ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 503
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500229 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 82 от ГПК, във вр. с чл. 274 – 278 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 270997/03.10.2022 г. от Г. Н. Б., ЕГН
********** от гр. П., ул. „К.“№ ...., чрез адвокат Н. А., против определение №
260652/29.07.2022 г., постановено по ч.г.д.№ 3725/2017 г. по описа на РС
Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя
за възстановяване на внесена по сметка на съда сума от 14 330,52 лева, като
гаранция по определение за спиране на изпълнението на заповед за
изпълнение на парично задължение по делото.
С жалбата са релевирани подробни съображения за
незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Съдържа се
оплакване, че съдът неправилно е процедирал при определяне на
едногодишния срок по чл. 82 от ГПК, като е счел, че датата на влизане в сила
на решението на РС Пловдив е датата, от която внесените за гаранция суми са
станали изискуеми. Сочи се, че с оглед основанието за внасяне на гаранцията,
срокът за нейното връщане тече от момента на началото на изпълнение на
заповедта за изпълнение на парично задължение. Поддържа се това да се е
случило на 28.04.2022 г., когато е депозирано заявление от длъжника по
изп.д.№ 142/2017 г. по описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег.№ 908, според
1
което е внесена сума в размер на 4604,74 лева, представляваща 20% от
размера на задължението, като длъжникът се е задължил да внася ежемесечно
10% или повече от предявеното от взискателя вземане, за което са
представени доказателства пред първостепенния съд. Цитира се практика на
ВКС според която гаранцията се внася във връзка с допуснато обезпечение по
сметката на съда, който съхранява чуждите средства по набирателна сметка,
като тези средства подлежат на връщане едва след влизане в сила на
определението на съда за освобождаване на гаранцията. От тогава вносителят,
в качеството си на кредитор /титуляр на вземането/ може да иска връщане на
паричните средства, съхранявани по сметка на съда, поради което от този
момент възниква и изискуемостта на вземането за внесената гаранция.
Настоява се в настоящото производство да бъде установено служебно дали
процесната сума е все още по набирателна сметка на РС Пловдив или е
внесена по сметка на държавния бюджет и кога. По същество се иска от съда
атакуваното с жалбата определение да бъде отменено, вместо което
процесната сума да бъде възстановена на жалбоподателя. В условията на
евентуалност е предявено искане при преценка за недопустимост на
настоящата жалба, същата да бъде счетена за молба по чл. 253 от ГПК за
отмяна на първостепенното определение по изложените съображения.
В дадения срок останалите участници в производството „Банка
ДСК“ЕАД и „ОТП Факторинг България“ЕАД не са взели становище по
частната жалба.
При извършване на проверка за допустимост на производството,
съставът на въззивния съд намира следното:
Настоящото производство е инициирано пред първостепенния съд
по молба от Г. Н. Б. за връщане на сумата от 14 330,52 лева, внесена на
27.06.2017 г. като гаранция по определение за спиране на изпълнението на
заповед № 2235/17.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.г.д.№ 3725/2017 г. на РС
Пловдив (платежен документ е представен на л. 39 от делото на РС).
Развилото се въз основа на заповедното производство по реда на чл. 422 от
ГПК е приключило с влязло в сила на 03.07.2018 г. решение №
2270/07.06.2018 г. по г.д.№ 12552/2017 г. по описа на РС Пловдив, с което е
признато за установено по отношение на Г. Н. Б., че дължи на „Банка
2
ДСК“ЕАД сумите, за които е издадена заповед № 2235/17.03.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, издадена по ч.г.д.№ 3725/2017 г. на РС Пловдив.
С оглед на посоченото претендираната за връщане сума от 14 330,52
лева, внесена по сметка на РС Пловдив на основание чл. 420, ал. 1 от ГПК,
представлява надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181
от ЗЗД. Следователно произнасянето на съда по заявеното искане е такова чл.
82 от ГПК.
Съгласно т. 3 от тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г. по
тълкувателно дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, определението на съда за
освобождаване на внесени като разноски и гаранции суми не подлежи на
обжалване. Това определение не попада в обхвата на нито една от
изчерпателно и ограничително уредените хипотези в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ГПК, при които е допустимо самостоятелно обжалване на определенията
по реда на частното производство. Определението по чл. 82 от ГПК е от кръга
на тези по чл. 253 от ГПК, които са оттегляеми и не подлежи на последващ
инстанционен контрол. Молителят може да поиска неговото изменение от
съда, който го е постановил вследствие на грешка, пропуск, както и при
изменение на обстоятелствата. В същия смисъл е и съдебната практика,
постановена след цитираното тълкувателно решение, в лицето на определение
№ 482/25.11.2019 г. по в.ч.г.д.№ 575/2019 г. на АС Пловдив, потвърдено с
определение № 116/12.03.2020 г. по ч.г.д.№ 427/2020 г. на ВКС, III г.о.;
определение № 353/23.09.2020 г. по ч.т.д.№ 1631/2020 г., II т.о.; определение
№ 404/15.10.2020 г. по ч.т.д.№ 1718/2020 г. на ВКС, II т.о.; определение №
422/13.11.2020 г. по ч.т.д.№ 1850/2020 г. на ВКС, I т.о.; определение №
60461/21.12.2021 г. по ч.г.д.№ 4485/2021 г. на ВКС, III г.о. и определение №
87/07.02.2023 г. по ч.г.д.№ 10/2023 г. на ВКС, I т.о.
Поради това депозираната жалба срещу определението на
първоинстанционният съд, постановено в производство по чл. 82 от ГПК, се
явява недопустима и като такава, следва да бъде оставена без разглеждане.
Обективираното в жалбата искане по чл. 253 от ГПК за отмяна на
първостепенното определение е от компетентността на постановилия го съд.
В случая това е Районен съд Пловдив, който следва да се произнесе по
инкорпорираното в частната жалба искане по чл. 253 от ГПК, след
3
стабилизиране на настоящото определение.
За пълнота следва да се посочи, че с оглед крайния изход от
производството по реда на чл. 422 от ГПК, вземането на банката заявител
(кредитора) е установено със сила на присъдено нещо. Доколкото по делото
няма спор, че за събиране на същото вземане е образувано изп.д.№ 142/2017
г. по описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег.№ 908, като кредиторът не е
удовлетворен, сумата по гаранцията не е станала изискуема по смисъла на чл.
82 от ГПК. Представената пред заповедния съд гаранция по чл. 180 и чл. 181
от ЗЗД обезпечава задълженията по изпълнителния лист, издаден въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в процесната
заповед № 2235/17.03.2017 г. по чл. 417 от ГПК. Тя е предназначена за
удовлетворяване на признатото с решението парично притезание. Поради
това сумата не се явява платена на отпаднало основание и не е възникнало
вземане на молителя, в чиято полза е допуснато спирането, да получи обратно
внесената, като гаранция сума (по аргумент от мотивите към т. 3 на
тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г. по тълкувателно дело № 6/2014 г. по
описа на ОСГТК на ВКС). В сочения смисъл са определение №
219/20.06.2022 г. по ч. г. д. № 2206/2022 г. на ВКС, IV г. о. и определение №
274/05.07.2022 г. по ч. г. д. № 2383/2022 г., III г. о. на ВКС.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№
270997/03.10.2022 г. от Г. Н. Б., ЕГН ********** от гр. П., ул. „К.“№ .....,
против определение № 260652/29.07.2022 г., постановено по ч.г.д.№
3725/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. г. д. № 229/2023 г. по описа
на Окръжен съд Пловдив.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ИЗПРАЩА искане по чл. 253 от ГПК за отмяна на определение №
4
260652/29.07.2022 г., постановено по ч.г.д.№ 3725/2017 г. по описа на Районен
съд Пловдив, обективирано в частна жалба вх.№ 270997/03.10.2022 г. от Г. Н.
Б., на Районен съд Пловдив, за произнасяне по компетентност.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
Делото следва да се изпрати на Районен съд Пловдив след влизане в
сила на настоящото определение в обжалваемата му част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5