Р Е Ш Е Н И Е № 359
гр. Бургас, 01.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Първо гражданско
отделение, в съдебно заседание на
четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
при секретаря Тодорка С.а
като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д.
№ 22 по описа за 2019 година,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба, подадена от А.Д.С., ЕГН **********, с която е предявена претенция
от нейно име лично и в качеството и на законен представител на малолетните Д.С.Д.,
ЕГН ********** и Р.С.Д., ЕГН *********** срещу „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, регистрирано като сдружение с нестопанска цел със седалище
гр.София за осъждане на ответника да заплати посочените в исковата молба суми,
претендирани като обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, настъпили
вследствие причиняване смъртта на С. М.Д. при допуснато пътно-транспортно произшествие на 13.01.2018г.,
както следва:
-на А.С. сумата от 150 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на деликта до окончателното изплащане на същата
-на Р.Д., чрез нейната майка сумата от
180 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на деликта до окончателно изплащане на сумата, както и обезщетение за
имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи, поради лишаване от
издръжка, осигурявана от починалия и баща за периода от смъртта му до
навършване на пълнолетие по 200 лева месечно в общ размер на 34 200 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта до
окончателното изплащане на сумата
-на Д.Д., чрез неговата майка сумата от
180 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на деликта до окончателно изплащане на сумата, както и обезщетение за
имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи, поради лишаване от
издръжка, осигурявана от починалия му баща за периода от смъртта му до
навършване на пълнолетие по 200 лева месечно в общ размер на 42 000 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта до
окончателното изплащане на сумата.
С определение от 12.04.2019г. настоящото
производство е съединено с производството по търговско дело №23/19г. по описа
на Окръжен съд гр.Бургас, образувано по повод искова молба, подадена от М.С.Д.,
ЕГН ********** и Р.М.Д., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, с която са
предявени претенции срещу „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, регистрирано като сдружение с нестопанска цел със седалище
гр.София за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от
150 000 лева като обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта- 13.01.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
В
исковите молби по двете съединени производства се излагат идентични фактически
твърдения като се посочва, че на 13.01.2018г.
около 18.35 часа на главен път BGS 11 45, км.16, с посока на движение от
с.Просеник към с.Страцин е настъпило пътно- транспортно
произшествие между лек автомобил марка „БМВ“ 528 с немски регистрационен номер
RP EB 335, управляван от Р. А. К., ЕГН ********** и лек автомобил марка „Алфа
Ромео“ 156 с регистрационен номер А 1057 НА, управляван от С. М.Д. ЕГН **********,
в резултат на което е починал водачът на второто превозно средство. С Д. ищцата
С. била във фактическо съжителство, по време на което се родили децата Д. и Р. Д.,
а ищците М. и Р. Д. били родители на пострадалото лице. Смъртта на С. Д. се
намирала в пряка причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие,
като претърпените от него телесни увреждания се оказали несъвместими с живота и
здравето му.
Посочва
се също така от ищците, че участниците в инцидента се движили един след друг,
като в резултат на сблъсъка и двете моторни превозни средства напуснали пътното платно, а това управлявано от пострадалия се
преобърнало.
Изразено е становище, че отговорността за
настъпване на произшествието е на Р. К., който управлявал моторното превозно
средство марка „БМВ“ със сключена задължителна застраховка в ЗК „Generali Versicherung“AG,
с код D-5473. Последният бил неправоспособен водач, като ударил и изблъскал
движещия се пред него автомобил марка „Алфа Ромео“.
Според ищците настъпилото събитие, неговата
противоправност и виновността на дееца са безспорно доказани, включително
наличието на сключена за посоченото по-горе моторно превозно средство марка
„БМВ“ задължителна застраховка гражданска отговорност.
По случая било образувано досъдебно
производство ДП №335-ЗМ-10/13.01.2018г. на РУ гр.Руен, впоследствие
преобразувано в следствено дело №48/18г. на ОСлО
при БОП.
В
съответствие с нормата на чл.511 ал.1 КЗ ищците подали до „Дженерали
застраховане“ АД в качеството му на
кореспондент на посоченото по-горе дружество заявление с претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение, към което приложили писмени доказателства. В
определения срок по чл.511 ал.3 вр. чл.496 КЗ „Дженерали застраховане“ АД не се произнесло и не определило, нито
изплатило обезщетение по така отправените самостоятелни претенции.
Предвид липсата на произнасяне по
подадените претенции за ищците бил налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове срещу „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, регистрирано като сдружение с
нестопанска цел със седалище гр.София.
Описана е съществуващата и създадената
между ищците и починалия връзка, като се посочва, че всичките са се намирали с
пострадалия в силна духовна и емоционална близост.
Ответното дружество, в депозирания отговор
на исковата молба оспорва предявените искове по основание и
размер. Посочва, че не са ангажирани доказателства какво е развитието по
подадените заявления до „Дженерали застраховане“АД, като не ставало ясно
образувана ли е щета при кореспондента и действително ли е изпълнена процедурата
по чл.496 ал.1 вр. чл.511 ал.3 КЗ. В заявленията не се посочвала конкретна дата
на ПТП и конкретен размер на претенциите, като от
представените от ищците доказателства следвал извод, че увредените лица не са
изпълнили задълженията си по чл.498 ал.1 и 2 КЗ и по чл.380 ал.1 КЗ да предявят
надлежни претенции пред „Дженерали застраховане“ АД, преди завеждане на исковата молба.
Посочва
се също така, че липсвали данни за наличие на виновно поведение на сочения за
причинител на произшествието, а описаният механизъм на случилото се не се
подкрепял от документите, ангажирани от ищците.
Оспорва
се и съдържанието на представения по делото констативен протокол.
Не
били представени и доказателства в подкрепа на твърдението, че всички ищци са
живели в едно домакинство със загиналия Д..
Размерът
на претендираните неимуществени и имуществени вреди бил прекомерен и недоказан.
Оспорва се и претенцията за лихва от датата на деликта, тъй като от една страна
по делото не била установена действителната дата на настъпване на инцидента, а
от друга страна следвало да се съблюдава специалната норма на чл.497 ал.1 т.2
вр. чл.496 ал.1 КЗ.
С допълнителна молба, представена
в съдебно заседание от 10.07.2019г. от ответника са депозирани писмени
доказателства и направени доказателствени искания. Поддържа се възражението за
ненадлежно изпълнена рекламационна процедура пред застрахователя, както и за
липса на предпоставките на чл.45 ЗЗД. Заявява се, че единствено виновен за
настъпилото пътно-транспортно произшествие е пострадалия, а в случай, че се
установи обратното е направено възражение за съпричиняване, тъй като последният
е управлявал автомобила без поставен предпазен колан.
Предявените претенции са
допустими, каквато констатация веднъж вече е направена от настоящия състав.
Касае се за настъпило застрахователно събитие на територията на страната с
участието на виновен водач, управляващ превозно средство, което е застраховано
в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата. При това положение
претенцията е следвало да се отправи към кореспондента на „Generali Versicherung“AG в България, а именно „Дженерали
застраховане“АД. Такава е депозирана своевременно от ищците и съответно
образувана застрахователна преписка, но е последвал отказ за изплащане на
обезщетение. Според дружеството- застраховател не била представена информация
след приключване на досъдебното производство. Молителите са приложили към
заявленията си всички документи, с които са разполагали и след направения отказ
съгласно нормата на чл.511 ал.3 КЗ са заявили правата си пред съда, насочвайки
исковете срещу сдружението с нестопанска цел- ответник. Ето защо „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ е
пасивно легитимирано и се явява надлежна страна в настоящото производство.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На 13.01.2018г. около 18.30 часа на път BGS 1145 в участъка между село Просеник и село Страцин възникнало пътно-транспортно
произшествие между лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с регистрационен номер А
1057 НА, управляван от С. М.Д., ЕГН ********** и лек автомобил марка „БМВ“ с
немски регистрационен номер RP
EB 335 с
неправоспособен водач Р. А. К., ЕГН **********. Превозните средства се придвижвали
в посока към село Страцин с включени светлини, пътната настила била мокра, без
маркировка, движението двупосочно. Първият от горепосочените два автомобила
предприел маневра изпреварване, по време на която скоростта му достигнала 122.5
км/ч. Леката кола марка „БМВ“ се движила малко по-бавно със 115 км/ч. Превозните
средства се намирали успоредно едно до друго на пътното платно, когато водачът
на лекия автомобил с немска регистрация рязко подал газ. Като резултат от това
форсиране на двигателя задната част на превозното средство поднесла надясно, а
лявата му предна част блъснала странично изпреварващия и неприключил все още
тази маневра автомобил „Алфа Ромео“ в областта на задната дясна врата. При това
съприкосновение последното превозно средство се завъртяло на пътя, преобърнало
се излизайки от пътното платно на банкета в дясно по посока на движението си и съборило
бетонни колове и дървета. Водачът му, който не бил с поставен предпазен колан
изхвърчал от автомобила и починал, след получената, несъвместима с живота,
тежка черепно-мозъчна травма. В резултат на сблъсъка шофьорът на „БМВ“ също
загубил управление над автомобила си и излязъл от пътното платно в дясно, като
с десните си гуми попаднал в крайпътната канавка, ударил се в бетонни колове и земна
маса, като спрял след вече прекратилия движението си лек автомобил марка „Алфа
Ромео“. Първото превозно средство в резултат на преобръщането и сблъсъка с
намиращите се встрани от платното предмети било тотално унищожено, а второто
марка „БМВ“ претърпяло сериозни щети по предната си част.
На същата дата бил изготвен протокол за оглед
на местопроизшествие, а на следващия ден за инцидента е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, като и двата документа са част от материалите по досъдебно
производство № 48/2018г. по описа
на ОСлО при ОП
гр.Бургас. Посочените писмени доказателства имат характер на официални удостоверителни документи
по смисъла на чл.179 ГПК, издадени са от служители на МВР в кръга на
правомощията им, в установената
форма и по установения
ред,
поради което имат обвързваща
формална доказателствена сила относно обстоятелствата, отразени в тях, които следва
да се приемат за безспорно констатирани в настоящия случай. / В този смисъл са
решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 73 от
22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98 от
25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т. о. /. Неуспешно и недоказано е останало
оспорването на истинността на констативния протокол, в частта му относно
съдържанието на същия документ.
Прието е заключението на
допусната съдебномедицинска експертиза, според която пострадалият С. Д. е
получил черепно мозъчна травма, травма с открито многофрагментно счупване на
черепа, чорапната основа и лицевите кости, разкъсване на мозъка и липса на част
от него, контузия на малък и продълговат мозък. Вещото лице е категорично, че
уврежданията са в пряка причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно
произшествие. В съдебно заседание уточнява, че водачът не е бил с поставен
предпазен колан, предвид падането му от автомобила.
В заключението на вещото лице, изготвило съдебната
автотехническа експертиза се посочва начинът на настъпване на
пътно-транспортното произшествие и причините довели до инцидента, които според
експерта са от субективен характер и се дължат на предприетото рисково
изпреварване, без водача да е бил убеден, че успешно ще завърши маневрата,
движението с несъобразени скорости на двете превозни средства и на поведението
на управляващия лек автомобил марка „БМВ“, който е следвало да намали скоростта и да не допуска
контакт с движещото се в ляво до него моторно превозно средство. Вещото лице
счита, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан и след като се
откъсва предната лява врата на шофираното от него превозно средство е излетял
навън.
Съдът възприема изцяло и без резерви изводите на вещите лица, кредитирайки заключенията им, като счита, че същите са
изготвени компетентно, обективно и безпристрастно и от тях се установява детайлно и
безпротиворечиво механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие и получените от пострадалия
травматични увреждания.
По делото са разпитани
свидетелите Ю. М.и М. С., които са предупредени изрично за наказателната
отговорност по чл.290 НК. В показанията си и двамата заявяват, че са възприели
случилото се като очевидци от разстояние около 30 метра, тъй като са били в
превозно средство, движещо се непосредствено след двата автомобила, участници в
пътното-транспортно произшествие. Разказват, че след започналата маневра
изпреварване са възприели удар между автомобилите, като съприкосновението е
настъпило между предната лява част на „БМВ“, след предприето рязко ускорение от негова страна и задната дясна част на
лекия автомобил марка „Алфа
Ромео“. Последното превозно средство
започнало да се върти и излязло в дясно извън платното за движение.
Свидетелката Г. А.споделя, че
познава ищците. Посочва, че семейството на пострадалия живеело в една къща,
заедно с неговите родители в с.Страцин. С. работил в строителството, заедно с
баща си, като се грижил за семейството си. А. не работила, тъй като гледала
децата им, които са на възраст година и половина и пет години. Двамата много се
обичали, били за пример и се отнасяли много нежно и ласкаво един към друг. След
инцидента А. не се чувствала добре ходила на лекар, посетила психолог, вземала
успокоителни, защото не можела да понася болката от загубата на съпруга си.
Родителите на С. също се променили много след смъртта му, тъй като такова
събитие не се забравяло. Майка му не била същия човек, не се чувствала добре
психически и приемала лекарства. Случилото се с пострадалия било постоянна тема
за разговори в семейството.
Настоящият състав приема с доверие и кредитира напълно казаното от свидетелите,
които са изложили добросъвестно и без пристрастия възприятията и спомените си
за настъпилия инцидент и състоянието на ищците след случилото се с техния близък.
Освен посочените по-горе констативен протокол и протокол за оглед на
местопроизшествие, останалите доказателства /експертни заключения и протоколи
за разпит на свидетели/, събрани в хода на досъдебното производство и
представени по делото не следва да бъдат съобразявани и кредитирани, тъй като
правилата на ГПК изключват такава процесуална
възможност. Същите
няма как да бъдат ценени в общия исков процес, като да се приеме обратното би
означавало де се пренебрегне принципа за непосредствено възприемане от страните
на заключението и показанията и би се дискредитирало директно
правото им на защита. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
тезата за настъпване на произшествието единствено и само по вина на пострадалия
категорично не може да бъде споделена. Отсъстват каквито и да е данни за
техническа неизправност или възникнал технически проблем по време на движението
на автомобила марка „Алфа Ромео“. Не са ангажирани доказателства,
свидетелстващи за натискане на спирачки от негова страна или изпълнение на друга
маневра приближаваща го до изпреварваното превозно средство. Неаргументирано и
недоказано е твърдението за загуба на управление от пострадалия водач, при
движение успоредно до друг автомобил, довело до завъртане и преобръщане по
посочения по-горе начин. Крайно нелогично и необяснимо ще бъде тогава случилото
се с другия лек автомобил, който без всякакво съприкосновение между превозните
средства също е излязъл от пътното платно и претърпял описаните вече увреждания
и щети. Напротив превозните средства се се движили близо едно до друго, със
сравнително изравнени скорости като е бил необходим съвсем лек и незначителен
контакт, от който въобще не е задължително /имайки предвид еластичните
материали, от които са направени външните части на съвременните автомобили/ да
останат следи, за да се стигне до инцидента.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Претенцията е за репариране на вреди при специфичните
условия, визирани в чл. 513 ал.1 вр.
чл.511 ал.1 т.1 от Кодекса за
застраховането. Цитираната разпоредба регламентира възможността увредено от
транспортно произшествие лице, осъществено на територията на Република България от моторно превозно средство с чуждестранна регистрация
от държава- членка на системата
"Зелена карта", да реализира правото си на обезвреда спрямо Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи, гр.София. Съгласно чл.506 ал.2 КЗ, бюрото е
представително национално бюро на застрахователите за Република България в
Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата
"Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в държавите членки и в държавите,
подписали Многостранното споразумение. Съгласно
чл.513 ал.1 КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно
събитие по чл.511 ал.1 или 2, и при спазване на реда по чл.511 ал.3 бюрото е
единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако
искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. В случая е налице
хипотезата на чл.511 ал.1 т.1 КЗ, което и обуславя пасивната легитимация на ответника.
Освен специфичните предпоставки на чл.513 ал.1 КЗ, за да се
ангажира отговорността на бюрото, следва да са налице и всички кумулативни елементи от фактическия състав на
чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител- застрахован по международна
застраховка "Гражданска отговорност", да е причинена вреда, тази вреда да е причинена
виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна
връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Съществуването на валидно
застрахователно правоотношение не се оспорва по делото, като са налице доказателства, изходящи от
ответника за наличие на сключена застраховка при ЗК „Generali Versicherung“AG, с код D-5473 за виновното моторно превозно
средство. От съдържанието на горния документ изрично следва, че според „бюрото“
именно водачът на лекия автомобил марка „БМВ“ е виновен за настъпване на
произшествието. Независимо от казаното необходимо е да се установят и елементите
от фактическия състав на деликтната отговорност, включително вината на застрахования, които ответникът в един по-късен момент отрича.
Съдът счита,
че безспорно са установени елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, които са и част от предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника.
По мнение на настоящия състав, обсъждането и внимателния анализ
на всички данни по делото води до несъмнен и еднозначен извод
за извършено от водача на лек автомобил марка „БМВ“ с немски регистрационен номер RP EB 335- Р. А. К. на 13.01.2018г.
противоправно деяние, изразяващо се в допускане на удар с движещото се пред
него и изпреварващо го превозно средство, довело до причиняване на пътнотранспортно
произшествие, в
резултат на което е настъпила смъртта на водачът на лек автомобил марка „Алфа
Ромео“ с регистрационен номер А 1057 НА-С. М.Д..
Деянието е противоправно, поради нарушаване на общата забрана да не се вреди
никому, посочена в правната
норма на чл.45 ЗЗД.
В конкретния случай това незаконосъобразно поведение се изразява в съзнателно предприети действия, с
които да се попречи завършване на маневрата изпреварване, загуба на контрол над
управляваното от К. превозно средство и причиняване на удар в другия лек
автомобил, с което поведение са нарушени бланкетните норми на чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП, чл.42 ал.3 ЗДвП, чл.150 ЗДвП. Касае се за съзнателно несъобразяване с
правилата за движение по пътищата и грубо незачитане на предписаното дължимо и
законосъобразно поведение. Най- сериозното нарушение е липсата на
правоспособност на К.. След като не е притежавал придобито по съответния ред
свидетелство за управление, последният въобще не е трябвало да шофира превозно
средство, тъй като поради липса на опит и умения е представлявал изключително
голяма опасност за останалите участници в движението. Точно отсъствието на
по-сериозен шофьорски стаж и непреценяването на конкретната пътна обстановка-
влажна пътна настилка, както и очевидното непознаване на техническите
възможности на превозното средство БМВ- мощен автомобил със задно предаване,
който се отличава с изключително динамични характеристики и лесна възможност за
поднасяне/завъртане/ на задната му част, при силно и рязко подаване на газ, са
довели до настъпване на инцидента. Това конкретно поведение е предизвикало
страничното бутане на движещия се отпред лек автомобил и се намира в пряка
причинна връзка с противоправния резултат- настъпилата смърт на Д..
Налице
е и вина на деликвента К..
Законът урежда в чл.45 ал. 2 ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима
презумция, като приема, че във всички случаи на установено непозволено
увреждане- противоправно
поведение, вината се предполага до доказване на противното. По делото не е проведено
съответното успешно насрещно доказване на обратното от страна на ответника. При
липса на ангажирани убедителни данни за оборването на законовата презумпция, вината следва
да се счита за
безспорно установена.
Наличието на
горните юридически факти, представляващи състава на деликтното правоотношение,
наред със сключената валидна застраховка за лекия автомобил марка „БМВ“ с немски регистрационен номер RP EB 335 води до
еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника за заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди. При
това положение предявеният иск за обезщетяване на тези вреди е доказан по своето основание.
Спорен между
страните и е въпросът за размера на обезщетението за неимуществените вреди и
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Съгласно практиката на ВКС понятието "неимуществени вреди" включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение върху психиката и
създаващи социален дискомфорт за определен период от време. При причиняване на смърт
за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, освен
отчитането на конкретните
обществено-икономически и социални условия в страната към момента на увреждането, от значение е най-вече личната
и емоционална връзка между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди. Релевантни са конкретно установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във
връзка с настъпването на смъртта
на увредения, възрастта на лицата, отношенията между пострадалия и близкия, включително дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства.
Партньорката на починалия, освен със загубата на любимия си човек, за в бъдеще ще следва сама да се справя с отговорностите по отглеждането и възпитанието на малолетните им деца. С оглед данните по делото за неочакваната смърт на пострадалия, осигуряващ прехраната на своето семейство, непреодоляната тъга на ищцата А.С., отражението на загубата върху психическото й състояние, липсата на финансовата и морална опора, на които е разчитала, болките от загубата на спътник в живота, съдът счита, че справедливото парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди от последната е сумата от 150 000 лв.
При съобразяване на обстоятелството, че връзката родител-дете има
най-силна проява при низходящи в детска възраст, тъй като именно тогава децата
се нуждаят от моралната подкрепа, приятелството и емоционалната близост на
родителя съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на
децата следва да бъде в размер на по 180 000
лева за всяко. Този размер съдът намира за съобразен и с конкретните икономически
условия към датата на увреждането, ориентир за които се явяват минималните
застрахователни суми (лимит на отговорност) съгласно чл. 492 т. 1 КЗ, който
предвижда лимит на обезщетението за неимуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие в размер на 10 000 000 лева, независимо от броя на
пострадалите лица. Отношенията между баща и
деца са били топли, като ги е свързвала силна привързаност. Д. се е грижил за децата, за да им осигури необходимите
условия за живот. Не може да бъде прието за основателно възражението на ответника, че поради крехката им възраст те
не са можели да оценят последствията от станалото. Касае се за загуба, която
децата ще усещат и изпитват винаги през целия си живот.
Поначало правото на обезщетение на детето от загубата на негов родител възниква още от момента на раждането, ако
детето е родено живо и жизнеспособно. Безспорно на ищците-малолетни деца по делото са причинени имуществени
вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка, на която са имали право по закон.
Съгласно чл.143 ал.1 от Семейния кодекс всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето, като ал.2 на чл.142
СК определя и минимален размер за това, а именно ¼ от минималната
работна заплата за всяко едно дете. Задължението на родителите да плащат
издръжка, съответно правото на децата за получаване на издръжка от родителите,
е безусловно, тъй като не е обусловено нито от работоспособността на детето,
нито от неговото имущество. В разглеждания случай имуществените вреди, изразяващи
се в лишаването от издръжка на ненавършилите пълнолетие деца на загиналия са в пряка и непосредствена причинна
връзка с настъпилото застрахователно събитие. От друга страна, тези имуществени
вреди подлежат на обезщетяване от ответника, предвид сключването на процесната
застраховка „ГО“ на деликвента К.. Със
смъртта на бащата Д. ненавършилите пълнолетие деца са загубили възможността да
получават следващата им се по закон издръжка до достигане на 18 годишна
възраст. В този смисъл е т.1 от ППВС № 4/68 г., съгласно която на обезщетяване
подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане. Според установената по
реда на чл.290 ГПК съдебна практика на ВКС, неполучаването на издръжка по
смисъла на чл.143 ал.2 СК представлява имуществени вреди, под формата на т.нар.
пропуснати ползи, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя по риска
"ГО" на деликвента.
Ето защо, в полза на ищците Д.С.Д., ЕГН **********
и Р.С.Д. е възникнало вземане за обезвреда на причинените с деликта имуществени
вреди, изразяващи се в загуба на издръжка от техния баща, следваща им се по
закон, и които са настъпили в пряка причинна връзка със застрахователното събитие.
Поради това ответникът дължи изплащане на издръжка за периода до навършването
им на 18 годишна възраст, до която възраст родителят би бил задължен да плаща
издръжка.
Налице са данни за получени от Д.
доходи от трудови правоотношения единствено за месец май и месец юни 2017г.,
които на практика са крайно недостатъчни и не позволяват да бъдат преценени конкретните
възможности на починалия да осигурява издръжка на
децата си, като при това положение съдът приема, че същата следва да се определи съобразно
установения от нормата на чл.142
ал. 2 СК минимален размер на дължимата такава. Релевантните размери на
установената за страната минималната работна заплата са следните: за 2018 г.- 510 лв. съгласно ПМС № 316/ 20.12.2017 г.;
и за 2019 г. – 560 лв. съгласно ПМС № 320/ 20.12.2018 г.
Въз основа на тези стойности минималните
размери на дължимите издръжки на ненавършилите пълнолетие деца се определят в
следните размери: за 2018 г.- 127,50 лв. и за 2019 г.- 140 лв. Следователно
дължимият размер на издръжка за всяко от децата от датата на деликта до
навършване на пълнолетие се равнява на сумите както следва: 28 982.50 лева
за детето Д.Д. и 23 662.50 лева за детето Р.Д..
Родителите на починалия са живели заедно с него, като
между тях, предвид сплотения семеен живот са били налице силни връзки на
привързаност и подкрепа, последните несъмнено са лишени завинаги от
възможността да общуват с детето си, както и от грижите, които би полагал за тях
занапред. При тези обстоятелства и при съобразяване на факта, че паричният
еквивалент не е в състояние да компенсира напълно липсата за ищците-родители на починалия, съдът намира за
справедлив размер сумата от по
150 000 лева за всеки от тях.
Възражението за съпричиняване е
своевременно въведено от ответника, поради което и следва да бъде разгледано. В
проведеното на 12.06.2019г. съдебно заседание постъпилите материали от
досъдебното производство не са докладвани, поради което и няма как да се твърди,
че ответната страна е била запозната с тях към този момент. /виж решение
№98/29.06.16г. по т.д. №1499/15г. на ВКС, Първо търговско отделение по чл.290 ГПК/. По спора за
съпричиняване трябва да се посочи, че такова по смисъла на чл.51
ал.2 ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с
поведението си пострадалия е допринесъл
за настъпване на увреждането. От значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняването от пострадалия
е възможно да се изрази както в допринасяне за настъпване
на самото ПТП, така и в допринасяне за настъпване на
вредите. Във втората хипотеза, пострадалият
не е допринесъл за настъпването на събитието, но с поведението си е допринесъл
за собственото си увреждане, съответно за увеличаване
размера на вредата. В настоящия случай съдът намира, че поведението на пострадалия, който е водач
на лек автомобил "Алфа Ромео", участващ в процесното ПТП, е
допринесло за настъпване на вредите от същото. От приетите по делото
доказателства- протокол за оглед и експертни заключения се установява, че
водачът Д. несъмнено е бил без поставен предпазен колан, поради което и е
изхвърчал от автомобила по време на неговото преобръщане. В случая не е от
съществено значение вътре или вън от купето е настъпил удара причинил смъртта,
при положение, че посочените по-горе травматични увреждания са се случили,
поради липса на предпазен колан. От приобщените в тази връзка данни,
включително снимков материал не е трудно да се изгради становище, че при
високата скорост и описаното по-горе преобръщане на леката кола, съответно
откъсване на шофьорската врата по време на движение, се е стигнало до понасяне
на удари в областта на главата на пострадалия, които са довели до контузия, несъвместима
с живота. В настоящия казус, предвид изяснения механизъм на пътно-транспортното
произшествие, съдът приема, че пострадалият е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. При извода, че поведението на пострадалия е в причинна
връзка с настъпването на вредите от злополуката и основание за приложение на
разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, следва да бъде
съобразена степента на приноса за настъпването на вредите, чрез съпоставяне на
поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до вредоносния резултат. В случая въз
основа на паралелното сравнение между поведението на водача- делинквент и
пострадалия водач с оглед и на задълженията, които всеки е обвързан да
съблюдава, се налага извод, че реалният принос на потърпевшия е по-малък, което
предопределя и съотношението при разпределянето на отговорността за
причиняването на вредите от деликта. Както той, така и водачът К., са допуснали
да бъдат нарушени правилата за движение по пътищата. Водачът на лек автомобил
"БМВ" обаче, освен че грубо е пренебрегнал абсолютната законова
забрана да не управлява моторно превозно средство, след като няма нужната за
това квалификация, не е съобразил и генералното си задължение по чл.5
ал.1 ЗДвП, с поведението си да не създава опасности и пречки
за движението и да не поставя в опасност здравето и живота на хората. Това дава
основание за извод, че допуснатите от водача на застрахования при посочения по-
горе немски застраховател автомобил нарушения на правилата за движение
превишават като брой и тежест нарушението на увредения. Относителното им
значение като причина за настъпването на произшествието е много по-високо по
степен. Поради това, приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва
да бъде определен в размер на 30%.
При така приетите по-горе размери
на обезщетение, след редуцирането им с определения процент съпричиняване от 30 %, на ищците се дължи
обезщетение за неимуществени вреди както следва: 105 000 лева на ищцата А.С., сумата от по 126 000
лева на всяко от малолетните деца Д.Д. и Р.Д. и сумите от по 105 000 лева
на родителите на починалия М.Д.
и Р.Д..
След редуциране размера на определеното по-горе обезщетение за
имуществени вреди на децата с процента на съпричиняване, дължимите суми възлизат
общо на 20287.75 лева за ищеца Д.С.Д. и на сумата от 16563.75 лева за ищцата Р.С.Д..
Тези размери са по-малки от размера на отпуснатите на ищците персонални пенсии,
изчислен като обща сума до датата на навършване на пълнолетие, поради което и
при съобразяване на горното обстоятелство се налага изводът, че не е налице
пропусната имуществена полза, настъпила в
патримониума на децата, а предявените
претенции за заплащане на имуществени вреди следва да се отхвърлят като
недоказани и неоснователни.
Върху присъдените суми за
неимуществени вреди, се дължи мораторна лихва, считано от изтичане на срока,
предвиден в чл.496
ал. 1 ГПК, а именно - 10.01.2019 г. до изплащане на
вземането.
В тежест на ответника следва да се
постави дължимата за производството държавна такса в размер на 22 680лева,
съобразно с уважената част от иска.
Ответникът сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ трябва да бъде осъден да заплати възнаграждението
на адвокат Панайот Велков от БАК в общ размер на 18 990 лева, съобразно
уважената част от исковете, предявени от всеки от ищците. Ангажирани са
доказателства за предоставена безплатна
адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в
който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38
ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в
чл.38 ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат за осъщественото в настоящото
производство процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи, сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от
основанията по чл.38 ал.2 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание
не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв. ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати./В тази връзка определение №70/
08.02.2017г. на ВКС по ч.т.д.№2445/16г. второ т.о. и определение №41/25.01.
2017г. на ВКС по ч.т.д.№2127/16г. първо т.о. / Посоченото възнаграждение е
изчислено в минималния размер, предвиден в наредбата и не следва да се
намалява.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното сдружение на основание
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 9756.95 лв.,
за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. В тази връзка следва да се посочи, че не са налице основания за намаляване
на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ответната страна,
предвид правната и фактическата сложност на делото, броя на съединените
претенции и при съобразяване на всички положени усилия и проявена инициатива за
събиране на относими към предмета на производството доказателства.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“,
ЕИК130764706, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“
№2, ет.2 да заплати на А.Д.С.,
ЕГН **********,*** сумата от 105 000/сто и пет хиляди/
лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие причиняване смъртта на С. М.Д. при допуснато пътно-транспортно произшествие на 13.01.2018г.,
ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от 10.01.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за обезщетение
за неимуществени вреди в размер над присъдения до претендирания от 150 000/сто
и петдесет хиляди/ лева и за присъждане на лихва за времето от деня на
увреждането до 10.01.2019г. като неоснователен.
ОСЪЖДА сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“,
ЕИК130764706, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“
№2, ет.2 да заплати на Д.С.Д.,
ЕГН ********** чрез законния му представител и негова майка- А.Д.С., ЕГН ********** сумата от 126 000/сто двадесет и шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване смъртта на С. М.Д.
при допуснато
пътно-транспортно произшествие
на 13.01.2018г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано
от 10.01.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер над
присъдения до претендирания от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева и за
присъждане на лихва за времето от деня на увреждането до 10.01.2019г. като неоснователен.
ОСЪЖДА сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“,
ЕИК130764706, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“
№2, ет.2 да заплати на Р.С.Д.,
ЕГН ********** чрез законния и представител и нейна майка- А.Д.С., ЕГН ********** сумата от 126 000 /сто двадесет и шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване смъртта на С. М.Д.
при допуснато
пътно-транспортно произшествие
на 13.01.2018г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано
от 10.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер над
присъдения до претендирания от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева и за
присъждане на лихва за времето от деня на увреждането до 10.01.2019г. като неоснователен.
ОСЪЖДА сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“,
ЕИК130764706, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“
№2, ет.2 да заплати на М.С.Д.,
ЕГН **********,*** сумата от 105 000/сто и пет хиляди/
лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие причиняване смъртта на С. М.Д. при допуснато пътно-транспортно произшествие на 13.01.2018г.,
ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от 10.01.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за обезщетение
за неимуществени вреди в размер над присъдения до претендирания от 150 000/сто
и петдесет хиляди/ лева и за присъждане на лихва за времето от деня на
увреждането до 10.01.2019г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“,
ЕИК130764706, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“
№2, ет.2 да заплати на Р.М.Д.,ЕГН **********,*** сумата от 105 000/сто и пет хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване смъртта на С. М.Д.
при допуснато
пътно-транспортно произшествие
на 13.01.2018г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано
от 10.01.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер над
присъдения до претендирания от 150 000/сто и петдесет хиляди лева/ лева и
за присъждане на лихва за времето от деня на увреждането до 10.01.2019г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.С.Д., ЕГН ********** и Р.С.Д., ЕГН **********, представлявани от тяхна майка и законен
представител А.Д.С., ЕГН ********** срещу сдружение „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК130764706, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.2 за заплащане на
обезщетения за имуществени вреди съответно от 42 000 лева/четиридесет и две хиляди лева/ за Д.С.Д. и от 34 200 лева/тридесет и четири хиляди и
двеста лева/ за Р.С.Д.- пропуснати ползи от лишаването на
малолетните деца от издръжката, осигурявана от починалия родител С. М.Д. , за
периода от смъртта му до навършването на пълнолетие на
децата- по 200 лв. месечно, ведно със
законните лихви върху тези обезщетения от 13.01.2018 г. до окончателните
им изплащания.
ОСЪЖДА сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК130764706, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.2 да заплати по сметка на Бургаския окръжен
съд държавна такса за производството в размер на 22 680 /двадесет и две хиляди
шестстотин и осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“,
ЕИК130764706, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“
№2, ет.2 да заплати на адвокат Панайот Йовчев Велков, ЕГН ********** сумата от 18
990 /осемнадесет хиляди девесттотин и деветдесет/ лева адвокатско
възнаграждение за осъщественото в настоящото производство процесуално
представителство.
ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН **********, Д.С.Д.,
ЕГН **********, Р.С.Д., ЕГН **********, представлявани от тяхна майка и
законен представител А.Д.С.,
ЕГН **********, М.С.Д., ЕГН ********** и Р.М.Д., ЕГН **********
да заплатят на сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“,
ЕИК130764706 сумата от 9756.95 лева /девет хиляди седемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и пет
стотинки/ разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия :