Решение по дело №464/2025 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ към решение № 464 от 04.04.2025г. по АНД № 464/2025г. по описа на РС –
Плевен.

Производството е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК –
“Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание” - чл. 375 и сл. от НПК, във вр. с чл.78а от
НК.
Образувано е по постановление с предложение на Районна прокуратура
– Плевен за освобождаване от наказателна отговорност на Н.Р.К., с ЕГН:
********** от гр. ********, обл. Плевен, ул. „***********“ № **, бл. „***“,
вх. *, ет. *, ап. ** за това, че на 29.08.2024г. около 11:30 часа, в гр.*******, ул.
„************“ №**, блок „***“ пред вход „*“, по хулигански подбуди
причинил на С.П.Г. от гр.****** лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка без разстройство на здравето, а именно - кръвонасядане
в областта на клепачите на дясното око и подочие и масивен оток на дясната
буза-скула - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Представителят на РП-Плевен поддържа внесеното постановление, като
излага, че от събраните доказателства безспорно се установява описаната
фактическа обстановка и извършеното деяние.
В подкрепа на обвинението са свидетелските показания на разпитаните
в хода на досъдебното производство свидетели и изготвената съдебно
медицинска експертиза.
Счита, че са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия
Н.Р.К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по чл.78а от НК. Предвид смекчаващите вината обстоятелства и липсата на
утежняващи, предлага на обвиняемия Н.Р.К. да бъде определено наказание
около минимума, като му бъдат възложени и направените в хода на
досъдебното производство разноски.
Обвиняемият Н.Р.К., редовно призован се явява лично и с адв. П.Е. от
АК – Плевен.
Обвиняемият К. изразява становище, че няма възражения по
постановлението, изразява съжаление за случилото се и моли да му бъде
наложено минимално наказание.
Защитникът му излага доводи, че са налице условията по чл.78а от НК
по отношение на подзащитния му, тъй като за извършеното от него деяние се
предвижда наказание до 3 години лишаване от свобода, обвиняемият не е
осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност и няма причинени
вреди, подлежащи на възстановяване и моли да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено наказание глоба в минимален размер, тъй
като има две деца, съпруга, за които се грижи.
Съдът след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, прие за установена следната фактическа
1

обстановка:
В постановлението за освобождаване от наказателна отговорност
представителят на РП – Плевен е изложил следната фактическа обстановка,
която изобщо не се споделя от съда, а именно:
Обвиняемият Н.Р.К. живее със съпругата си Ц. К.а в град Плевен,
ул.“***********“ №**, блок „***“, вх.*, ет.*, ап.**. Същият притежава лек
автомобил марка „*********“, модел „**“, с рег. № *********.
На 29.08.2024 г. около 11:30 часа, обвиняемият и съпругата му излезли
от дома си, находящ се на горепосочения адрес.
Автомобилът на обвиняемия бил паркиран срещу входа на кооперацията
му, като успоредно до него бил спрял лек автомобил марка „***“, с рег.№
*********, собственост и управляван от свидетеля С.Г. от гр. ******.
Малко преди това свидетелят Г. бил излязъл от моторното превозно
средство, оставяйки в него спътничката си - свидетелката Х.Д. и влязъл в
намиращото се в близост ключарско ателие, стопанисвано от ЕТ „********-
********* **********“, с молба да му бъде направено копие на два ключа.
След като поръчката му била приета от работещата в ателието – свидетелката
М.Х., свидетелят Г. излязъл отпред да изчака.
Виждайки автомобила на свидетеля С.Г., обвиняемият Н. К. с агресивен
тон попитал на кого е същия.
Свидетелят Г., отговорил спокойно, че е негов, при което обвиняемият
започнал да крещи, нареждайки му веднага да го махне, тъй като
възпрепятствал свободното маневриране на автомобила му.
Свидетелят С.Г. отговорил, че само ще плати и веднага ще премести
автомобила си, след което влязъл в ключарското ателие, където бил
предупреден от свидетелката М.Х., че обвиняемият е познат с агресивното
си поведение и да не се разправя с него.
В това време обвиняемият Н. К. и свидетелката Ц. К.а се качили в
автомобила си, като виждайки свидетелят С.Г. да излиза от ателието,
обвиняемият продължил със словесната саморазправа през отворен прозорец,
казвайки „Какъв си ти бе, махай я тая кола по-бързо, няма да те чакам“.
Обвиняемият Н. К. видял, че свидетелят С.Г. се приближава до
автомобила си, при което подтикван от хулигански подбуди започнал да
извършва действия, очевидно противоречащи на установените в обществото
морал и правов ред, като безпричинно рязко отворил вратата си и с нея ударил
по корема и лявото рамо свидетелят Г., след което излязъл от автомобила си.
Уплашена, свидетелката Х.Д. също излязла от автомобила на
пострадалия.
Обвиняемият Н. К. се насочил към свидетеля С.Г., продължавайки да се
държи агресивно, след което му нанесъл два удара с юмрук в областта на
дясната част на лицето.
2

С действията си обвиняемият Н. К., по хулигански подбуди, причинил на
свидетеля С.Г., лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в
областта на клепачите на дясното око и подочие и масивен оток на дясната
буза-скула.
Свидетелката Х.Д. започнала да вика по обвиняемия Н. К. да
преустанови противоправните си действия, което обстоятелство обаче не го
спряло. С цел да се защити от оказаната му физическа саморазправа,
свидетелят С.П.Г. извадил носеното в себе си лично оръжие, държейки го
надолу към земята, без да го насочва и съобщил на обвиняемия Н.Р.К., че е
полицай в Първо РУ град Плевен и да се отдръпне назад. След това
свидетелят подал сигнал за случилото се до органите на реда, заявявайки, че е
нападнат и има нужда от съдействие. Чувайки тези думи, обвиняемият Н. К. се
качил в автомобила си и го привел в движение. Свидетелят С.Г. застанал зад
автомобила на обвиняемия, при което последният преустановил движението
си и излязъл от автомобила, продължавайки със словесната разправия. От
автомобила излязла и свидетелката Ц. К.а, която си тръгнала. Междувременно
на място пристигнал дежурен полицейски патрул от Първо РУ град Плевен в
състав свидетелят К.С. и колегите му И.И. и Н. Н.. Обвиняемият Н.Р.К. бил
задържан, а свидетелят С.П.Г. бил заведен от свидетелката Х.Д. до УМБАЛ
„Д-р Георги Странски“ ЕАД, където му бил извършен медицински преглед.
С оглед изясняване на обстоятелствата по случая са призовани и
разпитани в качеството на свидетели лицата С.П.Г., Х.Р.Д., Л.С.П., М.К.Х.,
К.К.С., В.А.Б., Ц. И. К.а, И.К.И., М.С.Е..
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска
експертиза на свидетеля С.П.Г. е причинено кръвонасядане в областта на
клепачите на дясното око и подочие и масивен оток на дясната буза- скула.
Уврежданията са травматични и отговарят да са получени по начин и време,
както се съобщава- удари с юмруци /поне два/ в областта на лицето.
Причинено е болка, поне за една седмица.
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебна психолого-
психиатрична експертиза по отношение на обвиняемия Н. К., от която е
видно, че към настоящият момент същият е клинично психично здрав. Няма
нарушение на интелекта или на психичните качества, които да представляват
„умствена недоразвитост“, „краткотрайно“ или „продължително“
разстройство на съзнанието по смисъла на НК, следователно към момента на
деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното от него, както и да ръководи постъпките си. К. е акцентуирана
личност с черти на емоционална нестабилност, импулсивен тип, но с яснота
относно нормите и очакванията на групата, поради което в ситуации с
потенциален риск от санкции показва социална желателност. Отчитат се черти
като креативност, въображение, самоувереност, но също и нетърпеливост,
авантюризъм, склонност към негодувание и злопаметност. За такава личност е
привично поведение, което се характеризира с особено отношение към
3

общоприетите норми и ценности, към установените очаквания и правила на
поведение към общоразпространените обичаи. Може да покаже затруднения в
контрола над импулсите, в идентификацията със социалните стандарти,
повишена враждебност, възможни проблеми с авторитети, брачни и семейни
конфликти, с лоша преценка за нещата и склонност към екстернализация на
собствената вина. При специализираното изследване на агресията като цяло
слабо проявени са както агресивните, така и враждебните тенденции. Средна е
изявата на агресивно недоверие, т.е. предпазливост и недовери в отношенията
с хора, липсва завишение по отношение на скали опозиционно поведение
/опозиционна форма на поведение, обикновено насочена срещу авторитет и
ръководството, която може да прерастне от пасивна съпротива до активни
действия срещу изискванията, правилата и законите, агресивна раздраза,
ревност и омраза. Липсва склонност към търсене и откриване на собствена
вина и признаване на своя принос към определени фрустриращи ситуации.
Няма основание от медицинска гледна точка да се приеме хипотеза, че Н. К. е
бил в състояние на физиологичен или патологичен афет по време на
инкриминираното деяние. Има съхранена психична годност да разбира
смисъла на извършваните следствени действия спрямо него и не е налице
медицинска пречка, която да възпрепятства участието му във фазите на
водения срещу него наказателен процес. К. не е бил със стеснено съзнание или
особено психическо състояние на силен страх, дезориентиране и объркване,
което да е ограничило в значителна степен възможността му правилно да
оцени обстановката и да модулира поведението си по време на
инкриминираното деяние.
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебна психолого-
психиатрична експертиза по отношение на С.Г., от която е видно, че по време
на инкриминираното деяние е могъл правилно да възприема, запаметява и
понастоящем да възпроизвежда факти и събития от реалността, които са от
значение за разкриване на обективната истина по делото, тоест може да дава
достоверни показания за тях. При проведеното комплексно изследване не са
установени характерови и личностови особености, които да влияят на
достоверността на свидетелските показания. Резултатите от изследването на
личностовите особености на Г. са достоверни, не се отчита склонност към
неискреност, опит за манипулиране на впечатленията, представяне в
благоприятна светлина, макар и да са налице тенденция към защитни нагласи.
С.Г. е с постигната и съхранена психична годност за разбиране и
противодействие при упражнено психическо и физическо насилие. Като
личностова особеност може да се изведе склонността му към свръхконтрол
над агресивните тенденции, стреми се да омаловажава фрустрацията, да
реагира със спокойствие, търпеливост, примиряване, сдържаност. Водещо е
вниманието към мерките за ликвидиране на фрустрация, като ако прояви
агресия, тя би възникнала като израз на дълго трупано вътрешно напрежение
в моменти, доминирани от интензивни емоции. В деня на криминализираното
деяние субективно е възприел поведенческите реакции на обвиняемия като
4

несъобразени, неуважителни, оскърбителни и агресивни, които според Г.
неоснователно са били насочени към него. Като фрустриращи фактори, освен
преживяната вербална и физическа агресия, могат да се приемат и свръх
усилията му за регулиране на преживяванията и поведението си, така че
действията му да не доведат впоследствие до формални санкции за него като
представител на силите на реда. Отрича употреба на агресия от своя страна,
като описва изваждането на личното си бойно оръжие единствено като
средство за респектиране и прекратяване на конфликта. След
инкриминираното деяние е изпитвал субективно чувство на срам и унижение,
провокирано най-вече от оценка на колегите му за ситуацията, като за целта
носел слънчеви очила в опит да прикрие нанесените му синини, но не
настъпила значима промяна в социалното му функциониране. Не са
удовлетворени критериите на МКБ-10 за поставяне на диагноза от Глава V
„Психични и поведенчески разстойства“, раздел „Реакции на тежък стрес и
разстройства в адаптацията“.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани в досъдебното производство и присъединени на основание
разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
В хода на съдебното производство от страна на обвиняемия и неговия
защитник не бяха представени доказателства, оборващи или поставящи под
съмнение така установената фактическа обстановка.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение
на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да
приеме, че с деянието си, обвиняемият Н.Р.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.
131, ал. 1, т. 12 от НК, във вр. чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като на 29.08.2024г.
около 11:30 часа, в гр.*******, ул. „************“ №**, блок „***“ пред вход
„*“, по хулигански подбуди причинил на С.П.Г. от гр.****** лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето,
а именно - кръвонасядане в областта на клепачите на дясното око и подочие и
масивен оток на дясната буза-скула.
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез
действие и се изразява в такова въздействие върху организма, вследствие на
което на свидетеля С.П.Г. е причинено травматично увреждане, което му е
причинило болка и страдание, без разстройство на здравето, което по смисъла
на чл. 130, ал. 2 от НК следва да бъде квалифицирано, като лека телесна
5

повреда.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата
на пряк умисъл, като деецът е предвиждал, че нанасяйки удара на пострадалия
ще предизвика подобно травматично увреждане, съзнавал е
общественоопасните последици от това деяние и е допуснал настъпването им.
По отношение умисъла на дееца съдът, изследвайки цялостното
поведение на обвиняемия Н.Р.К. намира, че същият е нанесъл телесната
повреда, действайки именно с пряк умисъл.
Освен това, при преценка на квалификацията на деянието съдът
съобрази и обстоятелството, че телесните увреждания на пострадалия С.П.Г.
са причинени на публично место – гр.*******, ул. „************“ №**, блок
„***“ пред вход „*“, по време, когато обичайно на такова место се намират
много хора.
В настоящия случай деянието е извършено в присъствието и пред
погледите на повече от едно лица, а именно в присъствие на свидетелите
Х.Р.Д., Л.С.П., М.К.Х., В.А.Б., Ц. И. К.а, М.С.Е. и са съпроводени с грубо
нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по отношение на обвиняемия Н.Р.К., а именно:
- за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 от НК, във вр. чл. 130,
ал. 2 от НК, което е умишлено престъпление се предвижда наказание
“лишаване от свобода” до 1 /една/ година или „Пробация“;
- нарушителят е осъждан за престъпление от общ характер, но
реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание
чл. 78а от НК;
-от престъплението не са настъпили съставомерни имуществени щети;
- не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на
чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този
текст.
При определяне на наказанието, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието – нанасяне на лека телесна повреда по
хулигански подбуди. Степента на обществена опасност на обвиняемия, която
съдът преценява като невисока, с оглед данните за личността му, които сочат
че същият е с чисто съдебно минало, предвид обстоятелството, че е
реабилитиран, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК и липсата на данни за други общественоопасни прояви.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете обстоятелството,
че обвиняемият изразява критичност към процесното деяние, изразява
съжаление и дълбоко разкаяние за извършеното.
6

Ето защо, съобразявайки изложените обстоятелства, личността на
обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в
размер към минимума предвиден в закона, а именно 1000/хиляда/ лева ще
породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.
При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази и
материалното състояние на обвиняемият, които се грижи основно за
семейството си.
Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства
предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително
влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат
постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените деловодни разноски в
размер на 923,67 лв., са възложени в тежест на обвиняемия.
По изложените съображения и с оглед вътрешното убеждение и
съобразявайки закона, съдът постанови решението си в този му вид.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	198
Дата:	4 април 2025 г.
Съдия:	Красимир Маринов Димитров

Дело:	20254430200464
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	18 март 2025 г.

Решение по дело №464/2025 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите