Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 97
Гр. Н., 24.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично съдебно заседание от двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: районен съдия Петина Николова, при секретар Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Петина Николова АНД № 229 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от Й.П.Й. с ЕГН ********** ***, срещу Наказателно постановление № 18-0307-000212 от 06.06.2018 г. на Началника на РУ гр. Н., с което на му е наложено наказание за това, че причинил ПТП, но не спрял да установи последиците от същото. В жалбата се твърди, че описаната фактическа обстановка не отговаря на обективната истина.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не изпраща представител. Подал е писмено становище, според което издаденото НП е незаконосъобразно. Твърди се, че в противоречие с чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН АУАН бил съставен не в присъствието на свидетелите очевидци, а е подписан само от свидетел на съставянето на АУАН. Освен това твърди, че няма данни да е бил на мястото, посочено в НП. Твърди се, че не е бил длъжен да спре, тъй като безспорно от ПТП нямало пострадали хора, поради което и не бил длъжен да уведоми органите на МВР. Твърди, че в АУАН и НП няма данни да е липсвала опасност, ако той спре, което е изискване по закон. Освен това твърди, че няма никакви данни, че е разбрал за случилото, т.е. е действал с умисъл.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Ш., редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител, като в писмото придружаващо административно-наказателната преписка се излага становището, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление е законосъобразно.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност и по отделно, установи следното от фактическа страна:
На 10.03.2018 г. около 13,10 часа жалбоподателят Й.П.Й. управлявайки л.а. Ситроен 3Х АУРА с рег. № ***в с. К.на пл. „“ пред сградата на ***загубил управление и ударил в друг лек автомобил, с именно Сузуки Витара с рег. № ***, собственост на К.Б.К.. От удара на втория лек автомобил били причинени щети в задната лява част на бронята и левият стоп. Жалбоподателят не спрял да установи какви са вредите, а без да слиза от своето МПС, продължил и се прибрал. Самоличността му била установена по оперативен път. Когато това се случило същият бил посетен от служители на РУ Н.. Дал обяснения, в които отрича деянието.Свидетел на инцидента станал св. Ц.П.Ц., който веднага уведомил собственика. Други очевидци разпознали автомобила на жалбоподателя. Св. К. бил закаран от св. Ц. до дома на жалбоподателя, където те провели разговор относно случилото се, но не постигнали никакво съгласие.
На нарушителя бил съставен АУАН № 226
от 14.03.2018 г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 и АУАН № 227 от 14.03.2018 г. за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – за това, че карал със
несъобразена скорост и причинил ПТП, както и за това, че не спрял да установи
последиците от ПТП. Актовете
били подписани от нарушителя с възражения срещу обвиненията. Такива са
постъпили макар и извън законовия срок. във възражението се твърди, че със
собственика на пострадалото лице са във влошени отношения, но Й. отрича да е
извършил деянието.
Въз основа на АУАН № 227 от 14.03.2018 г.е
издадено атакуваното Наказателно постановление № 18-0307-000212 от 06.06.2018г.
на Началника на РУ гр. Н., с което на жалбоподателят е наложено наказание по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП –
глоба в размер на 50 лв.
От представените към
административно-наказателната преписка писмени доказателства се установява, че
актосъставителят и издателя на наказателното постановление имат правомощията да
издават тези документи и са действали в кръга на предоставените им правомощия.
От приложената към преписката справка за нарушител се установява, че жалбоподателя има спорадични нарушения по ЗДвП. До този конкретен случай има издадени три наказателни постановления и един фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на показанията на свидетелите и приетите писмени доказателства, които по съществото си са непротиворечиви, точни и ясни. Не могат да бъдат подкрепени твърденията изложени в жалбата, че няма доказателства че именно той е причинил щетата, нито къде се е случило това. Случилото се е установено по категоричен начин от свидетелските показания на свидетелите очевидци. Св. Ц. е обективен очевидец на случилото се. Той няма взаимоотношения с жалбоподателя, но е категоричен къде и как се е случило всичко и че много преди да уведоми К. за случилото се с автомобила му, други присъстващи на инцидента разпознали в колата, причинила инцидента, автомобила на Й.. По тази причина съдът намира, че описаната фактическа обстановка отговаря на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е допустима. Подадена е в законовия срок до компетентния съд и от лице, което има право да я атакува.
Разгледана по същество жалбата се явява изцяло неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи при упражняване на техните правомощия, а при издаването им не се констатираха нарушения.
Съдът намира
обаче, че безспорно се доказва, че на посочените в НП място и време
жалбоподателят е причинил ПТП, с което на друг лек автомобил са причинени
материални щети.
Съдът не споделя твърдението на
жалбоподателя, че не е извършил нарушение като не спира да установи последиците
от него, тъй като било видно, че няма пострадали лица. Задължението на водача,
причинил ПТП да спре, за да установи последиците и задължението му да уведоми
органите на МВР, ако от ПТП има пострадали лица са две отделни задължения. Без
да се изпълни първото, няма как да се установи дали се дължи изпълнение на
второто или не. Освен това няма как административно-наказващия орган да обсъжда
липсата на всички възможни условия, които да осигурят „липсата на опасност“ от
това водачът да спре. Възможните причини, които да доведат до опасност, ако
водачът спре са безкрайно много и няма как административно наказващият орган да
ги обсъжда всичките. Ако е имало такива условия, жалбоподателят е следвало да
го посочи досега, за да оправдае своето поведение. АНО няма как да обосновава
отрицателни факти.
Съдът намира за установено и че
жалбоподателят е разбрал за случилото се, тъй като когато св. К. е посетил дома
му, за да поиска обяснение за случилото се, жалбоподателят не е проявил
учудване, недоверие или нещо подобно. Той всъщност заявил на св. К., че ще се
оправят някак си. Това показва, че той определено е разбрал за случилото се, но
не е намерил за нужно да спре, надявайки се, че никой не го е видял. Не се
кредитират твърденията, че подобна среща не се е състояла. Тя се установява
категорично и от показанията на св. Ц., който е незаинтересован очевидец и до
този момент не е познавал Й..
С оглед на гореизложеното съдът намира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния, закон, поради което атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
Водим от което, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № Наказателно постановление № 18-0307-000212 от 06.06.2018 г. на Началника на РУ гр. Н., с което на Й.П.Й. с ЕГН ********** ***, за нарушение на 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 50 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТИНА НИКОЛОВА