Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
град София, ….11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от председателя гр.д. № 14059/2019 г. по описа на СГС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 258 и сл. вр. чл. 247 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т.И.В. от 02.09.2019
г. срещу решение № 188208/08.08.2019 г. на СРС, 81 състав по гр. д. №
34858/2014 г., с което молбата на въззивника за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение от 10.01.2018 г. е
оставена без уважение.
Въззивникът сочи, че с решението от 10.01.2018 г.
заповедта за уволнението му е отменена, възстановен е на работа и му е
присъдено обезщетение за оставането му без работа. В диспозитива обаче липсвало
произнасяне по отношение на искането му за присъждане на законна лихва върху
обезщетението, въпреки че такова искане било направено още с исковата молба. Счита,
че било налице противоречие между диспозитива и мотивите на решението, където е
записано, че исковете следвало да бъдат уважени със законните последици. Това
противоречие обуславяло отмяна на обжалваното решение и допускане на исканата
поправка в диспозитива чрез присъждането му на законна лихва върху
обезщетението по чл. 225 КТ.
ДП „Р.о.“ е подало отговор на въззивната жалба на
07.10.2019 г., в който оспорва нейната основателност. Счита, че твърдяното от
въззивника несъответствие не било налице, тъй като първоинстанционният съд
изобщо не бил обсъждал въпроса за дължимостта на законна лихва върху
обезщетението при незаконно уволнение. От друга страна въззивната инстанция
извършила контрол върху решаващата дейност на СРС и е потвърдила решението като
правилно и законосъобразно.
С разпореждане от 30.10.2019 г. съдът е насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г
въззивен състав намира следното:
Въззивната жалба е подадена по пощата на 02.09.2019 г.
в рамките на двуседмичния срок от връчване на препис от обжалваното решение на
21.08.2019 г., против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето
решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд – чл.
272 ГПК. Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите
в решението очевидни фактически грешки – чл. 247 ал. 1 ГПК, а според ал. 4 на
текста, решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по
реда, по който подлежи на обжалване решението.
Решението 08.08.2019 год. е валидно, допустимо е в
обжалваните му части и същото е правилно.
Следователно жалбата против него е неоснователна, като
въззивният съд споделя изводите на районния съдия при установените данни и
доказателства по делото, тоест крайните изводи на двете съдебни инстанции се
покриват, поради което и въззивният съдебен състав препраща към мотивите на
районния съдия в решението му от 08.08.2019 год.
Производството по поправка на явна фактическа грешка
се инициира от съда или от страните при наличие на явно несъответствие между
формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на съдебното
решение, или в случаите на очевидна фактическа грешка. В случаите, когато в
решението си съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, този
пропуск подлежи на отстраняване по реда на чл. 250 ГПК. На стр. 3 от мотивите
на решението, чиято поправка се иска, СРС в действителност е посочил, че исковете
са основателни и следва да бъдат уважени със законните последици от това, без
да са посочени кои са те. В диспозитива на решението липсва произнасяне относно
законната лихва, но това не обуславя извод за наличие на друга формирана от
съда воля. В случая поддържаният от въззивника пропуск подлежи на отстраняване
чрез искане за допълване на решението, а не по реда на чл. 247 ГПК. Молителят
не е сезирал съда с искане по чл. 250, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчване
на решенията на първата и на въззивната инстанция, връчени съответно на
22.01.2018 г. и на 17.12.2018 г. Така пропускането на този срок не може да бъде
заобиколено чрез искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка, каквато
в случая не е налице.
Разноски за въззивната инстанция при този изход на
спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия ДП „Р.о.“
в претендирания размер от 300 лева.
По
горните съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
188208/08.08.2019 г. на СРС, 81 състав по гр. д. № 34858/2014 г., с което
молбата на Т.И.В. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото решение от 10.01.2018 г. е оставена без уважение.
ОСЪЖДА Т.И.В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 33, да заплати на ДП „Р.о.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 300 лева, представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ
по реда и условията на чл. 280 ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.