Номер 128909.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
Секретар:Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20202100502069 по описа за 2020 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл.
258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на „ИНТУРС“ООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление:гр.Поморие,ул.„Търговска“№11, представлявано от
управителя Красимир Тодоров Аврамов,чрез адв.Радостина Андонова, вписана в БАК. с
адрес:град Бургас,ул.“Сердика“2Б, ет.1,против Решение № 129/08.06.2020 год. постановено
по гр.д.№ 902/2019 г. по описа на Районен съд-град Поморие,с което е отхвърлен
предявения от въззивника- ищец иск срещу ответника „Електроразпределение Юг” ЕАД -
за приемане за установено, че ищцовото дружество не дължи на ответника сумата от 3348,61
лева по фактура от 23.10.2019г., с която е коригирана сметка на „ИНТУРС“ООД,
ЕИК:********* за минал период от 16.05.2017г. до 12.06.2017г. за обект на потребление-
Поморие, ул.“Крайбрежна“, ИТН 2756406, клиентски номер **********; присъдени са
разноски.
Във въззивната жалба се твърди,че не било доказано виновно поведение на
потребителя, както и енергийното дружество не било доказало, че е доставило на обекта на
„ИНТУРС“ ООД начисленото допълнително количество ел.енергия, както и че тя е била
изразходена реално в обекта на потребителя.Не било налице неоснователно обогатяване
,респ.-разместване на блага, тъй като веднага била заплатена сумата от 3348,61 лева за
процесния период от време по издадената от енергийното дружество фактура.Изложени са
фактически обстоятелства и правни доводи за това, че не било налице виновно поведение от
„ИНТУРС“ ООД;твърди се , че не било налице валидно облигационно правоотношение , но
въпреки това енергийното дружество извършило проверка,респ.-корекция на сметка на
обекта;справката за коригиране на сметката не била подписана;излагат се доводи , основани
на чл.82 ЗЗД,твърди се неспазване на процедурата по чл.98а,ал.2,т.6 от ЗЕ;сочи се съдебна
1
практика на ВКС;намира, че от събраните по делото гласни доказателства се установявало,
че „ИНТУРС“ ООД нямал никакъв достъп /освен визуален/до електроразпределителното
табло, но тези доказателства не били коментирани от районния съд.Моли се отмяна изцяло
на обжалваното решение, претендира присъждане на разноските по делото.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемия, предявен чрез юрисконсулт Кристиян
Николов,в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.Твърди се, че
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД не доставял ел.енергия на „ИНТУРС“ ООД,
поради което същото дружество неправилно се позовал на съдебна практика, относима към
друго дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД; цялата теза на въззивника за
незаконосъобразност на обжалваното решение била изградена върху правила и нормативи,
касаещи дейността на „ЕВН България Електроснабдяване“, ЕАД, което дружество не е
ответник в настоящия правен спор и възраженията на ответника били неотносими.
“Електроразпределение ЮГ“ ЕАД като оператор на разпределителната мрежа не било
сключвало рамков договор /по Правила за търговия с електрическа енергия/ с търговеца
„Аркадия сървис“ АД, доставящ ел.енергия на ищеца възоснова на сключен комбиниран
договор между клиента-ищец и неговия търговец;корекцията на количествата неизмерена
ел.енергия била извършена и остойностена на основание чл. 51,ал.2,изр.2 от ПИКЕЕ.Сочи
се, че между страните по договора съществувала валидна облигационна връзка
;отношенията им се уреждали от индивидуален договор, сключен на 20.03.2015г., поради
което цитираната от въззивника практика на ВКС била неприложима.Моли се
потвърждаване на основание чл.272 ГПК на обжалваното решение, претендират се разноски
;при условията на евентуалност е заявено възражение и за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивника.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в срок, поради което е допустима
Настоящата инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав и в рамките на неговата
компетентност и правомощия.Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд има служебното
задължение да прецени процесуалната допустимост на решението в обжалваната му част.
Настоящият съдебен състав приема, че постановено решение е процесуално
недопустимо, по следните съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ИНТУРС „ ООД
против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество получило фактура №
2
**********/23.10.2019г. за сумата от 3348,61 лева/с ДДС/,представляваща допълнително
начислена сума вследствие установено неточно измерване на количеството електроенергия
за електромер № 04212139 за периода от 16.05.2017г.-12.06.2017г.Ищецът излага
обстоятелства и твърдения, възоснова на които счита, че сумата от 3348,61 лева по
посочената фактура е начислена неправомерно.Моли съдът- след като установи, че ищецът
не дължи на ответното дружество 3348,61 лева/ с ДДС/ за период от 16.05.2017г. до
12.06.2017г. по фактура № **********/23.10.2019г. , да осъди ответника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД да му заплати недължимо заплатената сума от
3348,61 лева.Наред с останалите доказателства по делото представя електронна справка от
„Пощенска Банка“, удостоверяваща, че „ИНТУРС „ООД заплатил на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД дължимата главница по фактура №
**********/23.10.2019г.
В писмения отговор ответното дружество заявява становище за допустимост, но
неоснователност на иска по изложени в отговора съображения.
Районният съд е извършил проекто-доклад по делото, с който е квалифицирал
предявения иск като такъв по чл.124,ал.1 ГПК- установителен иск за недължимост на
парична сума.
След проведени открити съдебни заседания и приключване събирането на
доказателствата по делото, процесуалният представител на ищеца пледира за уважаване на
предявения отрицателен установителен иск и осъждане на ответното дружество да заплати
недължимо платената от „ИНТУРС“ ООД на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ ЮГ“ ЕАД
парична сума /вж. протокол от с.з. на 27.05.2020г./
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иск за приемане за
установено,че ищецът „ИНТУРС“ ООД не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“
ЕАД сумата от 3348,61 лева/ с ДДС/ за период от 16.05.2017г. до 12.06.2017г. по фактура №
**********/23.10.2019г.
Така постановеното решение е процесуално недопустимо.
От обстоятелствата , изложени в исковата молба, става ясно, че ищецът отрича да
дължи на ответника паричната сума от 3348,61 лева на основанието, възоснова на което я е
платил, с оглед на което претендира ответното дружество да бъде осъдено да му я заплати
като „недължимо платена“-т.е. предявеният иск е осъдителен такъв .Районният съд се е
произнесъл по отрицателен установителен иск,с какъвто иск не е бил сезиран.
Съобразявайки , че диспозитивът на съдебното решение , който определя не само
вида и обема на даваната от съда защита –санкция на спорното субективно материално
право , но и определя субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо , не
съответства на търсената защита със заявения от страната петитум относно обема и премета
3
на спора, настоящият състав намира , че обжалваното първоинстанционно решение е
произнесено в нарушение на процесуалните правила.
При този извод на настоящия въззивен съд обжалваното съдебно решение следва да
бъде обезсилено , а делото се върне на районен съд за произнасяне на процесуално
допустимо съдебно решение от друг състав в рамките на заявеното за защита спорното
материално право, очертано от исковата молба.Процесуалните действия следва да включат
и такива на съда по чл.140 и сл. ГПК
При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по искането на
жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски, тъй като същите следва да се
присъдят с оглед изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение
по съществото на спора.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 129/08.06.2020г., постановено по гр.д.№ 902/2019г. по описа на
РС-Поморие.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд съобразно
обстоятелствената част на настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4