РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. ХАСКОВО, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж.М. Д.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500056 по описа за 2023 година
Производството е по чл.240 от ГПК и е
образувано по молба, подадена от „АФАТСУ“ ООД – гр.*** против влязло в
сила неприсъствено решение № 201 от 06.12.2022 год., постановено по гр.д.№
301 / 2022 год. по описа на Районен съд – Свиленград, с искане за отмяна на
решението като постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила.
Постъпил е отговор от „ГАЗПРОМ“ ЕООД –
гр.*** с доводи за неоснователност на молбата.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от
„Газпром“ ЕООД – гр.*** против „Афатсу“ ООД – гр.***.
Препис от исковата молба и приложенията към
нея са изпратени на ответника на адреса, посочен в исковата молба – гр.***,
видно от приложеното по делото съобщение от 30.06.2022 год., върнато в
цялост с отбелязване на връчителя, че няма достъп до адреса, посетен на
08.07.2022 год., на 24.07.2022 год. и на 08.08.2022 год., съгласно разписка,
оформена на 08.08.2022 год.
1
С разпореждане от 11.08.2022 год.,
първоинстанционният съд е постановил да се залепи уведомление по реда на
чл.47 от ГПК, на адреса на ответника – гр.***, сторено на 30.08.2022 год.
С разпореждане от 20.09.2022 год.,
първоинстанционният съд е постановил съобщението до ответника да се
приложи към делото и да се счита за редовно връчено.
Делото е насрочено за 16.11.2022 год., като на
ответника е изпратена призовка на адрес в гр.***, върната в цялост с
отбелязване на връчителя, че при посещение на адреса на 25.10.2022 год., на
06.11.2022 год. и на 08.11.2022 год., не е намерил офис на дружеството и
лице, на което да връчи призовката.
На насроченото за 16.11.2022 год., първо съдебно
заседание не се е явил представител на ответника, за който съдът е приел, че е
редовно призован на основание чл.50, ал.2 от ГПК. От страна на
процесуалния представител на ищеца е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение, което съдът е приел за основателно.
Постъпилата на 30.12.2022 год. от ответника,
молба за отмяна на неприсъствено решение на основание чл.240 от ГПК е
допустима - подадена от надлежна страна и в едномесечния срок, считано от
постановяване на решението – 06.12.2023 год.
Разгледана по същество, молбата е основателна,
по следните съображения:
В първоначално подадената молба за отмяна на
неприсъствено решение се излагат твърдения за това, че адресът на
управление на ответника - „Афатсу“ ООД – гр.*** е вписан като адрес на
управление и на друг търговец, при разговор с представител на който,
управителят на молителя е бил уведомен за извършена процедура чрез
залепване на уведомления, но поради това, че същите били премахвани
веднага, не е узнал своевременно за образуваното срещу него съдебно
производство. С уточняваща молба се посочва, че искането за отмяна на
неприсъствено решение се основана на нормата на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК –
ненадлежно връчване на преписа от исковата молба, обосновано с твърдения
за това, че от страна на връчителя не са положени нужните усилия да събере
информация относно това дали на адреса пребивава представител или
служител на търговеца, която да отрази в съобщението.
За установяване на изложените в молбите –
първоначална и допълнителна, твърдения, по искане на молителя се събраха
гласни доказателства чрез разпита на посочената от него свидетелка Н.М.А. –
първа братовчедка на управителя на дружеството - молител, от показанията
на която се установява, че е управител на фирма „ММ М.“, която имала офис
в сградата, намираща се в гр.*** – в близост до автогарата. Сградата била
триетажна, като първият и вторият етаж се ползвали като офиси, а третия –
като жилищен етаж. Офисът на „Афатсу“ ООД се намирал на първия етаж,
достъпът до който се осъществявал от една врата, а този до втория и третия
етаж – от друга врата. И на двете врати постоянно залепвали обяви – от „В и
2
К“ , от „ЕВН“, от майстори, които периодично били премахвани и
почиствани. Твърди, че не е виждала залепени на вратите уведомления или
други съдебни книжа, адресирани до ответника, както и това, че в сградата
постоянно имало хора. Отвън на сградата и от вътре нямало фирмени знаци,
които да обозначават офис на дружеството – молител. При извършена от съда
служебна справка от личната карта на свидетелката се установи, че
постоянния й адрес е в гр.***.
От справка в ТР се установи, че седалището и
адресът на управление на дружеството - молител, вписани по партидата му,
са в гр.***, посочени като адрес за призоваване и в исковата молба, на който
адрес са били изпратени съобщение с преписи от исковата молба и
приложенията към нея, както и призовката за насроченото по делото първо
съдебно заседание, проведено на 16.11.2022 год., върнати в цялост с
отбелязвания на връчителя, че няма достъп до адреса и съответно - не е
намерен офис на дружеството и лице, на което да се връчи призовката.
Неуспешните опитите да бъдат връчени книжата
на актуалния, регистриран адрес на управление обаче не изчерпват
задълженията на връчителя и на съда по надлежното уведомяване на страната
по делото, предвид вписаните в ТР, телефон и адрес на електронна поща,
уведомяването чрез които средства е изрично регламентирано в нормата на
чл.42, ал.3 от ГПК. Изводът за нередовност на връчването се обосновава и от
това, че достъпът до сградата, намираща се на адреса на управление на
дружеството – молител се извършва от два самостоятелни входа, при
наличието на които, връчителят е следвало изрично да отбележи на коя от
двете врати е залепил съобщението, доколкото само една от тях осигурява
достъпа до офиса на молителя. От събраните по делото доказателства чрез
разпита на свидетелката А. се установява, че третият етаж от сградата се
ползва като жилищен етаж, което само по себе си обосновава извода за това,
че връчителят е следвало да положи усилия да събере допълнителна
информация за това дали лицето /търговеца/ е напуснало адреса, съгласно
изискването, предвидено в чл.50, ал.2 от ГПК или да връчи съобщението на
някой, който е съгласен да го получи, съгласно изискването, предвидено в
чл.50, ал.4 от ГПК, като удостовери констатациите от събраните данни, чрез
посочване на източника им.
За пълнота на изложението следва да се посочи,
че в разглеждания случай, не са били налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.239, ал.1, т.1 от
ГПК, според които на страните е следвало да бъдат указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, които обективно не са се осъществили, предвид приложения от
съда начин на уведомяване и призоваване – по реда на чл.47 от ГПК.
Проследявайки промените в законодателството и по-конкретно нормите в
ГПК, уреждащи реда на връчване на заповедта за изпълнение - чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК /ДВ, бр.100 от 2019 г./, съгласно която, когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, съдът
указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, т.е предпоставка
3
за влизане в сила на заповедта за изпълнение в посочената хипотеза – при
връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК, е
провеждането на исково производство, която норма по аналогия следва да
бъде приложена и в производство по постановяване на неприсъствено
решение, в случаите, когато връчването на преписа от исковата молба е
извършено по реда на чл.47 от ГПК, с оглед гарантиране правото на участие и
защита на ответника в рамките на исковото производство и с постановяване
на решение, подлежащо на обжалване.
С оглед на изложеното съдът приема, че са
налице основания за отмяна на неприсъствено решение, поради което
молбата като основателна следва да бъде уважена.
Основателността на молбата за отмяна на
неприсъствено решение води до ново разглеждане на спора при условията на
общия исков процес, при което и с оглед висящността на делото, разноските,
направени в настоящото производство следва да бъдат разпределени с
решението, което ще бъде постановено при новото разглеждане на спора от
първоинстанционния съд, съобразно правилото на чл.78 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 201 от
06.12.2022 год., постановено по гр.д.№ 301 / 2022 год. по описа на Районен
съд – Свиленград.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Свиленград за
продължаване на съдопроизводствените действия от етапа на връчване на
преписи от исковата молба и приложенията към нея на ответника, с
възможност за отговор по чл.131 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4