ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№_____________
гр.Варна, 15 ноември 2021г.
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в закрито
заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
Димитрова Ч.К.А.Д. № 2373 по описа за 2021год. за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.236, вр. чл.213а, ал.3 от АПК.
Постъпила
е частна жалба с вх.№ 16558/10.11.2021г. от Н.А.Н.,
ЕГН: **********,***, против Определение
№ 2895/09.11.2021г. на Адм.съд-Варна, І-ви касационен състав, постановено по
Ч.К.А.Д. № 2373/2021г., с което: Е
ОБЕЗСИЛЕНО протоколно определение № 688/08.06.2021г. постановено по АНД №
1569/2021г. с което ВРС, 27-ми състав: 1/ е отказал да предостави безплатна правна
помощ на Н.А.Н.; 2/ отхвърлил е като неоснователно
искането на Н.А.Н. по молба от 27.04.2021г. за възстановяване на срока за
обжалване на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК - фактическо задържане от
служители на ОДМВР-Варна, Второ РУ-Варна, за което се твърди, че е осъществено
на 09.12.2019г. в интервала от 17,40 часа до 18,30 часа на бензиностанция
„Петрол“ в гр.Варна, ж.к. Бриз, до магазин „Кауфланд“ и 3/ на основание чл.143, ал.4 от АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК е осъдил Н.А.Н. *** юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100лв.; ОСТАВЕНИ СА БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молбите на Н.А.Н. от 27.04.2021г. за възстановяване на срока за
обжалване на твърдяното от него фактическо задържане от служители на
ОДМВР-Варна, Второ РУ-Варна, осъществено на 09.12.2019г. в интервала от 17,40
часа до 18,30 часа на бензиностанция „Петрол“ в гр.Варна, ж.к. Бриз, до магазин
„Кауфланд“, КАКТО И МОЛБАТА с вх.№
12914/08.06.2021г. за предоставяне на правна помощ за производството по чл.161
от АПК; ОБЕЗСИЛЕНО е Определение №
261/30.06.2021г. по АНД № 1569/2021г. на ВРС, 27-ми състав и Е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Н.А.Н.
с вх. № 13851/14.06.2021г. за отмяна/изменение на протоколно определение
№ 688/08.06.2021г. постановено по АНД № 1569/2021г. в частта за разноските.
С
Разпореждане № 14502/11.11.2021г. съдът е приел, че частната жалба не отговаря
на изискванията на чл.212, ал.1, т.4 и т.5 от АПК, както и на тези по чл.235а
от АПК, поради което е оставена без движение, с указания към частния
жалбоподател: 1/ да посочи точно и
мотивирано конкретните пороци на обжалваното определение, които съставляват
касационни основания;
2/ да прецизира искането си към
касационната инстанция, в контекста на правомощията ѝ по чл.225 от АПК; 3/ да представи доказателства за
обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК и чл.23, ал.3 от ЗПП, а именно: за
доходите му и за тези на неговото семейство; за имущественото му състояние -
удостоверено с декларация; за семейно положение; за здравословно състояние; за
трудова заетост; за други обстоятелства, които счита, че биха имали отношение
към обосноваността на искането му за освобождаване от задължението за заплащане
на такси и разноски за производството, респ. за допускане на правна помощ.
В
тази връзка е постъпила молба С.д.№ 16645/12.11.2021г., с която частният
жалбоподател представя декларация, според която: семейството му се състои само
от него; няма доходи от трудови възнаграждения, свободни професии и хонорари;
за м.август е получил 148лв., а на 15.10.2021г.
- 93лв. социална помощ и 55лв. финансова подкрепа; не притежава
недвижими имоти; притежава л.а. Рено Меган Сценик с рег.№ В 6339РМ, със
застрахователна стойност 500лв. Относно получаването на трудови доходи и притежаваното
движимо и недвижимо имущество, по делото са налични писмени доказателства,
представени към предишните молби за освобождаване от задължението за заплащане
на държавна такса.
Във връзка с искането за
освобождаване от заплащането на държавна такса, съдът намира следното:
Съгласно
чл.83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и
на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация;
семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта;
други констатирани обстоятелства.
При
така декларираните от частния жалбоподател обстоятелства и наличните по делото
доказателства, настоящият състав преценява, че жалбоподателят надлежно е
удостоверил обстоятелството по чл.83, ал.2 от ГПК - че не разполага с
достатъчно средства за заплащане на такси и разноски за производството, поради
което молбата му за освобождаване от заплащането им следва да се уважи.
Водим
от горното и на основание чл.213а, ал.3, вр.чл.236 от АПК, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА Н.А.Н.,
ЕГН: **********, от задължението за заплащане на държавна такса за обжалване на
Определение № 2895/09.11.2021г. по ч.к.а.д.№2373/2021г. на Адм.съд-Варна пред
Върховния административен съд.
Делото да се докладва за
последваща преценка по чл.213а, ал.1 от АПК след цялостното изпълнение на
Разпореждане № 14502/11.11.2021г., респ. изтичане на указания за това срок!
Председател:
Членове: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Елена Янакиева по ч.к.адм.д.№2373/2021г. на Административен съд-Варна Не
споделям изложените
мотиви и постановения правен резултат от касационния състав, постановен по
искането на Н.Н. за освобождаване от заплащането на дължимата държавна такса в
касационното производство, на следните
доводи:
Съгласно разпоредбата на чл.83,
ал.2 ГПК вр. чл.144 АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за
които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при
разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство,
имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, възрастта и трудовата заетост.
В аспекта на константната практика
/Определение № 165/29.04.2021г. на ВКС по ч.гр.д.№1205/2021г., IVг.о. ГК; Определение № 62 от 10.05.2021 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 1190/2021 г., I г. о., ГК; Определение № 119 от 31.03.2021 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 674/2021 г., III г. о., ГК/, съдът счита, че по приложението
на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е налице непротиворечива практика на ВКС, вкл. и
такава отнасяща се до задължението на съда да укаже на молителя по чл. 83, ал. 2 ГПК да представи доказателства, установяващи твърдените
от него и релевантни към искането обстоятелства. Съгласно мотивите в посочените
актове, ако няма представени доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът указва на молителя да стори това, като му
предоставя и процесуална възможност да подкрепи молбата си с необходимите
доказателства. В изпълнение на задължението на съда, произтичащо от служебното
начало /чл. 7, чл. 10 и чл. 101 ГПК/,
преди формиране на извод дали страната разполага с достатъчно средства за
заплащане на дължимата държавна такса, и при констатация за неяснота или
противоречие между обстоятелствата, попадащи в обхвата на чл. 83, ал. 2, т. 1 - 7 ГПК,
следва тази неяснота да се отстрани със съдействието на съда, вкл. чрез даване
на конкретни указания. Съдът не е разследващ орган и служебно не може да
проверява истинността на изложените в декларацията обстоятелства, още по-малко,
когато тя е попълнена частично.
В конкретния случай, с
Разпореждане №14502/11.11.2021г. съдът е приел, че частната жалба не отговаря
на изискванията на чл.212 ал.1 т.4 и т.5 АПК, както и на тези по чл.235а от АПК, поради което е оставена без движение с указания към частния жалбоподател
да представи доказателства за обстоятелствата по чл.83 ал.2 ГПК и чл.23 ал.3 ЗПП. В отговор е постъпила молба вх.№ 16645/12.11.2021г., с която Н. представя
декларация, в която твърди, че семейството му се състои само от него, няма
доходи от трудови възнаграждения, свободни професии и хонорари; м-.август е
получил 148лв., а на 15.10.2021г. – 93лв. соц.помощ и 55лв. финансова подкрепа;
не притежава недвижими имоти; притежава л.а. Рено Меган Сценик с рег.№ В6339РМ.
Видно от разп. на чл.83 ал.2 т.2 ГПК, с декларация е допустимо страната да установява единствено своето имуществено
състояние. Per argumentum a contrario, всички останали предпоставки
визирани в ал.2 , а именно доходите на лицето и на
неговото семейство; 3. семейно положение; 4. здравословно състояние; 5. трудова заетост; 6. възраст и 7. други
констатирани обстоятелства, е недопустимо да се установяват чрез деклариране. За последните
следва да се представят доказателства, съставляващи удостоверения, справки и
др., издадени от съответните компетентни органи.
Освен декларацията, Н. е
представил справка от НАП за трудови договори, от която се установява, че
последният сключен с него трудов договор е прекратен на 09.08.2018г. Не е
представил доказателства, от които да се установи, че му е отпусната социална
помощ, както твърди в декларацията, за да се извърши справка относно размера,
нито каквито и да е други доказателства, установяващи твърденията в
декларацията в актуалния към днешна дата период.
По делото са налични писмени
доказателства, от които се установяват обстоятелства, свързани с доходите на
жалбоподателя към един предходен период – януари/февруари 2021г., който не е
актуален към настоящия момент.
При тази фактическа установеност
в аспекта на константната практика на ВКС, приемам, че по делото не са налични
достатъчно доказателства, които да обосноват предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК
за освобождаване от заплащане на държавна такса.
Съдия:……………………………………………………. / Елена Янакиева/