Решение по дело №1080/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 116
Дата: 12 юли 2019 г. (в сила от 12 юли 2019 г.)
Съдия: Татяна Гьонева Коева
Дело: 20195500601080
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    

 

 

Номер 116                          12 юли Година 2019     Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                

Старозагорският окръжен съд                                  Наказателно отделение

На двадесет и втори май                           Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                 

 

Секретар МИНКА ДИМИТРОВА

Прокурор ХРИСТО МИШОВ

като разгледа докладваното от съдията ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело номер 1080 по описа за 2019 година

 

          Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от В.Г.В. чрез адв. С.П. против Присъда №30 от 26.02.2019г., постановена по НОХД 1517/2018г. по описа на Старозагорски районен съд.

С обжалваната присъда подсъдимият В.Г.В. е признат за виновен в това, че на 27.03.2018г. в гр. Стара Загора, в съучастие като съизвършител с неустановено лице и чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка: ***, с рег.№ ***е направил опит да отнеме чужди движими вещи – десет пакета фасадни топлоизолационни плочи „MAPEI“ с размери 1000 х 500 мм на стойност 297 лева и три пластмасови кофи по 20 килограма грунд марка: MAPEI – „Quarzolite Base coat на стойност 288 лева, всичко на обща стойност 585,00 лева, от владението на ***, гр. Стара Загора, с МОЛ Д. Т. П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 4, вр. с чл. 194 ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.53 ал.1 б.“а“ НК е отнето в полза на държавата използваното МПС – т.а. „***“ с рег. № ***.

 

В жалбата се моли съдът да приложи основанията на чл. 334, т. 2 от НПК, като отмени първоинстанционната присъда и постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение. Маркира се липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора моли съда да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.

 

Защитникът на подсъдимия – адв. С.П. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Навежда доводи за неточност на обвинението, тъй като в същото не била посочена и дебелината на отнетите плоскости. Счита за недоказано и обстоятелството по колко броя същите са били в един пакет. Моли да бъде отменено постановеното от съда отнемане на употребеното МПС с оглед представените в съдебно заседание доказателства относно прехвърлянето на собствеността върху същото на трето лице.

 

Подсъдимият В.Г.В. поддържа изложеното от защитника си.

 

В последната си дума подсъдимият В.Г.В. моли  да бъде оправдан и не бъде отнемането МПС-то.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

Подсъдимият В.Г.В. е предаден на съд за престъпление на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, вр. с чл. 54 НК – за това, че на 27.03.2018г. в гр. Стара Загора, в съучастие като съизвършител с неустановено лице и чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка: ***, с рег.№ ***е направил опит да отнеме чужди движими вещи – десет пакета фасадни топлоизолационни плочи „MAPEI“ с размери 1000 х 500 мм на стойност 297 лева и три пластмасови кофи по 20 килограма грунд марка: MAPEI – „Quarzolite Base coat на стойност 288 лева, всичко на обща стойност 585,00 лева, от владението на ***, гр. Стара Загора, с МОЛ Д. Т. П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини.

 

В първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства за пълното изясняване на делото от фактическа страна. Съвкупният им анализ установява по несъмнен начин авторството на деянието от подсъдимия В.. В пледоарията си защитникът на подсъдимия адв. П. не оспорва обстоятелството, че В. е бил заловен на местопроизшсетвието с вещите, предмет на обвинението, натоварени в каросерията на камиона. Искането за признаване на подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение се основава на доводи за непълно описание на отнетите вещи.

Въззивният съд не споделя доводите на защитата за „неточност“ на обвинението, респективно за допуснати съществени нарушения при повдигане на обвинението и при изготвяне на обвинителния акт, тъй като при описанието на топлоизолационните плочи, предмет на обвинението, не била посочена като параметър и дебелината на същите. Действително, в обвинението и в обвинителния акт тези вещи са отразени с размери 1000х500мм на стойност 297 лв. В хода на досъдебното производство обаче са събрани категорични доказателства за тяхната дебелина – 10 см. Св. С. С.– полицейски служител група ООР и ППД е пристигнал веднага на място след обаждането на св. Е. Г.и установява, че след проверка на натовареното в каросерията на камиона имущество установил, че плоскостите, които нарича „стиропор“, са с дебелина от 10 см, както и че същите са по 6 броя в пакет. Същите обстоятелства установява и св. М. И. – колега на св. С.. Тези свидетели са депозирали показания на следващия ден от деянието, при което са могли да бъдат точни в установеното на местопроизшествието. Св. Д. П.установява същата дебелина на плоскостите. Заключението на съдебно-оценителната експертиза се основава на същите параметри на отнетите топлоизолационни плочи, заявени от свидетелите. Разследването е предявено на подсъдимия в присъствие на упълномощения му защитник, при което несъмнено е бил запознат и с третия параметър – дебелина – на отнетите плочи.

С оглед на изложеното въззивният съд намери, че, дори в обвинението и обвинителния акт да не е отразен параметър дебелина на топлоизолационните плочи, то това не е попречило на подсъдимия да разбере в отнемането на какви вещи е обвинен, още повече , че правилно е изчислена и тяхната стойност. При това В. е могъл адекватно да организира защитата си.

 

Несъстоятелно е позоваването на показанията на св. Д. П.във връзка с неизяснено, според защитата, обстоятелство по колко бройки тези плочи са били в един пакет. В случая не се обсъжда и изявлението на свидетелката, че са били много материали и не може да бъде категорична. Събранията по ДП доказателствен материал категорично сочи, че са били по 6 броя в пакет, така, както е изчислена стойността им от експерта – оценител. Този брой е отразен и в протокола за претърсване и изземване, който е одобрен по надлежния ред.

 

     При така установеното по делото въззивният съд не намира основания обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Не са налице и основания, които да обуславят отмяна на съдебния акт да бъде отменен и постановяването на  нов, с който подсъдимият В.В. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. Напротив – изложените по-горе съображения диктуват извод за законосъобразност на първоинстанционния акт в частта му по въпросите за вината и правната квалификация на деянието, както и за наложеното наказание. Последното е индивидуализирано, като са взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и не се налага да бъде изменено.

 

Основателно е обаче искането присъдата да бъде отменена в частта досежно отнемането на употребеното при извършване на деянието МПС. Действително, товарният автомобил е бил иззет като веществено доказателство, но върху същия не е наложен запор, който да възпрепятства разпореждането с вещта и съответно да не бъде осуетено успешното прилагане на чл.53 НК. В съдебно заседание беше представено от подсъдимия и прието като писмено доказателство заверено ксероксно копие от свидетелство за регистрация – част I на т.а. „***“ с рег. №***, в което като собственик от 14.05.2019г. е посочено трето лице – М. Т. П.с посочен адрес. При това положение към настоящия момент не е налице изискуемото от закона – чл.53 ал.1 б.“а НК – условие вещта да принадлежи на виновния. Това налага присъдата в частта, с която товарният автомобил е отнет в полза на държавата, да бъде отменена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Присъда №30 от 26.02.2019г., постановена по НОХД 1517/2018г. по описа на Старозагорски районен съд само в частта, с която е постановено на основание чл.53 ал.1 б.“а“ НК да бъде отнето в полза на държавата използваното МПС – т.а. „***“ с рег. № ***.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.

 

  Решението е окончателно.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

           

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                                                                           2.