ОПРЕДЕЛЕНИЕ №...
гр. Пазарджик, 13.11.2020 г.
Пазарджишкият окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито
заседание на тринадесети ноември…………...............................
през две хиляди и двадесета
година..............................в състав:
Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при
секретаря..............................................и в присъствието на
прокурор...................................като
разгледа докладваното от
окръжен съдия Албена
Палова..........ч. гр. дело № 705 по описа
за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. С определение № 260052/03.09.2020 г., постановено по гр.д. № 3782/2019 г.
Пазарджишкият районен съд е оставил без уважение искането по молба
вх.№14546 от 07.08.2020 г. на основание чл.248,ал.1 от ГПК, подадена от
ответника по гр.дело № 3782/2019 г. по описа на РС-Пазарджик – К.Г.Ш., ЕГН **********,***, за изменение на постановеното по
делото Решение № 775 от 23.07.2020 г. в частта за разноските.
Против така постановеното определение в законния срок е постъпила частна жалба от адв.Д. Б. *** в качеството му на процесуален пълномощник на К.Г.Ш. с искане определението на районния съд да бъде отменено, вместо което на основание чл.38, ал.2 от ЗА във връзка с чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2 от НМРАВ № 1 да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за всеки един от 5 обективно съединени иска, както следва: за първия иск – 59.53 лв. с ДДС, за втория, третия, четвъртия – по 360 лв. с ДДС, а за петия иск – 177.87 лв. с ДДС или общо 1317.40 лв., т.е. претендира допълнително да му бъдат присъдени 837.56 лв. Твърди, че неправилно районният съд бил приел, че материалният интерес, който се защитава по това дело, е един, тъй като произтича от един договор. Жалбоподателят счита, че дори и това да е така, петте обективно съединени иска произтичали от различни текстове на договора, което означавало, че произтичат от различни обстоятелства. Поддържа също така, че следвало да бъде приложена Наредба № 1 в редакцията й преди отмяната, постановена с Решение № 13062 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3586/2016 г., II о. и Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в, тъй като се касаело за материалноправни норми и отмяната важала занапред.
В законния срок е постъпил писмен отговор от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от Д. Бориславов Бончев - изпълнителен директор, с искане определението на ПРС да бъде потвърдено.
Окръжният съд след като се запозна с
твърденията, изложени в частната жалба и писмения отговор, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за
валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата
нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна по следните съображения:
Пред районния съд е бил предявен положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на парично вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против К.Г.Ш., което е предмет на издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2727/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Исковите претенции са били уважени частично, в резултат на което районният съд е постановил в полза на ответницата да бъдат заплатени сторените в заповедното и исковото производство разноски в общ размер на 479.84 лв.
Съгласно трайната съдебна практика обстоятелството, че в заповедта за изпълнение са включени няколко вземания, е от значение единствено и само за определяне на интереса по делото (като парична стойност), но не може да обоснове извод, че са предявени различни по вид искове. Същественото в случая е, че всички претенции в исковата молба произтичат от един и същи договор и се основават на идентични факти, изразяващи се в неизпълнението на договор за паричен заем, като претенциите за заплащане на обезщетение за забава, договорна лихва и неустойка произтичат все от неизпълнението на задължението за връщане на сумата, получена от заемополучателя. В чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, а съгласно чл.2, ал.5 от същата наредба за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Доколкото паричните претенции, основани на един договор, формират един интерес, следва да се приеме, че адвокатското възнаграждение трябва да бъде определено на основание чл.7, ал.2 от Наредба № 1, а нормата на чл.2, ал.5 не е приложима, тъй като с исковата молба по гр.д. № 3782/2019 г. по описа на ПРС не се защитават искове с различни интереси.
Последователно в своята практика ВКС приема, че при определяне размера на разноските е от значение моментът на сключването на договора за правна защита и съдействие и моментът на заплащането на адвокатското възнаграждение. Следователно ако между страните в настоящото производство беше сключен договор за правна защита и съдействие преди отмяната на Наредба № 1 с цитираните по-горе решения на ВАС, несъмнено следваше да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, в който страните са се договорили и представляваният е заплатил при действието на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действала към момента на сключването на договора /разбира се при липса на възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК/. В случая обаче договорът за правна защита и съдействие е сключен преди отмяната на Наредба № 1 от ВАС, но при условията на чл.38, ал.1 от ЗА, т.е. размер на адвокатското възнаграждение нито е определен, нито е заплатен. Определянето на този размер става със съдебното решение, а то е постановено след отмяната на Наредба № 1, поради което правилно съдът е съобразил размера на определеното адвокатско възнаграждение с действащата редакция на тази наредба към същия момент.
В заключение следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Тъй като материалният интерес по делото е под 20 000 лв., а делото е търговско по своя характер, настоящото определение се явява окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260052/03.09.2020 г., постановено по гр.д. № 3782/2019 г.
по описа на Пазарджишкия районен съд.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: