№ 334
гр. Пловдив , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330201260 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба против Наказателно постановление № 118/2020
г., издадено от Директор на Териториална дирекция Тракийска, с което на
ГЛОБАЛ ТРАНС ТРЕЙД ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 3500 лева.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни доводи за
незаконосъобразност на НП, а именно:
-че НП е издадено в нарушение на чл. 18 ЗАНН;
-че установените факти са несъставомерни като нарушение по чл. 238,
ал.3 от Закона за митниците;
-че за дружеството жалбоподател съществувала обективна
невъзможност да представи исканите от митницата сертификати, предвид
неиздаването им от БАБХ.
Моли се за отмяна на НП и присъждане на разноски съгласно
представен списък.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок (от приложеното по
1
преписката известие за доставяне е видно, че НП е връчено на 05.02.2021г., а
жалбата е входирана на 12.02.2021г.), от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
отменяне по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В АУАН и НП е посочено, че се издават за нарушение извършено при
следните фактически обстоятелства:
На 06.07.2020г. в МБ Радиново е получено запитване №32-
193062/06.07.2020г. на ЦМУ във връзка с официално писмо от изпълнителния
директор на ОДБХ №32-189351/02.07.2020 г. относно осъществен внос на
банани от „Глобал Транс Трейд“ ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК *********. С
полученото писмо на ЦМУ митническите органи на МБ Радиново са
уведомени, че за периода 01.01.2020г.-15.05.2020г. в митническата
информационна система са подадени и регистрирани 35 митнически
декларации за допускане до свободно обращение с цел крайна употреба, като
в е.д.2/3 „Представени документи, сертификати и разрешения, допълнителни
данни“ на същите не се откриват записи, които да указват наличие на
сертификат за съответствие със стандарти на Европейския съюз, приложими
към пресните плодове и зеленчуци, който се кодира с код N002 в е.д. 2/3 на
съответната МД.
В хода на извършените последващи контролни действия е установено,
че за 33 броя митнически декларации (съгласно таблицата по-долу) при
подаването им в електронната система не са своевременно представени
сертификати за съответствие на качеството, съгласно разпоредбата на чл.
6. параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1333/2011 на Комисията,
както следва:
2
В тази връзка на 08.07.2020 г. е изпратено писмо с изх.номер №32-
195292 до ******я на „ГЛОБАЛ ТРАНС ТРЕЙД“ ЕООД, с което той е
уведомен да предостави издадените от Областната Дирекция по
Безопасност на Храните-Пловдив сертификати за съответствие на
качеството за подадените и регистрирани митнически декларации за
допускане до свободно обращение с цел крайна употреба па пресни зелени
банани със страна на произход и изпращане Еквадор за периода 01.01.2020 г.
до 13.05.2020 г.
В отговор на изпратеното писмо с регистрационен номер №32-195292
от 08.07.2020 г. И. Г. П. в качеството си на ****** на „ГЛОБАЛ ТРАНС
ТРЕЙД“ ЕООД на 09.07.2020г. подава искане с входящ номер №32-197182 до
началника на МБ Радиново, в което се обяснява, че по отношение на всички
внесени пресни зелени банани, за които са подадени горецитираните
митническите декларации, описани в писмо № 32-195292/08.07.2020
своевременно е уведомявана Областна дирекция по безопасност на
храните-Пловдив, но не представя сертификати за съответствие със
стандарти на Европейския съюз, приложими към пресните плодове и
зеленчуци.
Съгласно обяснението, дадено от И. Г. П.-****** на „ГЛОБАЛ ТРАНС
ТРЕЙД“ ЕООД, липсата на издадени сертификати от ОДБХ се дължи на
3
неправилно тарифиране, съгласно чл. 54 от Тарифата за таксите, които се
събират от Българската агенция по безопасност на храните.
Посочената фактическа обстановка се установява от всички
събрани по делото доказателства, сред които:
-разпит на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН;
-приложените по административната преписка писмени доказателства;
-изисканите от съда митнически декларации, ведно с приложения,
обособени като приложения към настоящото дело /том.1 и том.2/.
Липсата на подадени сертификати от ОДБХ не се опровергава и от
показанията на доведения от жалбоподателя свидетел И. Д..
Въпреки правилното установяване на фактическата обстановка, НП
подлежи на отмяна, доколкото неправилно са приложени както
материалния, така и процесуалния закон.
ПО МАТЕРИАЛНО ПРАВНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА
НП.
1) В НП е посочено, че санкцията се налага на основание чл. 238, ал.3
ЗМ. От текста на сочената норма е видно, че по реда на същата се наказва
лице, което е длъжно по този закон да предостави на митническите органи
стоки, документи и сведения, но не ги представи. Тоест, както правилно
изтъква защитника в пренията, за да е съставомерно деянието по чл. 238, ал.3
ЗМ следва задължението за представяне на документи да е възникнало по
силата на конкретна разпоредба на Закона за митниците. Както в АУАН,
така и в НП, обаче липсва посочване на норма от Закона за митниците,
която да задължава наказания субект да представя сертификати за
съответствие на качеството на банани пред митническите органи.
Точно обратното, самият наказващ орган, както в текста на НП, така и в
хода на пренията признава, че това задължение според него произтичало не
от Закона митниците, а по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) №
1333/2011 за определяне на пазарните стандарти за бананите.
Съгласно трайната практика както на ВКС, така и на Европейския съд
4
по правата на човека обаче, норми, които въвеждат за лицата наказателна
и административно-наказателна отговорност могат да се тълкуват само
стриктно и никога разширително, поради което и предвид изричния текст
на чл. 238, ал.3 ЗМ не може да се приеме, че тя въвежда санкция за
непредставяне на документи, дължими не по силата на Закона за
митниците, а по силата на Регламент 1333/2011г.
Така изрично Решение на ЕСПЧ по дело Мойсеев срещу Русия и
цитираните в него многобройни съдебни актове.
От гореизложеното следва, че нарушението на чл. 6 от Регламент
1333/2011г. е ненаказуемо по нормата на чл. 238, ал.3 от ЗМ, което е
достатъчно основание за отмяна на НП.
2) По-важното обаче е, че сочената от наказващия орган норма на чл. 6,
параграф 3 от Регламент от 1333/2011 изобщо не въвежда задължение за
лицата, което да подлежи на санкциониране по административен ред.
При систематичното тълкуване на чл.6, параграф 3 от Регламент
1333/2011 с чл. 3-7 от същия Регламент и с чл. 13 и чл. 14 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 543/2011 се установява, че търговците следва да
представят пред митническите органи сертификат за извършена
проверка на качеството по отношение на банани с произход от трети
страни. Представянето на този сертификат обаче не представлява
административно задължение за търговеца, а условие и предпоставка, за да
бъдат освободени бананите от митницата за потребление, като санкцията
за непредставянето на необходимите сертификати е не налагането на
някаква глоба или имуществена санкция, а неосвобождаването на
бананите за потребление.
В процесния случай от разпита на актосъставителя се установи, че
поради пропуск в дейността на митниците бананите са противозаконно
освободени от потребление, без представяне на необходимите сертификати,
за което действие самият актосъставител е бил наказан и е понесъл
дисциплинарна отговорност.
При положение, че самата въззиваема страна противозаконно е
освободила бананите за потребление, тя не може да санира собственото си
неправомерно поведение, като изисква със задна дата представяне на
неприложените към митническите декларации сертификати. Още по-малко
5
може да налага имуществена санкция, след като в закона липсва разписана
такава възможност.
В случая с неправомерното освобождаване на процесните банани за
потребление, митницата сама е пропуснала и сама се е лишила от
възможността да санкционира непредставянето на необходимите
сертификати, който пропуск не може да се заобиколи по реда на
ангажиране на административно-наказателната отговорност на търговеца.
3) На следващо място следва да се отбележи, че между страните не
съществува спор, че непредставените сертификати е следвало да бъдат
издадени от трето лице- ОДБХ-Пловдив, но не са издадени от него . От
разпита на водения от жалбоподателя свидетел И. Д. се установи, че
наказаното дружество надлежно е уведомило ОДБХ за внесената партида
банани и е предоставила възможност за тяхното изследване. Изследване и
издаване на сертификат от ОДБХ, обаче не е извършено.
В тази връзка следва да се отбележи, че поведението на ОДБХ също
само по себе си не е неправомерно, доколкото в чл. 6, параграф 5 от
Регламент 1333/2011 изрично е предвидена възможност върху бананите да не
бъде извършен контрол и да не бъде издаден сертификат, в който случай
ОДБХ следва:
да постави своя официален печат върху уведомлението по чл. 7 от
Регламента;
или своевременно да информира митническите органи чрез всички
други подходящи средства.
В този смисъл и при положение, че:
-бананите вече противоправно са освободен от митницата за
потребление;
-изисканите сертификати е следвало да се издадат от трето лице-ОДБХ,
но не са издадени от него;
-за ОДБХ съществува законова възможност да не извърши контрол и да
не издаде сертификатите, за което следва да уведоми митницата;
то непредставянето в последствие, след освобождаване на бананите
за потребление, от жалбоподателя на изисканите от него сертификати,
които въобще не са издадени от ОДБХ, няма как да доведе до ангажиране
на отговорността му.
6
ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП .
В текста както на АУАН, така и на НП е налице изключително
подробно проследяване на действията на жалбоподателя и комуникацията му
с наказващия орган. Това подробно изложение обаче не позволява по
никакъв на начин проследяване на волята на наказващия орган:
за какво точно е наказан жалбоподателя: за това, че към всяка
митническа декларация не е прилагал необходимия сертификат за
качество или затова, че впоследствие след като сертификатите са му
изискани с нарочно писмо, те не са представени в определения за това
срок.
коя е датата, на която се твърди да е извършено нарушението .
По тези въпроси в НП се съдържат противоречиви и
взаимоизключващи се твърдения.
От една страна на стр. 4 от наказателното постановление и в
диспозитивната част е посочено дословно: „че на 09.07.2020 г. на адрес гр.
Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 32 по безспорен начин е установено, че
„ГЛОБАЛ ТРАНС ТРЕЙД“ ЕООД не е представило пред митническите
органи на МБ Радиново изисканите с писмо изходящ номер №32-
195292/08.07.2020 г. сертификати за съответствие на качеството, съгласно
изискванията на чл. 6. т.3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1333/201 1 на
Комисията във връзка е чл.13 параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
543/2011 на Комисията.
От използваната словесна редакция е видно, че се вменява
непредставянето на сертификатите в резултат от изискването им с писмо от
08.07.2020г. Прави впечатление, обаче, че е посочена само датата на
установяване на нарушението-09.07.2020г., а не и датата на неговото
извършване, която представлява съществен реквизит, както на АУАН, така и
на НП.
От друга страна пак в НП на стр.4 е посочено, че констатираното
нарушение, с което е осъществен състава на чл.238, ал.З от ЗМ не разкрива
белезите на маловажен случай на административно нарушение, поради това,
че дружеството „ГЛОБАЛ ТРАНС ТРЕЙД“ ЕООД за периода месец януари
2020г. до месец май 2020г., в хипотезата на продължавано извършване е
7
осъществило административни нарушения, което се явява утежняващо
вината обстоятелство, поради което следва да се наложи административно
наказание, което е по-голямо от предвидения от закона минимум.
В този смисъл са и твърденията на въззиваемата страна в пренията, като
се сочи, че е неприложим чл. 28 ЗАНН, доколкото се касае за 33 броя
декларации за един доста голям период от време.
Посоченото словесно разминаване не само съществено ограничава
правото на защита на наказания субект, но и затруднява до степен на
невъзможност контролните правомощия на съда.
Допуснатите пороци са особено съществени и на друго самостоятелно
основание.
Датата на извършване на нарушението, осен основен реквизит на АУАН
и НП, е и белег на деянието, който го отграничава от всички останали
действия/бездействия реализирали се в действителността. Това следва от
същността на деянието като съвкупност от телодвижения (при действие)
или липса на правнодължимо поведение (при бездействие) , извършени
под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място при единство на
обстановката и в резултат на единно или подновяващо се решение.
В този смисъл при липса в АУАН и НП на ясно и недвусмислено
посочена дата на извършване на нарушението, не може да се извърши
законосъобразна преценка за идентичност на това, за което е наказан дееца и
това, което се установява от доказателствата по делото.
Не на последно място, обстоятелството дали наказанието е наложено на
основание единно деяние или за продължавано нарушение е от съществено
значение и предвид разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, която забранява
приложението на института на продължаваното престъпление, респ.
нарушение в административно наказателния процес.
Гореизложеното се явява допълнително, самостоятелно основание за
отмяна на НП.
ПО НАРУШЕНИЕТО НА ЧЛ. 34, АЛ.3 ЗАНН
Както вече се посочи, наказващия орган извежда задължението на
жалбоподателя да представи документи пред митницата от разпоредбата на
8
чл.6, параграф 3 от Регламент 1333/2011.
Дори да можеше да се приеме, че тази разпоредба въвежда задължение
за представяне на сертификат за извършена проверка пред митническите
органи, неизпълнението на което задължение е наказуемо по
административен ред с имуществена санкция, както твърди наказващия орган,
а то не може, отново би било налице и допълнително основание за отмяна на
НП.
Това е така, доколкото съгласно текста на чл.6, параграф 3 от Регламент
1333/2011г. сертификатите следва да се представят с митническите
декларации, преди освобождаване на бананите, именно с цел тяхното
освобождаване.
Процесните 33 броя митнически декларации, както е видно от
изложената фактическа обстановка, са подадени в периода Януари 2020г. до
13.05.2020г., ведно с всички приложения, сред които са отсъствали
сертификатите за качество, изисквани от наказващия орган.
Съгласно чл. 34, ал.3 ЗАНН не се образува административно
наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя.
Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит,
когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни
за неговото извършване и за самоличността на дееца, тоест когато са
констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то
действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от
обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.
Правната квалификация на тези факти, съответно
индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна
на нарушението, представляват действия по извършване на преценка
относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за
реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия
следват откриването на нарушението и нарушителя и представляват част
от дейността по установяването на нарушения и налагането на
административните санкции.
В този смисъл законодателят разграничава понятията „откриване на
нарушителя“ и „установяване на нарушението по несъмнен начин“, като
9
именно с първата от посочените активности е свързано течението на
давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението е
последваща дейност, относима към реализирането на административно-
наказателната отговорност и нейната индивидуализация.
Така изрично Решение № 919 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 236 /
2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 661 от
25.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 260 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 102 от 14.01.2019 г. по к. адм. н.
д. № 3554 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2705 от 17.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2760 / 2018 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2704 от 17.12.2018 г.
по к. адм. н. д. № 2194 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 2615 от 10.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3039 / 2018 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2540 от
03.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3224 / 2018 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2485 от 23.11.2018 г. по к. адм.
н. д. № 1994 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2452 от 22.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2099 / 2018 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 2314 от 09.11.2018 г. по к.
адм. н. д. № 2304 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 2319 от 22.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 3252 / 2017 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Като принципно положение обаче, въпросът за откриването на
нарушителя е чисто фактически, като във всеки случай следва да се
преценява от кой момент администрацията е разполагала с достатъчно
конкретни данни за извършен от обективна страна административен състав
и че именно наказаното лице е правонарушителя:
така например трайно е възприето в практиката становището, че при
нарушения, състоящи се в неспазване на правилата и режима на
начисляване на ДДС, нарушителят и нарушението се считат за открити
едва след извършване на проверка от страна на приходните органи и то
от момента, в който контролния орган е разполагал с всички необходими
първични счетоводни документи (фактури), доколкото само от
представените справки декларации, VIES декларации и отчетни
регистри не може да се направи еднозначен извод дали е била извършена
10
облагаема доставка, дали тя е била с място на изпълнение в страната и
какъв е бил размера на дължимото за начисляване ДДС, както и имало ли
е лицето право на данъчен кредит.
В случаите обаче, когато нарушението се състои в неизпълнение в
указания срок на дадени задължителни предписания (например по чл.
415 КТ) най-актуалната практика на административен съд- Пловдив
приема, че тримесечният срок започва да тече не от извършване на
проверката, а от самото изтичане на срока за изпълнение на
предписанията, доколкото естеството на нарушението е такова, че
самоличността на нарушителя изначално е известна- лицето, на което са
издадени предписанията. В тези случаи при добросъвестно изпълнение
на служебните задължения администрацията разполага с възможността в
рамките на тримесечния срок да извърши проверка и да издаде АУАН.
Бездействието на контролните органи да извършват проверка, в
рамките на която да установят дали предписанието е изпълнено, при
изначално известен нарушител, не може да служи като основание за
удължаване на законоустановения давностен срок.
нарушителят се счита за открит от момент предхождащ
извършването на нарочна проверка и в случаи, когато контролният
орган би могъл да се снабди с всички необходими данни за
констатирането на нарушението и за самоличността на неговия
извършител чрез извършване на служебен достъп до поддържан от
самия контролен орган информационен масив или база данни. Така
например съгласно чл. 125 ЗДДС справките декларации и отчетните
регистри на лицата, регистрирани по ДДС, се подават по електронен път
до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят,
като подадената по електронен път информация се отразява е електронен
регистър на НАП. Тъй като в тези случаи естеството на нарушението е
такова, че за съставомерността му е достатъчно да се констатира
само пропускането на законоустановения срок , то за откриването на
нарушителя е необходимо единствено да се направи справка в
електронната система на НАП дали до 14 число са подадени съответните
справки декларации и отчетни регистри. В тези случаи самоличността
на нарушителя също е изначално известна и това е съответното
данъчно задължено лице. Затова според трайната практика при
11
нарушения по чл. 125 ЗДДС, вр. чл. 179 ЗДДС нарушението и
нарушителят се считат открити със самия факт на изтичане на
законоустановения срок за подаване на справките и отчетните
регистри, доколкото дори и да се извърши нарочна проверка и в
нейните рамки да се съберат доказателства те не биха били от естество
да установяват допълнителни обстоятелства, които да са неизвестни
към този момент на наказващия орган и да са относими към
преценката за съставомерност на деянието и самоличността на неговия
автор.
напълно аналогично е положението при нарушения на ЗДвП, при които
номера на МПС е заснето с АТСС, в случай че собственикът не е
посочил по реда на чл. 188 ЗДвП различно лице, което да е управлявало
МПС. В тези случаи, доколкото наказващия орган разполага и поддържа
база с данни за всички регистрирани собственици на МПС,
нарушението и нарушителят се считат за открити от датата на
заснемането на регистрационния номер на МПС и именно оттогава
тече тримесечния срок, в който администрацията да извърши служебен
достъп до поддържаната от нея база данни и да издаде АУАН.
Така изрично Решение № 1356 от 24.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1136 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1313
от 22.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1334 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2020 от 21.10.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1682 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1441 от 04.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1262 / 2020 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 909 от 22.04.2019 г. по к.
адм. н. д. № 238 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 117 от 16.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3647 / 2018 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1891 от 09.10.2019 г.
по к. адм. н. д. № 1755 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 307 от 13.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3358 / 2017 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1855 от
01.11.2017 г. по н. д. № 2009 / 2017 г. на XXI състав на Административен съд
– Пловдив, Решение № 67 от 13.01.2016 г. по н. д. № 3078/2015 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 786 от 08.04.2019 г. по к. адм.
н. д. № 3876 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
12
Решение № 2317 от 05.12.2016 г. по н. д. № 2414 / 2016 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
При спазване на гореизложените принципни положения, се налага
извод, че в процесния случай митническата администрация е разполагала
с всички необходими данни , за да установи липсата на изискваните
сертификати, още към датата на подаване на всяка отделна митническа
декларация и приложенията към нея, като откриването на твърдяното
нарушение е изисквало простото преглеждане на приложените към
митническата декларация документи, регистрирани по електронен път в
поддържаната от Агенция митници електронна система.
Обстоятелството, че съответния митнически служител (в случая
актосъставителя) не е изпълнил служебните си задължения (за което по
собствените му признания е наказан дисциплинарно) и не е разгледал
въобще представените му документи, не може да бъде аргумент за
удължаване на сроковете за ангажиране на административно
наказателната отговорност на дееца.
От гореизложеното следва, че хипотетичното нарушение за
непредставяне на сертификат към последната по време декларация се счита
открито още на 13.05.2020г. Предвид датата на издаване на АУАН на
11.09.2020г се налага извод, че отговорността на дееца е погасена по давност.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 500
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Съдът като съобрази:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е
завишена, предвид големия брой писмени материали, които следва да
бъдат изследвани за установяване на нарушението от фактическа страна и
необходимостта от познаване на първично право на ЕС за преценка за
13
съставомерност на деянието;
- материалния интерес от водене на делото- 3500 лева;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно не
само изготвяне на жалбата, но реално представителство в две открити
съдебни заседания, протекли със събиране на писмени доказателства и
разпит на свидетели
намира, че заплатения размер на адвокатски хонорар се явява
справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата и
следва да бъде присъден изцяло.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че Наредба № 1/
9.7.2004 на Висшия адвокатски съвет задава само пределния долен праг на
дължимия адвокатски хонорар, като по мнение на настоящия състав
присъждането по дефиниция само на минималните размери по Наредбата,
без да се съобразяват особеностите на всеки конкретен случай би
противоречало на принципа за пълно обезщетяване на вредите, намиращи
се в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразните действия
на администрацията, прокаран в ТР 1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС.
Още повече, че в процесния случай реално заплатения размер съвсем
минимално надхвърля минималния размер съгласно чл. 18, ал.1, вр. чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при материален интерес от 1000 до 5000 лева, който би
възлизал на 475 лева, като разликата от 25 лева е изцяло оправдана, най-
малкото предвид провеждането на допълнително съдебно заседание, за
което по правилата на чл. 7, ал. 9 и чл. 14 от Наредбата (които следва да
намерят субсидиарно приложение) принципно се дължат още 100 лева,
тоест дължимото възнаграждение би било 575 лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна ТД-
Тракийска не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че
разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия
орган, а именно Агенция Митници, която видно от чл. 7 Закона за митниците
представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити към министъра на финансите.
14
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 118/2020 г., издадено от
Директор на Териториална дирекция Тракийска, с което на ГЛОБАЛ ТРАНС
ТРЕЙД ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лева.
ОСЪЖДА Агенция Митници да ЗАПЛАТИ на ГЛОБАЛ ТРАНС
ТРЕЙД ЕООД, ЕИК ********* сумата от 500 лева, представляваща разноски
за представителство пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15