№ 286
гр. Монтана, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РА.ОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети мА. през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20241630103091 по описа за 2024 година
Образувано е по предявени от М. И. И. срещу К ЕАД и А.Т. ЕООД
установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски
кредит № 2659771/ 24.10.2022г. и договор за предоставяне на поръчителство
от 24.10.2022г.,, на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1 предл, първо от ЗЗД вр. чл. 22
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19 ЗПК поради противоречие със закона.
Ищецът твърди, че е получил заемна сума от ответника срещу
насрещното му задължение да ги върне. Излага аргументи, че договорът за
заем и договорът за поръчителство са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД като противоречащи на императивни норми на Закона за потребителския
кредит, тъй като ГПР бил над законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 ЗПК
от 50%. Изтъква, че клаузата по договора за паричен заем, предвиждаща
задължение за заемополучателя за представи обезпечение на задълженията е
нищожна, като противоречаща на императивни правни норми. Процесната
сума следвало да се включи към ГПР, но не е направено от кредитодателя,
като по този начин била нарушена разпоредбата ма чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посочва, че е заплатил сума в размер на 100 лева по договора за кредит, която
следва да му бъде върната, като платена без основание.
Ответникът К е подал отговор на исковата молба, като е изложил доводи
1
за неоснователност на претенцията. Не оспорва сключването на процесния
договор. Определеният ГПР е съобразен с чл. 19, ал. 4 ЗПК и не е следвало да
се включва в него разходите по договора за поръчителство.Оспорва
наведените доводи на ищеца за недействителност на договора.
Ответникът А.Т. ЕООД е подал отговор на исковата молба, като е
изложил доводи за неоснователност на претенцията. Не оспорва сключването
на процесния договор. Определеният ГПР е съобразен с чл. 19, ал. 4 ЗПК и не
е следвало да се включва в него разходите по договора за поръчителство.
Оспорва наведените доводи на ищеца за недействителност на договора.
Съдът, като прецени и анализира в тяхната цялост събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между ищцата и първия ответник "К" ЕАД е
сключен Договор за потребителски кредит № 2659771/24.10.2022 г., по силата
на който "К" ЕАД е предоставил на ищцата в заем парична сума от 1000 лв.,
при фиксирана лихва от 20 % и ГПР – 21,93 % при обща дължима сума от
1122,82, платима на 13 погасителни. Това е видно още от представените с
отговора на исковата молба писмени доказателства - Договор за
потребителски кредит и Приложения № 1 към същия, в което са посочени
конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от
приложимите Общи условия. В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена
клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от
посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от
кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В
противен случА., съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде
одобрен. В настоящата хипотеза ищцата, като кредитополучател, е
предоставила обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, видно от
представеното от "А. Т." ЕООД копие на Договор за предоставяне
на поръчителство от дата 24.10.2022 г., сключен между ищцата и
дружеството "А. Т." ЕООД. Съгласно Договора за предоставяне
на поръчителство и Приложение № 1 към същия, на поръчителя се следва
възнаграждение в размер на 893,38 лв., като възнаграждението се дължи
разсрочено на датата на плащане на погасителните вноски по кредита и може,
2
съгласно уговореното да се заплаща на "К" ЕАД.
Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът
намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност
на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя
изложеното от ответника "К" ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице
правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по
правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла
на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със
законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са
посочени годишния процент на разходите по кредита и робщата сума,
дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР
по Договор за потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не
са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне
на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на
процента на разходите и крА.ната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1,
т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и
всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал.
2 от Договора в случА., че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа)
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и
процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от
кредитора и договорът не е породил действие. Следователно
възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да
бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка
с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани
с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
3
по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, в чието заключение
е посочено, че Изчисленото ГПР %, вписано в чл.8 от Условия по кредита към
договора е обследвано от вещото лице. Вещото лице е спазило изискванията и
математичската методология, описана в Приложение 1, чл.19, ал.2 от ЗПК,
като обобщава, че в ГПР. На следващо място посочва, че ГПР е в размер на
286,90% при включване на възнаграждението по договора за поръчителство.
Ищцата е заплатила 1000 лева по кредита.
Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се
намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради
което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.
В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за
нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство от
24.10.2022 г., тъй като същият се явява лишен от основание, предвид
недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка
с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т. е. липсва
необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на
самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото
съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е
уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника
задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора,
регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от
поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне
на поръчителство). Следователно поръчителят получава едно
възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за
него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За
длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно,
защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от
задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл
не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва
престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и
този договор се явява недействителен като лишен от основание. При
4
настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за предоставяне
на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от
27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че
основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата
сделка. Изложеното подкрепя и ищцовото твърдение за неравноправния
характер на договора за предоставяне на поръчителство на основание чл.
143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в договора
за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на "К" ЕАД по процесния договор за
потребителски кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита. В този смисъл е и Решение на СЕС от
13.03.2025 г. по дело C337/23. По този начин и при включване на разходите за
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР, то
размерът на ГПР възлиза на много повече от законоустановения и допустим
размер от 50 %.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките настоящият състав намира, че макар формално процесният
договор за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11,
ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание
по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
5
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. В тази
хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК - виж решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г., на
ВКС, I т. о. и решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело № 3620/2021 г. на
ВКС, III г. о., определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. на
ВКС, II т. о., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС,
I т. о. и др.
Договорът, сключен между потребителя и "К" ЕАД и договорът,
сключен между потребителя и "А.Т." ЕООД, се намират във взаимовръзка
помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на
поръчителство, поради естеството на правоотношенията. Ето защо, следва да
се приеме, че и договорът за предоставяне на поръчителство също е
недействителен, поради което самият той не е породил правни последици,
респективно не е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение на
поръчителя.
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на
чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвокат Е. И. адвокатско възнаграждение.
Цената на иска е в размер на 1000 лева, а съгласно чл. 7, ал. 2, т.1 НМРАВ
минималното възнаграждение в размер на 400 лева по единия установителния
6
иск и 400 лева по другия установителен иск.
След постановяването на Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на
основание чл. 633 ГПК, съдът има възможността да не приложи предвидените
в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения, а да определи
възнаграждение под тези предели, като условие за това е насрещната страна
да е повдигнала въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
При определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, настоящата
инстанция, счита че следва да вземат предвид следните критерии:
фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, вида
и обема на извършените процесуалните действия, както и продължителността
на производството. По делото е назначавана експертиза и е проведено едно
съдебно заседание, на което и двете страни не са се явили и не са изпратили
процесуален представител.
Съобразно горното, съдът намира, че производството не е било с правна
и фактическа сложност. Същото е решено на базата на представените с
исковата молба и отговора към нея доказателства, като в първото съдебно
заседание процесуалните представители на страните не са се явили. В него
съдът е приел проектодоклада за окончателен и е счел делото за изяснено, като
е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. ОтчитА.ки тези факти,
настоящата инстанция намира, че справедливото адвокатско възнаграждение
по иска за обявяване недействителност на договора и осъдителния иск следва
е в размер на 300 лева от пълното възнаграждение от 400 лева, които следва да
бъдат платени от К ЕАД и 300 лева от пълното възнаграждение от 400 лева. /в
този смисъл Решение № 116 от 18.04.2024 г. по в.гр.д.97/2024 г. на МОС/.
След като ищецът е била освободен от разноски в производството по
реда на чл.83, ал.2 ГПК, то дължимата държавна такса и възнаграждение за
вещо лице следва да се присъди в тежест на ответника.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. И. И., ЕГН
**********, срещу „К“ ЕАД, ЕИК ************, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
нищожността на Договор за потребителски кредит № № 2659771/ 24.10.2022г.,
7
на основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.
4 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. И. И., ЕГН
**********, срещу „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***** иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 24.10.2022 г., на
основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД,
ОСЪЖДА „К“ ЕАД, ЕИК ************,да заплати на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е. И., Булстат ********, адвокатско
възнаграждение в размер 300 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е. И., Булстат ********, адвокатско
възнаграждение в размер 300 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, А.Т.“ ЕООД, ЕИК *****, да
заплати на РА.онен съд - Монтана сумата 325 лева – държавна такса и
разноски по гр.д.№ 3091/2024г. на РСМ
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, „К“ ЕАД, ЕИК ************, да
заплати на РА.онен съд - Монтана сумата 325 лева – държавна такса и
разноски по гр.д.№ 3091/2024г. на РСМ
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при РА.онен съд – Монтана: _______________________
8