Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №   1366

                                 гр. Сливен, 23.11.2018  год.

                              В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

   СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви    граждански състав  в съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и  осемнадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

       при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от  председателя гр. дело № 64/2018  г. на Районен съд Сливен за да се произнесе,  съобрази следното:

        Предявен е   иск с правно основание  чл.  179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.  

         Производството е образувано по искова молба на Н.Г.М. *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието - гр. София, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация:  чл.  187, ал. 5,  т.2 от ЗМВР – обезщетение за неизползван допълнителен отпуск, за който е имала право за положения от нея извънреден труд над 50-те часа за тримесечие, които се компенсират с парично възнаграждение. Посочва се, че правото на допълнителен отпуск като компенсация за извънреден труд е съществувало в ЗМВР /отм./ от 1997 г. и от 2006 г. за положен извънреден труд над 50 часа на отчетно тримесечие, в периода от 25.02.2003 г. до 30.06.2014 г., когато ЗМВР /отм./ от 2006 г. е бил отменен със ЗМВР от 2014 г. /обн. на 27.06.2014 г. в сила от 01.07.2014 г. и компенсацията на извънредния труд в МВР и другите силови структури, работещи по ЗМВР. Посочват началото на исковия период - 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., тъй като е било предвидено в закона за компенсация на положен извънреден труд.

         Излага аргументи, че през времетраене на служебното и правоотношение е изпълнявала служебните си задължения на 8, 12 и 24 часови смени, като работните и смени са изпълнявани по предварително утвърден от Началника на Затвора гр. Сливен месечен график, като работното й време се е изчислявало сумарно за отчетен период, който в исковия ни период е бил тримесечен.

    Твърди още, че съгласно разпоредбите на ЗМВР в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. е следвало да и бъде компенсирана с допълнително възнаграждение за извършения труд за часовете до 50 часа на отчетен период и допълнителен платен отпуск за извънреден труд над 50 часа на тримесечие.

Твърди, че през процесния период работодателят не е изчислявал правилно изработените от ищцата часове и по този начин извънредния й труд не бил отчетен и компенсиран. Поради специфичния характер на извършваната от ищцата дейност, същата давала допълнителни смени месечно или т.н. резерв, не могла да ползва почивка за хранене, защото и трябвало разрешение на прекия ръководител и се хранила на територията на работното си място и била на разположение по това време. ГДИН не била отчитал пълната продължителност на положения от нея труд по време на работните й смени, тъй като не бил включила към работното й време, времето, което ищцата ползвала за хранене, приспадала време за отдих, което реално не било ползвано от ищцата поради непрекъсваемостта на работния процес. Същото така ГДИН не отчитал времето за инструктаж, развод, приемане, сдаване, освобождаване и развод от дежурство, които безспорно съставлявали действия при изпълнение на служебните задължения по см. на пар. 1, т. 6 от ДР на ЗМВР. През процесния период не били и отчетени към работното й време и извършените от нея претърсвания и обиски. Твърди, че ГДИН през процесния период също не била отчитала положения от ищцата нощен труд и не била превръщала нощните часове в дневни такива, каквото  задължение имала при сумарното изчисляване на работното време. Посочва, че за служителите работещи на смени, поради естеството на работния режим и полагат нощен труд, при които работното време се изчислява сумарно императивната продължителност на нощния труд от 7 часа не могла да бъде спазена.     Поради тази причина бил създаден механизъм за частично компенсиране на вредните последици върху човешкото здраве от по-продължителния нощен труд, като били създадени правила съгласно които при сумарното изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работното време, установени за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. За процесния период нормалната продължителност на дневния работен ден за служителите на МВР била 8 часа. По отношение на нормалната продължителност на нощния труд следвало да се приложи общата разпоредба на чл. 140, ал. 1 КТ поради липсата на специална норма и същият да се приеме за 7 часа. По този начин се получавал коефициента 0.143, изразяващ съотношението на нормалната продължителност на дневния и нощния труд/8/7/, с който трябвало да бъдат умножени всички нощни часове при сумарното изчисляване на работното време и след това да се сумират с общия брой отработени часове през процесното тримесечие. Със създаването на изричната разпоредба на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, която била влязла в сила на 01.07.2014 г. се били възпроизвеждали императивните правила на КТ относно закрилата на работници и служители, които полагат нощен труд.

На последно място изтъква, че ответната Главна Дирекция не е изпълнила своето задължение да преобразува нощните часове в дневни такива, което следва да бъде извършено при всички случаи на отчитане на работното време при режим на смени.

Твърди, че признаването на времето за хранене, отдих като част от работното време, в случаите когато поради непрекъсваемостта на самия процес не могат да бъдат ползвани почивки, се осъществява за служители на ГДИН на нормативно ниво едва в края на исковия период - през месец март 2014 г., измененията на ППЗИНЗС от 07.03.2014 г. в сила от 20.03.2014 г., сред които са и изричното изброяване на дейностите, които съставляват част от работното време. Счита, че следва да се прилагат общите правила предвидени в КТ и ЗДСл. Позовава се на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организация на работното време и чл. 155, ал. 3 КТ съгласно които времето за хранене се включвало в работното време при непрекъсваем работен процес. Неактивната част от дежурствата/време за спане, почивка, храна, физиологични нужди/ също била представлявала работно време, ако работникът и служителя бил присъствал физически на място определено от работодателя. Този извод следвал от тълкувателните преюдициални заключения на СЕС, които били задължителни за страната ни като държава членка на ЕС, поради което в тяхно изпълнение била приета в този смисъл Инструкция на ЗМВР от 14.12.2012 г. и ТР№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Позовава се на чл. 311, ал. 5 от ППЗИНЗС относно задълженията на ищцата по приемането и предаването на поста, които се били осъществявали извън нормативно определената продължителност на работната смяна, но не били отчитани като работно време.

Ищцата претендира за всяко отчетно тримесечие в периода от 2003 г. до 2014 г. е полагала по минимум 74 часа извънреден труд над нормата за тримесечие, като за 24 часа над 50-те часа на тримесечие, съответно за 48-те часа за отчетните първо и второ тримесечие за 2014 г. следва да и бъде предоставен за ползване допълнителен платен отпуск в размер на по 3 дни, съответно на 6 дни допълнителен отпуск като компенсация за положения извънреден труд над 50 часа на тримесечие и които не са и били предоставени за ползване от работодателя до момента.

Предвид изложеното, моли съда да признае за установено по отношение на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, че ищцата има право на допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2003 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2004 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2005 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2006 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2007 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2008 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2009 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2010 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2011 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2012 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2013 г. и допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2014 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 05.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

     В срока по чл.131 ГПК ответната Главна Дирекция е депозирала отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по основание и размер. Счита, че предявения иск е недопустим, тъй като липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, когато спорното право могло да бъде предявено с осъдителен или конститутивен иск. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията чрез юрисконсулт П.С. е взел становище по молбата, сочейки, че същата е и неоснователна - изцяло, респективно частично основателен, поради изтекла погасителна давност по чл. 111 и чл. 110 от ЗЗД. Моли да се прекрати делото, съобразно чл. 130 от ГПК, предвид липсата на правен интерес. Цитира практика на ВКС съгласно която правото на служителя да иска допълнителен отпуск за положен труд над петдесет часа за тримесечие е срочно и като такова следва да се упражни в рамките на три години/тъй като е обвързано с отчитането и заплащането на извънреден труд до 50 часа, което означавало, че същото следвало да се упражни в рамките на тригодишен срок/. В тази връзка било предвидено в чл. 12 от Закона за счетоводството и три годишен период за съхраняване на носителите на счетоводната информация, което имало пряка връзка с изчисляването на извънредния труд и оттам с компенсиращия го допълнителен отпуск. Служителите на ГДИН били държавни служители по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и техните правоотношения се уреждали със ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР. Правото на допълнителен отпуск било регламентирано в чл. 212 /отм./, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, който предвиждал възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и право на допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа. Цитира разпоредбата на чл. 301, ал. 5 от ППЗИНЗС /отм./, като посочва, че на ищцата й е била осигурявана 72 часова почивка след 24 часово дежурство. Времето от 48-я до 72-я час било допълнителен отпуск по см. на чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР. Цитира разпоредбата на чл. 301, ал. 4 ППЗИНЗС /отм./ приложима през процесния период и твърди, че на ищцата й е била осигурявана 45/90 минутна почивка при всяко дежурство, както и до 4 часова почивка отдих при всяко 24 часово дежурство. Съгласно чл. 302, ал. 2 ППЗИНЗС /отм./ удължаването на работното време не се било компенсирало с почивка и не се смятало за извънреден труд и съгласно чл. 305, ал. 1 ППЗИНЗС /отм./ назначените в наряд се явявали най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време в поделението. Цитира чл. 16е, ал. 2, 3 и ал. 4 от действащия ППЗИНЗС, съгласно които нарядите и почивките за хранене не се включвали в работното време. Единствено инструктажите били част от работното време.

Сочи, че служителят е назначен на длъжност "надзирател" в затвора гр. Сливен за периода от 21.04.1998 г., а от 01.06.2004 г. е назначена на длъжност „старши надзирател до 03.12.2012 г., от 03.12.2012 г. "надзирател – І степен”,  видно от приложеното удостоверение.

Предвид изложеното, счита иска за неоснователен изцяло /респ. частично основателен, предвид изтекла погасителна давност по чл. 111 и чл. 110 от ЗЗД, поради което прави възражение за изтекла погасителна давност на иска за целия период от 2003 г. до 30.06.2014 г., с оглед датата на подаване на исковата молба - 05.01.2018 г. с изтичане на три годишен давностен период, евентуално частично погасен по давност с оглед общата 5 годишна погасителна давност предвидена за всички вземания /ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГК/.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

 

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа предявените искове по основание. Направил е искане за увеличение на размера на полагащия се допълнителен платен годишен отпускил, като съдът е допуснал изменение на установителния иск с нарочно определение на осн. 214 от ГПК, като се редуцира от 632,57 часа на 1056 часа за допълнителен отпуск за исковия период.

Ответната Главна Дирекция в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който оспорва исковете претенции и моли за отхвърлянето им. Моли съда да отхвърли изцяло иска, поради изтекла погасителна давност. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. 

 

Съдът след като прецени събраната доказателствена съвкупност по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

 

По делото не е спорно, че ищцата е назначена и към момента работи в Затвора гр. Сливен при ГД „ИН” при Министерство на правосъдието на длъжност „надзирател”, което се установява от представеното удостоверение от ответната Дирекция.

По делото са представени официални писмени справки от кадровото досие на ищцата; заверено копие от удостоверение с изх. № ТС-ЧР-11-181/02.02.2018 г., в което е описан ползваният отпуск от ищцата за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., заверени копия на всички предварително изготвяни и утвърдени от Началника на затвора гр. Сливен месечни графици за полаганите дружества от надзирателите в Затвора гр. Сливен през исковия период 01.2003 г. - м. юни 2014 г. вкл., отнасящи се за ищцата; официална писмена справка за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. положени дежурства от ищцата, изготвена съгласно ежедневните нарядни ведомости, водени в Затвора гр. Сливен; официална писмена справка за часовете положен труд от ищцата извън месечния график /претърсвания, външни постове, болници, служебни занятия, други часове извън графика/ за целия исков период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. или от когато са водени писмени документи за тези допълнителни часове; заверени копия на всички заповеди на Началника на Затвора Сливен, касаещи организацията и разпределението на работното време в затвора Сливен в исковия период началото на 2003 г. до 30.06.2014 г.

 

В производството е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице при изготвяне на заключението си се е запознало с представените доказателства по делото, извършило е необходимите справки в Затвора – гр. Сливен, съобразила се е с нормативната база приложима към исковите периоди по претенциите, така и издадените подзаконови актове- наредби и заповеди. Изчислила е за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2013 г., съобразно чл. 212 от ЗМВР, чл. 211 и чл. 187 от ЗМВР, като е приспаднала болничните като дни и отпуск, които е отразила в Приложение № 1.

Изработила е заключението, като е отразила положените дежурства за утвърдения месечен график по часове и извънмесечните графици - за обучението и преобразуваните нощни часове в дневни с коефициент 0,143 и е получила изработения труд по месеци и тримесечие за същия период.

Вещото лице уточнява, че нощните часове за периода 22 часа до 06 часа се преоформят в дневни, като се умножат с коефициент 0.143, съгласно чл. 26.1 от Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015. При сумирано отчитане на отработено време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Часовата ставка е определила, като брутното трудово възнаграждение за месеца се разделя на броя работни дни и след това на 8 продължителност на работния ден.

       В съдебно заседание вещото лице разяснява, че се е съобразило със свидетелските показания, както и със заповедите, находящи се в Затвора - Сливен и е отразила в допълнителното заключение в табличен вид, че нормата на работно време на ищцата за отчетния период  01.01.2003 г. до 30.06.2013 г., съобразно чл. 212 от ЗМВР, чл. 211 от 2006 г. и чл. 187 от ЗМВР е 632,57 часа, след направена корекция на заключението в съдебно заседание, като е приспаднала болничните като дни и отпуск, също като дни и ги е отразила в Приложение № 1, в 3 колона, отпуск - работни дни, болнични - работни дни при положен труд, при индивидуална норма часове, които е отразила в час положен труд на Приложение № 1 и всъщност индивидуалната норма е: за първото тримесечие са 296 часа при отпуск 20 дни и болнични 5 дни, т.е. индивидуалната норма за тримесечието е 296 часа от тях са приспаднати 25 дни.

       Уточнява, че е допусната техническа грешка в таблицата в Приложение № 1 срещу датата 3.03. в индивидуалната норма за дни т.е. в колона № 2 е следвало да отрази 20 работни дни, а не 15. Обяснява, че в колона № 2 на ред 1, 2, 3 срещу записа 3.03 е отразила 15, като ги е изчислила по съответния начин, индивидуалната норма е била 20 дни, но от тях приспада 5 дни болнични, които са в колона № 5 и затова в колона № 2 е отразила, че  реално индивидуалната норма за дни за месец март 2003 г. остава 15, като съответните часове за тези 15 дни са 120 часа, които е отразила в колона № 3 и  за тримесечието общите часове индивидуално норма се калкулира 296 часа.

       По втори въпрос: Колко време отработено време има ищцата за всеки отчетен период от исковия такъв от 1.01.2003 до 30.06.2013 г. - при сумирането в Приложение № 1 е отразила положените дежурства за утвърдения месечен график по часове и извънмесечните графици, това е за обучението и преобразуваните нощни часове в дневни с коефициент 0,143 и е получила изработения труд по месеци и тримесечия за същия период. Уточнява, че на експертизата на стр. 111 в колона последна в предпоследен ред е записано 126.70 часа, т.е. за периода на третото тримесечие на 2008 г. е 126.70 часа извънреден труд. Всъщност обаче допусната е техническа грешка и не би следвало да е 126.70 часа, а следва да бъде  89.36 часа., а в таблицата намираща се на стр. 107 в първа, втора, трета, четвърта, пета колона извънреден  труд на ред 4 отгоре надолу е посочено 89.36 часа, вместо правилните от 126.90. Уточнява, че коригира експертизата на стр. 107, като в извънредния труд на ред 6 вместо 230.42 часа, следва да бъде 287.5 часа извънреден труд и в колона № 6 за отпуските в ред 6 от горе на долу, вместо записа от 80.42, следва да запишем 96 часа. Уточнява преизчисленията за 2012 г. за първото тримесечие на стр. 113 в експертизата имаме от  110.2 часа и 50 часа които са записани, се променя на 60.2 часа извънреден труд, за второто и третото тримесечие, нямаме такъв извънреден труд защото в графите посочени на стр. 113 е посочено, че  този труд е под 50 часа, а на стр. 114 и виждаме за  последното тримесечие на стр. 113 е 9,9 часа, т.е. от 59,9 часа се приспадат 50 часа и става 9,9 часа и  като се  калкулират сумите  се получава за цялата  година на 2012 г.  трябва да е извънреден труд  общо в 70,1 часа над 50 часа, за които ГДИН дължи отпуск, така че трябва в таблицата на лист. 3 по експертизата или на стр. 107 по делото, като в колона 6 в ред 4 от долу на горе, вместо записа от 21,32 часа следва да бъде 70 часа, а  в колона 5 в ред 4 от долу на горе вместо 163,27 часа следва да бъде записано 211,8 часа, като тоталната сума сумирана в колона 6 на стр. 107 в ред  последен, следва да бъде не 568.90 часа, а 632.57 часа не компенсирани часове извънреден труд, които подлежат на компенсация с допълнителен отпуск.

       След направена корекция в последното съдебно заседание вещото лице уточнява, че действителните часове са 584.61 часа извънреден труд за всички тримесечия за 2008 г. или за целия исков период за 1056 часа. 

       От показанията на разпитаната по делото свидетелка се установяват факти, относно задълженията на ищцата по време на пост, че няма право да напуска затвора, както и че е задължена да бъде на разположение на дежурния главен надзирател. Дори по време на почивка, същата няма право да  преустанови работата си и свободно да напуска територията на затвора. При възникване на служебна необходимост веднага следва да започне да изпълнява функционалните си задължения.

В съдебно заседание пълномощника на ищцата на основание чл. 214 от ГПК прави изменение на исковата претенция, като се иска да се признае за установено, че за исковия период от 01.01.2003 г. до 30.06.2013 г. ищцата има право на 632,57 часа допълнителен отпуск, което в последното съдебно заседание също е изменено от 632.57 часа на 1056 часа.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните писмени доказателства и писмени доказателствени средства, както по отделно, така и съвкупно, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните,  съдът кредитира изцяло.

Съдът кредитира изцяло изготвеното заключение от вещото лице, тъй като същото не се оспори от страните в процеса, както и поради това, че вещото лице разполага с необходимите знания в съответната област на икономиката и няма основания съдът да се съмнява в безпристрастността и верността на изготвеното заключение.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 124, ал.1 от ГПК за  признаване за установено по отношение на ответната ГДИН, че ищцата има право на допълнителен платен отпуск за положен от нея извънреден труд за периода от   01.01.2003 г. до  30.06.2013 г.

Практиката на ВКС приема, че предявеният иск за установяване между страните, правото на служителя на компенсация с допълнителен годишен отпуск за отработено време, представляващо извънреден труд, е процесуално допустим. Всеки може да предяви установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правният интерес на ищцата се извежда от необходимостта за установяване по надлежния ред на предпоставките, при които възниква правото й да бъде компенсиран с допълнителен отпуск за положен труд в извънработно време, което право се оспорва от ответната страна.

Безспорно се установи, че  ищцата работи като държавен служител от надзорно- охранителния състав на ГДИН при МП с местоизпълнение на служебните задължения- Затвора – гр. Сливен.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че за процесния период са давани 8, 12 и 24 часови дежурства, подробно беше разяснено естеството от къде произтича извънредния труд /инструктаж, оглед и приемане и предаване на работата/.

Основният въпрос, който следва да бъде разискан и в правните изводи е приложим ли е института на погасителната давност по отношение на предмета на настоящия иск. Съгласно нормата на чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР /отм. ДВ, бр.53 от 27.06.2014г./ работата над/извън/ редовното работно време се компенсира с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа. В ЗМВР /ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./ подобна разпоредба за компенсиране на част от положения извънреден труд с допълнителен платен годишен отпуск не е предвидена.

Следователно отношенията между страните през процесния период се прилагат разпоредбите на ЗИНЗС, ЗМВР /отм. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./ и съответните подзаконови нормативни актове. По неуредените в тези специални закони  въпроси се прилагат разпоредбите на ЗДСл, по силата на пар. 1а от ЗР на ЗМВР /отм./, към който чл.19, ал.2 от ЗИНЗС препраща по неуредените въпроси, респ. след отмяната й /от 01.01.2011г./ - по аналогия /чл.46, ал.2 от ЗНА/. Както бе посочено, предмет на иска, с който е сезиран съда, е да се установи правото на компенсация на положен от ищцата извънреден труд над 50 часа за тримесечен период с допълнителен отпуск, т.е. да се установи дали са налице кумулативните предпоставки за претендираната компенсация, след което да се определи и точната продължителност /брой дни/ на този отпуск, но ответната Дирекция прави възражение за погасяване правото на ищцата да ползва такъв отпуск.

Съдът на първо място следва да се произнесе по направеното с отговора на исковата молба от процесуалния представител на ответника възражение за неоснователност на иска, поради изтекла погасителна давност. За исковия период отношенията между страните се уреждат от ЗМВР в сила до 12.07.2006 г. и ЗМВР /отм. на 27.06.2014 г./.

Съгласно чл. 229, ал.1, т.9 от първия закон държавните служители имат право на допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни. Същата уредба се съдържа в чл. 212, ал.1, т.3 от следващия ЗМВР- в сила до 27.06.2014 г. Съществува ограничение  и в двата закона отпуските да се компенсират с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.

Безспорно е, с оглед цитираните по-горе разпоредби, че ищцата е имала право на допълнителен платен отпуск за периода от 2003 г. до 2013 г. за положен от нея извънреден труд надхвърлящ часовете на положените от нея дежурства, както се установи от свидетелските показания, а размера на този труд е изчислен в приетата по делото съдебно-икономическа експертиза.

По делото не са приложени доказателства, от които да е видно, че ищцата е направила искане да й бъде разрешено ползването на допълнителен отпуск и да е получила негативен отговор от страна на работодателя, т.е. да е отказано да ползва такъв.

За всяка от посочените години от 2003г. до 2013 г., ищцата е имала възможност да реализира правата си и след като спази съответната процедура, да поиска от работодателя да й бъде разрешено ползването на платен отпуск за положения от нея извънреден труд.

Безспорно е, че погасителната давност не може да започне да тече преди правото, което се претендира да е възникнало. След отпадане на забраната за компенсиране на извънреден труд с почивка е създадена възможност служителят да извърши компенсация с едностранно изявление, ако в определен срок тя не бъде извършена от работодателя.    

Потестативното право на работника да извърши компенсацията възниква с изтичането на крайния срок, в който работодателят е длъжен да я извърши. Това потестативно право се погасява с три годишна давност, а ако трудовото правоотношение е било прекратено на мястото на потестативното право на служителя, което вече не може да бъде упражнено, възниква вземане за парично обезщетение.

В случая ищцата е следвало да претендира правото си на допълнителен отпуск за 2003 г. до края на 2006 г., за 2004 г. до края на 2007 г., за 2005 г. до края на 2008 г., за 2006 г. до края на 2009 г., за 2007 г. до края на 2010 г.,  за 2008 г. до края на 2011 г. и за 2009 г. до края на 2012 г. и 2013 г. до края на 2016 г.

Исковата молба е входирана на 05.01.2018 г., следователно с отговора  ответната страна  в процесуалното време за изразяване на възражение за погасяване по давност е направила такова. Отчитайки сроковете от предходния абзац, съдът счита че е приложим института на погасителната давност, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като погасен по давност.

С оглед предмета на спора, съдът намира, че същия има имуществен характер, а съгласно разпоредбата на чл.125 от Закона за държавния служител, приложима по посочените по-горе съображения, имуществените спорове следва да се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. Следователно максималния общ давностен срок по отношение на спорове, касаещи служебни правоотношения, какъвто е настоящия спор, е 3 години.          Разпоредбата на чл.125 от ЗДСл не съдържа ограничения, изключения, разлики, с оглед вида на иска /на търсената защита/. Разпоредбата визира всички имуществени спорове по съществуващо служебно правоотношение и е приложима за всички видове искове относно тях.

Следователно имайки предвид и разпоредбата на чл. 125 от Закона за държавния служител настоящата исковата претенция е изцяло погасена по давност и иска следва да се отхвърли, като неоснователен на това основание.

Предвид изхода на спора ответната Главна Дирекция не следва да се осъжда да заплати дължимата държавна такса и разноски за вещо лице, тъй като същите остават в тежест на бюджета на съдебната власт по арг. на чл. 78, ал. 6 от ГПК.

           На осн. чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 23, т. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответната Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията"  направените в настоящото производство разноски в размер на 100 / сто/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 Ръководен от гореизложеното и предвид изложените фактическите и правни изводи, съдът

                                   Р        Е       Ш       И   :

   ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Г.М., с ЕГН ********** от гр. Б., кв. "А.”, ул. „П.” № ., чрез пълномощника си адв. Н.К.П. ***, офис . против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на правосъдието, със седалище и адрес  на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, чрез П. П.С. – ст. юрисконсулт в Районна служба „Изпълнение на наказанията” – Сливен, иск, за признаване за установено правото на ищцата на допълнителен отпуск за положения от нея извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2013 г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

  ОСЪЖДА Н.Г.М., с ЕГН ********** от гр. Бургас, кв. "Акациите”, ул. „Пеликан” № 3, чрез пълномощника си адв. Н.К.П. ***, офис 5, ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на правосъдието, със седалище и адрес  на управление: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, сума в размер на 100 /сто/ лв., представляваща деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.       

 

 

 

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: