РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Велико Търново, 23.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и
първи септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев
Административно дело № 294 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 59, ал. 13 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Образувано е по жалба, подадена от “В. дент – Амбулатория за индивидуална практика за първична
медицинска помощ по дентална медицина“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление с. Масларево № 335, общ. Полски
Тръмбеш, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-09-457 от 13.04.2021 г.,
издадена от директора на РЗОК – Велико Търново, поправена със Заповед №
РД-09-457/1 от 21.04.2021 г. на същия орган, досежно
номера и датата на заповедта за възлагане на проВ.та,
приключила с оспорвания акт. С обжалваната заповед на „В. дент
– АИППМПДМ“ ЕООД са наложени 6 броя санкции – финансови неустойки, всяка в
размер на 150,00 лв. или общо 900,00 лв., за отчитане на неизвършени дентални дейности за здравноосигурени лица, в нарушение изискванията на чл. 59, ал. 11, т.
1, б. „а“ от ЗЗО и на чл. 70 от НРД 2020-2022 за денталните
дейности. От оспорващото лице се твърди нищожност на оспорения административен
акт, поради недоказана материална компетентност на издалото го лице.
Алтернативно се заявяват пороци по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, обуславящи
незаконосъобразността на заповедта - противоречие
с материалноправните разпоредби и при несъответствие
с целта на закона. Жалбоподателят развива доводи, че описаните в заповедта за
налагане на санкции нарушения не са извършени. Твърди, че коментираните
амбулаторни листи са оформени по-късно от д-р М., но при вярно подадена към
РЗОК информация за извършените дентални манипулации.
Отчетените от друг стоматолог дейности от 09.03.2020 г., са извършени след
проведените от нея манипулации, описани в заповедта, и последващо
изваждане на съответните зъби, поради невъзможност да бъдат излекувани. Поради
това намира за недоказано извършването на нарушение на сочените от
административния орган правни норми и моли съда обжалваната заповед да
бъде отменена. В съдебно заседание оспорващото дружество, чрез пълномощника си ***
Н.И. от ВТАК, поддържа жалбата с направените в нея искания, по съображенията
изложени в нея и допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания,
с позоваване на събраните при съдебното дирене гласни доказателства. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна
каса – Велико Търново /РЗОК/, чрез процесуалния си представител старши ***А.,
оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна, като излага подробни
съображения за законосъобразността на оспорения акт в хода на устните състезания
и в писмена защита. Съобразно допълнително представените в хода на съдебното
дирене документи, намира за неоснователни твърденията за нищожност на
оспорвания акт, поради недоказана компетентност на неговия издател. По същество
твърди, че от доказателствата по делото категорично се установява извършването
на нарушениятя, за които е наложена санкцията –
отчитане на дентални дейности, които не са извършени.
Счита, че този извод не се опровергава, а по-скоро се подкрепя от изслушаните
свидетелски показания на здравноосигурените лица за които са отчетени
въпросните дейности. Изтъква, че съпоставката на тези показания съпоставена със
снетия в амбулаторните листове зъбен статус на пациентите /описани налични
зъби/, сочи че последния отразява предходен момент доста назад във времето,
което подкрепя направените от ответника изводи. Намира и че доколкото се касае
за първи за годината нарушения, административният орган правилно е наложил на
изпълнителя на дентална помощ финансови санкции, а не
по-тежката санкция – прекратяване на сключения доковор
с НЗОК. С тези доводи ответникът моли подадената жалба да бъде отхвърлена,
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лв., съгласно представен списък.
Във връзка с проВ.та
на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между Националната здравноосигурителна
каса /НЗОК/, представлявана от директора на РЗОК – Велико Търново, и
оспорващото дружество е сключен Договор № 041103/ 03.02.2020 г. за оказване на
първична извънболнична дентална
помощ, по силата на който изпълнителят „В. дент –
АИППМПДМ“ ЕООД се е задължил да оказва първична извънболнична
дентална помощ на здравноосигурени лица в периода
2020 г. – 2022 г., съгласно Приложение № 3 към чл. 1 на Наредба № 9/ 2019 г. за
определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК
/Наредба № 9 от 2019 година/. С допълнителни споразумения от 21.04.2020 г., 02.09.2020
г., 14.12.2020 г. и 18.01.2021 г. посоченият договор е изменян в частите му,
касаещи цени, на които възложителят НЗОК закупува дейностите от извънболничната дентална помощ.
Със Заповед № РД-09-323/ 15.03.2021 г.,
издадена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и Инструкция № РД-16-43/ 09.06.2020
г., директорът на РЗОК – Велико Търново е наредил да бъде извършена тематична проВ. на лечебно заведение за оказване на първична извънболнична дентална помощ „В. дент – АИППМПДМ“ ЕООД, представлявано от управителя д-р В.Б.М..
Конкретната задача е проВ. изпълнението на
Индивидуален договор за оказване на първична извънболнична
медицинска помощ № 041103/ 03.02.2020 година. Със заповедта са определени
съставът на проверяващия екип, мястото и срокът на проВ.та
/15 - 31.03.2021 година/.
За резултатите от извършената проВ. е съставен Протокол № ПДП 34/ 25.03.2021 година. В
същия е констатирано, че с амбулаторни листове № 181/ 09.03.2020 г. и № 182/ 09.03.2020 г., д-р М.Г.-П.е отчела
извършени дейности с код 832 - възстановяване функцията на дъвкателния
апарат при цялостно обеззъбена горна челюст и с код 833 - възстановяване функцията на дъвкателния апарат при цялостно обеззъбена
долна челюст, за здравноосигурените лица М.П.Т.и Г.И.Т.. За същите
здравноосигурени лица с амбулаторни листове № 50/ 10.03.2020 г. и № 76/
15.04.2020 г., д-р В.М.е
отчела обстоен преглед /код дейност 101/ и обтурация
/код дейност 301/ на зъби с код 34, 43 и 33 за М.П.Т.и обстоен преглед
/код дейност 101/ и обтурация /код дейност 301/ на
зъби с код 12, 13
и 14 за Г.И.Т..
И в двата амбулаторни листа на д-р М. са отбелязани налични зъби с обрутации - горни зъби с код 17,12, 11 и 21
за М.П.Т.и горни зъби с код 15,11, 21,22, 23, 24, 26 и 27 за Г.И.Т..
Съгласно отразеното в протокола, е била извършена проВ. на „Дентален център I – Велико Търново“ ЕООД, където работи д-р М.Г.-П., за което е съставен протокол ПДП № 6/ 27.01.2021 година. При проВ.та са бил изискани и предоставени оригиналите на амбулаторни листове № 181/ 09.03.2020 г. и № 182/ 09.03.2020 г., и приложените към тях декларация от здравноосигурените лица по чл. 86, ал. 5 от НРД 2020 – 2022 г., с които се удостоверява поставяне на плакови протези и информираност на лицата, че цените на денталните услуга не включват материала за протезата и медико-техническата дейност за изработката й. Декларациите са били подписани от М.П.Т.и Г.И.Т.. Бил е проведен и телефонен разговор с М.Т.по мобилен телефон, като последното потвърдило, че през 2020 г. на нея и на съпруга й са изработени и поставени горна и долна тотални протези в „Дентален център I - Велико Търново“ ЕООД. От проверяващия екип е било преценено, че е невъзможно да се обтурират горни зъби и да са налични такива след протезиране на цялостно обеззъбена горна челюст, с отчитането на обтурации на зъби в амбулаторни листове № 50/10.03.2020 г. и № 76/ 15.04.2020 г., д-р В.М.е отчела неизвършени дентални дейности за здравноосигурените лица съответно М.Т.и Г.Т.. Така установеното от фактическа страна е квалифицирано от проверяващите като нарушения на изискванията на чл. 59, ал. 11, т. 1, буква „а“ от ЗЗО и на чл. 70 от НРД 2020-2022 г., представляващи нарушения по смисъла на чл. 154, ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за денталните дейности. Тъй като същите са били извършени за първи път за календарната 2021 г., е предложено на лечебното заведение да бъде наложена финансова санкция, съобразно чл. 59, ал. 11, предл. второ от ЗЗО.
Протокол
№ ПДП 34/ 25.03.2021 г. е връчен на дружеството – обект на проВ.та,
чрез управителя му, на датата на неговото съставяне. На същата дата от
участващите в проВ.та контрольори е издаден и
протокол за неоснователно получени суми за посочените по-горе отчетени
дейности. От дружеството не е подадено възражение, от д-р В.М.е представено
становище, че е възможно да се е объркала и има нужда от уточнение относно
издадените от нея два амбулаторни листа. Последвало е издаването от директора
на РЗОК – Велико Търново на процесната Заповед №
РД-09-457 от 13.04.2021 г., в която са отразени извършени от „В. дент – АИППМПДМ“ ЕООД шест броя нарушения с фактическо
описание, съответнстващо на това по Протокол № ПДП
34/ 25.03.2021 година. Съгласно отразеното в т. 1.1 от заповедта, с отчитането
на обтурации на зъб с код 34 в амбулаторен лист № 50/ 10.03.2020 г.
лечебно заведение за ИДП: „В. дент – АИППМПДМ“ ЕООД е
отчело дентална дейност, която не е извършена, с
което са нарушени изискванията на чл. 59, ал. 11, т. 1, буква „а“ от ЗЗО и на
чл. 70 от НРД 2020 - 2022 година. По идентичен начин са посочени и останалите
пет броя отчитания на дейности - обрутации на зъби с
код 43 и 33 в амбулаторен лист № 50/ 10.03.2020 г. и обтурация
на зъби с код 12, 13
и 14 в амбулаторен лист № 76/ 15.04.2020 година. Така описаните отчитания на
дейности са квалифицирани от административния орган като нарушения по смисъла
на чл. 154. ал. 1 от НРД 2020 - 2022 г. за денталните
дейности. Отбелязано е, че всяко от нарушенията е извършено за първи път за
календарната 2021 г., което обосновава налагането на финансови санкции,
съобразно чл. 59, ал. 11, предл. второ от ЗЗО.
Съобразно тежестта на нарушенията и техния брой е преценено, че всяка от
финансовите санкции следва да бъде определена в максималния предвиден от закона
размер – 150,00 лева.
В преписката липсват доказателства за
датата, на която Заповед № РД-09-457/ 13.04.2021 г. на директора на РЗОК –
Велико Търново е връчена на „В. дент – АИППМПДМ“
ЕООД, представено е единствено придружително писмо за
изпращането й от 14.04.2021 година. Жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена по
пощата, чрез органа, като я е издал, на дата 27.04.2021 г., видно от клеймото
на пощенски плик на л. 13 от делото. Междувременно преди оспорването, със
Заповед № РД-09-457/1 от 21.04.2021 г. на директора на РЗОК – Велико Търново,
заповедта за налагане на санкции е поправена по отношение номера и датата на
заповедта за възлагане на проВ.та, приключила с
оспорвания акт.
В
хода на съдебното производство от страна на ответника са представени
документите, съдържащи се в административната преписка, както и Споразумение №
5/ 23.11.2020 г. за заемане на длъжността „Директор на РЗОК – Велико Търново“.
От жалбоподателя не са представени писмени доказателства, извън тези, съдържащи
се в административната преписка. Във връзка с изявленията му, че оспорва
верността на съдържанието на издадените АЛ № 50/ 10.03.2020 г. и АЛ № 76/
15.04.2020 г. и
указаното разпределяне на доказателствената тежест,
по негово искане са изслушани свидетелските показания на М.П.Т.и Г.И.Т.. Според
показанията на Т.а, д-р М. е вадила и е пломбирала нейни зъби, не може да каже
кои точно. Не може да си спомни и точно кога е бил последният такъв случай,
ориентировъчно посочва 2020 година. Накрая д-р М. изпратила Т.а в град Велико
Търново да й извадят зъбите, вероятно притеснена от множеството заболявания на
пациентката, което се е случило около година преди даването на показанията.
След това е ходила при д-р М. да й маже венците. При посещенията при стоматолог
Т.а е носела здравната си книжка, при необходимост от подписване на документи,
от нейно име го е правел съпругът й Г.Т., който я придружавал при всяко от тези
посещения. При предявяване на амбулаторен лист № 50/ 10.03.2020 г., издаден от д-р М. заявява, че
подписът за „Пациент“ е положен от съпруга й Г.Т., вместо нея. За подписа за
„Пациент“ в амбулаторен лист № 182/ 09.03.2020 г. на д-р Г.-П.счита, че е
положен лично от нея, а за този в декларацията към въпросния АЛ – че я е подписъл съпругът й. Свидетелят Г.Т.заявява, че отдавна е
пациент на д-р В. М., като последните му посещения датират от месец февруари
2020 година. Зъбите на долната му челюст били извадени преди 10-15 години и му
били сложени протези по настояване на близките му. На горната му челюст са били
останали 7-8 зъба, последно д-р М. лекувала три в дясно през месец януари 2020
г., правила ремонт и вадила зъби. Останали само два зъба и Т. отишъл в гр.
Велико Търново да му правят протези. По негови твърдения, свидетелят не е
ползвал услуги, заплащани от НЗОК. Във Велико Търново зъбите му били правени от
д-р П.. При предявяване на процесните амбулаторни
листове, издадени от д-р М. и тези, издадени от д-р М.Г.-П., свидетелят Т.
сочи, че негов е подписът за „Пациент“
в амбулаторен лист № 182/ 09.03.2020 г. на д-р Г.-П.и за
„здравноосигурено лице“ в декларацията към него. Въпросните документи са за
манипулации извършени на ЗОЛ Г.Т.. За амбулаторен лист № 76/ 15.04.2020 г., издаден от д-р В.М.не е сигурен,
дали подписът за „Пациент“ е положен от него, но допуска възможност да е така,
като се е объркал, че подписва съпругата си. За подписа за „Пациент“ в
амбулаторен лист № 50/ 10.03.2020 г. на д-р М. твърди, че се е подписал за съпругата си или й е
държал ръката, като се е подписала тя. Същите твърдения прави за подписа за
„Пациент“ в амбулаторен лист № 182/ 09.03.2020 г. на д-р Г.-П.а, а относно декларацията към него заявява, че се е подписал
той за съпругата си М.Т..
Показанията
на свидетелите се ценят от съда при съобразяване разпоредбите на чл. 172 от ГПК
и липсата на данни за заинтересованост на свидетелите М.Т.и Г.Т.в полза или
вреда на някоя от страните. Същевременно съдът отчита обстоятелството, че и
двамата свидетели са в напреднала възраст, а показанията им касаят времеви
период, предхождащ с година и половина тяхното изслушване, което предполага
наличието на грешки или неточности, дължащи се на неясен спомен. Предвид
горното настоящият състав кредитира с доверие свидетелските показания,
доколкото те не влизат в пряко противоречие помежду си или със съдържанието на
приобщените към делото документи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален
административен акт. Съобразно датата на издаването на заповедта и тази на
подаване жалбата по пощата, оспорването е извършено в установения от чл. 149,
ал. 1 от АПК преклузивен срок. От външна страна
жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по
силата на чл. 76, ал. 5 от ЗЗО, което обуславя нейната процесуална допустимост.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Във връзка с наведените в жалбата
оплаквания и след служебно извършена проВ. съдът
установи, че оспорената заповед е валиден административен акт. Съгласно чл. 76,
ал. 2 от ЗЗО, санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно
на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от
страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на
РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и
се съобщава на лицето – обект на проВ.та. Когато нарушението е установено от
длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за
издаването й се прави от директора на съответната РЗОК. В случая констатациите
в Протокол № ПДП 34/ 25.03.2021 г. не са били оспорени в представеното от д-р В.М.становище,
при което приложение намира разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО. Според
последната, когато лицето – обект на проВ.та, не изрази
становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по
направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК,
съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. Заповед за
налагане на санкции № РД-09-457/ 13.04.2021 г. и заповедта за поправка на ОФГ
са издадени от О.Г.Н., към него момент заемащ длъжността „Директор на РЗОК“ –
гр. Велико Търново, видно от Споразумение № 5/ 23.111.2020 г. между посоченото
лице и Национална здравноосигурителна каса – гр. София /л. 59 и л. 60 от
делото/. Оспорваният административен акт е издадена от оправомощен
за това орган и в рамките на материалната му компетентност, определена в чл.
76, ал. 2 от ЗЗО. Формално актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в
това число фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част
и мотиви.
В хода на административното производство
и при издаването на заповедта са спазени нормативно установените за тази
процедура изисквания. Разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО определя, че
контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от
длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на
НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и
от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да
разпореди извършване на проВ. от контрольори от РЗОК
с участието на служители на НЗОК. Съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗЗО, служителите на
РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната
РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено
от него длъжностно лице, както и по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Разпоредбата на чл.
74, ал. 3 от ЗЗО регламентира, че при установяване на нарушение по чл. 73, ал.
1 от ЗЗО съответното длъжностно лице съставя и подписва протокол, в който
описва установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето –
обект на проВ.та, срещу подпис, а копия от него се
изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната
районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. Съответно чл. 74, ал. 4 и 5 разписват
правото на подаване на писмено становище на проверяваното лечебно заведение и
последиците от неупражняването на това право. Подробните процедурни правила, доразвиващи разпоредбите на чл. 72, ал. 2 – 8 от ЗЗО са разписани в чл. 9 – чл. 24 от
Инструкция № РД-16-43/ 09.06.2020 г., утвърдена от управителя на НЗОК, за
условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване.
Съобразно
изнесените по-горе в решението факти съдът намира, че в разглеждания случай са
спазени относимите изисквания на цитираната
нормативна уредба. Производството е инициирано
със Заповед № РД-09-323/ 15.03.2021 г. на директора на РЗОК – В. Търново за
извършване на тематична самостоятелна проВ. за
изпълнението на индивидуалния договор на „В. дент –
АИППМПДМ“ ЕООД. ПроВ.та е извършена в съответствие с
изискванията на чл. 74 от ЗЗО, като предприетите действия са в правомощие на
осъществилите я длъжностни лица. За резултатите от нея е издаден Протокол № ПДП
34/ 25.03.2021 г., който отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО и с
който като доказателства към преписката са приобщени относими
документи – амбулаторните листове, издадени от д-р В.М.и от д-р М.Г.-П., и
декларациите от ЗЗЛ към последните. Екземпляр от протокола е връчен на
проверяваното дружество чрез управителя му, с надлежно отбелязване на
предвидената в чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, респ. в чл. 19, ал. 1 от Инструкция № РД-16-43/ 09.06.2020 г.,
възможност за представяне на становище по направените констатации и на срока в
който за това. Доколкото лечебното заведение не се е възползвало от тази
установена в закона възможност и в становището му няма възражения по
направените от длъжностните лица констатации, не е последвало провеждане на
арбитражно производство, от директора на РЗОК – Велико Търново на основание чл.
76, ал. 2 от ЗЗО е издадена процесната заповед, с
която са наложени съответните санкции по чл. 59, ал. 11, предл.
второ, т. 1, б. „а“ от ЗЗО.
Относно съответствието на обжалвания акт
с материалноправните разпоредби на закона.
Съдът намира за установено по делото, че
в случая се касае за дейности по отношение на две здравноосигурени лица, които
не са извършени, но са отчетени от лечебното заведение и са заплатени от НЗОК.
Обратно на поддържаното от жалбоподателя, в настоящото производство не се
установиха факти, различни от възприетите от административния орган и описани в
протокола от извършената проВ. и в оспорената
заповед.
Настоящият състав намира за недоказани
твърденията, направени в жалбата и в хода на съдебното производство, че реално
дейностите по зъболечение, посочени в амбулаторни листове № 50/
10.03.2020 г. и № 76/ 15.04.2020 г., са били извършени на по-ранен етап, преди датите на издаването
им, но поради липса на време, самите амбулаторни листове са оформени и
съответно отчетени със закъснение. В подкрепа на тези си твърдения
жалбоподателят се позовава не изслушаните свидетелски показания, които обаче не
установяват извършването на отразените в тях дейности в някакъв предходен
момент спрямо датите на издаването им. На първо място самото оспорващо дружество
по никакъв начин не конкретизира времето на действително извършване на
прегледите и съответните манипулации, като единствено навежда твърдения, че
това е станало преди 09.03.2020 г. – датата на амбулаторните листове, издадени
от д-р Г.-П.а. Обсъдените по-горе показания на М.Т.най-общо сочат за последни
посещения в лечебното заведение на „В. дент –
АИППМПДМ“ ЕООД през 2020 г., без повече конкретика,
като тези посещения са били за мазане на венците й с лекарство, след
изваждането на зъбите й в гр. Велико Търново. Същевременно свидетелката твърди,
че при посещенията си винаги е носела здравноосигурителната си книжка, номерът
на въпросната ЗОК е отразен и в процесния амбулаторен
лист № 50/ 10.03.2020 година. Това предполага при извършването на спорните МДД, същите
да са били отразени с действителната им дата в притурката към ЗОК /Приложение №
5 към НРД 2020-2022 г./, в съответствие с изискванията на чл. 91, ал. 1, т. 1
от националния рамков договор и цитираното приложение към него. От жалбоподателят
обаче не е направен опит за ангажиране на въпросното писмено доказателство,
което да обоснове направените от него твърдения за по-късното издаване на
амбулаторния лист. Що се отнася до показанията на свидетеля Г.Т., те се явяват
по-скоро в подкрепа на констатациите на ответника, доколкото същият твърди, че
д-р М. му е правила пломби на зъби на долната челюст /извадени преди около 15
години/, вадила му е зъби на горната челюст, но не и че му е правила пломби на
горната челюст. Освен това, както отбелязва и ответникът в писмената си защита,
при предявяването на налични в делото документи, единственият подпис, за който
свидетелят Т. заявява, че не е сигурен дали е положен от него, е именно в
амбулаторен лист № 76/ 15.04.2020 г. на „В. дент
– АИППМПДМ“ ЕООД. Коментираните свидетелски показания като цяло кореспондират
както помежду си, така и с останалия доказателствен
материал по делото, но не установяват твърдените от жалбоподателя факти – че
отразените в двата амбулаторни листа дентални
дейности са били извършени от него по-рано през 2020 г., без да са отчетени
пред НЗОК. В тази връзка съдът съобразява и съдържанието на Протокол ПДП 34/
25.03.2021 г., който също представлява официален документ, както и становището
на д-р М. /л. 25 от делото/, в което липсват възражения срещу фактическите
констатации в посочения протокол. Горното мотивира съда да приеме, че в случая
не се касае за по-късно отчитане на действително извършени преди това дейности
от лечебното заведение, което твърдение не кореспондира както със свидетелските
показания на водените от жалбоподателя свидетели, така и с писмените
доказателства по делото.
По
същество доказателствата по делото, включително амбулаторните листове, издадени
от д-р М. и тези, издадени от д-р Г.-П.действително
установяват наличието на поведение, което попада в хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО, съответно
чл. 154. ал. 1 от НРД 2020 - 2022 г. за денталните
дейности.
От
съдържащите се в преписката, а и от допълнително събраните в хода на съдебното
дирене доказателства, се установява, че на 10.03.2020 г. за ЗОЛ М.П.Т.от жалбоподателя са отчетени
дейности с код 101 – обстоен преглед и с код 301 – обтурация,
последните на зъби с код 34,
43 и 33. Същевременно от амбулаторен лист № 181/ 09.03.2020 г. на
д-р Г.-П.е видно, че при извършен обстоен преглед от друг лекар по дентална медицина на дата 09.03.2020 г., е констатирана
липсата на зъби с код 34, 43 и 33, както и на
всички останали зъби на ЗОЛ
М.П.Т.. На 15.04.2020 г. за ЗОЛ Г.И.Т.от
жалбоподателя са отчетени дейности с код 101 – обстоен преглед и с код 301 – обтурация, последните на зъби с код 12, 13 и 14. От амбулаторен
лист № 182/ 09.03.2020 г. на д-р Г.-П.е видно, че при извършен обстоен преглед
от друг лекар по дентална медицина на дата 09.03.2020
г., е констатирана липсата на зъби с
код 12, 13
и 14,
както и на всички останали зъби на ЗОЛ Г.И.Т.. Не се спори и от наличния в преписката Протокол за
неоснователно получени суми № 35/ 25.03.2021 г. се установява, че изброените
по-горе дейности са били отчетени от „В. дент –
АИППМПДМ“ ЕООД и стойността им е заплатена по издадени от дружеството фактури с
№ 23/ 10.04.2020 г. и № 24/ 15.05.2020 година.
При така описаните
факти, обоснован е изводът на административния орган, че отчетените и заплатени
на жалбоподателя дейности, сочени като извършени на датите, на които са описани
в съответните амбулаторни листи, обективно е било невъзможно да са извършени от
практиката. Установено е наличието на отчетени и заплатени дентални
дейности, които в действителност не са били извършени от изпълнителя. Съгласно
чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО, директорът на съответната районна
здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска
помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД в случаите при
отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на
медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по
реда на чл. 72, ал. 2. В конкретния случай с мотиви, че в рамките на 2020 г. на
„В. дент – АИППМПДМ“ ЕООД не е наложена и влязла в
сила друга санкция „финансова неустойка“,
ответникът е приложил финансова неустойка в размер от 150 лв. по отношение
на всяко едно от посочените шест броя нарушения.
При установената в
закона алтернативност на предвидените за този вид
нарушения санкции, в дискреционните правомощия на
административния орган е коя от тях да приложи, като освен това за съда е
налице забрана да влошава положението на жалбоподателя. Освен това, съгласно
установената съдебна практика, отчитането на неизвършени действително дейности
в амбулаторни листи, които са представени на НЗОК за заплащане, представлява и
нарушение на чл. 124, ал. 2, т. 1, буква „А“ и на чл. 128 от от НРД 2020 - 2022 г за денталните
дейности, за което на основание чл. 147, ал. 1 от същия рамков договор, за този
вид нарушения може да се налага и предвидената в последно посоченатанорма
санкция „финансова неустойка“. Жалбоподателят не излага конкретни оплаквания по
отношение размера на санкциите „финансова неустойка“, като с оглед на принципа
на съразмерност и възможността от ответника да бъде наложена
по-неблагоприятната санкция „прекратяване на договор“ намира, че размерът на
всяка една от санкциите е правилно определен, в предвидения в закона максимум.
Издадената заповед е съобразена и с
целта на закона, тъй като е недопустимо да се иска заплащането на медицински
дейности, които не са извършени от лекаря по дентална
медицина, като по този начин се ощетява публичният финансов ресурс от една
страна, а от друга се нарушават правата на задължително здравноосигурените
лица.
Предвид горното, заповедта за налагане
на санкции, като издадена от компетентен орган, в установената форма, при
спазване на административно производствените правила, материалния закон и целта
на закона, се явява законосъобразна. Подадената срещу нея жалба е неоснователна
и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото направените от
жалбоподателя разноски остават в негова тежест.
Съобразно своевременно заявеното искане
и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, основателна е претенцията на ответника
за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лв. – под средния, предвиден в чл. 24, изр.
второ от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на “В. дент – Амбулатория за индивидуална практика за първична
медицинска помощ по дентална медицина“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление с. Масларево № 335, общ. Полски
Тръмбеш, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-09-457 от 13.04.2021 г.,
издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Велико Търново,
поправена със Заповед № РД-09-457/1 от 21.04.2021 г. на същия административен
орган.
Осъжда “В. дент
– Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление с. Масларево № 335, общ. Полски Тръмбеш, да заплати на Районна здравносигурителна каса - гр. Велико Търново, разноски по
делото в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Съобщаването на жалбоподателя да се извърши и чрез пълномощника му по делото ***
Н.А.И. от ВТАК, на посочения в жалбата служебен адрес: ***.
Административен съдия: