в размер на *** лв., не е изплатена и не подлежи на възстановяване,
каквато е функцията на АУПД /в този смисъл и Решение № 10325 от 3.07.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 3263/2019 г./. В тази си част обжалваният
акт е незаконосъобразен и подлежи на отмяна и връщане на преписката за приключване
на процедурата по подаденото заявление за второ плащане.
При този изход на спора,
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и предвид направените от страните искания за
присъждане на разноски, на жалбоподателя се следват разноски в размер на 379 лв.,
съобразно уважената част от жалбата. В полза
на ОД на ДФ "Земеделие" - Кърджали, съобразно отхвърлената част от жалбата,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, АС-Кърджали
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане
№09/06/3/0/00130/2/01/04/01 от 04.10.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФ “Земеделие“,
гр.Кърджали, в частта му, с която на В.В.Ф. е отказано
изплащането на финансова помощ в размер на 9 779 лв., представляваща второ
плащане по Договор №*** от *** г., като ИЗПРАЩА преписката на директора на ОД ДФ
“Земеделие“, гр.Кърджали, за произнасяне по Заявка за плащане №***/*** г., подадена
от В.В.Ф.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.В.Ф. срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане №09/06/3/0/00130/2/01/04/01 от 04.10.2018 г., издаден от директора на ОД
ДФ “Земеделие“, гр.Кърджали, в частта му, с която е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо сумата на полученото
първо плащане по Договор №*** от *** г.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие”, гр.София да заплати на В.В.Ф. от
***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на
379 лв.
ОСЪЖДА В.В.Ф. от ***, ЕГН **********, да заплати
на Държавен фонд „Земеделие”, гр.София разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: