Решение по дело №2433/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 352
Дата: 20 март 2019 г.
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова
Дело: 20185300502433
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

           352                / 20,03,2019 г., гр. Пловдив

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД, VІІІ граждански състав, в публично заседание на дванадесети декември 2019 г., в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

      НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА

разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 2433/2018 г. и прие следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба вх. № 52971/03,09,2018 г. от И.В.К.-С. ***, ЕГН **********; против решение № 3029/30,07,2018 г., постановено по гр. д. № 9479/2015 г. на РС Пловдив, ХІХ гр. състав. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да отхвърли предявените искове.

Ответникът М.Н.Т. ***, ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

 

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове, предявени от М.Н.Т. ***, ЕГН **********; против И.В.К.-С. ***, ЕГН **********.

Ищецът твърди, че е наследник по закон на Е. Й. Я., поч. на *** г. Твърди, че в последните години от живота си Е. Я. била трудноподвижна и незряща, а три месеца преди смъртта си загубила и съпруга си. В този период ответницата, действайки като пълномощник на Я., сключила от нейно име три договора, с които прехвърлила на себе си всички притежавани от наследодателката на ищцата имоти срещу задължение за издръжка и гледане.

Предмет на повдигнатия по делото спор са Пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № *** г. и нотариална заверка на съдържанието рег. № ***, том І, акт *** г. на Нотариус Д. Н. *** действие РС - София; и сключения въз основа на същото Договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 27,06,2014 г. с Нотариален № ***, том І, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус Д. Н. рег. № ***, район на действие – РС - Пловдив, вписан като Акт № ***, том ***, дело № *** г. в Служба по вписванията – Пловдив, с който Е. Й. Я. е прехвърлила на ответницата срещу задължение за гледане и издръжка правото на собственост върху земеделски имоти, всички находящи се в землището на с. Я., П. о., както следва: ПИ с номер 011048; 1/2  идеална част от ПИ с номер 033108; 1/2 идеална част от ПИ с номер 033071; 1/2 идеална част от ПИ с номер 022013; 1/2 идеална част от ПИ с номер 019001; 1/2 идеална част от ПИ с номер 014059; 1/2 идеална част от ПИ с номер 028004.

Ищцата твърди, че наследодателката й не е изразявала воля за упълномощаването и за сключване на договора, както и че нотариалните действия по заверка на подписа и съдържанието на пълномощните са нищожни, както и че прехвърлителката не е била в състояние да формира валидна воля, както и че сделките са сключени при липса на необходимата за действителност форма, в противоречие със закона, при липса на основание, накърняват добрите нрави. Наред с това твърди, че ответницата не е изпълнявала поетите с договорите задължения за издръжка и гледане на прехвърлителя.

Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да прогласи за нищожна упълномощителната сделка на основание чл. 26 ал. 2 пр. второ от ЗЗД – поради липса на воля, и да прогласи за недействителен алеаторния договор  на основание чл. 42 ал. 1 от ЗЗД – поради липса на представителна власт за сключването му. При условията на евентуалност се претендира установяване нищожност на сделките (пълномощно и алеаторен договор) поради липса на необходимата за действителност форма (чл. 26 ал. 2 пр. трето от ЗЗД); евентуално – нищожност на договора поради липса на основание (чл. 26 ал. 2 пр. четвърто от ЗЗД); евентуално – нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави (чл. 26 ал. 1 пр. трето от ЗЗД); евентуално – евентуално – нищожност на договора поради противоречие със закона (чл. 26 ал. 1 пр. първо от ЗЗД). При евентуална неоснователност на изброените по-горе претенции, се иска разваляне на договора поради неизпълнение – на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.

Ответницата оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че заверката на процесното пълномощно е извършена в дома на упълномощителя в гр. София при спазване на всички изисквания на закона, като вместо подпис на упълномощител е положен отпечатък от десния й палец, тъй като същата и не е могла да се подпише и да изпише имената си.

 

Между страните е безспорно, установява се и от представеното с исковата молба удостоверение за наследници, че ищцата е наследник по закон на Е. Й. Я., поч. на *** г. Следователно същата разполага с правото да се позовава на недействителност поради липса на представителна власт на сключения от името на наследодателя й договор (съгласно разясненията в т. 2 от ТР № 5/12,12,2016 г. на ВКС пот. д. № 5/2014 г. на ОСГТК), както и с правен интерес да претендира установяване нищожност на извършените от наследодателя й разпореждания с права.

Спорното пълномощно (л. 31-32 по делото на РС) материализира волеизявление от името на наследодателя на ищцата, с което се упълномощава ответницата да я представлява във връзка със снабдяването й с документи за собственост, както и при сключване на договори, с които от името и за сметка на упълномощителя да прехвърли на себе си правото на собственост върху поземлени имоти, сред които и посочените по-горе земеделски имоти в землището на с. Я., П. о., срещу задължение „да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива“.

Пълномощното е с нотариална заверка на подписа (с рег. № *** г.) и с нотариална заверка на съдържанието (с рег. № ***/06,06,2014 г.), извършени от нотариус Д. Н. с рег. № ***, чрез помощник-нотариуса С. Б.. След заверката на съдържанието е отбелязано: „подписите под настоящия документ са положени извън кантората“.

Вместо подпис на упълномощителя, върху пълномощното е положен отпечатък, като в забележка заверяващият нотариус е отбелязал: „поради недъгавост деклараторът ............................./без изписани имена/ не може да положи четлив подпис, нито да изпише четливо пълните си имена, поради което същата положи отпечатък от палеца на дясната си ръка“. В забележката не е отбелязано какъв е недъгът, поради който нотариусът приема, че упълномощителя не може да положи подпис и да изпише имената си.

Безспорно между страните е, че упълномощителят Е. Я. е била грамотна, трудноподвижна (на легло) и със силно нарушено зрение. От заключението на СМЕ (на л. 629-631) и от обясненията на вещото лице офталмолог в с. з. на 31,01,2018 г. – протокол на л. 632-635) се установява, че след 2012 г. Я. е била практически сляпа, не е можела да чете от никакво разстояние, не е била в състояние да различи буквите и редовете.

Обстоятелството, че нарушеното зрение съставлява пречка за упълномощителя да положи подпис, е удостоверено при извършване предходна заверка от друг нотариус на пълномощно (л. 29-30), с което Я. упълномощава отново ответницата да прехвърли на себе си правото на собственост върху жилището й в гр. София. Видно от съдържанието на забележката, извършена при заверката на това пълномощно, поради силно нарушено зрение упълномощителят трудно полага четлив подпис и не може да изпише четливо пълните си три имена. В тази връзка е отбелязано, че нотариусът е прочел текста на пълномощното на упълномощителя и същата го одобрила и заявила, че съответства напълно на волята й, след което положила отпечатък от палеца на дясната си ръка.

При заверката на спорното пълномощно обаче липсва отбелязване нотариусът да се е уверил, че незрящата Я. се е запознала със съдържанието на пълномощното и че то съответства на волята й. Нито се сочи нотариусът да е прочел текста на упълномощителя, нито се сочи последният да е заявил, че документа му е прочетен от друг или че е запознат със съдържанието му. Такива данни не се установяват и от показанията на извършилия заверката помощник-нотариус С. Б., разпитана като свидетел в с. з. на 18,04,2016 г. (л. 253 по делото на РС). Същата възпроизвежда начина, по който по принцип процедира при заверка извън кантората, като сочи, че не помни нищо относно заверката на процесното пълномощно и, предвид изминалото време, било абсолютно невъзможно да си спомни конкретните обстоятелства. 

В случая при заверката на подписа е констатирана слепотата на упълномощителя, съставляваща основание за приложение разпоредбата на чл. 579 ал. 2 вр. чл. 189 от ГПК. Следователно при извършване на заверката нотариусът е констатирал и обстоятелството, че упълномощителят не е в състояние сам да се запознае със съдържанието на документа, поради което е следвало да изпълни и изискването на чл. 579 ал. 1 от ГПК – да прочете на съдържанието на документа и да се увери, че това е волята на упълномощителя. Несъмнено незрящите лица могат да удостоверят волята си по частен документ с полагане на отпечатък от десния си палец вместо подпис, тъй като слепотата като трайно увреждане на здравето е недъгавост по см. на закона, дори и когато лицата са грамотни. В съдебната практика трайно и безпротиворечиво се приема, че ако едно лице, независимо по какви причини е ослепяло и не вижда, за да положи подпис, то също е станало недъгаво по отношение на грамотността по см. на  чл. 579, ал. 2 ГПК и следва да се приложи разпоредбата на чл. 189 ГПК относно начина на удостоверяване на волята на незрящото лице при упълномощаване. Когато се касае до нотариална заверка на такъв частен документ, не е необходимо същия да е приподписан от свидетели, именно защото нотариусът има задължения по чл. 579, ал. 1 ГПК за прочитане на документа и, при необходимост, удостоверяване причината за налични отклонения от общия ред на нотариалното удостоверяване /в т. см. Решение № 313 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2010 г., ІV г. о., ГК и Решение № 234 от 17.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4057/2013 г., II г. о., ГК; вж. и Тълкувателно решение № 71 от 10.07.1970 г., ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 61 от 03.05.1973 г. по гр. д. № 40/1973 г., ОСГК на ВС/.

Върху спорното пълномощно, както се посочи, липсва удостоверяване от нотариуса да е прочел съдържанието на документа или да се е уверил, че незрящият упълномощител е запознат с него и то съответства на волята й. На практика липсва удостоверяване на изразена от незрящия упълномощител воля, поради което пълномощното следва да се приеме за нищожно – на основание чл. 26 ал. 2 пр. второ от ЗЗД. Наред с това – допуснатото при извършване на заверката нарушение на разпоредбата на чл. 579 от ГПК е основание за нищожност на нотариалното действие (чл. 576 от ГПК).

Макар и по различни съображения, РС е достигнал до същия правен извод и е прогласил нищожността на пълномощното поради липса на воля за извършването му. Поради това решението му в тази част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При това положение – с оглед нищожността на пълномощното, основателен е и искът за установяване недействителност поради липса на представителна власт на сключения въз основа на същото договор за прехвърляне на недвижими имоти, сключен с Нотариален № ***, том І, рег. № ***, дело № *** от 2014 г. на Нотариус Д. Н. рег. № ***, район на действие – РС - Пловдив, вписан като Акт № ***, том 49, дело № ***/2014 г. в Служба по вписванията – Пловдив. До същия извод е достигнал и РС, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди и в тази част.

С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция деловодни разноски, които се констатираха в размер на 2000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът приема за неоснователно предявеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

                  

 

Р       Е      Ш       И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3029/30,07,2018 г., постановено по гр. д. № 9479/2015 г. на РС Пловдив, ХІХ гр. състав, с което се признава за установено в отношенията между страните: М.Н.Т. ***, ЕГН **********; и И.В.К.-С. ***, ЕГН **********; че: 1/ Пълномощно от името на Е. Й. Я., с нотариална заверка на подписа рег. № *** г. и нотариална заверка на съдържанието рег. № ***, том І, акт *** г. на Нотариус Д. Н. *** действие РС – София, е нищожно поради липса на воля за извършването му; както и че 2/ Договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 27,06,2014 г. с Нотариален № ***, том І, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус Д. Н. рег. № ***, район на действие – РС - Пловдив, вписан като Акт № ***, том ***, дело № *** г. в Служба по вписванията – Пловдив; е нищожен поради липса на представителна власт за сключването му.

ОСЪЖДА И.В.К.-С. ***, ЕГН **********; да заплати на М.Н.Т. ***, ЕГН **********; сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.    

 

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: