№ 13007
гр. *****, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.А
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110101819 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от Б. С. Н., ЕГН: ********** срещу
„Р. Д. А. К.“, регистрирано в Ирландия търговско дружество под № ******, със
седалище и адрес на управление: ******* ******* ****** ********* **********
******* **********я, осъдителен иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“, вр.
чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004 г. за заплащане на сумата 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет FR6329, планиран да излети на
10.07.2024 г. в 06:45 ч. българско време от *****, България и да кацне в Барселона,
Испания в 08:40 ч. испанско време, ведно със законната лихва от датата на подаване
на молбата за издаване на европейска заповед за плащане – 21.08.2024 г., до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е закупил билет за полет FR6329, планиран да излети на
10.07.2024 г. в 06:45 ч. българско време от *****, България и да кацне в Барселона,
Испания в 08:40 ч. испанско време, с превозвач „Р. Д. А. К.“. Твърди, че полетът е
закъснял повече от 03 часа. Сочи, че вследствие на закъснението и с оглед
разстоянието между ***** и Барселона, което е над 1500 км., в негова полза е
възникнало правото на парично обезщетение съгласно чл.7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент /ЕС/ 261/2004г. в размер на 400 евро. Затова иска ответникът да бъде осъден
да му заплати посочената сума. Претендира разноски.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е депозирал такъв. Не оспорва
обстоятелството, че полетът е закъснял с повече от 3 часа, но навежда твърдения, че
закъснението се дължи на извънредни обстоятелства, които са извън контрола на
„********“, а именно влошени метрологични условия, довели до отклоняване на
въздухоплавателното средство, планирано да извърши конкретния полет към
алтернативно летище с ограничено работно време и невъзможност за връщане на
самолета в *****, разместване графика на друго въздухоплавателно средство, с което
са извършени процесните полети и наложени слотове за контрол и управление на
1
въздушното движение на предходните полети на това въздухоплавателното средство.
Твърди, че на 09.07.2024 г. със самолет с рег. № **** ответникът е следвало да
осъществи полети FR6013 и FR6014 с направление ***** – Айндховен и обратно, но
поради гръмотевични бури полет FR6013 е пренасочен към Дюселдорф, а тъй като на
летище Дюселдорф е наложен час, след който е забранено да се излита полет FR6014 е
бил отложен за следващия ден и самолетът, с който е планирано да бъде осъществен
процесния полет е останал извън базата в *****. Ответникът изменил организацията
на полетите, като изместил полет FR6329 и FR6330 на последно място в графика на
самолет с регистрационен номер SP-RKK, за да не се стигне до верижно закъснение на
вече планираните полети на този самолет. Излага съображения, че полет FR4963 с
направление ***** – Брюксел е закъснял с 10 минути поради натовареност и/или
намален капацитет на служителите по управление и контрол на въздушното движение,
а полет FR4962 с направление Брюксел – ***** е закъснял с 6 минути поради късно
пристигане на предходен полет и с 45 минути поради наложени от страна на
Евроконтрол слотове за контрол на въздушното движение. Следващият полет FR5571 с
направление ***** – Будапеща е закъснял с 15 минути, а полет FR5570 с направление
Будапеща – ***** е закъснял с 25 минути. Процесният полет FR6329 с направление
***** – Барселона е излетял от летище ***** в 21:16 ч. координирано универсално
време и е пристигнал в Барселона в 00:15 ч. координирано универсално време.
Поддържа, че не трябва да се изисква от превозвача да прави непоносими жертви с
оглед капацитета на предприятието му. Поради това, счита, че предявеният иск следва
да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 7, пар. 1 от Регламент
/ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/
№ 295/91 /в сила от 17.02.2005 г. Основателността на предявения иск с правно
основание чл. 7, т. 1, буква “а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент
и на Съвета от 11 февруари 2004 г. се предпоставя от кумулативното наличие на
следните обстоятелства: наличие на валидно облигационно отношение по силата на
договор за въздушен превоз, по който ответникът се е задължил да изпълни полет
FR6329, планиран да излети на 10.07.2024 г. в 06:45 ч. българско време от ***** и да
кацне в Барселона в 08:40 ч. испанско време, с превозвач „Р. Д. А. К., че полет FR6329
е отлетял със закъснение над 3 часа, както и че разстоянието между ***** и Барселона
е над 1500 км. Установяване на горните предпоставки е в тежест на ищеца. В тежест
на ответното дружество при доказване на горните факти, е да докаже, че закъснението
се дължи на извънредни обстоятелства, изключващи отговорността на превозвача,
както и че е взел всички необходими мерки за избягване на закъснения или отменени
полети, респективно да докаже плащане на претендираното обезщетение.
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване са отделено обстоятелството, че страните са били обвързани от договор за
въздушен превод, сключен със закупуването на самолетен билет за полет FR6329,
планиран да излети на 10.07.2024 г. в 06:45 ч. българско време от ***** и да кацне в
Барселона в 08:40 ч. испанско време, с превозвач „Р. Д. А. К., че полет FR6329 е
2
отлетял със закъснение над 3 часа, както и че разстоянието между ***** и Барселона е
над 1500 км.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1
и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. Предвид отделеното като безспорно
обстоятелство относно разстоянието между двете летища, то дължимото обезщетение
е в размера по чл. 7, пар. 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ № 261/2004, а именно – 400 евро.
Спорните въпроси по делото касаят наличието на извънредно обстоятелство от
обективен характер, засегнало възможността за извършване на полета по разписание,
както и че ответникът е предприел всички необходими мерки за избягване на
закъснението на полета. По тези въпроси съдът намира следното:
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен
да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента,
съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни
превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено
събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да
възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични
условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват
влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е прието в последователната
практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват
сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от
отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са
довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т.
1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/. Следва да се
посочи, че с решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-826/2019 е прието, че нито
съображения 14 и 15, нито член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 ограничават
признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на
"извънредно обстоятелство" само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга
закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в
хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет,
опериран със същото въздухоплавателно средство /решение от 11 юни 2020г.,
Transportes Aйreos Portugueses, C 74/19/- каквато е настоящата хипотеза. Едно и също
въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни полета в един
и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо
въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява и на полета или
полетите след него (решение от 11 юни 2020г., Transportes Aйreos Portugueses, C-74/19).
В конкретния случай ответникът релевира възражение, че закъснението на
полета се дължи на извънредни обстоятелства, изразяващи се в следното: процесният
полет е бил първоначално планиран да бъде осъществен със самолет ****, като със
същото въздухоплавателно средство на предишния ден - 09.10.2024 г., е следвало да
бъдат осъществени 6 полетa, последните два от които FR 6013 и FR 6014 с
направление ***** – Айндховен и обратно. Поради влошени метеорологични условия
полет FR 6013 е бил отклонен до летище Дюселдорф, откъдето самолетът не е могъл д
излети поради ограничен час на излитане и кацане. Ответникът сочи да не е
разполагал с друг самолет, който да осъществи полета, както и че поради оставането
на самолета извън базата в *****, е изместил графика, като полети FR 6329 и FR 6330
3
с направление ***** – Барселона и обратно били включени в графика на самолета SP-
RKK, с който именно е осъществен полетът. Графикът на този самолет за съответния
ден включвал полети FR 3607 и FR 3606 с направление ***** – Копенхаген
/осъществени навреме/, FR 4963 и FR 4962 с направление ***** – Брюксел и обратно,
както и полети FR 5571 и FR 5570 с направление ***** – Будапеща и обратно, а
последни в графика били включени полети FR6329 и FR 6330 с направление ***** –
Барселона и обратно. От осемте планирани полета за 10.07.2024 г. със същото
въздухоплавателно средство първите два били осъществени навреме, трети и четвърти
закъснели съответно с 10 минути поради необходимост от контрол на въздушните
потоци, 6 минути поради късно пристигане на предходен полети и 45 минути поради
наложени слотове от Евроконтрол, а полети FR 5571 и FR 5570 закъснели съответно с
15 минути поради ротация на въздушното средство и с 24 минути поради лоши
метеорологични условия и 9 минути поради наложен слот за контрол на въздушното
движение, но полет FR 5570 предхождащ процесния е пристигнал в ***** в 20:40 ч.
вместо в 20:15 ч., т.е. само с 25 минути закъснение.
По така релевираното възражение са събрани следните доказателства: Прието е
становище от отдел „Полетни операции“ на ответното дружесто за полет FR6329 от
10.07.2023 г., планиран за изпълнение от ***** до Барселона, в което е посочено, че на
09.07.2024 г. самолет SP-RSM на авиокомпания „********“, е трябвало да изпълни по
разписание 6 полета по направление ***** – Айндховен и обратно. Поради проливен
дъжд с гръмотевици в Айдховен, полет FR 6013 е отклонен за летище Нидерхайн,
вследствие на което следващият сектор е забавен за през нощта. Поради липсата на
самолет, установен на летище *****, всички сектори били приспособени, като полети
FR 6329, FR6330 били преместени в края на графика за деня на самолет SP-RKK, като
пристигането, закъсненията и причините за това в становището са описани така както
са посочени от ответника.
От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза се установява, че
основната цел на Евроконтрол е организация на въздушното движение, изразяваща се
в координиране и планиране на въздушния трафик в краткосрочен, средносрочен и
дългосрочен времеви интервал. Евроконтрол взаимодействал с държавни институции,
национални регулаторни органи, доставчици на аеронавигационно обслужване,
граждански и военни ползватели на въздушното пространство, летища и европейски
институции. Уточнено е, че Евроконтрол бил орган, назначен от Европейската комисия
и управляващ въздушното движение в Европа, както и че Република България била
член на Евроконтрол. От заключението се установява, че всички ползватели на
въздушното пространство предварително подавали полетен план за одобрение от
Евроконтрол. Въз основа на предварителен отчет се присъждали слотовете. Корекции
в часовете за излитане и кацане се правели постоянно с цел актуализиране на
самолетодвиженията към актуалната среда и влияещите към момента външни фактори.
Евроконтрол отчитал целия трафик и уведомявал засегнатите страни за
разпределението на времето и съответно присъдените им или изменени слотове
/СЛОТ- Calculated take off time- „Калкулирано време за излитане“/, които имали
задължителен характер и се спазвали без отклонение от всички въздушни превозвачи.
Според заключението на вещото лице са били наложени слотове по отношение
на няколко полета. За полет FR6013 те са били 3 бр. и той е забавен поради
метеорологични условия. За полет FR4962 те са били 11 бр. и той е забавен поради
ограничения на капацитета на летището. За полет FR5570 са наложени 7 бр. слотове и
е забавен поради управление на въздушното пространство. Предоставянето на повече
от един слот за всеки от полетите се дължи на постоянно актуализиране на
4
„Калкулирано време за излитане“ и можело да бъде следствие на отклонение от
първоначалния слот или промяна на полетния план с нов час за излитане, като
органът, който ги налага, е Евроконтрол. Според експерта е съществувал риск при
кацането в летище Айндховен, поради което отклонението на полет FR6013 от там е
било не само оправдано, но и наложително. Oчакваното време за кацане на този полет
е било след 23:00 ч., което би нарушило наложените ограничения на това летище
забраняващи планирани кацания след 23:00 ч., както и за допустимост на до осем
извънредни кацания след 23:00 ч. без предварително разрешение, и максимум 2 между
23:00 и 00:00 ч. Ето защо отклонението на този полет е било наложително.
С оглед така наведеното от ответника възражение за наличие на извънредни
обстоятелства, включително обосноваващи закъснението с наложени слотове на
предходни полети, изпълнени със същия самолет, следва да се има предвид
дефиницията на понятието „слот“ в Регламент (ЕО) 793/2004 на Европейския
парламент и на Съвета за общите правила за разпределяне на слотове в летищата на
общността – разрешението, дадено от координатора за използване на пълния обем от
необходимата инфраструктура на летището за извършването на въздушна транспортна
услуга в координирано летище на определена дата и в определено време с цел кацане
или излитане, предоставени от координатора съгласно регламента, както и на
обстоятелството, че на територията на Европа управлението на въздушния трафик се
осъществява от организацията Евроконтрол. В този смисъл съдът приема, че случай,
при който опериращ въздушен превозвач е длъжен да забави или отмени полет при
пренатоварено летище поради лоши метеорологични условия, включително ако тези
условия водят до недостиг на капацитет, не може по своето естество или произход да
представлява събитие, което е присъщо на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач, а отделно от това е и извън неговия контрол, тъй като
е възникнало следствие на фактори от природно естество и на действия на трети лица
/които се намесват в дейността на въздушния превозвач и в летищната дейност/.
Изтъкването на такова извънредно обстоятелство предполага, обаче, наличието
на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство,
засегнало предходен полет, и закъснението или отмяната на следващия полет, която
трябва да бъде преценена с оглед наличните факти и по-специално като се вземе
предвид начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от
съответния опериращ въздушен превозвач. Затова в хипотези като настоящата, в която
със същото въздухоплавателно средство през същия ден са били извършени 6
предходни свързани полета преди процесния, авиопревозвачът може да се позовава на
забава поради въведени слотове заради лоши метеорологични условия по отношение
на предходните полети, но не може да приравнява забавата на процесния полет на
механичен сбор от забавата на всички предходни полети. Това е така, защото при
изследване на въпроса за наличие на причинно-следствена връзка между извънредните
обстоятелства /въведените слотове, свързани с влошените метеорологични условия/,
засегнали предходните полети, и забавата на процесния полет, съдът не се ръководи
единствено от факта, че полетите са свързани, но взема предвид и изискването към
превозвача да положи дължимата грижа за ограничаване на тази забава, така че
забавата на един или няколко от тях да не доведе до забава на всички следващи.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004
препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на
международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за
България от 09.01.2004 год./, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на
превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на полета е било неизбежно,
въпреки че същият е взел всички необходими мерки. Дължимата грижа на
авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на дейността на
5
авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла на
Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват полети
не само с притежавани от тях самолети. В Решение на СЕС по дело С-294/10 е
прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване
на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният
превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради
евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да
предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи
целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се изисква
запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи
непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент/.
В случая не може да се установи пряка причинно-следствена връзка между
наложените слотове за предходни полети и закъснението на процесния. Последното се
дължи на обстоятелството, че полетът е включен в графика на самолет като седми
полет за деня. При данни, че планираният час на излитане е бил 06:45 ч. български
време от *****, невъзможно и изключено е този полет да бъде осъществен без
забавяне и това е изначално известно на превозвача. В отговора на исковата молба
ответникът се позовава на обстоятелството, че не разполагал с други налични
самолети. Както бе посочено по-горе, Регламентът установява възможност на
превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети. Не е
доказано от ответника да е положил грижа да ангажира друг самолет, който да не е
собственост на авиокомпанията, и въпреки това, да не е могъл да осигури такъв. Няма
и данни кога е разрешено излитането на пренасочения от Айндховен самолет ****, с
който първоначално е било предвидено да се осъществи полетът. Ето защо съдът
намира, че в случая забавата не може да бъде оправдана с извънредните обстоятелства,
засегнали полет за предишния ден и други полети от същия ден, тъй като причинната
връзка не е пряка, а опосредена от бездействието на превозвача да осигури
въздухоплавателно средство, което да осъществи полета своевременно, вместо да
използва друго свое такова, но при началното знание, че предвиждайки полета като
седми по ред за съшия ден, закъснението е неизбежно. Предвид изложените
съображения ответното дружество е нарушило задължението си да положи дължимата
грижа и да избегне допълнителна забава. Според трайната практика на СЕС по дела С-
294/10, С-315/15 г, С-402/07 и С-432/07 в тежест на превозвача е да докаже
извънредните обстоятелства, тяхната продължителност, както и че е положил
дължимата грижа за избягване на извънредните обстоятелства и техните последици. В
т. 4 от Решение от 04.05.2017г. по дело С-315/15 на СЕС, е прието, че чл. 5, пар. 3 от
Регламент № 261/2004, във връзка със съображения 14 от същия регламент, трябва да
се тълкува в смисъл, че в случаите, когато закъснение от три или повече часа при
пристигане, причинено не само от извънредно обстоятелство, което не би могло да се
избегне със съобразени със ситуацията мерки и по отношение на което въздушният
предприемач е взел всички необходими мерки за предотвратяване дори и на
последиците му, но и от друго обстоятелство, което не попада в тази категория,
закъснението поради първото обстоятелство трябва да се извади от общата
продължителност на закъснението при пристигане на съответния полет, за да се
прецени дали за закъснението при пристигане на този полет се дължи обезщетение по
чл. 7.
При така гореизложеното съдът намира, че опериращият въздушен превозвач не
е доказал, че не е могъл да избегне забавата на полета с друго, освен с „непосилни
жертви“, нито че с оглед капацитета на предприятието не е могъл да пренасочи друг
самолет за извършване на полета, доколкото както беше посочено спрямо
първоначално зададения час за излитане на процесния полет поставянето на същия
6
като седми по ред за деня неминуемо води до забава с повече от 3 часа.
Грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се
освободи от задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва
всички средства, с които разполага, за да осигури други полети, евентуално оперирани
и от други превозвачи. В конкретния случай по делото не се установи ответникът да е
положил необходимата грижа, доколкото е взел решение процесният полет да бъде
извършен с друго собствено негово въздухоплавателно средство след като бъдат
извършени планираните за деня 6 полета преди него. С оглед на което ответникът-
превозвач не следва да бъде освободен от отговорност на основание чл. 5, пар. 3 от
Регламента. Поради тази причина и с оглед осъществяването на всички останали
кумулативни предпоставки за заплащане на претендираното обезщетение, предявеният
иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът – 440 лв. по ч.гр.д. № 9608/2024 г. по описа на СГР и 10 лв. по настоящото
дело, поради което в негова ползва следва да бъдат присъдена сумата от 450 лева,
представляваща направени разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. „Р. Д. А. К.“, регистрирано в
Ирландия търговско дружество под № ******, със седалище и адрес на управление:
******* ******* ****** ********* ********** ******* **********я да заплати на Б.
С. Н., ЕГН: ********** сумата 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение
на полет FR6329, планиран да излети на 10.07.2024 г. в 06:45 ч. българско време от
*****, България и да кацне в Барселона, Испания в 08:40 ч. испанско време, ведно със
законната лихва от датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед
за плащане – 21.08.2024 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 450 лева, представляваща разноски във връзка с иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7