Определение по дело №1182/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 173
Дата: 11 януари 2024 г. (в сила от 6 март 2024 г.)
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20237260701182
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

173

Хасково, 11.01.2024 г.

Административният съд - Хасково - XIII тричленен състав, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ПЕНКА КОСТОВА

Членове:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА

Като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА канд № 20237260701182 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искане за възобновяване, подадено от П.Г.А. ***, с което се иска преразглеждане на Решение №36 от 05.04.2023г. по АНД №15/2023г. на Административен съд – Кърджали, постановено в производство по реда на чл.73, ал.1, във вр. с чл.72, ал.1, т.2, във вр. с чл.70, ал.2, т.3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Искането се обосновава с твърдение за открито на 01.07.2023г. ново обстоятелство, което обезсилвало електронния фиш и решението на АдмС – Кърджали, и доказвало невинността на А.. Това обстоятелство представлявало заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството П.А., която била основана на писмо от Върховна касационна прокуратура вх.№11-00-228/21.02.2019г. Тази заповед задължавала АПИ и общините да поставят пътните знаци – табели Д12 (Край на населеното място) и Д11 (Начало на населеното място), на места, съответстващи на границите на урбанизираните територии. Твърди се, че решението на АдмС – Кърджали противоречи на закона, което го правило невалидно. Твърди се също, че управляваният от А. автомобил в действителност бил засечен да се движи с превишена скорост извън населено място, тъй като правилното място на табелата за край на населеното място било извън мястото на заснемане на скоростта от мобилната камера на полицията, съответно нарушение на ЗДвП не било налице, доколкото движението било със 76 км/ч. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Административен съд – Хасково, след като се запозна доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна.

Безспорно е, а и се установява от наличните в кориците на делото документи, сред които и съдебни решения, че с Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2806903, издаден от ОДМВР – Смолян, на П.Г.А. е било наложено наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за това, че 10.05.2019г., в 09.27 часа, извършил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като в с.Х., общ.Ч., на път II-86 км.58-500, в посока гр.Ч., се е движел с лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, със скорост 76 км/ч при разрешена 50 км/ч.

ЕФ е бил обжалван от А. пред Районен съд – Чепеларе, който с Решение №11 от 23.05.2022г., постановено по АНД № 29/2022г., го е потвърдил.

Решението на районния съд е било обжалвано пред Административен съд – Смолян, който с окончателно Решение №209/27.07.2022г. по КАНД № 68/2022г. е оставил в сила съдебния акт.

С атакуваното пред настоящия съд Решение №36 от 05.04.2023г., постановено по АНД №15/2023г., Административен съд – Кърджали е оставил без уважение подаденото от П.А. искане за възобновяване на административнонаказателното производство по ЕФ за налагане на глоба серия К № 2806903, приключило с Решение № 209/27.07.2022г. по КАНД № 68/2022г. по описа на Административен съд – Смолян.

Предвид така установеното фактическо положение, внесеното пред настоящия съд искане се явява недопустимо.

Същото по своята същност представлява искане за възобновяване на вече проведено съдебно производство по възобновяване на административнонаказателно производство, като с повторното подаване на такова искане се цели отново преразглеждане на административнонаказателно производство, завършило с издаване на ЕФ за налагане на глоба серия К № 2806903. Такава правна възможност законодателят не е предвидил като механизъм за съдебна защита по реда на ЗАНН. Това несъмнено се установява и от Мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, с които се обосновават и измененията, свързани с „възобновяване на административнонаказателното производство“ и „възобновяване на административнонаказателните дела“. Не се обсъжда в тези мотиви хипотеза на възобновяване на съдебните производства, образувани по искане за възобновяване на административнонаказателното производство, респ. по искане за възобновяване на административнонаказателните дела.

В глава трета, раздел VIII на ЗАНН е регламентирано „Възобновяване на административнонаказателните производства“, като в чл.70, ал.1 от ЗАНН е записано, че на проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила: 1. наказателни постановления; 2. фишове и електронни фишове; 3. писмени предупреждения към нарушителя; 4. резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство, издадени на основание чл.54, ал.1, т.1 – 8; 5. споразумения за приключване на административнонаказателното производство; 6. определения на съда за прекратяване на съдебното производство; 7. решения на районния и на административния съд.

По отношение на т.7 от ал.1 на чл.70 ЗАНН е необходимо да се посочи, че законът визира тези решения на районен, съответно административен съд, с които окончателно e приключил съдебният спор по обжалван, постановен в хода на административнонаказателно производство, акт. С други думи, възобновяването е допустимо само във връзка с тези съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо. СПН се формира само в случаите, при които спорът е разрешен по същество, а това са тези съдебни актове, които са постановени в редовно инстанционно производство, а не в извънредно производство, каквото представлява това по глава трета, раздел VIII от ЗАНН. В този смисъл е и нормата на чл.73, ал.4 от ЗАНН, съгласно която, когато намери искането за възобновяване за основателно, административният съд: отменя акта и връща делото или преписката за ново разглеждане, като посочва стадия, от който трябва да започне новото разглеждане; отменя акта и прекратява административнонаказателното производство, когато към момента на издаването му са били налице основанията за това; отменя акта и решава делото по същество. В случая както бе посочено по-горе се иска преразглеждане ( израз използван от искателя) по реда на чл.70 и сл. от ЗАНН на решение, постановено по анд №15/2023г. по описа на Административен съд Кърджали, в производство по реда на чл.73, ал.1 във вр. с чл.72, ал.1, т.2 във вр. с чл. 70, ал.2, т.3 от ЗАНН, с което решение е оставено без уважение депозираното от П.А. искане за възобновяване на административнонаказателното производство по ЕФ за налагане на глоба серия К № 2806903, приключило с Решение № 209/27.07.2022г. по КАНД № 68/2022г. по описа на Административен съд – Смолян. Следователно отмяна на съдебния акт, постановен по искане за възобновяване на административнонаказателно производство, респ. по искане възобновяване на административнонаказателните дела, е недопустима. В този смисъл, по аналогия следва да се счита за релевантна и практиката на ВАС, изразена с Определение № 6782 от 28.06.2007г. на ВАС по адм. д. № 4281/2007г., 7-членен състав.

Въпреки, че е без правно значение за крайния извод в случая, следва да се отбележи и че соченото от П.А. обстоятелство не е „ново“ по смисъла на чл.70, ал.2, т.3 от ЗАНН. В тази връзка на първо място следва да се уточни, че обстоятелство – заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, всъщност представлява писмо и има препоръчителен характер, респ. не вменява законови задължения. Това писмо не може да се приеме за ново (новооткрито) обстоятелство, тъй като от страна на лицето, което желае да се ползва от него, не се доказва същото да не му е било известно както към дата на издаване на ЕФ, така и към датите на постановяване на Решение №11 от 23.05.2022г. на РС – Чепеларе, Решение № 209/27.07.2022г. на Административен съд – Смолян и Решение №36 от 05.04.2023г. на Административен съд – Кърджали. В подкрепа на последното е и фактът, че това обстоятелство не може да се счита за нововъзникнало, а и оттам и за ново. То изхожда от г-жа П.А., за която е общо известен фактът, че е била министър на регионалното развитие и благоустройството до встъпването на Служебното правителство, назначено от Президента на Републиката с Указ №129, обнародван в ДВ на 12 май 2021г. Следователно, към датите на издаване на ЕФ и на постановяване на горепосочените съдебни решения това писмо е съществувало.

По изложените съображения, процесното искане следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане за възобновяване, подадено от П.Г.А. ***, с което се иска преразглеждане на Решение №36 от 05.04.2023г. по АНД №15 по описа на Административен съд – Кърджали за 2023г., постановено в производство по реда на чл.73, ал.1, във вр. с чл.72, ал.1, т.2, във вр. с чл.70, ал.2, т.3 от Закона за административните нарушения и наказания.

ПРЕКРАТЯВА производството по АНД (К) № 1182 по описа на Административен съд – Хасково за 2023г.

Определението може да се обжалва в седемдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

Председател:

Членове: