Р
Е Ш Е
Н И Е
№291 10.07.2019г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІIІ
състав, в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА
ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело № 275 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Oбразувано e по жалба на „ Кристи” ООД с ЕИК 123577948, със седалище и адрес на управление в гр. Стара
Загора, ул. „ Петър Парчевич” № 26,
ет. 2 представлявано от управителя
С.А. С. против заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-75-0310326/02.04.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни
дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"д" от ЗДДС, и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал.
1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
Финансите административният орган наложил на едноличния търговец принудителна
административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – павилион,
находящ се в гр. Сливен, ****, стопанисван от „ Кристи” ООД за срок от пет дни и бил забранен достъпа до обекта
за срока на ПАМ.
В жалбата се
описва, че при проверката, в обекта била констатирано, че
в обекта не се съхраняват документи на монтираното и работещо фискално
устройство – модел DATECS DP-25Т KL с ИН на ФУ : DT508492 и ФП № 02508492 и фискално
устройство – модел DATECS DP-25Т KL с ИН на ФУ : DT508505 и ФП №02508505.Този факт се приема за установен въз
основа на протокол за извършената проверка сер.АА №
0310326/28.03.2019 година, но бил неверен. Соченото в протокола се различавало
от АУАН №F480704/05.04.2019 година и АУАН № F480703/05.04.2019
година. В тези АУАН се установява, че в обекта не се съхранява «актуален паспорт» за фискалните устройство. Дори да се
приеме, че е извършено нрушение от него не са произлезли никакви
вреди за фиска. Целта на закона,
при прилагане на мярката не била санкционна, при
което същата можела да не се налага, ако не било обективна необходимост за това.
Били необосновани и мотивите относно срока на мярката. Този срок няма връзка
със среднореализирания оборот на дружеството,
нито с непогасените публични задългжения. Нарушението
не препятствало по никакъв начин контролната дейност на приходната
администрация Дружеството било изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация
и използва регистрирани в НАП – ФУ от датата на започване на дейността. Към жалбата са приложени копия на свидетелство
за регистрация на фискално устройство, договор за техническо обслужване и копие
на паспорт на ФУ.
Иска се, съдът
да отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка № ФК-75-0310326/02.04.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни
дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности",
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на
НАП.
В съдебно
заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата и пледира заповедта да бъде отменена по изложените при
оспорването съображения.
Ответникът–
Началник на отдел "Оперативни дейности"– Бургас, Дирекция
"Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в
Централно управление на НАП, не
изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.
След като
прецени доводите и становищата на страните, анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа разпоредбите на
закона, Административен съд – Стара Загора намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Относно установените по делото факти:
На 28.03.2019 г. служители на ГДФК ОД – Бургас извършили проверка
на търговски обект – аптека „ Фрамар 28”, находящ се в гр. Сливен, ****, стопанисван от „Кристи” ООД. След легитимация на проверяващите бил отпечатан
дневен финансов отчет и била представена касова книга. Проверяващите
установили, че в обекта не се съхраняват паспортите на монтираното и
работещо фискално устройство модел DATECS DP-25Т KL с ИН на ФУ : DT508492 и ФП № 02508492 и
фискално устройство – модел DATECS
DP-25Т KL с ИН на ФУ : DT508505 и ФП №02508505.
Констатациите
от извършената проверка били отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) №
0310326/28.03.2019 г. (л. 71-74).
В същият протокол било отразено, че била осъществена покупка на стока, на стойност 19,82лева и бил издаден съответен касов бон. Имало касова
книга, която била представена, съответно бил изготвен дневен финансов отчет.
Проверяващите направили проверка и на касовата наличност, при което била констатирана разлика между фактическата наличност и документално
въведената информация за паричните средства в обекта в размер
на 36,64 лева.
За установената липса на документи в проверявания
търговски обект били съставени два броя АУАН с № F480703/05.04.2019 г. (л. 17) и № F480704/05.04.2019 г. (л. 19). В двата АУАН, актосъставителят посочил,
че в деня на проверката не бил представен актуален паспорт на фискалните устройства и се установило, с което
дружеството е нарушило чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
Министъра на Финансите.
С оглед фактическите констатации на проверяващите и
на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"д" от ЗДДС, началникът на отдел "Оперативни дейности"
Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция
"Фискален контрол" в Централно управление на НАП издал оспорения в
настоящото производство административен акт – Заповед № ФК-75-0310326/02.04.2019 г., с която постановил на
Кристи”
ООД с ЕИК 123577948, със седалище и адрес на управление в гр. Стара
Загора, ****принудителна
административна мярка /ПАМ / – "запечатване на търговски обект" – аптека
„Фрамар 28”,
находящ се в гр. Сливен, ****, стопанисван от „Кристи” ООД.
По делото бяха събрани гласни доказателства,
чрез разпит на свидетелите Б.Т. и Р.П.. От техните показания се установи, че
проверката били извършена от трима служители на данъчната администрация. Те
били извършили контролна покупка, за която свидетелката издала касов бон. Данъчните
служители искали непрекъснато от П. някакви документи, а междувременно
обслужвала и клиенти. Задължили я да засече касовата наличност, тя не видяла
кога са извадили отчета и като и казали, че има разлика, тя поискала отново да провери отново наличността,
но те й отказали. Задавали и въпроси защо
в обекта има дава касови апарата. Тя им била дала всички документи и паспортите
на касовите апарати. Те не са й казали, че някакви документи липсват. Свидетелката
П. била силно притеснена, защото се създала по време на проверката една
напрегната атмосфера. Непрекъснато и искали и трите едновременно различни
документи и й задавали различни въпроси във връзка с работата на фирмата
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
Процесната заповед била връчена лично, срещу подпис,
на представляващия дружеството – С. С. на 03.04.2019 г. (л. 70). Жалбата инициирала настоящото съдебно
производство, е подадена в съда на 15.04.2019 г. Съдът приема, че жалбата депозирана в
деловодството на съда е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Подадена е
от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за
форма и съдържание, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Налице са
предпоставките за разглеждане на оспорването по същество, при което съдът
констатира следното:
С т. 1 от заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. (л.90), на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закон за
Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал.
1 от АПК, изпълнителният директор на НАП определил лицата, компетентни да
издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка
"запечатване на обект" по чл. 186 от ЗДДС. Сред тези лица са
началниците на отдели "Оперативни дейности" в главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП.
По делото бе
установено, че към момента на издаване на процесния административен акт, нейният издател Д.Т.В., въз основа на заповед №
21-06/30.03.2018 г. (л. 92)
на изпълнителния директор на НАП, изпълнявал длъжността "началник на
отдел" в главна дирекция "Фискален контрол", дирекция
"Оперативни дейности", отдел "Оперативни дейности" –
Бургас, ЦУ на НАП.
Предвид
изложеното, съдът приема, че оспорената заповед за налагане на принудителна
административна мярка ФК-75-0310326/02.04.2019 г. е издадена от надлежно оправомощен орган, поради което
същият разполагал с необходимата компетентност при издаване на оспорения
административен акт. Спазена е и формата на издаване на акта- писмена заповед.
Заповедта съдържа описание на фактическите основания,
обуславящи издаването й, доколкото се касае за липса на описаните документи
относно фискалното устройство, функциониращо в обекта. Формално на стр. 3-4 от
заповедта са изложени мотивите на органа, свързани с издаване на заповедта,
включително досежно определяне продължителността на мярката. Издателят посочил,
че срокът за налагане на тази мярка се определя при условията на оперативна
самостоятелност на органа. Сочи се, че задълженото лице било регистрирано по
ЗДДС, има непогасени публични задължения към 01.04.2019г.
в размер на 685,17 лева, отчетен среднодневен оборот
от 1546,78 лева. Посочени са
декларираните финансови резултати за три поредни години. Изтъкнато било, че
местоположението на обекта е на оживена главна улица в централна част. Според
органът бил
наложен извод за популярност на процесния обект, с потенциална възможност за
реализиране на значителни обороти, поради което следвало да се наложи ПАМ, тъй
като установеното нарушение - съхраняване на документи във връзка с фискалното
устройство, препятствало присъщата контролна дейност на приходната
администрация. Сочи се, че лицата били длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства. Описано е, че
вредата от нарушения по чл. 118 от ЗДДС, във връзка с чл. 42, ал. 1 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006 г. се състояла във факта, че за контролните органи било
невъзможно да проверят дали това устройство било декларирано за обекта, а оттам
и дали оборотите са правилно отчетени.
Отразено е правното основание за постановяване на
запечатването – чл. 186, ал. 1, т. 1, б
"д" от ЗДДС (в относимата редакция).
Действително,
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра
на Финансите вменява задължение на лицата, които извършват продажби на стоки
или услуги в стационарен търговски обект, да съхранява в обекта свидетелството
за регистрация на ФУ/ИАСУТД. В този смисъл, сред задълженията на съответните
търговци е да се съхраняват в обекта тези документи, а формалното липсата им
съставлява нарушение.
От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че по време на
проверката в обекта не се съхранявали паспорта на ФУ, както и договор за
техническо обслужване на същото. Формалното наличие на процесното нарушение, а
именно фактът, че в проверявания обект не се съхраняват паспорт на ФУ обуславя приложение на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, където е указано, че ПАМ
"запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност. Съгласно цитирания текст на закона, следва да се наложи
ПАМ при констатирано такова нарушение. Обаче, при налагането на тази мярка,
както и самият орган сочи в своя акт, в условието на оперативна самостоятелност
следва да бъдат обсъдени всички конкретни и относими
към случая обстоятелства, с оглед индивидуализиране продължителността на
налаганата мярка /до един месец/. По-горе в изложението, в резюме бяха изложени
конкретните мотиви на органа, свързани с определяне срока на ПАМ, който в
случая е 5 дни.
Изложените от
административния орган мотиви за определяне на срока на ПАМ не кореспондират на
установеното административно нарушение, респективно изложените съображения са
абстрактни, поради което не могат да обосноват законосъобразността на оспорения
акт. Това е така, поради следното:
Несъответни на вмененото на търговеца нарушение са
разсъжденията относно тригодишните
финансови резултати на дружеството и направените в тази връзка изводи. На дружеството се налага ПАМ не защото декларирал финансови
резултати или нарушил задълженията си, свързани с издаване на касов бон, т. е.
едва ли не укривал обороти, а поради факта, че не съхранявал документи за
регистрацията фискалното устройство – актуален паспорт. Същевременно, от фактическите констатации на
проверяващите, обективирани в писмени доказателства по делото, става ясно, че
при извършената контролна покупка търговецът издал надлежен касов бон, от
подробно описано и индивидуализирано в протокола за извършена проверка на 28.03.2019 г. фискално устройство. Следователно, още на място
при извършената в обекта проверка проверяващите установили както фактът, че в
обекта имало работещо фискално устройство, с което им бил издаден при покупката
редовен касов бон, така и пълните индивидуализиращи данни за това устройство,
включително марка, модел, индивидуален номер на апарата и на неговата фискална памет. В този смисъл, несъстоятелни и
необосновани са мотивите на административния орган, че липсата на упоменатите
документи водела до невъзможност контролните органи да проверят дали това
устройство било декларирано за обекта и дали оборотите били правилно отчетени.
Нищо не препятствало извършване на целената проверка, при така наличните към
момента на извършването й пълни индивидуални данни на касовия апарат. Освен
изложеното, обсъдените аргументи на издателя на заповедта се опровергават и от
останалите установени при проверката обстоятелства, а именно, че след
разпечатване на дневния финансов отчет била предоставена и редовна касова
книга, а в резултат на извършената проверка на паричните средства в касата. Необоснован на така изложените констатации е и
изводът на органа в мотивите на обсъждания акт за "висока степен на
обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на
установеното нарушение във времето." В тази връзка, дори е налице противоречие
в съображенията и изводите изложени в административния акт, тъй като за
твърдяно нарушение с висока степен на обществена опасност се налага мярка с
продължителност 5 дни, при възможност да се наложи такава за срок до 1 месец.
Следва да се
отбележи, че обсъдените факти и обстоятелства в конкретният случай, по никакъв
начин не обосноват извод за нарушение, свързано с ощетяване на фиска,
респективно тезата, изложена в мотивите на акта е голословна и не се подкрепя
от приобщените по
делото доказателства. Издаденият административен акт е немотивиран, тъй като
липсата на конкретни съображения за обосноваване продължителността на
наложената мярка се приравнява на липса на мотиви въобще, поради което актът е
постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Паралелно с това, бил нарушен и принципът на съразмерност, съгласно
чл. 6 от АПК, тъй като липсва обосновка за засягането на правата и законните
интереси на проверявания субект, чийто обект се запечатва за срок от 5 дни, без
да са аргументирани конкретни причини за тази продължителност.
Обобщено,
издаденият индивидуален административен акт е незаконо-съобразен
и подлежи на цялостна отмяна, респективно подадената срещу него жалба освен
допустима е и ОСНОВАТЕЛНА.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Кристи”
ООД с ЕИК 123577948,
със седалище и адрес на управление в гр. Стара
Загора, ул. „ Петър Парчевич” № 26, ет. 2 представлявано от управителя С.А. С. заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-75-0310326/02.04.2019 г. издадена от
началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция
"Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в
ЦУ на НАП
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: